Марк финли "защото всичко е от него, чрез него и за него. Нему да бъде слава до векове. Амин."



страница1/7
Дата15.09.2017
Размер0.97 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7
МАРК ФИНЛИ
"ЗАЩОТО ВСИЧКО Е ОТ НЕГО, ЧРЕЗ

НЕГО И ЗА НЕГО. НЕМУ ДА БЪДЕ

СЛАВА ДО ВЕКОВЕ. АМИН." Римл.11:36.
Г Л А В А 1

УДИВИТЕЛЕН ОТГОВОР НА ЗАГАДКАТА НА НАПРЕЖЕНИЕТО


Кацнал на върха на една скала в красивата Португалия, се намира древен манастир. Любителите на високопланинския отдих са възнаградени с прекрасна гледка към ландшафта. Но има един проблем. Единственият начин, по който може да се стигне до манастира, е да бъдеш издигнат от възрастен монах на върха на скалата в плетена кошница, привързана с въже.

Един ден водачът и посетителят напускали манастира, седнали в кошницата. Когато посивелият монах ги спускал в пропастта, кошницата се разлюляла над скалите. Изнервеният посетител се обърнал към водача и с треперещ глас запитал:

- Сър, те често ли подменят въжето?

С каменно изражение на лицето водачът отвърнал:

- Всеки път, когато старото въже се скъса.

Лесно е да си представим какво напрежение трябва да е изпитвал посетителят по целия път надолу към скалите. Но хиляди хора се втурват към живота при подобни обстоятелства. Бутайки се постоянно, докато напрежението нараства. Безпокойството се увеличава! Все повече и повече работа се натиква във все по-малко и по-малко време. Когато денят завършва, хората се връщат от работа изтощени. Те падат на дивана и залепват за телевизора - и това е всичко. Цикълът се повтаря - ден след ден - и хроничната умора се натрупва. Въжето е готово за скъсване.

До къде ще ни доведе това? Какво ще ни накара да намалим скоростта? Какво ще ни струва да открием, че най-голямата радост в живота не идва от притежанието на вещи, но от тясното, близко приятелство с нашето семейство, нашите приятели и нашия Бог? Къде можем на намерим мира за ума и силата, необходима ни да се справим със стреса на нашето време?

Това са трудни въпроси. За да им се отговори, нека да се върнем в началото, при сътворяването на човешката раса. Вероятно, ако ни се удаде да открием как сме били съединени, това ще ни предпази от разединение.

Когато нашият любящ Творец създаде планетата земя, Той направи достъпни за човешката раса всички елементи, съществени за живота, здравето и пълното щастие. Въздухът бе чист, водата - бистра. Здравословните плодове, ядки и зърна растяха в изобилие. Сияйното слънце сгряваше нашите първи родители, облечени в дрехи от светлина.

Ободряващата работа беше част от ежедневната им практика. Бог им заповяда да " обработва и пази " градината. Здравето им постоянно трябваше да укрепва чрез удовлетворението, което носи полезната работа. В тясно общение, те заедно споделяха най-големите радости на живота. Те бяха създадени за щастие - щастие в резултат на любящото, доверчиво и покорно приятелство с техния Създател.

Но Адам и Ева страдаха ли от хронична умора? Работеха ли по седем дни в седмицата, по 18 часа на ден, докато съвсем се изтощят? Намаляваха ли понякога скоростта, отпускаха ли се? как се справяха със стреса?

Битие, 2 глава, стихове 1-3, ни разказват част от историята:

Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство. И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал. И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил.

След като внимателно оформи земята за шест дни, Бог си почина на седмия ден. той се откъсна от Своята работа. Защо? Изморен ли беше? Не! През онази първа събота бог си почина, защото Той имаше съвършено чувство за осъществяването - Той бе направил всичко възможно, за да осигури щастието на Адам и Ева. Нищо, от което те се нуждаеха, не остана ненаправено. Той си почина с радостно очакване на близкото приятелство с творението, което бе създал.

Почивайки си на седмия ден ( или съботата ), Бог даде пример на Адам и Ева. Неговото намерение бе те да си починат от обработването и пазенето на градината. ( Думата " събота " означава да спреш или да си починеш. ) И тъй, Той планира един специален ден за тях - един ден, в който те спираха рутинната си работа, почиваха си и служеха на Бога. Съботата бе Божият отговор за Адам и Ева.

СЪБОТАТА Е БОЖИЯТ ОТГОВОР И ЗА ТРЕСКАВОТО ТЕМПО НА ЖИВОТА В ДВАДЕСЕТИ ВЕК. Тя е Неговото средство против безспирния кръг от тежък труд, в който се върти съвременният човек. Тя ни кани да спрем да се опитваме да печелим повече пари, за да си купим по-хубав и дрехи, да живеем в по-великолепни домове и да караме по-скъпи леки коли. Тя е една покана, отправена от живия Създател, да си дадем почивка на уморените си умове и изтощени тела чрез сприятеляване с Него - да се обединим с нашия Създател.

В нашия модерен век на еволюция, съботата ни призовава обратно към служене на нашия Създател. Тя е едно постоянно напомняне за любящия Бог, Който постоянно се грижи за нашето щастие. Съботата пее за личния Божия интерес: " Ти не се развиваш! Ти си нещо по вече от кости, покрити с кожа. Ти си нищо повече от увеличена протеинова молекула. Твоят произход не е от мрачната и хлъзгава първобитна дупка. Ти не си просто една колекция от химикали, комбинирани по случайност. Аз те направих! Ти си създаден по Мой образ! "

Откакто съботата бе осветена от Бога като специален ден, онези, които са го освещавали, получават специални благословения. Тя е ден, предназначен за умствено и физическо възстановяване. В Божията заповед " Помни съботния ден, за да го освещаваш " е интере

сно да се отбележи, че думата " освещаваш " на английски език има един и същи корен с думите " цял " и " здрав " ( "holy", "whole", "healthy" ). Божията заповед за съботата свободно може да бъде преведена като " Помни съботния ден, като пазиш здравето си

в него. " Съботата казва: " Стоп! Спри! Животът е нещо повече от безкрайният кръг от работа! Време е за почивка - отново да се възстановиш! "

Съботата е и зов да отделяме време и за нашите семейства. Възможно е да станем прекалено заети през седмицата, че членовете на семейството трудно да могат да се виждат помежду си. В някои семейства не съществува смислен диалог. Едно изследване сочи, че средностатистическия американски баща прекарва по-малко от един час на седмица насаме с децата си. Дори е възможно съпрузите да бъдат така ангажирани с работа, обществени проекти и други поглъщащи времето дейности, че те трудно да се познават.

Първоначалното Божие намерение за семейството е било по-различно. Съботата беше първият ден, който новобрачната двойка Адам и Ева прекараха заедно. Несъмнено, те са прекарали много повече щастливи съботи. Първоначалното Божие намерение за съботата бе тя да е специален ден за връзка - един ден, в който отново да се запознаем с нашето човешко семейство и приятели, както и с нашия Създател. Това е ден, в който да споделяме нашите радости, надежди и амбиции, както и нашите сърдечни болки и разочарования.

Моята съпруга и аз, заедно с нашите деца, често прекарваме съботните следобеди разхождайки се из горите, споделяйки радостта от специално създадения от Бога ден сред Неговите великолепни природни създания. Цялото ни семейство с нетърпение очаква съботите като най-щастливия ден от седмицата.

Съботата също носи сигурността на живота. Тя е ориентира, който да ни помага да се справяме с напреженията на живота. Преди няколко години прочетох за група медицински изследователи, които изучават резултатите от стреса върху централната нервна система. Тяхното изследване включваше експеримент с две агнета. В първата част на експеримента им едно от агнетата било оставено само в кошарата. Електрически генератор бил съединен в няколко места за храна в кошарата. Когато агнето се приближавало към всяко едно от тези места в заграденото пространство, изследователите подавали към малкото агънце поток от електрически ток. Всеки път, когато се случвало това, агънцето потръпвало и хуквало към друга част на кошарата. То никога не се връщало на мястото, където веднъж е било ударено от тока. Това се повтаряло на всяко място за хранене, докато изплашеното агне не застанало треперещо в центъра на кошарата. То нямало накъде да бяга. Навсякъде имало токови удари. Напълно победено и изпълнено с безпокойство и стрес, агнето получило мозъчно сътресение.

Втората част от експеримента включвала братчето на първото агънце. Изследователите го взели и го сложили в същата кошара. Само че този път те сложили майка му заедно с него в кошарата. И то също било ударено с ток. Както своето братче, второто агънце също се свило конвулсивно и побягнало - само че то побягнало направо към майка си. То се сгушило до нея, докато тя нежно засумтяла нещо в ухото му. Не знам какво му е казала, но очевидно тя отново му е вдъхнала увереност, защото малкият ни приятел бързо се върнал точно на същото място, където първоначално бил ударен с тока. Изследователите повторили опита. Отново агънцето избягало при майка си. Тя отново засумтяла в ушенцето му и то отново се върнало на същото място. Това се случвало всеки път, докато за агънцето имало ориентир, при който да се връща след всеки шок, то е можело да се справи със стреса. То е било в състояние да се бори.

Съботата е точно такъв ориентир. Както малкото агънце, бягащо към своята майка, ние можем да намерим мир и сигурност в Исус. Съботата е дворец във времето. Докато повечето дворци представляват великолепни сгради, построени за царските семейства тук и там, съботата е дворец, сътворен във времето, който всеки седми ден слиза от небето на земята. Почивайки си в двореца на Царя, ние можем да получим сила да посрещнем напрежението в живота. Връзката с Него в събота осигурява основата за ежедневните ни отношения през седмицата. Съботата ни дава увереността да кажем: " Вярвам, че Бог ме е направил и че Той има огромен интерес за моето благосъстояние. Мога да си почина в Неговата любов. Той е достоен за най-дълбоката ме признателност, за най-висшето ми служене. Чрез Неговата сила аз мога да се справя със стреса на живота. "Нашият създател ни обича. Той иска да успокои опънатите ни нерви. Иска да облекчи нашите безкрайни копнежи. И Той може да направи всичко това - защото Той ни е сътворил. Ти и аз, приятелю, значим твърде много за Него. НИЕ СМЕ НЕГОВИ ДЕЦА.

Много отдавна Бог ни отпрати тази прекрасна покана: Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху си и научете си от Мене;... и ще намерите покой на душите си. (Матей 11:28,29)

Истинска почивка може да се намери в любящата, доверчива връзка с нашия Създател. През всички векове Неговата любезна покана остава една и съща: " Елате при Мене... и ще намерите покой. "

Съботата на седмия ден символизира един живот на доверие, почиващо в любящия Създател. Тъй като сатана копнее да разруши връзката ни с Него, той злонамерено е атакувал съботата. Въпреки, че Божият ден е бил почти забравен, верните Божии мъже и жени са я пазили през вековете. Авраам, Исаак, Яков, Мойсей и Даниил са били пазители на съботата. Петър, Яков, Йоан и Павел - те също бяха верни. Те не са забравяли Божията събота. Нито пък Исус я забрави.

В следващата глава ние ще обясним какво учи Библията за Божия Свят ден.


Г Л А В А 2

ИСТИНАТА ИЗОБЛИЧАВА ЛЕГЕНДАТА


Митовете лесно се приемат за истина, ако те са били в обръщение дълго време. Вземете за пример паякът. Около 350 г.пр.Хр. великият гръцки философ Аристотел класифицирал паякът като насекомо с шест крака. И през следващите 20 века всички са вярвали, че паякът има шест крака. Никой дори не се е сетил да провери. Та кой ще се осмели да предизвика великия Аристотел?

Е, появил се Ламарк, изтъкнатия биолог и естественик. Той внимателно преброил краката на паяка. И знаете ли колко крака преброил? Точно осем! Митът, който е бил изучаван като истина в продължение на векове, бе разрушен, тъй като Ламарк се осмели да провери!

Свободомислещия Коперник, поляк по народност, също предизвика " истината ", вярвана от т.нар. " учени " от неговите време. " Слънцето, а не земята е център на слънчевата система," заявил той. Църковниците оповестили: " Това не може да бъде! Ти не можеш да промениш Божиите небеса." Но Коперник не променяше Божиите небеса. Той просто разкриваше истината и изобличаваше легендата.

Има много други примери за митове, както научни, така и ненаучни. И хората през цялата история са вярвали в тях. Докато приемането на научните митове може да не изглежда толкова обезпокоително, приемането на религиозните митове може да има последици на живот и смърт. С други думи, по въпросите от вечна важност възможността за различаване между факта и измислицата, легендата и истината, става твърде съществена.

Но как можем да разберем кои религиозни вярвания са митове и кои не са? Как можем да различаваме между религиозния факт и религиозната измислица? Кой е нашият авторитет?

Несъмнено, Бог е окончателният авторитет. И Библията е запис на Неговото Слово. Тя съдържа неизменните вечни истини. Чрез изучаване на Божието Слово религиозните митове, в които се е вярвало от векове, ще бъдат разкрити.

Книгата Откровение разкрива един точно такъв мит. В Откр.14: 6-12 намираме великата вест, която трябва да подготви мъжете и жените за завръщането на нашия Господ. Ще прочетем тези думи в стих 7:

...Бойте се от бога и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори.

При първо прочитане този пасаж като че ли не разкрива никакъв религиозен мит. Но нека да го обясним малко по-подробно.

Вестта за наближаващия Божи съд е толкова важна, че Бог я обрисува като разнасяна от три ангела, летящи бързо от Неговия трон през небето към земята. Тя трябва срочно да бъде разпространена - като огън през сухо стърнище - до всеки народ и племе, език и л

юде ( стих 6 ). Тази вест трябва да премине всички географски граници. Тя трябва да хвърли мост между култури и езикови групи. С наближаването на последния небесен съд, Откр.14:7 подтиква цялото човечество да се завърне при Създателя и да Му служи.

Но за да се поклоним на Създателя, ние трябва да разберем какво означава това. ОСНОВАТА НА НАШЕТО ПОКЛОНЕНИЕ Е ФАКТА, ЧЕ СМЕ СЪЗДАНИЯ, А НЕ СЪЗДАТЕЛ. Причината, поради която Бог е достоен за нашата върховна почит и вярност, е, че Той ни е сътворил. Откровение 4:11 потвърждава:

Достоен Си, Господи наш и Боже наш, да приемеш слава, почит и сила; защото Ти Си създал всичко и поради Твоята воля всичко е съществувало и е било създадено.

Във века, когато еволюционните хипотези превзеха света с щурм, Библията изпраща вест, призоваваща всички хора да служат на Христос от Сътворението. Ефес.3:9 сочи точно тази удивителна проницателност:


И да открия на всички, в що се състои разпоредбата на тайната, скривана от векове в Бога, Който създаде всичко чрез Исуса Христа. ( Синодален превод ) ( Моля, прочетете и Колосяни 1:13-17. )

Как е било създадено всичко? " Чрез Исуса Христа "! Вестта, която се разпространява в последните дни, призоваваща всички и навсякъде да се " поклонят на Този, Който е направил небето и земята ", е вестта, призоваваща мъжете и жените да се поклонят на Исус Христос като Създател.

Но как може някой да служи на Исус Христос като Създател? Оставил ли е Той някакъв паметен знак да Своята творческа дейност? Какъв е знакът на сътворението?

Отваряйки книгата Изход, ние намираме в самото сърце на Божия закон - Десетте Заповеди - паметния знак за Неговата творческа мощ. Това е такъв паметен знак, който - ако бъде пазен - постоянно ще ни напомня, че Той е Творецът, а ние - Неговите творения. Този паметен знак е описан в Изход 20:8-11:

Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; а на седмия ден, който е събота на Господа твоя бог да не вършиш никаква работа, ни ти, ни сина ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти; защото в шест дни господ направи небето и земята, морето и всичко, що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови седмия ден и го освети.

Бог казва: " Помни съботния ден, за да го освещаваш, защото той е велик паметник на Моята творческа мощ. "

Забележете сходството във формулировката на Откровение 14:7 и Изход 20:11. Вестта за последната генерация е:

Поклонете се на Този, Който направи небето и земята, морето и водните извори. ( Откр.14:7 )

Изход 20:11 казва:

Защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко, що има в тях...

Свещената съботна заповед се съхранява в сърцето на Божия закон като вечно напомняне за Неговия върховен авторитет и творческа мощ. Тя наистина е белег на сътворението.

Нека да се върнем обратно в книгата на началата, книгата Битие и да обясним сътворението. Цялата първа глава на Битие представлява описание на процеса на сътворение и красотата и великолепието на Едем. Втората глава започва с думите:

Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство. И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал. И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от

всичките си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил. ( Битие 2:1-3 )

След като създаде този свят за шест дни, Бог отдели седмия ден в памет на Своето творческо дело.

Забележете трите неща, които влязоха в създаването на този паметен знак:

- ПЪРВО, БОГ СИ ПОЧИНА ( СТИХ 2 ). Не защото беше изморен, но по-скоро като пример за човешката раса. Неговото намерение бе всеки седми ден човешките същества да си почиват от тяхната работа така, както направи и техният Създател. Предназначението на съботата бе да ни напомня, че Той е направил този свят.

- ВТОРО, БОГ БЛАГОСЛОВИ СЕДМИЯ ДЕН ( СТИХ 3 ). Бог взе 24 обикновени часа и ги надари със специално благословение. Когато се срещаме се с Него в този ден, Той ще ни осигури специално благословение - подновяване на силата, мир в сърцето, по-тясно ходене с Него.

- ТРЕТО, БОГ ОСВЕТИ - ИЛИ НАПРАВИ СВЯТ - СЕДМИЯ ДЕН. Думата " освети " означава почете или отдели за свята употреба; тя се отнася за нещо, което е свещено и не е обикновено. Бог е единственият, който може да направи нещата свещени или святи. Истинското човешко поклонение включва почитане на всичко, което Бог е осветил - защото Той, като Бог го е осветил! И съгласно Битие, Бог е осветил седмия ден.

И тъй, седмият ден - Съботата - бе създаден от Бога като паметник на Неговата творческа мощ. Той е Неговия свят ден.

Срещал съм хора, които казват:

- Единият ден е равностоен на следващия след него. Няма никакво значение кой ден ще пазиш, докато пазиш един от седемте дни.

Но, забележете какво е ясното учение на Библията. Кой ден освети Бог? Седмия ден. Никъде в Библията не се казва, че Бог Си е починал, благословил или осветил първия или третия или петия ден на седмицата. Единственият ден, който някога Бог отдели от останалите, е седмия. И той е единствения ден, който можеше да бъде паметник на Сътворението. Шест дни Бог работеше - създаваше Своя шедьовър. След това, на седмия ден, Той установи паметния знак на Своето велико дело - Съботата, - в който Си почина. Никой друг ден не би бил подходящ.

Да предположим, че рождения ти ден е на 25 юни. Това е денят, в който си се родил. Ако някой ти каже:

- Е, какво значение има това? Ти можеш да празнуваш и на 24 юни или на 26-ти. Всъщност няма никакво значение, нали?

Без съмнение, ти ще отговориш:

- Има значение! Рожденият ми ден е на 25 юни и никакво празнуване един ден по-рано или по-късно няма да промени факта, че съм роден на 25 юни!

Или да предположим, че сте сключили брак на определена дата. Всяка година след това, на този специален ден, ще празнуваш посвещението си на твоя партньор. Годишнината от сватбата ти напомня за посвещението между теб и твоя партньор един на друг. Това е специален ден, в който и двамата ще празнувате.

Същото е и със Съботата. Има само един ден, който Бог е отделил и това е седмият.

През цялата история съботата е била пазена като паметен знак за творческата сила на Христос. Тя е била белег за лоялност, свобода и любов във всеки век. Вижте какво се казва в Езекиил 20:20:

Освещавайте още и съботите Ми и нека бъдат знак между Мене и вас, за да познаете, че Аз Господ Съм ваш Бог.

В Стария Завет съботата е била знак на вярност. Тя отличаваше Божия народ от езичниците. Беше установена при Сътворението и още преди съществуването на еврейския народ. Тя бе пазена от Божия народ през целия старозаветен период.

Но какво да кажем за Новия Завет? Какво да кажем за Исус Христос? Каква бе Неговата практика? След като Той е нашият велик пример и " който казва, че пребъдва в Него, сам е длъжен да ходи, както е ходил Христос " ( 1Йоан 2:6 ), то за нас е логично да прос

ледим Неговия пример за ръководство.

Нека се обърнем към Новия Завет. В Лука 4:16 намираме ясното заявление:

И дойде в Назарет, където беше отхранен и по обичая Си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете.

Обичаят на Христос, Неговата практика, е била да посещава църква в събота. Ако можехме да се върнем назад във времето в малката дърводелска работилничка, където работеше Исус, ние сигурно щяхме да чуем звука на чука и триона - поне в първия ден от седмицата или във втория ден или който и да е друг ден - с изключение на седмия. Може би щяхме да видим малката табелка " Отворено ". Но в седмия ден малкото дърводелско магазинче щеше да е празно. Чукът и трионът щяха да лежат тихо и на табелката на вратата щяхме да прочетем: " Затворено в събота ".

Някои може да предположат:

- Е, Исус е бил юдеин и затова е пазел съботата.

Какво казва Изход 20:10? "... а седмия ден... е събота на Господа твоя Бог." Не, съботата не е еврейска! Съботата е на Господа! Тя е Христовият ден - паметник на Неговата творческа мощ. Съботата бе установена при сътворението на човека векове преди съществуването на еврейската нация. Наистина, Христос беше прав, когато каза: " Съботата е направена за човека." ( Марко 2:27 )

Други са казвали, че Христос е променил съботата, когато е дошъл на тази земя. Нека да проучим това мнение. Има ли смисъл? Ако Христос бе дошъл да промени съботата, ако Той бе дошъл да промени закона, написан с Божия пръст на планината Синай, нямаше ли да направи този промяна, докато живееше тук? Не би ли показал на учениците Си тази промяна? Мисля, че би го направил, а вие? Но вместо това, Той ни остани един положителен пример на пазене на съботата. Той каза:

Да не мислите, че Съм дошъл да разруша закона или пророците; не Съм дошъл да разруша, но да изпълня. ( Матей 5:17 )

Нека да обясним малко по-подробно някои от коментарите на Исус. В Матей 24 Исус дискутира разрушението на Ерусалим през 70 г.сл.Хр. ( приблизително четиридесет години след разпятието ) и казва:

При това молете се да не се случи бягането ви зиме или В СЪБОТЕН ДЕН. ( Матей 24:20 )

Твърде знаменателен е фактът, че Исус изговори тези думи на най-близките Си последователи. Това би трябвало да означава, че Исус не предвиждаше никакви промени относно Съботата.

Но какво да кажем след завръщането на Исус на небето? Какво правеха Неговите ученици? Библията казва ли ни кой ден учениците и Ранната Църква считаха за събота? Казва ли ни се кой ден е пазела Новозаветната Църква? Деяния 13:14:

А те ( Павел и Варнава ) заминаха от перга и стигнаха в Антиохия писидийска; и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.

По време на утринното съботно богослужение Павел и Варнава намериха една благоприятна възможност да проповядват Христос като изпълнение на Стария Завет ( стих 15 ). Въпреки, че повечето юдеи се разгневиха, езичниците бяха възприемчиви. 42-ри стих продължа

ва:

Когато си излизаха из юдейската синагога, езичниците ги молеха да им се проповядват тези думи и следващата събота.



Езичниците искаха отново да чуят Павел да проповядва. Но забележете как продължава историята в 44-ти стих: " На следващата събота се събра почти целият града да чуят Божието Слово." Ако Павел пазеше неделята, първия ден на седмицата, той би казал на тези

  1   2   3   4   5   6   7


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница