Министерство на регионалното развитие и благоустройството


Рискови енергийни източници



страница12/45
Дата28.11.2017
Размер7.21 Mb.
#35597
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   45

2.1.8Рискови енергийни източници


Шумът е фактор, въздействащ силно върху околната среда и живите организми. Няма област и човешка дейност, при които да не се наблюдава шумово излъчване. Шумът в околната среда, причинен от транспортните, промишлените и ремонтните дейности, е един от главните екологични проблеми в урбанизираните територии.

Контролът и управлението на шума в урбанизираната среда са дефинирани в Директива 2002/49/ЕО ”като част от политиката на Общността да постигне високо равнище на здравеопазването и защита на околната среда”.

Акустичната обстановка в населените места е предмет на системен контрол от страна на Министерството на здравеопазването чрез РЗИ и на МОСВ чрез РИОСВ. Регионалните здравни инспекции провеждат наблюдения за определяне на шумовото натоварване в градовете съгласно изискванията на “Методика за определяне броя, разположението и разпределението на пунктовете за мониторинг на шума, както и периодичността на измерванията и/или изчисленията на шумовите нива”, утвърдена от Министерството на здравеопазването и в съответствие с посочените методи в Наредба № 6 за показатели за шум в околната среда отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и вредните ефекти от шума върху здравето на населението.

Индикатори за шумово замърсяване са измерените еквивалентни нива на шума и съответстващата им гранична стойност за различните територии и устройствени зони в урбанизираните територии и извън тях, които са:



  • Lден - дневно еквивалентно ниво на шума включващо времето от 7 до 19 ч. (с продължителност 12 часа);

  • Lвечер – вечерно еквивалентно ниво на шума включващо времето от 19 до 23 ч. (с продължителност 4 часа);

  • Lнощ – нощно еквивалентно ниво на шума – включва времето от 23 до 7 ч. (с продължителност 8 часа);

  • L24 – денонощно еквивалентно ниво на шума за 24-часов период.

Граничните стойности за еквивалентните нива на шума в различните територии и устройствени зони, съгласно Наредба № 6 за показатели за шум в околната среда отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и вредните ефекти от шума върху здравето на населението са представени в Таблица 2.1.8-1.

L24 се изчислява по формула, в която се отчитат конкретните гранични стойности за дневно, вечерно и нощно ниво на шума, като вечерното и нощното ниво са завишени с наказателни коефициенти съответно от 5 и 10 dB(А).


Таблица 2.1.8-1. Гранични стойности за еквивалентните нива на шума в [dB(А)]

Територии и устройствени зони в урбанизираните територии и извън тях

Lден [dB(А)]

Lвечер [dB(А)]

Lнощ [dB(А)]

L24 [dB(А)]

Територии подложени на въздействието на интензивен автомобилен трафик

60

55

50

60

Територии подложени на въздействието на релсов, железопътен и трамваен транспорт

65

60

55

65

Територии, подложени на въздействието на авиационен шум

65

65

55

66

Производствено-складови територии и зони

70

70

70

76

Зони за обществен и индивидуален отдих

45

40

35

45

Зони за лечебни заведения и санаториуми

45

35

35

44

Зони за научно изследователска дейност

45

40

35

45

Тихи зони извън агломерациите

40

35

35

42

Данните, представени в таблиците по-долу, са на база проведени измервания от Районните здравни инспекции в Югоизточен район във връзка с контрола на градския шум за периода 2007 – 2011 г.


Таблица 2.1.8-2. Разпределение на пунктовете за регистриране на шума по градове и шумови диапазони за 2007 г., dB(А)



по

ред


Град

Наблюда-вани пунктове, брой

Разпределение на наблюдаваните пунктове според

регистрираните шумови нива – dB(A)

Под 58

58-62

63-67

68-72

73-77

78-82

Над 82

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

1

Бургас

37

8

2

4

6

17

-

-

2

Ст.Загора

30

2

5

8

10

5

-

-

3

Сливен

20

7

3

1

6

3

-

-

4

Ямбол

15

6

2

6

1

-

-

-

5

Казанлък

15

2

1

8

4

-

-

-


Таблица 2.1.8-3. Разпределение на пунктовете за регистриране на шума по градове и шумови диапазони за 2008 г., dB(А)



по

ред


Град

Наблюда-вани пунктове, брой

Разпределение на наблюдаваните пунктове според

регистрираните шумови нива – dB(A)

Под 58

58-62

63-67

68-72

73-77

78-82

Над 82

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

1

Бургас

37

9

-

4

4

19

1

-

2

Ст.Загора

30

1

14

6

5

4

-

-

3

Сливен

20

4

4

3

4

5

-

-

4

Ямбол

15

6

2

6

1

-

-

-

5

Казанлък

15

6

1

8

-

-

-

-

Таблица 2.1.8-4. Разпределение на пунктовете за регистриране на шума по градове и шумови диапазони за 2009 г., dB(А)



по

ред


Град

Наблюда-вани пунктове, брой

Разпределение на наблюдаваните пунктове според

регистрираните шумови нива – dB(A)

Под 58

58-62

63-67

68-72

73-77

78-82

Над 82

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

1

Бургас

37

10

-

2

10

15

-

-

2

Ст.Загора

30

1

6

5

12

6

-

-

3

Сливен

20

4

4

3

4

5

-

-

4

Ямбол

15

6

3

6

-

-

-

-

5

Казанлък

15

3

2

6

4

-

-

-


Таблица 2.1.8-5. Разпределение на пунктовете за регистриране на шума по градове и шумови диапазони за 2010 г., dB(А)



по

ред


Град

Наблюда-вани пунктове, брой

Разпределение на наблюдаваните пунктове според

регистрираните шумови нива – dB(A)

Под 58

58-62

63-67

68-72

73-77

78-82

Над 82

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

1

Бургас

37

9

2

1

14

11

-

-

2

Ст.Загора

30

1

4

7

12

6

-

-

3

Сливен

20

3

5

3

5

4

-

-

4

Ямбол

15

6

2

7

-

-

-

-

5

Казанлък

15

3

2

6

4

-

-

-


Таблица 2.1.8-6. Разпределение на пунктовете за регистриране на шума по градове и шумови диапазони за 2011 г., dB(А)



по

ред


Град

Наблюда-вани пунктове, брой

Разпределение на наблюдаваните пунктове според

регистрираните шумови нива – dB(A)

Под 58

58-62

63-67

68-72

73-77

78-82

Над 82

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

1

Бургас

37

13

1

-

11

12

-

-

2

Ст.Загора

30

-

6

8

13

3

-

-

3

Сливен

20

9

-

2

4

5

-

-

4

Ямбол

15

4

3

6

2

-

-

-

5

Казанлък

15

3

1

7

3

1

-

-

В по-голяма част от населените места се регистрират значителни шумови замърсявания, най-силно изразени в урбанизираните територии – градовете с население над 100 000 души. Най-силно въздействие оказва транспортният шум - неговият дял е 80-85% от общото шумово състояние на градовете.

За периода 2006 – 2011 г. преобладаващи са шумовите диапазони 63–67 dB(A) и 68–72 dB(A) при норма 55-60 dB(A). Характерно е задържането на високи шумови нива в диапазона 68-72 dB(A) в градовете: Бургас, Стара Загора и Сливен.

В разработената стратегическа шумова карта на град Бургас е направен анализ, който потвърждава описаната по-горе акустична обстановка в страната. Обобщените резултати от шумовата карта включва всички видове изследван шум – автомобилен, железопътен, авиационен и промишлен.

За шумовото натоварване на градовете допринася наситеността на градската територия с транспортни трасета и транспортни средства. Характерното разположение на промишлените зони - предимно обособени в нежилищни територии, до голяма степен снижава въздействието на производствения шум върху гражданите. Битовият шум има различно въздействие в различните райони, като в жилищните квартали той е с по-високо ниво в извънработно време. Шумът, породен от строителни дейности, е характерен за районите, в които се извършва строителство, ограничен е по време и е с невисок интензитет.

През 2011 г. се забелязва влошаване на акустичната обстановка най-вече в зони, подлежащи на усилена шумова защита, прилежащи към детските, здравните и учебните заведения, жилищата и местата за отдих и рекреация.

За републиканската пътна мрежа няма данни за провеждан системен контрол от страна на Министерството на здравеопазването и МОСВ. През 2009 г. са разработени стратегически шумови карти на основни пътни участъци с трафик над 6 милиона годишно. Изследваните пътни участъци са разпределени в четири групи в зависимост от местоположението. В ЮИР попада Група Г: Пътен участък от пътя Слънчев бряг – Бургас (Несебър – Ахелой).

Значителен локален обхват от население и сгради в районите, които попадат в буферните зони на картографиране (отразяване на нива над 55 dB) са засегнати от повишено нива на шума в районите на пътния участък Ахелой – Несебър (най-вече Ахелой).





Сподели с приятели:
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   45




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница