Тази глава съдържа информация за демографските и здравни характеристики на Югоизточния район. Съществуващото състояние се използва за оценка на очакваните здравни и социално-икономически въздействия от РПР и за сравнение на ефективността на планираните мерки за смекчаване в бъдеще.
2.1.10.1Разпределение на населението и демографски характеристики
ЮИР на север се ограничава от Средна и Източна Стара планина, на изток – от Черно море, на юг опира до Странджа планина, Дервентските възвишения и Сакар планина. Тук попадат източната част на Горнотракийската низина, част от Подбалканските котловини, Бургаската низина и част от Средна гора – Сърнена планина.
Площта на района е 19 799 км² и съставлява 17,8 % от територията на страната. Териториалната структура е следната: земеделските територии са 53%, горските 42%, урбанизираните 4,9%. Районът граничи на запад с Южен централен район, на юг с Република Турция, на изток с Черно море и на север със Североизточен и Северен централен район.
Основните фактори, които влияят върху измененията в броя и структурата на населението са демографските процеси - раждаемост, смъртност и миграция на населението.
По показатели за демографско развитие и структура на населението ЮИР се намира в относително благоприятна ситуация спрямо останалите райони от това ниво, но като цяло негативните тенденции в страната на намаляване на броя на населението и по-висока външна миграция също са характерни за района. В структурата на населението по възраст в Югоизточния могат да бъдат отчетени относително по-благоприятни съотношения, в сравнение със средните за България, което е показател за демографския потенциал на района и необходимост от неговото съхраняване и развитие.
Брой на населението. През периода 2007-2011 г. броят на населението на ЮИР непрекъснато намалява. В началото на периода намалението е с по около 4-5 000 души годишно, докато за 2010 г. на годишна база намалението е с 10 112 души, а за 2011 г. спрямо предходната – с 28 446 души. За периода 2007-2011 г. населението на района намалява общо с 47 980 души. Към 01.02.2011 г. (официално преброяване на населението в България) броят на населението в Югоизточен район е 1 078 002 души, съответстващи на 14,6% от общото население на страната (7 364 570 души). Районът се нарежда на трето място след Югозападен (2 132 848) и Южен централен район (1 479 373). Тенденцията на намаление на броя на населението в ЮИР е характерна за цялата страна, като за периода 2007-2011 г. населението на страната ни намалява с 275 668 души. България е страната с най-бързо намаляващо население в ЕС, като 2/3 от намалението е резултат от отрицателния естествен прираст, а 1/3 – на външна миграция. В сравнение с България, населението на страните-членки в ЕС (502.5 млн. души към 01.01.2011г.) бележи тенденция на нарастване, което се дължи на положителния естествен прираст от 0.5 млн. души и на външната миграция от 0.9 млн.души. Населението на България представлява 1,5% от населението на ЕС, като делът на ЮИР е 0,2%.
По области в ЮИР населението е разпределено неравномерно, като с най-голям брой население е област Бургас - 415 817 души (38,6% от населението на района), следвана от област Стара Загора – 333 265 души (30,9%). Областите Сливен - 197 473 души (18,3%) и Ямбол -131 447 души (12,2%) са със значително по-малък брой население. Във всички области в района през периода 2007-2011 г. населението намалява. През периода 2007-2011 г. най-голямо е намалението в област Ямбол – 7,7%, следват област Стара Загора – 6,3% и област Сливен – 5%. Намалението за област Бургас е само 1%.
Средната гъстота на населението в Югоизточен район (за 2011 г.) е 54,4 д./кв.км., значително по-ниска от средната за страната – 66,3 д/кв.км. и за ЕС-27 (116 д/кв.км. за 2010 г.) В България само Северозападният район е с по-малка гъстота. Най-висока е гъстотата на населението в област Стара Загора – 64,7 д/кв.км., а най-ниска – в област Ямбол – 39,2 д/кв.км.
Възрастова структура. По отношение на възрастовата структура на населението в Югоизточен район се потвърждават неблагоприятните тенденции в демографското развитие, характерни за страната като цяло. През периода 2007-2011 г. в страната е налице продължаващ процес на застаряване на населението, който се изразява в увеличаване на броя и дела на населението на 65 и повече години. В динамичен аспект, протичат положителни промени – не само в ЮИР, но и в останалите райони от ниво 2, делът на младото население или слабо се увеличава, или се запазва на същото равнище през разглеждания период. 14,8% от населението в подтрудоспособна възраст в страната се намира в ЮИР. По показателя дял на населението на възраст 65 г.+ ЮИР се нарежда на четвърто място сред останалите райони от ниво 2. По отношение дела на населението в трудоспособна възраст ЮИР е на предпоследно място, след него е само СЗР.
На областно ниво делът на лицата в подтрудоспособна възраст е най-висок в област Сливен (17,2%), а в трудоспособна възраст - в област Бургас (69,1%). Област Ямбол е с най-неблагоприятна структура - най-висок дял на лицата в надтрудоспособна възраст (21%) и най-нисък дял на лицата в трудоспособна възраст (65,3%).
Данните за възрастовата структура са представени в Таблица 2.1.10.1-1.
Таблица 2.1.10.1-1 Възрастова структура на населението към 01.02.2011 г. (в %)
Район, област
|
0-15 г.
|
15-64 г.
|
65 г. +
|
БЪЛГАРИЯ
|
13,2
|
68,3
|
18,5
|
Северозападен район
|
12,8
|
64,1
|
23,1
|
Северен централен район
|
12,3
|
67,3
|
20,4
|
Североизточен район
|
14,1
|
68,5
|
17,5
|
Югозападен район
|
12,5
|
68,2
|
19,3
|
Южен централен район
|
13,3
|
68,5
|
18,2
|
Югоизточен район
|
14,8
|
66,8
|
18,4
|
Бургас
|
14,7
|
69,1
|
16,2
|
Сливен
|
17,2
|
65,9
|
16,9
|
Стара Загора
|
13,6
|
66,9
|
19,5
|
Ямбол
|
13,8
|
65,3
|
21,0
|
Източник: Национален статистически институт
Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира най-добре чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15-19 г.) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 г.) Към 01.02.2011 г. общо за страната това съотношение е 70. За сравнение през 2001 г. всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора. По този показател Югоизточен район е с по-висока стойност от средната за страната и се нарежда на трето място след Южен централен и Североизточен район.
На областно ниво с най-благоприятно съотношение е област Сливен (84) със стойност над средната за страната, а в най-неблагоприятно – областите Ямбол и Стара Загора, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от съответно 64 и 65 лица, влизащи в трудоспособна възраст.
Общият коефициент на възрастова зависимост към 01.02.2011 г. за страната е 46,5%, тоест на 100 лица във възрастовата група 15–64 навършени години се падат близо 47 лица под 15 г. и на 65 и повече години. Сред районите от ниво 2 в страната ЮИР е предпоследен по този показател (49,7%) преди СЗР, което отчасти се дължи на по-високия дял на лицата в подтрудоспособна възраст в района. На областно ниво в най-благоприятно съотношение са областите Бургас – 44,6% (под средната за страната стойност) и Стара Загора – 49,4%, а в най-неблагоприятно – област Ямбол (53,2%).
Данните за коефициента на демографско заместване и на възрастовата зависимост са представени в Таблица 2.1.10.1-2.
Таблица 2.1.10.1-2 Коефициент на демографско заместване и на възрастова зависимост по райони и области към 01.02.2011 г.
Район, област
|
Коефициент на демографско заместване (брой)
|
Коефициент на възрастова зависимост (%)
|
БЪЛГАРИЯ
|
70
|
46,5
|
Северозападен район
|
58,4
|
56,1
|
Северен централен район
|
65,2
|
48,6
|
Североизточен район
|
75,5
|
46,1
|
Югозападен район
|
67,8
|
45,9
|
Южен централен район
|
76,8
|
46,9
|
Югоизточен район
|
71,8
|
49,7
|
Бургас
|
74
|
44,6
|
Сливен
|
84
|
51,7
|
Стара Загора
|
65
|
49,4
|
Ямбол
|
64
|
53,2
|
Източник: Национален статистически институт
Местоживеене на населението. Урбанизация. Важен показател за разпределение на населението по населени места е процентът на градско население. През последните години този показател се покачва с високи темпове и вече е по-висок в сравнение с някои от страните в ЕС. През 2011 г. показателят за България е 71,1%,
Населението на района е разпределено в 683 населени места, от които 38 града и 645 села. От общото население на ЮИР 1 078 002 души, 768 945 (71,3%) живеят в градовете, а 309 057 (28,7%) живеят в селата. По степента си на урбанизация районът се доближава до нивото на Североизточния район, като над тях е само Югозападният район. Големите градове (над 100 000 ж.) са Бургас – 200 271 д. и Стара Загора 138 272 д., средните градове (между 30 000 и 100 000ж.) са: Сливен – 91 620 д., Ямбол – 74 132 д. и Казанлък – 47 325 д. Има още два града над 20 хил.д., които допълват и балансират средните градове и областните центрове – Нова Загора (22 507 д.) и Айтос – (20 016 д.).
Основна ос на урбанизация се явява транспортното направление Бургас – Стара Загора. Меридианни оси са Несебър – Поморие – Бургас – Созопол и Сливен – Ямбол, както и Казанлък – Стара Загора – Раднево – Гълъбово.
От общо 33 общини в района 20 бр. са с малко население и без изявен град-център, които могат да бъдат отнесени към категорията на райони за целенасочена подкрепа по 5 и над 5 показателя от 8-те, посочени в чл. 6 на ЗРР за определяне на райони за целенасочена подкрепа. Тези общини са локализирани предимно в граничната територия на Странджа и Сакар планина, където формират териториален ареал, както и в Старопланинската част.
Миграция и механичен прираст. Съществено влияние върху броя и структурата на населението оказва и механичният прираст (нетното салдо от външната миграция), който средно за страната също е отрицателен - минус 4 795 души. През 2011 г. на територията на Югоизточен район, единствено в област Бургас е регистриран положителен механичен прираст (277 души). Положителен механичен прираст, по-висок от този на област Бургас, от областите в страната имат единствено област София (столица) и област Русе. С най-голямо намаление на населението в резултат на отрицателния механичен прираст е област Ямбол (-577 души), следвана от областите Сливен (-542 души) и Стара Загора (-530 души).
Таблица 2.1.10.1-3 Прираст на населението в ЮИР – преброяване към 01.02.2011 г. спрямо преброяване към 01.03.2001 г.
Райони и области
|
Прираст
(абсолютна стойност)
|
Прираст
(%)
|
Общо
|
Общо
|
БЪЛГАРИЯ
|
-564 331
|
-7.1
|
Северозападен район
|
-190 166
|
-18.88
|
Северен централен район
|
-136 759
|
-14.42
|
Североизточен район
|
-53 200
|
-8.275
|
Югозападен район
|
-35 227
|
-6.22
|
Южен централен район
|
-128 729
|
-9.42
|
Югоизточен район
|
-90 704
|
-9.325
|
Източник: Национален статистически институт
Видно е, че по абсолютни стойности и по % ЮИР се нарежда на 3 място - с най-добри показатели (най-ниска отрицателна стойност) е ЮЗР, следван от СИР и ЮИР.
Механичният прираст за района (вътрешна миграция) е с интензитет по-нисък от средната стойност за страната. За периода 2007-2012 г. г. се наблюдава колебливост в интензитета, повлияна предимно от стойностите на заселванията, докато изселванията не се променят съществено.
Раждаемост. Коефициентът на раждаемост общо за Европейския съюз (27) през 2010 г. е 10,7‰ по данни на Евростат. Коефициентът на раждаемост в ЮИР за 2011 г. е 10,6‰ – по-висок от средния за страната (9,6‰) и най-висок от всички райони от ниво 2. Спадът на годишна база спрямо 2010 г. е с 0,1‰, а спрямо 2007 г. – с 0,5‰. Област Сливен е областта с най-висока раждаемост в цялата страна за 2011 г. – 12,5‰. Със сравнително по-висок процент на раждаемост спрямо останалите области в страната са и другите три области в ЮИР - Бургас – 10,3‰, Ямбол – 10,0‰ и Стара Загора – 10,0‰, с което Югоизточен район се нарежда на първо място сред районите в страната по показател раждаемост не само за 2011 г., а и за целия период 2007-2011 г. (за 2010 г. заедно с ЮЗР, а за 2008 г. – заедно със СИР).
Смъртност. Високото ниво на общата смъртност на населението в България се задържа през целия период 2007-2011 г. В сравнение с европейските страни, равнището на общата смъртност на населението в страната е доста по-високо (14,7%).
В Югоизточен район през 2011 г. коефициентът на смъртност - 14,6‰ е много близък до средния за страната. По този показател след ЮИР са СЦР и СЗР. За 2011 г. на годишна база се наблюдава незначителен спад – с 0,1‰, а спрямо 2007 г. – нарастването е с 0,1‰. На вътрешнообластно ниво с най-нисък процент на смъртност през 2011 г. е област Бургас – 13,3‰ (сред областите с най-ниски показатели в страната), следвана от област Сливен – 14,5‰ и област Стара Загора – 15,5‰. С най-висок процент на смъртност е област Ямбол – 17,0‰.
В смъртността по причини водещи от много години са болестите на органите на кръвообращението - 65.8%. На второ място са злокачествените новообразувания (15.9%), следвани от болестите на дихателната система (4.0%) и травмите и отравянията (3.4%).
Смъртността от болести на органите на кръвообращението продължава да нараства и в последните години. България е една от водещите страни в Европа със значително по-висок от този в ЕС стандартизиран показател за смъртност - 685.35 (България) и 276.3 (ЕС) на 100 000 души.
Естественият прираст. Коефициентът на естествен прираст за Европейския съюз (27) през 2010 г. е 1.0‰. Естественият прираст на Югоизточния район за периода 2007-2011 г. следва общите за страната негативни тенденции и продължава да е отрицателен. Коефициентът на естествен прираст за 2011 г. спрямо 2010 г. запазва постоянна стойност от -4‰, за разлика от 2009 г., когато стойността му е -2,5‰ – най-ниската стойност през периода 2007-2011 г. Сравнено с 2007 г., коефициентът на естествен прираст през 2011 г. се увеличава с 0,6‰. Коефициентът на естествен прираст в ЮИР е по-висок от средния за страната през целия разглеждан период (-5,1‰ за България за 2011 г.) С по-нисък коефициент са ЮЗР (-3,3‰ през 2011 г.) и СИР (-3,5‰ през 2011 г.). На вътрешнообластно ниво водещо място по този негативен показател заемат областите Ямбол (-7‰) и Стара Загора (-5,5‰). Област Сливен (-2‰) и област Бургас (-3‰) са сред областите с най-висок коефициент на естествен прираст за 2011 г. в страната.
Таблица 2.1.10.1-4 Коефициент на естествен прираст в ЮИР за периода 2007-2011 г.
Район, област
|
Естествен прираст на населението (‰)
|
|
2007 г.
|
2008 г.
|
2009 г.
|
2010 г.
|
2011 г.
|
БЪЛГАРИЯ
|
-5,0
|
-4,3
|
-3,5
|
-4,6
|
-5,1
|
Северозападен район
|
-10,6
|
-9,8
|
-9,2
|
-10,6
|
-10,8
|
Северен централен район
|
-7,3
|
-6,9
|
-6,1
|
-7,3
|
-8,0
|
Североизточен район
|
-2,8
|
-2,5
|
-1,8
|
-3,3
|
-3,5
|
Югозападен район
|
-3,7
|
-2,6
|
-2,0
|
-2,5
|
-3,3
|
Южен централен район
|
-4,1
|
-3,8
|
-2,8
|
-3,8
|
-4,5
|
Югоизточен район
|
-3,4
|
-3,1
|
-2,5
|
-4,0
|
-4,0
|
Бургас
|
-1,9
|
-1,7
|
-0,5
|
-2,5
|
-3,0
|
Сливен
|
-0,6
|
-0,9
|
-0,5
|
-2,7
|
-2,0
|
Стара Загора
|
-5,5
|
-4,7
|
-4,5
|
-5,2
|
-5,5
|
Ямбол
|
-6,7
|
-6,6
|
-6,1
|
-7,4
|
-7,0
|
Източник: Национален статистически институт
Изводи:
-
Запазва се негативната тенденция на непрекъснато намаление на броя на населението в района – тенденция, характерна за цялата страна; демографската ситуация в района е резултат от действието на процеси, характерни за цялата страна и отчасти за ЕС - намалена раждаемост, засилена урбанизация, увеличена смъртност и силна миграция;
-
ЮИР е на трето място по брой на населението след ЮЗР и ЮЦР;
-
Най-висок коефициент на раждаемост в района сред останалите райони от ниво 2 в страната;
-
Отрицателен естествен прираст в района през целия разглеждан период 2007-2011 г.;
-
Относително по-благоприятни са демографските показатели в област Бургас и област Сливен, където раждаемостта е относително висока и възрастовата структура е благоприятна;
-
Неравномерно разпределение на населението в областите в района; най-голяма е гъстотата на населението в област Бургас, а най-ниска – в област Ямбол;
-
Най-висок дял на населението в подтрудоспособна възраст в ЮИР сред районите от ниво 2 в страната;
-
Неблагоприятна стойност на коефициента на възрастова зависимост;
-
Струпването на населението в област Бургас и област Стара Загора (по-привлекателните области в района) е в резултат на влошаване на условията за живот и бизнес в останалите две области – Сливен и Ямбол. Това води до обезлюдяване на част от населените места в ЮИР. В този аспект политиката за развитие на района следва да се насочи към преодоляване на демографските проблеми, свързани с намаляване на раждаемостта и увеличаване на миграцията с цел преодоляване на диспропорцията в териториалното разпределение на населението, което от своя страна води до намаляване на икономическия растеж в слабо населените места.
Сподели с приятели: |