Заб. В реда интернисти влизат вътрешни болести, гастроентеролози, ендокринолози, кардиолози ,пневмофтизиатри и нефролози
През 2011 г. най-висока е осигуреността в областта със интернисти (7,4 на 10 000).
По специалности показателите спрямо предходните години са приблизително еднакви. Лекарите за първична медицинска помощ са 241 – около 18 % от всички на територията на областта.
|
|
6. Финансиране на здравеопазните дейности в Област Плевен
Приходи
|
2010
|
2011
|
Приходи от НЗОК
|
83423924
|
90163998
|
Приходи от МЗ
|
17076901
|
24313772
|
Приходи от Общината
|
994801
|
879891
|
Приходи от пациентски такси
|
3769677
|
21175905
|
ОБЩО
|
106166322
|
136533566
|
През последните години делът на финансирането от НЗОК непрекъснато нараства и през 2011 г. достига 85 % от общите разходи за здравеопазване или 90163998лв. Средствата за разходи за здравеопазване през 2011 г., e в размер на 24313772 лв., което е около 23 % от всички разходи за здравеопазване.
Разпределение_на_средствата_за_здравеопазване_между_отделните_видове_медицинска_помощ'>Разпределение на средствата за здравеопазване между отделните видове медицинска помощ
Разпределение
|
2010
|
2011
| |
Болнична помощ ( в т.ч. и диспансери със стационар)
|
66993850
|
85985644
| |
Извънболнична помощ
|
19168241
|
19776954
| |
Спешна помощ
|
3916300
|
6021231
| |
Други : ДМСГД, делегираните от държавата дейности на общините., лекарствата,платени от РЗОК на аптеките и др.
|
16087931
|
24749737
|
ОБЩО
|
106166322
|
136533566
|
Най-голям относителен дял в разпределението на средствата за здравеопазване между отделните видове медицинска помощ на територията на област Плевен заема болничната помощ -70%. Средствата са нараснали спрямо 2010 г. с 18991794, като основната причина е увеличение дейността на частните болници и кешовите плащания.
|
SWOT анализ на състоянието на системата на здравеопазване в област Плевен
Силни страни
|
Слаби страни
|
Висококвалифициран медицински персонал с богат професионален опит и научни познания.
|
Липса на лечебни заведения за специализирана извънболнична помощ (МЦ и ДКЦ) в общините Левски, Кнежа, Искър и Пордим.
|
Наличие на достатъчни по брой и вид лечебни заведения
|
Териториална разпръснатост на индивидуалните практики на общопрактикуващите лекари на някои общини, изискваща разходи за транспорт и подобряване на комуникациите.
|
Наличие на високотехнологични диагностични и терапевтични апарати в лечебните заведения.
|
Относително амортизиран сграден фонд, не предоставящ битов комфорт на пациентите и работещите в някои МБАЛ и У»МБАЛ – Д-р Г.Странски» ЕАД-Плевен
|
Наличие на високотехнологични методики за диагностика и лечение
|
Недостатъчен и амортизиран специализиран транспорт
|
Синхронизирани възможности за консултации на пациентите от областта във всички медицински профили.
|
Липса на напълно изградена интегрирана болнична информационна система във всички ЛЗБП
|
Наличие на предпоставки за своевременност, достатъчност и добро качество на медицинските услуги.
|
|
Наличие на клинични звена с диспансерни функции в У«МБАЛ – Д-р Г.Странски» ЕАД-Плевен
|
|
Благоприятни възможности
|
Заплахи
|
Благоприятно географско разположение на община Плевен – разположена в централната част на централна северна България
|
Неоптимизирани хоризонтални връзки с ОПЛ, МЦ, ДКЦ, общински болници и У«МБАЛ – Д-р Г.Странски» ЕАД-Плевен даващи възможност за “прехвърляне” на пациентите
|
Наличие на добре развита инфраструктурна мрежа, позволяваща бърз достъп и комуникации между съседни общински и лечебни заведения
|
Неадекватно заплащане на медицинския труд, демотивиращо личния състав, миграция на специалисти по здравни грижи и отлив от професията на медицинската сестра
|
Положително отношение на органите на Министерство на здравеопазването, областната и общинските управи към проблемите на здравеопазването.
|
Финансиране в рамките на възможното, а не на необходимото
|
Основни недостатъци и проблеми на регионалната система за здравеопазване:
- въпреки наличието на голям брой специалисти, разпределението на лечебните заведения за извънболнична помощ е неравномерно /съсредоточено в областния център/ и води до неравнопоставеност на населението по отношение на достъпа до здравни услуги. Това важи в най-голяма степен за първична дентална помощ;
- липса на добре организирана 24-часова неотложна помощ в лечебните заведения за първична и специализирана извънболнична помощ и зачестяващи проблеми и пропуски при оказването й , свързани с липса на координация и взаимодействие с ФСМП особено в малките общини;
- недостатъчна и често формално осъществявана дейност по промоция на здравето, профилактика и скрининг на заболяванията, диспансеризация и т.н.;
- обособяване на голям брой индивидуални специализирани практики за сметка на ДКЦ и МЦ, водещо до лоша координация и нарушаване на интегритета на лечебно-диагностичния процес;
- изкривяване на информацията за реалните потребности на населението от болнично лечение, което затруднява анализа и планирането на необходимите средства;
- недостатъчно финансиране на част от болничните дейности по клинични пътеки;
- липса на развити структури, които да „освободят” болниците от някои дейности, които могат да се осъществяват извън тях – дневни центрове, еднодневна хирургия, хосписи, болници за долекуване и продължително лечение, медико-социални домове и др.
- Недостатъчното финансиране на клиничните пътеки води до финансови затруднения на Университетска болница, която лекува най-тежките и усложнени случаи.
- Неадекватно заплащане на медицинския труд, демотивиращо личния състав, миграция на специалисти по здравни грижи и отлив от професията на медицинската сестра. Това се дължи в голяма степен на монополното определяне на правилата и условията от страна на НЗОК.
- Засилваща се неудовлетвореност на пациентите при нарастващи потребности, изисквания и очаквания.
|
Предложения за решаване на проблемите
|
- Създаването на мрежа от лечебни заведения за долекуване, хосписи и социални домове, както и подобряването на координацията между различните звена, което ще допринесе за повишаване ефективността на цялата здравна система.
- Ориентиране към дейности по профилактика и превенция на здравето на населението, с приоритет за деца, бременни, лица с онкологични заболявания, майки на деца до една година, лица с физически и психически разстройства и общности със здравни неблагополучия.
- Осигуряване на възможности за взаимодействие и комуникации между отделните подсистеми (нива на оказване на медицинска помощ) и териториалното им разпределение, с цел по-висока ефективност при използване на ресурсите.
|
Сподели с приятели: |
