Министерство на земеделието и горите Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури
В.3.3. Предотвратяване разпространението на болести по рибите
Изтегляне 1.32 Mb.
|
В.3.3. Предотвратяване разпространението на болести по рибите. Основен приоритет на страната са мерките за предотвратяване разпространението на болести по рибите. Дейността е под контрола на НВМС и нейния Централен диагностичен научно-изследователски ветеринарно-медицински институт. Установената система функционира, въпреки че има проблеми и производителите на риба започват да си сътрудничат с държавните власти. B.4. Развитие и конкурентоспособност на риболовния сектор и преработвателната промишленост. B.4.1. Развитие на морския риболов. Конкурентоспособност на българския риболовен флот и развитие на дребното крайбрежно рибарство. Възможностите за развитието на морския риболов зависят от няколко фактора. Развитието на крайбрежния риболов зависи от състоянието на естествените рибни ресурси. Отсъствието на риболовни кораби, плаващи под български флаг, които да извършват риболов извън Черно море е друг фактор за ограниченото развитие на морския риболов. В българската зона на Черно море няма видове риба, които да са обект на търсене за риболов от страна на риболовния флот на страни от Общността. Извършваната дейност се свежда до улов основно на цаца и рапан. Към улова на цаца не проявяват интерес други държави, тъй като този вид е с ниска стойност и има малка пазарна ниша. Рапанът е високо ценен деликатес и е ориентиран към износ. В България, обаче е забранено дънното тралиране и драгиране в шелфовата зона. Развитието на морския риболов трябва да е лимитирано от състоянието на ресурсите. Посоката на развитие на риболова ще бъде към модернизиране на флота, повишаване на селективността на риболовните уреди и поддържане на традиционните за местната крайбрежна зона методи за риболов и приспособления (даляни), които могат също така да са атрактивни и за развитие на екотуризъм. B.4.2. Оползотворяване на целия улов, модернизация на бордовото оборудване и условията за съхранение. Оползотворяване на целия улов е основна цел при някои видове, особено където има сезонни прекомерни улови като при цацата в Черно море. От една страна с тралове се улавят големи количества цаца, а от друга - на пазара има ниско търсене. Възможностите за преработване и замразяване са малки. Поради тези причини част от улова се изхвърля обратно в морето. Ето защо трябва да се потърси начин за пълно оползотворяване на улова от цаца чрез по-добра координация между риболовните кораби и бреговите съоръжения за преработватване и замразяване. Цацата може да се използва за производство на рибно брашно, но рентабилността на тази възможност все още не е достатъчно изяснена. Необходимо е да се направи проучване и за други налични количества отпадъци от риба и други морски организми за една последваща обща преработка за производството на рибно брашно. Модернизация на оборудването на борда на риболовните кораби е важен компонент за риболовния флот и трябва да бъде насочена към риболовните съоръжения (основно тралове) и тяхната селективност, които да са щадящи околната среда, както и към подобряване на хигиенните, санитарните условия и условията за безопасност. Важно е да се отчита и спецификата на добив на рапани чрез подводен риболов, поради забраната за тралиране. Необходимо е да се инвестира в съвременни средства за подводен риболов с цел повишаване както на уловите, така и на условията за безопастност. B.4.3. Подобряване на оборудването и условията за разтоварване, пакетиране и съхранение на брега. В някои рибарски пристанища по Черноморието (Созопол, Бургас, Несебър, Балчик), както и в някои нови и специфични рибарски центрове (като Приморско, Царево, Бяла, Варна, Каварна, Шабла) е необходимо да се подобрят оборудването и условията за разтоварване, пакетиране и съхранение на брега. Управлението на тези дейности в рибарските пристанища и пунктове ще бъде съчетано с въвеждане на система за първа продажба в изпълнение на изискванията на европейското законодателство по отношение на общата организация на пазара – изграждане на пунктове за първа продажба и др. B.4.4. Стопански риболов във вътрешните водоеми на страната. Риболовът във вътрешността на страната се извършва, предимно в големите и средни по големина язовири, където все още съществуват зони за стопански риболов. Тенденцията е тези зони постепенно да отпаднат и язовирите да се ползват само за любителски риболов и производство на аквакултури. Те са атрактивни и за развитието на риболовен туризъм и екотуризъм. Част от малките и средните язовири, които в момента се третират от нормативната уредба, като обекти, в които се извършва стопански риболов, ще работят като непълносистемни стопанства за угояване на риба за консумация. Стопанския риболов във вътрешните водоеми има добри икономически показатели. Той се състои основно от естествени местни видове риба, включително и деликатесни видове (сом, щука, бяла риба и др.). Цената им е сравнително ниска поради относително малките раходи за придобиването на продукцията (изземва се готов природен ресурс). Всичко това има отношение към развитието и разнообразяването на икономическите дейности и към създаването на алтернативни източници на приходи. B.4.5. Любителски риболов. Любителският риболов е обект на специално внимание от страна на държавните институции с оглед на:
B.4.6. Развитие на преработвателната промишленост. Преработвателната промишленост играе важна роля в сектора по няколко причини: преработката увеличава стойността на необработения материал и произвежда широк асортимент от нови продукти за директна консумация. Днес много рибопреработвателни предприятия отговарят на стандартите на ЕС, санитарно-хигиенните изисквания, европейското законодателство и изискванията за безоопасност на хранителните продукти. За да получи разрешение за започване на производство всяко ново предприятие трябва да покрие тези изисквания. В по-дългосрочен план преработвателната промишленост трябва да увеличи производственият си капацитет и да подобри технологичното си ниво и обхват на производство, така че да посрещне планираното увеличаване на производството в сектора през следващия 7 – 10 годишен период. В същото време е необходимо да увеличи продукцията за износ. B.4.7. Развитие на маркетинга. За да се постигне по-добра конкурентноспособност и устойчивост в сектора, маркетингът трябва да се ориентира към следните насоки: създаване на организации на производители, които да работят съвместно с държавните институции, за решаване на основните стратегически и оперативни проблеми за развитието на сектора; осигуряване защита и информираност на потребителите, като основен компонент от изискванията за качество и безопасност на хранителните продукти; развитие на секторите в рибарството, разнообразяване на икономическите дейности и създаване на възможности за многостранни дейности и алтернативни източници на приходи. Маркетингът може да бъде развит чрез подобряване на националната и регионалните структури на пазара на риба. За неговата организация е необходимо формулиране на маркетингова стратегия и оперативни програми, които включват рекламни кампании, популяризиране на рибни продукти и др. Подобряването на организацията за търговия и наличието на информация за рибата и рибните продукти и цените им ще намали разликата между ниските цени на продажби на едро и високите цени на продажби на дребно. Докато свободата на движение на рибните продукти е висока, са необходими повече мерки за създаване на прозрачност на пазара, което ще осигури непрекъсната информация за предлагане и цени, както за производители и търговци, така и за потребителите. B.4.8. Политика на въвеждане на иновации, изследователска дейност, определяне на качеството и развитие на нови продукти или продукти с висока стойност. Секторът се нуждае от въвеждане на иновации и развитие на изследователската дейност, за да посрещне изискванията на европейския пазар. Основните цели на развитието на изследователска дейност са: иновации в аквакултурите за постигане на технически и технологичен напредък; въвеждане на технологии за отглеждане на нови видове с висока пазарна стойност; изследване динамиката на рибните запаси във вътрешните водоеми, р.Дунав и Черно море; изграждане на генетична база данни за основните видове. B.4.9. Икономическото положение на бизнеса в сектора. Икономическото положение на бизнеса в сектора е тежко през годините на преход към пазарна икономика. Въпреки това се наблюдава процес на стабилизация за последните 6 – 7 години, което е една положителна тенденция. Настоящата икономическа ситуация има различни характеристики:
B.4.10. Защита и информираност на потребителите. Защитата и информираността на потребителите е важен компонент от изскванията за качество и безопасност на хранителните продукти. То се превръща и в много важна част от рекламата на продуктите. Защитата и информираността на потребителите са засегнати в няколко закона: Закон за храните; Закон за защита на потребителите, Закон за ветеринарномедицинската дейност и Закон за рибарството и аквакултурите, както и в наредби към тези закони. Всички закони са хармонизирани със съответните регламенти на европейското законодателство. B.5. Човешки капитал и териториално измерение на ОПР. До момента не е извършено проучване, което да оцени човешкия капитал и териториалното му измерение в сектора. Тази област се нуждае от специално внимание, насочено към подобряване на човешкия капитал, нивото на квалификация и регионалното развитие.
Квалификацията на работещите в рибарския отрасъл се нуждае от специално внимание, както от страна на държавните институции, така и от страна на браншовите организации в сектора.
Условията на работа трябва да бъдат подобрени успоредно с вземането на мерки за изграждане на сектора като модерен и конкурентноспособен (техническо и технологично подобрение, оценка на стандартите за качество и безопасност).
Свързаните с дейността организации също имат нужда от специално внимание по отношение на професионалното обучение. Решаването на този проблем ще подобри достъпа до професията на рибарството, включително и на млади кадри.
Ролята на жените в сектора е много малка във всички производствени единици, освен в преработката. По-голям брой жени са ангажирани в изследователската дейност и в центровете за обучение. Развитието на аквакултурите, особено в селските райони, ще увеличи ролята на жените и ще открие нови възможности пред тях.
В сектора няма синдикални организации. Някои от съществуващите браншови организации са ангажирани в решаването на проблеми, отнасящи се обикновено до дейността на синдикатите и по този начин се превръщат в част от социалния диалог.
Важно е да се разработят мерки, които да са в съответствие със стратегията за устойчиво развитие на сектор рибарство и аквакултури, както и Националния план за развитие на селските райони и други регионални програми. Любителският риболов и риболовният туризъм могат да се превърнат в доходоносна за производителите дейност и да допринесат за разнообразяване на сектора и допълнителни приходи. B.6. Опазване на околната среда и водите. Като хоризонтален приоритет опазването на околната среда е свързано с устойчивото развитие и ще се осъществява чрез интегриране на различните аспекти в опазването на водите. То е законово гарантирано, включително с всички процедури за прилагането му чрез рамковия Закон за опазване на околната среда, Наредбата за условията, процедурите и методите за прилагане на плановете и програмите за опазване на околната среда (в сила от 1.07.2004 г.), която изцяло отговаря на Директива № 2001/42/EC, Закона за водите и Наредба № 4/2000 г. За качеството на водите за рибовъдство и развъждане на черупкови организми, съобразена с Директива № 78/659/ЕЕС и Наредба № 8/2001 г., за качеството на крайбрежните морски води, която определя границите на съществуващите райони и перспективно ползване на водите на Черно море. За да се осигури добро управление на околната среда всички заинтересовани страни в сектора (държавни и местни институции, риболовци и производители на аквакултури и техните организации, научни организации и др.) ще са ангажирани с извършването на необходимите действия и ще изпълнят всички необходими стъпки за:
B.7. Добро управление на ОПР. За да се осигури добро управление на ОПР в България, всички заинтересовани страни в сектора (държавни и местни институции, риболовци и производители на аквакултури и техните организации, научни структури и др.) ще извършат необходимото за:
Организациите на производители и държавните институции работят в сътрудничество за решаването на основните стратегически и оперативни проблеми за развитието на сектора. Съгласно ЗРА и наредбите към него всички изисквания на европейските регламенти относно организациите на производители на риба и междубраншовите организации са въведени и вече са влезли в сила. Така те имат по-големи възможности да си партнират с държавните институции и да влияят ефективно върху държавната политика и развитието на сектора. C. Приоритетни оси и цели. C.1. Приспособяване капацитета на българския риболовен флот. Приспособяването на риболовното усилие в съответствие с принципите на ОПР и Плана за приспособяване капацитета на риболовния флот (изготвян от ИАРА) е практическата мярка за изпълнение на националната политика за защита и опазване на живите морски ресурси и има за цел създаване на подходящи условия за развитие на устойчива риболовна дейност, ориентирана към щадяща експлоатация на водните ресурси и опазване на околната среда и водите. За постигането на целта трябва да се използват адекватни методи и селективни риболовни уреди за намаляване на страничния прилов. Морските ресурси и риболовното усилие трябва да се обект на строг мониторинг и контрол. До началото на 90-те години на миналия век България е била със значителни позиции в океанския риболов. Преминаването към пазарна икономика, приватизацията и серия други фактори, доведоха да закриване на предприятието „Океански риболов”. Понастоящем уловите от риболовната дейност са на ниво, които са по-ниски от допустимите за възстановяване на ресурсите и са само около 2 % от общите улови в Черно море, които се изчисляват на повече от 500 000 тона. Това доведе до намаляване на негативното влияние върху рибните ресурси в българските териториални води. Общият брой на риболовните кораби с дължина над 15 м е 58, но само 27 са с тонаж над 25 GT. Останалите малки риболовни съдове се използват за дребен крайбрежен риболов. Големината на риболовния ни флот трябва да е релевантна и лимитирана от Общите допустими улови за българската акватория на Черно море, определени на базата на научни изследвания. Така ще се осигури устойчиво развитие както на морския риболов, така и на рибните ресурси. Цели на ос № 1. Приспособяване капацитета на риболовния флот (заложена финансова подкрепа до 20 %). За приспособяване на риболовното усилие в изпълнение на националната политика за защита и опазване на живите морски ресурси с цел създаване на адекватни условия за развитие на устойчива риболовна дейност, ориентирана към щадяща експлоатация на морските организми и опазване на водите са поставени следните цели: модернизация на риболовния флот (предвидени 50%), риболовни методи и уреди, щадящи околната среда (предвидени 25%), дребен крайбрежен риболов и социално-икономически мерки (предвидени 15%), социално-икономически мерки и професионално обучение (предвидени 5%). Ще бъде осигурена финасова подкрепа за закупуване на оборудване, необходимо за намаляване влиянието на риболовната дейност върху местообитанията, морското дъно и видовете, които не представляват интерес за стопанския риболов, както и инвестиране в риболовни уреди с по-висока селективност. Също така трябва да се осигурят модерно оборудване за риболовните кораби, за повишаване на безопасността на навигацията и подобряване условията на работа, както и инвестиране в средства за подобряване качеството на продукцията. Ще бъде обърнато внимание и на занимаващите се с дребен крайбрежен риболов в Черно море и стопански риболов в р. Дунав като потенциални бенефициенти на финансова помощ за инвестиции в риболовните съдове, оборудване за повишаване на безопасността на плаване и в риболовни уреди с по-висока селективност. Може да се осигури финансова помощ за риболовци и собственици на риболовни съдове за подобряване управлението и контрола на местата за разтоварване на уловите, подпомагане подготовката, преработката и пласмента на продукцията. Дребният крайбрежен риболов е основниия начин за добив на рапан и от особена важност е подновяването на средствата за подводен риболов. Също така могат да бъдат предприети социално-икономически мерки за подобряване положението на риболовците, засегнати от новите насоки за развитие на стопанския риболов, като тези мерки ще включват диверсификация и насърчаване за заемане с други дейности, обучение (особено за младите риболовци) и програми за допълнитено обучение. В съотвествие с Регламент на Съвета на ЕС № 2371/2002 г. ще се разработят и представят детайлни планове за възстановяване и управление на живите водни ресурси. C.2. Развитие на аквакултурите, преработвателната промишленост и маркетинга. Мерките, заложени по тази ос са насочени към увеличаване дела на рибните продукти на пазара от производство на аквакултури с цел намаляване въздействието на риболова върху естествените рибни популации, както в сладки, така и в морски води. Дейността в рибовъдните стопанствата и фермите за производство на други аквакултури, трябва да е в съответствие със споменатите изисквания за използване на методи и технологии за отглеждане на водни организми, щадящи околната среда и водите и спазването на стриктен санитарен контрол. Поставените конкретни цели са насочени към разширяване и разнообразяване на производството, повишаване на технологичното ниво и качеството на продукцията, изграждане на системи за мониторинг на качеството на производствения процес и продукцията, повсеместно прилагане на Добрите производствени практики и засилване на контрола по отношение на санитарните и хигиенните изисквания. Цели на ос № 2. Развитие на аквакултурите, преработвателната промишленост и маркетинга (заложена финансова подкрепа не по-малко от 50 %). За устойчивото развитие на производството на аквакултури в България с повишаване качеството на продукцията и технологичното ниво, прилагане на Добрите производствени практики и прилагане на системи за мониторинг на качеството, санитарните и хигиенните норми, са поставени следните цели: подкрепа на устойчивото развитие на българските аквакултури и разширяване на обхвата на производство на ценни видове, по-голям обем и разнообразие на продукцията за пазара, по-голями количества суровини от собствено производство за преработвателната промишленост и повишена производителност, съобразно стандартите на Европейския съюз и високо равнище на пазарните услуги. Трябва да бъдат направени някои практически стъпки: 1. Преструктуриране на производството на сладководни аквакултури с цел разширяване и разнообразяване на произвежданата продукция, подобряване качеството на рибата и другите водни организми и продуктите от тях:
2. Развитие на производството на морски аквакултури:
Въвеждането на Общи допустими улови във връзка с ограничените ресурси на ценни видове ще доведе до нарастване на инвестициите в аквакултурите и до създаването на повече ферми за отглеждане на миди, калкан, есетрови и други видове и същевременно ще се намали човешкото въздействие върху естествените ресурси. 3. Развитие на производство в България на необходимите фуражи за отглеждане на аквакултури, препарати, оборудване за рибовъдни стопанства и ферми за други водни организми, пречиствателни съоражения и др. 4. Развитие на преработвателната промишленост:
5. Подобряване маркетинга на риба и рибни продукти:
6. Мерки за защита здравето на хората:
7. Мерки за защита здравето на животните:
8. Стопански риболов във вътрешните водоеми на страната:
C.3. Насърчаване на дейности от общ интерес. Дейностите от общ интерес включват инициативи за защита и развитие на околната среда и водите, инициативи за изграждане на общи съоръжения, пилотни проекти, насърчаване и развитие на нови пазари и други съвместни действия за по-големи колективни ползи. Мерките от общ интерес са важни за инвестирането в съвместни проекти за развитие на рибарския отрасъл. Цели на ос № 3. Насърчаване на дейности от общ интерес (заложена финансова подкрепа до 16 %). За насърчаването на дейностите от общ интерес с оглед насоките на Общата политика в областта на рибарството и да се създаде необходимата среда за развитие на компаниите в рибарския сектор, са поставени следните цели: модернизация на рибарските пристанища, лодкостоянките и местата за разтоварване, развитие на нови пазари и рекламни кампании, изграждане и поддържане на общи дейности за устойчиво развитие на рибарството и аквакултурите и управлението на живите водни ресурси. Рибарски пристанища, лодкостоянки и места за разтоварване. За да се осигури дългосрочна конкурентоспособност на стопанския риболов, трябва да се изградят на рибарските пристанища всички необходими съоръжения (за електронни услуги, ледогенератори, за снабдяване с вода, с горива и др.) за акостиращите риболовни съдове. Развитие на нови пазари и рекламни кампании. Проучване на националния пазар, създаването на "наблюдателен пункт" за консумацията на риба и нейното търсене, както и кампании за повишаване на консумацията на риба ще допринесат за нарастване потреблението на риба и рибни продукти. Големите градове в страната са потенциалните пазари на риба и могат да се използват за развитието на сектора. Необходимо е да се въведе възможността за електронна търговия с риба за да се покрият повече пазарни ниши. Нужни са и рекламни кампании за популяризиране на рибата и рибните продукти. За създаването на продукти, конкурентни на европейския пазар, производителите трябва да съблюдават стандартите за качество, изисквани от ЕС с оглед безопасността на хранителните продукти и осигуряване на проследяемостта им. Организации на производители. Организациите на производители се нуждаят от подкрепа и подготовка за по-добро управление и използване на човешкия потенциал. Трябва да се изгради партньорство между научно-изследователските институти, администрацията и организациите на производителите, за да се съгласуват действията от общ интерес и се пристъпи към разработка и реализация на съвместни проекти. Управление на живите водни ресурси и естествените местообитания. Основните цели за подобряването на управлението на ресурсите са: опазване на биологичното разнообразие, устойчивата експлоатация на дивата флора и фауна, на естествените местообитания, както и подпомагане възстановяването на разрушени екосистеми. Съобразно с природните дадености, традициите и социално-икономическите условия на страната, площта на защитените територии и зони включени в Националната екологична мрежа трябва да съставляват поне 15 % от територията на страната до края на 2010 г. Също така е важно на различни нива, да се стимулира по-активното участие на обществото при разглеждане и решаване на въпроси за опазване на околната среда и водите. Трябва да се разработят пилотни проекти за представяне на компаниите и асоциациите на новите технологични постижения и подпомагането им в последствие за подбора и практическото приложение на придобитите знания. Тези проекти ще са насочени към изискванията на настоящите условия в производствения сектор, научни изследвания на околната среда и водите, развитие на критерии за определяне на риболовното усилие, както и прилагането на алтернативни технологии и методи в рибарството. C.4. Устойчиво развитие на рибарските райони. До настоящия момент няма развита политика и стратегия за устойчивото развитие на рибарските региони. В същото време е важно подобна политика и стратегия да бъдат изградени в сътрудничество с производителите и успоредно с други държавни програми за развитие на регионите и рибарските области, като Националната програма за развитие на рибарството и аквакултурите (НПРРА), заедно с ЕФР да гарантират необходимите инвестиции в тези области. Съгласно дефиницията по ос № 4 България трябва да определи 6-7 потенциални райони, които ще се облагодетелстват от тези мерки (фиг. 16, приложение 3). Всички тези региони трябва да са с ниска гъстота на населението, значителен процент от жителите им да са ангажирани в рибарския сектор, а рибарската дейност да запада. Населението в същите области трябва да е по-малко от 100 000 жители. Предоставянето на финансови средства за подпомагане на устойчивото развитие на рибарството в тези области ще се осъществява чрез Групите за действие, създадени за всяка област и състоящи се от партниращи си частни и държавни организации. Групите за действие ще са отговорни за изпълнението на дейностите, необходими за развитието на определените региони и ще се базират на подхода “отдолу-нагоре”. Предприетите мерки по ос 4 за рибарските райони в България, ще осигурят баланс в конкуренцията за едни и същи ресурси от различните потенциални потребители ще осигурят устойчивото управление на тези ресурси. Основната цел на ос № 4 Устойчиво развитие на рибарските райони (заложена финансова подкрепа до 10 %) е развитието на регионите със значително равнище на заетост в рибарския сектор чрез осъществяването на действия за развитие на рибарството, основаващи се на подхода “отдолу-нагоре”. Населението, ангажирано в рибарския сектор трябва да бъде включено възможно най-бързо в процеса на разширяване и диверсификация на стопанските дейности. Организиране на подходящо професионално обучение е задача на държавните институции, отговорни за развитието на сектора в сътрудничество с организациите на производители и други заинтересовани структори в сектора. Изготвянето на стратегията за развитие ще започне с анализ на настоящата ситуация по отношение на нуждите и териториален потенциал за постигане на интегрирано развитие на рибарските области. Подкрепата за разнообразяване и съвместяване на различни икономически дейности ще доведе до комплексен подход към областите, запазване на населението и увеличаване стандарта на живот. Целите на стратегията са базирани на идентифицирането и развитието на:
Тази стратегия ще доведе до изграждане на връзки с други финансови източници, които ще се използват на регионално ниво за подкрепа на устойчивото развитие на рибарските области. C.5. Техническа помощ. Европейският фонд за рибарство може да финансира дейности, свързани с подготовката, управлението, оценката, осигуряването на публичност и реклама, техническа и административна поддръжка, извършването на контрол и одит при реализацията на НСПРА и ОПРА и за прилагането на Регламент на Съвета на ЕС № 1198/2006 Основната цел на ос № 5 Техническа помощ (заложена финансова подкрепа до 8 %) е да осигури изпълнението и управлението на Националния стратегическия план за рибарството и аквакултурите и Оперативната програма за рибарството и аквакултурите за периода 2007 – 2013 г. при възможно най-рационалото и ефективно използване на подкрепата за рибарския сектор. Действията по тази приоритетна ос включват:
D. Стратегия за постигане на целите. Относно приоритетна ос № 1 стратегията ще включва основно реконструкция и модернизация на минимум 30% от риболовния флот, подобряване безопасността на плаване, условията на труд и санитарните условия на борда на риболовните кораби, което е насочено към постигане на напълно оборудвани риболовни кораби за стопански риболов в съответствие с изискванията на ЕС. Едновременно ще се въведат и мерки за повишаване на качеството и хигиенните изисквания към продукцията. Морският ни риболов ще се основава на равновесието между научната оценка на запасите на живите водни ресурси, респективно на Общите допустими улови за отделните видове, тяхната експлоатация и икономически анализ на търсенето. Стратегията за опазване и устойчиво развитие на живите водни ресурси в Черно море ще бъде осъществено чрез разработена програма, основана на подписаното споразумение между ИАРА, Института по океанология и Института по рибни ресурси за ефективно и устойчиво управление на водните ресурси и техните местообитания и прилагането на екологосъобразни и селективни методи за улов на риба и други водни организми. Всички аспекти на националната стратегия по ос № 1 ще бъдат обсъждани в Регионалния консултативен съвет за Черно море с презумпцията, да обединим усилията си с другите страни от региона за устойчиво използване на рибните ресурси на Черно море. Стратегията по приоритетна ос № 2 за преструктуриране на аквакултурните дейности обхваща: реконструкция на производствените съоръжения на поне 75% от действащите стопанства за производство на аквакултури; изграждане на нови ферми при наличие на подходящи водни обекти; успоредно с разширяването на производството на традиционни за страната ни видове ще се въвеждат и нови такива, с висока стойност и експортна насоченост; въвеждане на рециркулационни системи за производство на аквакултури; развитие на органично производство на аквакултури; стимулиране въвеждането на високопродуктивни породи; разширяване производството на молюски в Черно море; изграждане на наземно-базирани ферми за морски аквакултури; политика на подкрепа на въвеждането на нови технологии и видове; преодоляване на сезонния характер на производство и осигуряване целогодишно на продукция за пазара и преработвателната промишленост; изграждане на съоръжения за допълнителна обработка на отгледаната продукция за повишаване на стойноста й; преференциално отношение към производителите на зарибителен материал за подкрепа на естествените популации; преференциално отношение към екологосъобразните производства и др. Едновременно с това ще бъде въведен пълен комплекс от мерки, за повишаване качеството на продуктите и хигиенните изисквания при производството на аквакултури. Преработвателната промишленост ще се развива успоредно и в зависимост от разширяването на производството на аквакултури. Развитието на преработвателната промишленост ще бъде в посока на: подобряване условията на производство за посрещане на повишените хигиенни и санитарни изисквания на европейските пазари; изграждане на нови мощности; въвеждане на системи за контрол на качеството, безопасни условия на труд и опазване на околната среда и водите; повишаване качеството на продукцията и осигуряване на проследяемостта й; намаляване вредното въздействие върху околната среда и водите. За да се достигне заявеното потребление на риба/рибни продукти от 7,5-8 кг на глава от населението през 2013 г., в стратегията за развитие на общото производството на риба и рибни продукти и други водни организми се залага удвояването му, т.е. около 40 000 тона годишно през 2013 г. (настоящата обща консумация е повече от 45 000 тона годишно – над 20 000 тона от риболов и производство на аквакултури, и почти 25 000 тона от внос). Стратегията за представянето на рибата и рибните продукти, съвместно с дейностите по Националния план за действие “Храни и хранене 2005 – 2010 г.” ще допринесат за постигането на положителни промени в националния модел на хранене и повишаване на потреблението на риба и рибни продукти. Относно приоритетни оси № 1 и № 2, стратегията за обучение на заетите на риболовни кораби и в морски и сладководни стопанства за аквакултури се основава на установяването на техните нужди и развитието на програми за обучение с цел постигането на специални умения. В стратегията по приоритетна ос № 3 за модернизация на сегашните риболовни пристанища и изграждането на нови риболовни пристанища се обръща специално внимание на разтоварването и замразяването на уловите, инфраструктурата на пристанищните съоръжения и добрите възможности за транспорт, контрол на продукцията и организацията на пазара с оглед на провеждането на търгове за първа продажба. Стратегията за създаването на пазари на едро за прясна и жива риба предвижда изграждането на съоръжения за тази цел. Особено внимание ще бъде отделено на готовността на организациите на производителите и техните задължения при използването на пазарите и организацията им. В този случай стратегията за изграждането на прозрачно и конкурентноспособно тяло от търговци на едро на прясна риба се основава на присъствието на поне 5-6 регистрирани търговци, купуващи свежа риба на всеки черноморски пункт за първа продажба на уловите от риба и други водни животни. Относно приоритетна ос № 4 за устойчивото развитие на рибарските райони се включва развитието на риболовен туризъм и екотуризъм със създаването на бази за отдих. Стратегията за намаляване на безработицата в областите, зависими от рибарството, е планирана върху развитието на програми за обучение по отношение рибарството и аквакултурите. По отношение на ос № 5 стратегията за информираност на рибарите и производителите на аквакултури се основава на изграждането на информационна система в структурата на ИАРА (МЗГ). IV. Набелязване на финансови източници за изпълнение на стратегията. НСПРА залага високо ниво на целите на България за сектор рибарство и аквакултури. Поставените цели са широкомащабни и многообхватни и постигането им ще бъде преследвано чрез определянето на набор от мерки, в допълнение на финансовата подкрепа. Таблица 1. Финансова подкрепа, разпределена по приоритетни оси.
Таблица 2: Разпределение на средствата от ЕФР за програмния период 2007 – 2013 г.
Забележка: Съгласно Решение № 476/26.07.2006 на Министерския съвет на Република България процентът съфинансиране от Държавния бюджет за периода 2007 - 2009 г. е гарантиран. Таблица 3. Финансова помощ, разпределена по оси съгласно Европейския фонд по рибарство.
Таблица 4. Национално финансиране за други дейности в изпълнение на Общата политика по рибарство на ЕС.
V. Индикатори за оценка напредъка при постигане на поставените цели.
Основни индикатори:
Допълнителни индикатори:
Основни индикатори:
Допълнителни индикатори:
Основни индикатори:
Допълнителни индикатори:
Основни индикатори:
Допълнителни индикатори:
Каталог: wp-content -> uploads -> 2009 2009 -> Католически Литургичен Календар 2010 2009 -> Смб – Секция “Изток” Великденско математическо състезание 22. 04. 2007 г 2009 -> 1. Числото, което се получава от числото 194 973, като се разменят цифрите на десетиците и хилядите, е 2009 -> Програма за развитие на сектор „Рибарство на Република България, финансирана от Европейския фонд по рибарство за Програмен период 2007 2013 г 2009 -> Програма за развитие на сектор "Рибарство" на Република България, финансирана от Европейския фонд по рибарство за Програмен период 2007 2013 г 2009 -> Програма за развитие на сектор "рибарство" (опрср) на република българия, финансирана от европейския фонд за рибарство за програмен период 2007 2013 Г. Изтегляне 1.32 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||