Министерство на земеделието и горите Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури
Изтегляне 1.32 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- A.6. Любителски риболов
- А.7. Консумация на риба и рибни продукти.
- A.8. Защитени зони и видове в съответствие с Политиката на ЕС за опазване на рибното богатство.
- А.9. Национална програма за опазване, възстановяване и подпомагане устойчивото развитие на рибните популации и другите водни организми.
- А.10. Инфраструктура и организация в рибарството. A.10.1. Рибарски пристанища. Главните рибарски пристанища са разположени във Варна
- A.10.2. Организации на производителите.
- Асоциация на производителите на рибни продукти БГ Фиш (АПРРП БГ Фиш)
- Българска риболовна асоциация (БРА)
- Асоциация на производителите на риба, Велико Търново (АПРВТ)/
- A.10.3. Реклама на рибните продукти. За развитието на аквакултурите, риболова и преработвателната промишленост е необходимо да се организира специална рекламна кампания
- A.11. Групи за действие в сектор рибарство.
А.5.2.2. Внос на рибни продукти. Общото количество на рибни продукти на българския пазар е около 45 000 тона годишно. Половината от него - от 20 000-25 000 тона - представлява внесена продукция. Вносът се състои предимно от замразена риба (скумрия, хек, сьомга и други видове) - около 90%, известно количество прясна риба от Гърция (спарид, костур, тон и др.) и консервирана риба (маринована, осолена, в консерви). САЩ и Канада са основните износители за България на замразена риба. Големи количества замразена риба се внасят от някои страни на ЕС. От съседните ни страни най-големи количества замразена и охладена риба се внасят от Гърция и Турция. Вносът на риба и рибни продукти за 2005 г. е 24 770 тона, от които 90% замразена риба. Вносът на скумрия (фиг. 11, приложение 3) е около 80 % от замразената риба (16 393 тона), като основно се извършва внос от следните държави:
Вносът на замразено филе (1 520 тона) за 2005 г. е основно от (фиг. 12, приложение 3):
Търговският баланс в сектора е отрицателен – стойността на внесените риба и рибни продукти е почти 2,5 пъти по-голяма, в сравнение със стойността на изнесената продукция. Наблюдава се тенденция към увеличаване разнообразието на рибни продукти на пазара и подобряване на хигиенните условия в процеса на преработка. Благодарение на взетите мерки, някои производители получиха разрешение за износ на продукция в ЕС. A.6. Любителски риболов Любителският риболов е традиционно и популярно занимание в България. В миналото, през първата половина на XX в., любителският риболов се е извършвал единствено в естествени водоеми – Черно море, р. Дунав, вътрешните реки, езера и мочурища. Постепенно възможностите за риболов са се увеличавали, благодарение на новоизградените изкуствени водоеми през втората половина на XX в. Язовирите са били зарибени с различни видове риба от местната ихтиофауна и са интродуцирани чужди видове. В страната голяма част от язовирите се използват за любителски риболов – около 160 язовира с водна повърхност приблизително 42 265 хектара (по оценка на ИАРА, 2005 г.). Любителският риболов в България е в тясна връзка с останалите сектори в отрасъла, а ситуацията при любителския риболов се отразява на общата ситуация в сектора, поради някои специфични характеристики (местни традиции и навици, както и някои от правата на любителите-риболовци). В България има около 110 000 регистрирани любители-въдичари, които практикуват риболов в свободното си време, като броят им се увеличава всяка година. Любителският риболов е позволен за лица, притежаващи билет за любителски риболов, освен при извършването на такъв във водите на Черно море. Производители на аквакултури също са се ориентирали към предлагане на платен любителски рибилов. През 90-те години броят на любителите риболовци с риболовен билет драстично се понижава до 20 000, но без да намалява броят на рибарите, които действително практикуват любимото си занимание. Този безконтролен риболов, както и бракониерството с мрежени уреди е довел до изтощаване на рибните запаси. Броят на издадените билети за любителски риболов за 2001 – 2005 г. е показан на фигура 7. Към момента билети за любителски риболов се издават от ИАРА, където се води регистър за тях. 
Фиг. 7. Издадени билети за любителски риболов по години. Съществуват няколко организации на любители-риболовци (НПО), като най-големите са НЛРС “Съюз на ловците и риболовците в България” и Централен рибарски съюз. Необходимо е да се изградят добри връзки и сътрудничество между сдруженията на любителите-риболовци, браншовите организации на производителите на риба и държавните иституции. Това ще доведе до по-добри възможности за ефективно управление на програмите за подпомагане устойчивото развитие на рибните популации. Едно по-добро сътрудничество ще допринесе за ограничаване на незаконния риболов. Така ще се защитят интересите на всички страни, участници в процеса, които са заинтересовани от стабилизирането и устойчивото развитие на рибните ресурси. Според екпертни оценки законните улови на риба от регистрирани любители-риболовци, достигат 3 000-4 000 тона годишно. Аналогични количества риба, се улавят допълнително и при нерегламентиран риболов, т.е. от порядъка на 3 000 т. Следователно общото количество от около 6 000-7 000 тона не е за пренебрегване и съставлява около 20-25% от цялото производство на риба в България (стопански риболов в Черно море, р. Дунав и вътрешните водоеми, и производството на аквакултури). На първо място трябва да се постави въпросът за въвеждането на по-строги законови и организационни мерки, за да се спре бракониерството. Любителите-риболовци са заинтересовани да работят в сътрудничество с държавните органи и с производителите на аквакултури, за да се осигури по-добре организиран процес за опазване на рибните ресурси, чрез ефективни мероприятия, подпомагащи възстановяването на тези ресурси. А.7. Консумация на риба и рибни продукти. Рибата и рибните продукти са важна съставка в хранителната диета на хората, като осигуряват ценни и здравословни компоненти (протеини, минерали и витамини). Консумацията на риба в България в сравнение със съседните ни страни е значително по-ниска. Ниското ниво на консумация на риба и рибни продукти е негативен фактор, който силно повлиява производството на риба и рибни продукти. Консумацията на риба се изчисляваше на 6 кг/човек годишно в средата на 80-те години, през 90-те рязко спадна до 3 кг/човек за година и през последните години има тенденция към бавното й увеличаване (фиг. 8). Няколко са причините довели до тази ситуация: икономическата криза при прехода към пазарна икономика; липсата на традиции да се консумира риба; сезонния характер на риболова, обусловен от специфичните климатични условия в различните региони; липсата на добре организирана инфраструктура на пазара за риба и рибни продукти и недостатъчна реклама; високи цени на продуктите в сравнение с птичето месо; високи цени на внесените продукти спрямо средните доходи на населението. Положителните насоки за развитие по отношение на консумацията на риба и рибни продукти в страната са показани на фиг. 13, приложение 3. 
Фиг. 8. Консумация на риба на човек по години. Търсенето на риба се повишава и предпочитанията на потребителите са насочени към по-разнообразна продукция на пазара. При наличието на около 40 000-45 000 тона за консумация на националния пазар е пресметнато, че индивидуалната консумация е около 4-4,5 кг/човек. Необходимо е да се подобри качеството на пазарните анализи и осигуряването на адекватна пазарна информация, с цел идентифициране на реалните данни от продажбите на риба и рибни продукти, структурирането на продажбите и действителната консумация. Трябва изцяло да се проучи консумацията на риба от любителски риболов (уловена легално или не) и да се включи към данните за общата консумация на риба. В същото време изискванията на потребителите по отношние на качеството на риба и рибни продукти се повишава, както и търсенето на нови продукти на пазара. Предприета е политика за повишаване на индивидуалната консумация на риба и рибни продукти до 7 – 8 кг/човек. Необходимата продукция, за да се задоволи повишеното търсене на пазара до 2013 г. ще се осигури от увеличаване производството на аквакултури (200%), морски улов (20%) и внос на риба и рибни продукти. Наблюдава се тенденция към слабо повишаване на цените на риба и рибни продукти на местния пазар (вж. продажби на дребно и едро фиг. 17 и 18, приложение 3). Това е положителен фактор за производителите, тъй като се отразява върху производството. За потребителите е негативен фактор, който води до понижение на търсенето на пазара и нивото на консумация. A.8. Защитени зони и видове в съответствие с Политиката на ЕС за опазване на рибното богатство. Особеното геологично минало и географското положение на България са обусловили формирането на сравнително богато видово разнообразие на водните организми. В нея се срещат значителен брой ендемични видове, характерни само за нашите или на Балканския полуостров водоеми. Ето защо в днешно време опазването на генетичния фонд и естествените рибни популации у нас придобиват все по-голямо значение в национален, регионален и дори глобален мащаб. A.8.1. Защитени зони. Днес водните обекти, които се намират в защитени територии в България са 20 304 хектара и включват: ез. Сребърна, ез. Дуранкулак, ез. Шабла, о-в Белене, Поморийско езеро, Атанасовско ез., ез. Вая, местност Пода, комплекс Ропотамо и о-в Ибиша (фиг. 14, приложение 3). Националното законодателство осигурява защитата на биологичното разнообразие и устойчивата експлоатация на обектите, като вниманието е фокусирано върху предприетите мерки за защита. Общите принципи и мерки за защита на биологичното разнообразие са осигурени от рамковия Закон за опазването на околната среда. Законовата уредба на управлението, защитата и експлоатацията на биологичното разнообразие в страната се счита за финализирана след транспонирането на европейските директиви в раздел НАТУРА 2000:
Крайно време е да се изостави пасивната позиция на институциите (включително и научните), неправителствените организации и др., свързани по някакъв начин с управлението и опазването на рибните ресурси и другите водни организми, по отношение на изграждането на защитени територии и да не се разчита само на инициативи във връзка с опазването на други видове, като птици, бозайници и др. като единствено ги подкрепят, а да заемат активна и водеща позиция за опазването, защитата и възстановяването на водните екосистеми. Необходимо е, да започне да се мисли в посока на създаването на защитени зони и в морски води, където да са неприкосновени представителни части от морски местообитания и екосистеми. От една страна в защитените зони, вероятно ще се възстановят екосистемите и ще се появи миграция на видове навън от тези райони, т.е. ще има естествена подкрепа на морските популации извън тези граници, и от друга ще се разполага с еталон, спрямо който да се измерват промените в останалите експлоатирани от човека части на Черно море. Същото е валидно и за вътрешните ни реки и водоеми. A.8.2. Защитени видове. В Червената книга на Р.България са включени 41 вида риба (том 2, животни, 1985 г.). Застрашеността на тези видове предполага предприемане на адекватни мерки за защитата и запазването на популациите им. Защитата и устойчивата експлоатация на разнообразните биологични ресурси са формулирани в три основни закона (Закон за защитените територии, Закон за лечебните растения и Закон за биологичното разнообразие), както и в допълнителни постановления и наредби. Защитените видове в приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие в България са: Немска есетра (Acipenser sturio), Резовски карагьоз (Alosa caspia bulgarica), Малка дунавска скумрия (Alosa caspia nordmani), Средиземноморска финта (Alosa fallax nilotica), Блеч (Alosa maeotica maeotica), Карагьоз (Alosa pontica pontica), Распер (Aspius aspius), Черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis petenyi), Главоч (Cottus gobio), Белопера кротушка (Gobio albipinnatus), Малка кротушка (Gobio uranoscopus), Ивичест бибан (Gymnocephalus schraetzer), Дунавска пъстърва (Hucho hucho), Виюн (Misgurnus fossilis), Горчивка (Rhodeus sericeus amarus), Балкански щипок (Sabanejewia aurata balcanica), Дунавски (Български) щипок (Sabanejewia bulgarica), Малка вретенарка (Zingel streber). Основен проблем е, че списъка с видовете включени в Червената книга е от 1985 година, а до сега картината значително се е променила. В нея са включени видове, като горчивката например, който е масов вид у нас и не би трябвало да присъства там, а същевремнно отсъстват видове, който трябва да намерят място в Червената книга. Видовият състав, включен в книгата е необходимо да се актуализира. А изготвянето на такъв списък неминуемо ще рефлектира и върху нормативната уредба, за да се осигурят адекватни мерки за защита и запазването на рибните популации. Всички есетрови видове риба са включени в Анекс II на Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора CITES. С цел да въведат процедурите на CITES, общите правила за запазване на есетровите видове са залегнали в Закона за биологичното разнообразие. Съгласно Закона за биологичното разнообразие, Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието и горите изготвят Заповед за въвеждане на режими и условия за опазване и регулирано ползване на есетровите видове риба. Заповедта регулира квотите за улов, както и условията за преработка, маркетинг и транспортиране на рибата. Заповедта регулира и търговията с черен хайвер на вътрешния пазар, като въвежда системата на CITES за идентификация на продуктите. Особеното у нас е, че лицата, получили квота за износ или за търговия на вътрешния пазар, трябва да извършат зарибяване на р. Дунав с моруна или руска есетра. Отношението към тези зарибявания не е еднозначно сред експертите. Според част от тях, зарибяванията допринасят за устойчивото развитие на есетровите риби. Друга, по-голяма част възразяват срещу зарибяванията в този им вид, поради липсата на контрол по отношение на генетичния произход на зарибителния материал (дали произхода му е от популациите на есетровите риби в р.Дунав) и липсата на каквато и да било обратна информация за оцеляемостта на зарибителния материал, който е изкуствено отгледан и до някаква степен одомашнен. България е предприела съответните мерки за въвеждане на мораториум за защита на есетровите видове риба в районите на Черно море и р. Дунав. Рибните ресурси в р. Дунав трябва да бъдат строго наблюдавани и защитавани посредством комплексни мерки от страна на граничещите държавите за опазване на застрашените популации. Предвижда се създаването на общ План за действие между България, Румъния, Украйна и Сърбия за установяване на рестриктивни мерки за опазването на застрашените видове в региона. От морските видове калкана е с намалени запаси и е обект на квотиране от страна на ИАРА. Основната причина за понижената численост на популацията на калкана е нерегламентираният риболов и риболова с мрежи с по-малък размер на “очите” от нормативно разрешените. Необходимо е засилване на контрола върху уловите на калкан и постоянен мониторинг по отношение на динамиката на запасите му от научни организации. Защитата и експлоатацията на рибните ресурси трябва да се развие в следните направления:
А.9. Национална програма за опазване, възстановяване и подпомагане устойчивото развитие на рибните популации и другите водни организми. До 2006 година ежегодно се изготвя Национална програма за зарибяване и се извършва зарибяване на държавните водоеми за любителски риболов. В съответствие с програмата се зарибяват язовири (Искър, Копринка, Ал. Стамболийски, Белмекен, Огоста, Голям Беглик, Бели Лом, Тича, Цонево, Кърджали, Студен Кладенец, Тракиец, Камчия и др.), езера, както и вътрешни реки и р. Дунав. След приемането на промените в ЗРА през 2005 г. вече има възможност да се разработи дългосрочна програма за подпомагането устойчивото развитие на водните организми и в частност на рибите, като усилията не се съсредоточават само върху зарибявания, но и се ориентират към други мероприятия, като например:
В Националната програма за опазване, възстановяване и подпомагане на устойчивото развитие на рибните популации и другите водни организми ще залегнат принципите:
А.10. Инфраструктура и организация в рибарството. A.10.1. Рибарски пристанища. Главните рибарски пристанища са разположени във Варна, Бургас и Созопол, а по-малки има в NUTS IV регионите. Съоръженията в пристанищата се нуждаят от модернизация и адекватен на нуждите капацитет. Необходимо е създаването на подходящи условия за разтоварване на уловите, осигуряване производство на лед, възможности за съхранение на уловите, осъществяване на контрол и окачествяване, места за провеждане на търгове за първа продажба, изграждане на подходящи санитарни зони, организиране на транспорт и др. Понастоящем всички пристанища в страната са държавна или общинска собственост. Основните рибарски пристанища и селища, както и разпределението на собствеността на пристанищата в черноморския регион са показани в таблица 15, приложение 2. Предвижда се да бъдат модернизирани няколко рибарски пристанища. Приоритет ще бъде даден на развитието на следните рибарски пристанища: Каварна (Буна 3), Кранево (Буна Кавалкар), Варна (Буните, канал Море – Езеро), Несебър, Поморие, Бургас, Созопол, Приморско, Китен, Царево, Ахтопол. A.10.2. Организации на производителите. В България не съществуват Организации на производителите (ОП) по смисъла на европейското законодателство (съгласно Регламент на Съвета на ЕС 104/2000). Въпреки това някои риболовци и производители на аквакултури са формирали асоциации (със статут на неправителствени организации), които биха могли да бъдат основата за създаването на ОП. Основните браншови организации в сектора са:
През 2005 г. беше създадена Българска федерация по рибарство и аквакултури, която днес включва в структурата си НАРибА, АПРЯ, АПРР и АПРВТ. A.10.3. Реклама на рибните продукти. За развитието на аквакултурите, риболова и преработвателната промишленост е необходимо да се организира специална рекламна кампания и да се изготви рекламен проект, който да популяризира рибата и рибните продукти като изключително здравословна и диетична храна. Рекламата трябва да е насочена към важността от промяна в начина на хранене на хората и необходимоста от увеличаване дела на рибните продукти в менюто им. За момента в страната консумацията на други видове месо в сравнение с консумацията на риба е 6 пъти по-висока, а консумацията на птиче месо – 2 пъти по-висока. Предприетите действия за увеличаване на консумацията на риба трябва да бъдат подкрепени от държавните органи и ОП, чрез организиране на рекламни кампании. Здравните организации също трябва да подпомогнат кампанията, с цел да се покажат качествата на рибата, като диетична и здравословна храна. Преструктурирането на производството на аквакултури трябва да повлияе в положителен аспект прилагането на стандартите за качество на продукцията и безопасността на храните, както и въвеждането на нови продукти на пазара. Всяко подобрение ще представи българската продукцията пред ЕС в по-добра светлина. A.11. Групи за действие в сектор рибарство. България предвижда да определи 7 потенциални области и с отворен търг да бъдат определени 2 или 3 групи за действие за Черно море, една - за р. Дунав и една или няколко - за рибарски райони във вътрешността на страната. В процеса на подбор за критериите за създаване на тези Групи за действие в рибарството, ИАРА подписа Партньорско споразумение с Програмата за развитие на Организацията на обединените нации (ПРООН), съгласно което споменатата организация да бъде ангажирана в определянето на практическите критерии за избор на групи, а също така и с идентификацията на групите. Основният критерий за избор на групи е идентификацията на основните участници и организации, които оказват влияние върху успешното изпълнение на стратегията за развитие в рибарството, определяне на зоните от общ интерес и конфликтните точки, както и традиционното сътрудничество между рибарските общности, ангажирани в групите, идентификация на възможностите за акумулиране на общ капитал и определяне тежестта на частния сектор в областта на рибарството, идентификация на екологичните, културни и други групи и техния потенциал за организиране на партньорства, предприемане на съответни действия за изграждане на канали за комуникация. Сътрудничество в сектора между Румъния и България за обмен и участие в добри практики, развитие на дейности, които могат да бъдат от голям интерес за рибарските общности, както и съвместни мероприятия или действия за Дунавския регион, които да имат по-голямо влияние на национално и европейско ниво. Каталог: wp-content -> uploads -> 2009 2009 -> Католически Литургичен Календар 2010 2009 -> Смб – Секция “Изток” Великденско математическо състезание 22. 04. 2007 г 2009 -> 1. Числото, което се получава от числото 194 973, като се разменят цифрите на десетиците и хилядите, е 2009 -> Програма за развитие на сектор „Рибарство на Република България, финансирана от Европейския фонд по рибарство за Програмен период 2007 2013 г 2009 -> Програма за развитие на сектор "Рибарство" на Република България, финансирана от Европейския фонд по рибарство за Програмен период 2007 2013 г 2009 -> Програма за развитие на сектор "рибарство" (опрср) на република българия, финансирана от европейския фонд за рибарство за програмен период 2007 2013 Г. Изтегляне 1.32 Mb. Сподели с приятели:
|