Много от опциите, пред които се изправяме в живота си, са „смесени“: има риск да загубим и възможност да спечелим и ние трябва да решим дали да приемем риска, или да го отхвърлим. Инвеститорите, които оценяват стартираща компания, адвокатите, които се чудят дали да заведат дело, генералите по време на война, които обмислят дали да започнат офанзива, и политиците, които трябва да решат дали да се кандидатират за даден пост, са изправени пред възможностите за победа или поражение. Като елементарен пример за смесена перспектива проверете своята реакция спрямо следния въпрос. Задача 5: предложено ви е да заложите на хвърляне на монета. Ако се падне тура, губите 100 долара. Ако се падне ези, печелите 150 долара. Как ви се струва това залагане? Бихте ли го приели? За да направите този избор е необходимо да направите баланс между психологическата полза от получаването на 150 долара и психологическата щета от загубването на 100 долара. Как се чувствате? Макар че очакваната стойност от залагането е очевидно позитивна, тъй като сте изправени пред възможността да спечелите повече, отколкото можете да загубите, вероятно това не ви харесва – повечето хора реагират така. Отхвърлянето на този облог е акт на Система 2, но критичният принос са емоционалните реакции, които се генерират от Система 1. При повечето хора страхът да загубят 100 долара е по-силен, отколкото надеждата да спечелят 150 долара. Ние заключихме от голям брой подобни наблюдения, че „загубите се привиждат като по-големи от печалбите“ и че хората са несклонни към загуба. Можете да измерите степента на своето отвращение към загубите, като си зададете следния въпрос: коя е най-малката печалба, която трябва да балансирам с равен на нея шанс да загубя 100 долара? При повечето хора отговорът е около 200 долара, двойно на загубата. „Коефициентът на отвращението от загубата“276 е бил оценяван в няколко експеримента и обикновено се намира в диапазон от 1,5 до 2,5. Това е средна стойност, разбира се; някои хора са по-несклонни към загубата от други. Професионалистите, рискуващи на финансовите пазари, са по-толерантни към загубите, вероятно защото не реагират емоционално на всяко колебание. Когато участници в един експеримент са инструктирани да „мислят като трейдъри“, те стават по-малко несклонни към загуба и емоционалната им реакция спрямо загубите277 (измерена по физиологически индекс на емоционалната възбуда) остро намалява. За да проверите своя коефициент на отвращение към загубата при различни залози, разгледайте следните въпроси. Игнорирайте всякакви социални съображения, не се опитвайте да изглеждате нито смели, нито предпазливи, а се фокусирайте само върху субективното въздействие на възможната загуба и компенсиращата я печалба.
Разгледайте един облог 50-50, в който можете да загубите 10 долара. Коя е най-малката печалба, която прави залагането атрактивно? Ако кажете 10 долара, тогава сте индиферентни към риска. Ако кажете число, което е по-малко от 10 долара, вие търсите риска. Ако отговорът ви е над 10 долара, вие сте несклонни към риск.
Какво ще кажете за възможна загуба на 500 долара при хвърляне на монета? Каква възможна печалба изисквате, за да я компенсирате?
Какво ще кажете за загуба на 2000 долара?
Когато изпълните това упражнение, вероятно ще откриете, че вашият коефициент на отвращение към риска показва тенденцията да се увеличава, когато се увеличат залозите, но не рязко. Всички залози отпадат, разбира се, ако възможната загуба е потенциално гибелна или ако вашият стил на живот е застрашен. Коефициентът на отвращение към риска е много голям в такива случаи и дори може да е безкраен – има рискове, които няма да приемете, независимо колко милиона бихте могли да спечелите, ако имате късмет. Още един поглед върху фиг. 10 може да ви помогне да се предпазите от често срещано объркване. В тази глава изказвам две твърдения, които някой може да сметне за противоречащи си:
При смесени залози, където са възможни и печалба, и загуба, отвращението от загубата води до избори, които са изключително несклонни към риск.
При лоши избори, където една сигурна загуба се сравнява с друга по-голяма загуба, която е просто вероятна, намаляващата чувствителност води до търсене на риск.
Тук няма противоречие. В смесения случай възможната загуба се привижда като два пъти по-голяма от възможната печалба, както можете да видите, като сравните кривите във функцията на стойността при загубите и печалбите. В лошия случай извивката на кривата на стойността (намаляващата чувствителност) причинява търсене на риска. Болката от загубването на 900 долара е по-голяма от 90% болка от загубването на 1000 долара. Тези две прозрения са същността на теорията на перспективите. Фиг. 10 показва рязка промяна в кривата на функцията на стойността, където печалбите се превръщат в загуби, защото съществува значително отвращение към загубата дори когато сумата, която се излага на риск, е нищожно малка спрямо вашето богатство. Правдоподобно ли е нагласите към състоянията на богатството да могат да обяснят изключителното отвращение към малки рискове? Ярък пример на индуцирана от теорията слепота е, че този очевиден недостатък в теорията на Бернули не успява да привлече вниманието на учените повече от 250 години. През 2000 г. представителят на поведенческата икономика Матю Рабин най-сетне доказа математически, че опитите за обяснение на отвращението към загубата с полезността на богатството са абсурдни и обречени на провал, и неговото доказателство привлече внимание. Теоремата на Рабин278 показва, че всеки, който отхвърля благоприятен риск с малки залози, е математически изложен на глупашко ниво на отвращение към риска при по-голям облог. Например той отбелязва, че повечето „човеци“ отхвърлят следния облог: 50% шанс да загубят 100 долара и 50% шанс да спечелят 200 долара. И после показва, че съгласно теорията на полезността който отхвърля този облог279 ще отхвърли и следния: 50% шанс да загуби 200 долара и 50% шанс да спечели 20 000 долара. Обаче никой човек със здрав разум, разбира се, няма да отхвърли този облог! В многословна статия, която написват за това доказателство, Матю Рабин и Ричард Талер обясняват, че по-големият облог „има очаквана печалба от 9900 долара – при точно нула шанс за загубване на повече от 200 долара. Дори един червив с пари адвокат280 би могъл да ви обяви за юридически болен при отхвърлянето на този облог“. Може би носени от ентусиазма си, те завършват своята статия, като припомнят за прочутия скеч на Монти Пайтън, в който един разочарован клиент се опитва да върне умрял папагал в магазин за домашни любимци. Клиентът използва редица изрази, за да опише състоянието на птицата, като кулминацията е: „това е един бивш папагал.“ И Рабин, и Талер заключават: „време е икономистите да разберат, че очакваната полза е една бивша хипотеза.“ Много икономисти приемат това непочтително изречение като истинско светотатство. Обаче тяхната индуцирана от теорията слепота да приемат полезността на богатството като обяснение на нагласите към малките загуби е основателна мишена за хумористични коментари.