Изкушава се да приеме споразумение в този лекомислен иск, за да избегне случайна загуба, макар тя да е много малко вероятна: надценяване на малките вероятности. Тъй като ще се изправя пред множество подобни проблеми, по-добре ще е да не приема. Никога не допускаме почивките ни да зависят от сделка в последната минута. Готови сме да платим повече, но да сме сигурни, че ще заминем. Няма да се откажат въпреки загубите, има ли шанс да излязат начисто: търсенето на риска при загубите. Знаят, че рискът от газова експлозия е минимален, но искат да го намалят още. Това е ефектът на възможността, а те искат спокойствие.
Глава 30
Редки събития
Посетих Израел няколко пъти през период, в който самоубийствените взривявания на бомби в автобуси бяха относително чести – макар и, разбира се, доста редки в абсолютни стойности. Между декември 2001 г. и септември 2004 г. имаше общо 23 атентата, които станаха причина за общо 236 смъртни случая. По това време броят на хората, всекидневно пътуващи с автобус в Израел, беше приблизително 1,3 милиона. За всеки отделен пътник рисковете бяха нищожни, но обществото не се чувстваше спокойно. Хората избягваха автобусите, доколкото можеха, а докато се возеха в автобусите, много пътници прекарваха времето си в тревожно изучаване на багажа или обемистите дрехи на съседите си: дали в тях не се крие бомба?
Нямах много поводи да пътувам с автобуси, тъй като карах взета под наем кола, но с разочарование открих, че моето поведение също бе повлияно. Открих, че не обичах да спирам близо до автобус на червен светофар и че потеглях много по-бързо от обичайното, когато светлината се сменеше. Срамувах се от себе си, защото, разбира се, аз бях по-сведущ. Знаех, че рискът беше наистина пренебрежим и че всеки ефект изобщо върху моите действия би придал прекомерно висока „тежест на решението“ на една минимална вероятност. Всъщност беше по-вероятно да пострадам от пътен инцидент, отколкото от спирането близо до автобус. Но моето избягване на автобусите не се мотивираше от рационална загриженост за оцеляването ми. Онова, което ме движеше, бяха чувствата ми в момента: когато се намирах близо до автобус, това ме караше да мисля за бомбите, а тези мисли бяха неприятни. Избягвах автобусите, защото исках да мисля за нещо друго.
Моят опит илюстрира как работи тероризмът и защо е толкова ефикасен: той индуцира една каскада на наличността. Една изключително ярка картина на смърт и разрушение, непрестанно захранвана от медийното внимание и честите разговори, става силно налична, особено ако е свързана със специфична ситуация, като например гледката на автобус. Емоционалната възбуда е асоциативна и неконтролирана, и тя произвежда импулс за защитно действие. Система 2 може да „знае“, че вероятността е малка, но това знание не елиминира самопораждащото се безпокойство и желанието да го избегнеш.326 Система 1 не може да се изключи. Емоцията е не само диспропорционална на вероятността, тя е и нечувствителна към точното ниво на вероятността. Представете си, че два града са предупредени за присъствието на атентатори самоубийци. На жителите на единия град е съобщено, че двама атентатори са готови да атакуват. На жителите на другия град е съобщено, че атентаторът е само един. Техният риск е наполовина по-малък, но дали се чувстват в много по-голяма безопасност?
Много магазини в Ню Йорк продават лотарийни билети и бизнесът им върви добре. Психологията на лотариите с голяма награда прилича на психологията на тероризма. Вълнуващата възможност да спечелиш голямата награда се споделя от общността и се усилва от разговорите на работа и у дома. Купуването на билет се възнаграждава моментално с приятни фантазии, точно както когато не допуснем автобус да ни сгази моментално се възнаграждава с облекчение от страха. И в двата случая действителната вероятност е без значение; важна е само възможността. Първоначалната формулировка на теорията на перспективите включваше аргумента, че „силно невероятните събития или се игнорират, или се надценяват“, но не посочваше условията, при които ще се случи едното или другото, нито предлагаше психологическа интерпретация на това. Настоящото ми виждане за тежестите на решенията се повлия силно от по-новото изследване на ролята на емоциите и яркостта при вземането на решения.327 Надценяването на невероятни резултати се основава на особеностите на Система 1, които вече познаваме. Емоцията и яркостта влияят на гладкостта, наличността и оценките на вероятността – и така стават причина за нашата крайна реакция спрямо няколкото редки събития, които не игнорираме.
