Мисленето
Изтегляне 3.52 Mb.
|
Свързани:
Групова динамика
| 1. Опити, при които изборът на субектите съответства на рамката:
предпочитат сигурното нещо във версията ЗАПАЗВАШ; предпочитат риска във версията ГУБИШ 2. Опити, при които изборът не съответства на рамката. Забележителните резултати илюстрират потенциала на новата дисциплина невроикономика – изследване на това какво прави мозъкът на човека, докато той взема решения. Невролозите са провели хиляди подобни експерименти и са се научили да очакват, че определени области на мозъка се „запалват“ – указвайки повишен приток на кислород, който навежда на извода за повишена невронна активност – в зависимост от естеството на задачата. Различни области се активират, когато някой обръща внимание на зрителен обект, представя си, че рита топка, разпознава лице или си мисли за къща. Други области се „запалват“, когато пък е емоционално възбуден, когато е в конфликт или когато се концентрира върху решаването на дадена задача. Макар че невролозите старателно избягват изрази от типа на „тази част от мозъка прави това и това...“, те са научили доста много за „личностите“ на различни области от мозъка и техният анализ на мозъчната активност допринася значително за психологическата интерпретация. Изследването на рамкирането даде три главни открития: Една област, която, общо взето, се свързва с емоционалната възбуда (амигдалата), най-вероятно е активна, когато изборите на субектите съответстват на рамката. Това е точно онова, което бихме очаквали, ако емоционално натоварените думи ЗАПАЗВАШ и ГУБИШ произвеждат непосредствената тенденция да се приближиш до сигурното нещо (когато е оформено в рамката на печалба) или да го избегнеш (когато е оформено в рамката на загуба). Емоционалните стимули стигат много бързо до амигдалата – и подозираме, че вероятно тя се включва в Система 1. Една област от мозъка, която, както е известно, се свързва с конфликта и самоконтрола (предният цингуларен кортекс), е по-активна, когато субектите не правят онова, което възниква естествено – когато избират сигурното нещо, въпреки че то е означено с ГУБИШ. Съпротивата срещу склонността на Система 1 очевидно включва конфликт. „Най-рационалните“ субекти – онези, които са най-малко податливи на ефектите на рамкирането – показват повишена активност във фронталната зона на мозъка, която е свързана със съчетаването на емоция и разсъдък при управлението на решенията. Забележителното е, че „рационални" не са онези, които показват най-силни неутрални данни за конфликт. Изглежда, че тези елитни участници са (често – невинаги) обвързани към реалността с малък конфликт. Свързвайки наблюденията на действителни избори с картографирането на невронната активност, това изследване предлага добра илюстрация на това как емоцията, предизвикана от една дума, може да се просмуче във финалния избор. Един експеримент, който Амос проведе с колеги от Харвардското медицинско училище, е класически пример за емоционалното рамкиране. На участниците лекари се дават статистически данни за резултатите от две терапии на рак на белите дробове: хирургия и лъчетерапия. Нивата на оцеляване пет години след терапията ясно говорят в полза на хирургията, но в краткосрочен план хирургията е по-рискована от лъчетерапията. Половината участници прочитат статистиката за нивата на оцеляване, а другите получават същата информация в понятията на нивата на смъртността. Двете описания на краткосрочните резултати от хирургията са следните: Нивото на оцеляване един месец след терапията е 90%. През първия месец след терапията има 10% смъртност. Вече знаете резултатите: хирургията е много по-популярна в първата рамка (84% от лекарите избират нея), отколкото във втората (където 50% предпочитат лъчетерапията). Логическата еквивалентност на двете описания е прозрачна и един човек, който взема решението, опирайки се на реалността, би направил един и същ избор, независимо коя версия е видял. Обаче Система 1, такава, каквато я познаваме, рядко е индиферентна към емоционалните думи: смъртността е лошо нещо, оцеляването е добро и 90% оцеляване звучи окуражаващо, докато 10% смъртност е плашеща.369 Важно откритие, което прави изследването, е, че лекарите са толкова податливи на ефекта на рамкирането, колкото хората без медицинско образование (пациенти в болници и студенти в бизнес училище). Очевидно медицинското обучение не е защита срещу силата на рамкирането. Изследването за ЗАПАЗВАШ-ГУБИШ и експериментът за оцеляването и смъртността се различават в едно важно отношение. Участниците в изследването, при което мозъчната активност се записва, правят много опити, при които се изправят пред различни рамки. Те имат възможност да разпознаят объркващите ефекти на рамките и да опростят задачата си, като приемат една обща рамка, например като превърнат сумата ГУБИШ в нейния еквивалент в рамката ЗАПАЗВАШ. За да се научи да прави това, е необходим интелигентен човек (и будна Система 2) и неколцината участници, които успяват да извършат този подвиг, са вероятно сред „рационалните“ агенти, идентифицирани от експериментаторите. За разлика от тях лекарите, които прочитат статистическите данни за двете терапии, в рамката на оцеляването нямат основание да подозират, че биха направили различен избор, ако бяха узнали същите статистически данни в рамката на смъртността. Прерамкирането изисква усилие, а Система 2 е в нормалния случай мързелива. Ако не съществува очевидно основание да постъпим другояче, повечето от нас пасивно приемат задачите, които трябва да решат, в дадената им рамка и следователно рядко имат възможност да открият степента, до която нашите предпочитания са по-скоро обвързани към рамката, отколкото обвързани към реалността. Изтегляне 3.52 Mb. Сподели с приятели:
|