да си лягам. Спомням си, че започнах да негодувам на висок глас. Вместо да спори с мен, тя просто ме изслуша, допускайки че в края на краищата ще го сторя. Накрая треснах няколко врати, качих се в колата и отидох в магазина.
После се
случи нещо, което става с всички мъже и за което жените не подозират. Колкото повече се приближавах към новата си цел — млякото, толкова повече недоволството ми се стопяваше. Започнах отново да чувствам обич към жена си и желание да й помогна. Почувствах се отново доброто момче.
Повярвайте ми, това чувство ми хареса.
Когато стигнах в магазина, вече бях щастлив, че ще взема млякото. Щом ръката ми хвана бутилката с мляко, усетих, че бях постигнал новата си цел. Постижението винаги кара мъжете да се чувстват добре. Тържествено взех бутилката с дясната си
ръка и се обърнах гордо с вид, който сякаш казваше:
„Хей, погледнете ме. Купувам мляко за жена си. Аз съм едно от онези великодушни момчета. Какво момче само!“
Когато се върнах с млякото, тя се зарадва. Прегърна ме и каза: „Благодаря ти много. Радвам се, че не се наложи да се обличам.“
Ако тя не ми беше обърнала внимание, вероятно щях да изпитам неприязън
към нея и следващия път, когато щеше да ме
помоли да отида за мляко, вероятно щях да негодувам още повече. Но тя не ме пренебрегна, а ме дари с много обич.
Наблюдавах реакцията си и внезапно долових, че си мисля: „Каква чудесна жена имам. Независимо че толкова се съпротивлявах и недоволствах, тя все още ме цени.“
Следващия път, когато ме помоли да отида за мляко,
мърморих по-малко. Когато се върнах, тя отново ми благодари.
Третия път автоматично отговорих: „Разбира се.“
Седмица по-късно забелязах, че млякото е на привършване, Предложих да отида и да купя. Тя каза, че вече тръгва към магазина. За моя изненада бях леко разочарован!
Исках аз да взема млякото. Нейната любов ме бе програмирала да казвам „да“.
Дори и днес, когато ме помоли да отида за мляко, една част от мен с радост казва „да“.
Преживях лично тази вътрешна трансформация.
Съпротивата ми бе излекувана от това, че жена ми приемаше моето негодувание и ми благодареше, когато се връщах с
млякото. От този момент нататък, след като тя се научи да иска,
като утвърждава правата си, за мен стана много по-лесно да откликвам на молбите й.
Сподели с приятели: 
