Мъжете са от Марс, жените — от Венера — Психология на отношенията между мъжа и жената

сякаш прося неговата закрила.“
хората, които имат значение за него.
3. „Не ми харесва, когато той ме обвинява за това, че съм потисната. Чувствам,
че трябва да бъда съвършена, за да ме обича.
Не съм съвършена.“
3. Необходимо й е той да разбере защо тя е потисната и да я увери, че все още я обича и че не иска да бъде съвършена.
Вместо това тя не се чувства сигурна да бъде самата себе си.
4. „Не ми харесва, когато той повишава глас или започне да обяснява защо е прав. Това ме кара да чувствам, че греша и че него не го интересува моето мнение.“
4. Необходимо й е да чувства, че той я разбира и уважава. Вместо това има чувството, че не е разбрана, че е излъгана,
неоценена.
5. „Не ми харесва снизходителното му отношение, когато задавам въпроси за решенията,
които трябва да вземем.
Това ме кара да чувствам,
че съм му в тежест или че му губя времето.“
5. Необходимо й е да се увери, че той се интересува от нейните чувства и уважава потребността да бъде информирана. Вместо това тя чувства неуважение и липса на признание.
6. Не ми харесва, когато той не реагира на въпросите или бележките ми. Това ме кара да се чувствам така, сякаш не съществувам.
6 Необходимо й е да бъде сигурна, че той я слуша и го интересува. Вместо това тя се чувства пренебрегната или критикувана.
7. „Не ми харесва, когато той обяснява защо не трябва да се обиждам, да се тревожа, сърдя и т.н.
Чувствам се подценена и без закрила.“
7. Необходимо й е да чувства, че той я цени и разбира. Вместо това тя не чувства закрила и обич и е недоволна.
8. „Не ми харесва, когато той очаква да бъда по-
8. Необходимо й е да чувства уважението и

равнодушна. Това ме кара да чувствам, че е грешно или че е проява на слабост да имаш чувства.“
обичта му, особено когато споделя чувствата си.
Вместо това тя чувства липса на сигурност и закрила.
Въпреки че всички тези болезнени чувства и потребности съществуват, те не се предават и решават от само себе си. Те вътрешно нарастват и избликват по време на спор. Понякога исканията се отправят пряко, но обикновено намират израз в изражението на лицето,
позата на тялото или тона на гласа.
Мъжете и жените трябва да разберат и да се
съобразяват със специфичната си чувствителност, а не
да я пренебрегват. Ще решите истинския проблем само
ако се опитате да общувате по начин, който
удовлетворява емоционалните потребности на
партньора ви. Тогава споровете могат да се превърнат в разговори от взаимна полза, в преговори за решаване на различията и разногласията помежду ви.

АНАТОМИЯТА НА СПОРА
Болезнените спорове обикновено имат една и съща анатомия. Може би ви е познат следният пример.
Жена ми и аз отидохме на приятна разходка извън града. Хапнахме и всичко изглеждаше чудесно, докато не започнах да говоря за възможни бъдещи инвестиции.
Изведнъж тя се разстрои от това, че започнах да обсъждам инвестирането на известна част от парите ни в акции. Аз исках само да обсъдя този въпрос, но тя счете, че вече съм решил какво да направя, без дори да взема предвид нейното мнение. Ядоса се, че мога да постъпя така. Притесних се, че тя се разстрои от това, което казах, и започнахме спор.
Мислех, че тя не одобрява избора ми за инвестиции, и започнах да споря, за да я убедя. Всъщност повече спорех от яд, че я бях разстроил. Тя спореше, че тези акции са твърде рисковани. В действителност тя бе разстроена, че обмислям тези инвестиции, без да съм се допитал до мнението й. Беше разстроена и от това, че не уважавах правото й да се тревожи. Накрая аз толкова се разстроих, че тя ми се извини,
защото не ме бе разбрала и не ми бе повярвала, и ядът ми премина.
По-късно, когато се сдобрихме, тя повдигна въпроса.
„Много пъти, когато спорим — каза тя, — изглежда, аз се разстройвам от нещо, след това ти се разстройваш от това,
че аз съм се разстроила, и после аз трябва да ти се извинявам, че съм те разстроила. Смятам, че нещо липсва.
Понякога ми се ще и ти да ми се извиниш.“
Веднага разбрах нейната логика. Изглеждаше доста нечестно да очаквам от нея извинение, особено ако аз бях причината за огорчението й. Това ново прозрение преобрази отношенията помежду ни. Когато споделях това по време на моите семинари, открих, че хиляди жени бяха преживели същото. Това е още един често срещан модел на отношения между мъжете и жените. Нека да го разгледаме.
1. Жената изразява притеснението си относно „АБВ“.
2. Мъжът й обяснява защо не трябва да се притеснява относно „АБВ“.

3. Тя чувства, че той омаловажава проблемите й, и се потиска още повече. /Сега тя е разстроена повече от това,
отколкото относно „АБВ“./
4. Той чувства неодобрението й и това го огорчава.
Обвинява я за това и очаква извинение, преди да се одобрят.
5. Тя се извинява и се чуди какво се е случило или се разстройва още повече и спорът прераства в скандал.
С ясното разбиране за анатомията на спора успях да реша този проблем по по-справедлив начин. Като си спомних, че жените са от Венера, опитах се да не я обвинявам за това, че е разстроена. Вместо това се опитах да разбера с какво я бях огорчил и да й покажа загрижеността си. Дори и да не ме разбираше, ако в момента се чувстваше наранена от мен, аз трябваше да й покажа, че това не ми е безразлично и че съжалявам.
Щом тя бе разстроена, свикнах първо да я изслушам,
след това искрено да се опитам да разбера за какво се притеснява и накрая да кажа: „Съжалявам, че те разстроих,
като казах…“ Това даде незабавен резултат. Спорехме много по-рядко.
Понякога обаче да се извиниш е много трудно. В
такива моменти поемам дълбоко въздух и не казвам нищо.
Опитвам се да си представя как се чувства тя и да открия причините за нейното мнение. След това казвам:
„Съжалявам, че си толкова разстроена.“ Въпреки че това не е извинение, то все пак показва, че не съм безразличен и,
изглежда, помага.
Мъжете рядко казват: „Съжалявам“, защото на Марс това означава, че са извършили нещо погрешно и се извиняват. Жените обаче казват: „Съжалявам“, в смисъл на
„Интересувам се от това, как се чувстваш ти“. Това не означава, че те се извиняват за погрешна постъпка. Мъжете,
които разбират това, но рядко казват: „Съжалявам“, могат да направят чудеса, като се научат да използват различния смисъл на венерианския език. Най-лесният начин да се отклони спорът е да се каже: „Съжалявам“.
Повечето спорове ескалират, когато мъжът започва да омаловажава чувствата на жената и тя реагира с

неодобрение. Като мъж трябваше да се науча да признавам и утвърждавам чувствата на жена си. Тя се опита да изразява чувствата си по-непосредствено, без да проявява неодобрението си към мен. Резултатът — по-малко конфликти и повече любов и доверие. Без това ново разбиране сигурно щяхме да водим и досега същите спорове.
За да се избегнат болезнените спорове. Важно е
двете страни да признаят, че мъжът неволно омаловажава
чувствата на жената, докато жената несъзнателно
изпраща послание на неодобрение.

Изтегляне 1.73 Mb.

Сподели с приятели: