особеност няма да е толкова болезнена за нея. Вместо да недоволства, че в отношенията помежду им той дава по- малко от нея, тя може да се включи конструктивно в решаването на проблема. Може неколкократно да му покаже колко цени дребните неща, които той прави за нея,
както и неговата упоритост и съсредоточеност в работата.
Жената трябва да помни, че ако
мъжът забравя за дребните неща, това не означава, че не я обича, а че отново се е насочил към нещо голямо. Вместо да се кара с него или да го наказва, тя може да насърчи интереса му към себе си, като го помоли за подкрепа. С повече благодарност и насърчение мъжът постепенно ще се научи да цени дребните неща наравно с големите. Той няма да се чувства принуден да постига все нови и нови успехи, а ще се отпусне и ще започне да отделя повече внимание на жена си и семейството си.
ПРЕНАСОЧВАНЕ НА ЕНЕРГИЯТА И
ВНИМАНИЕТО НА МЪЖА
Помня как за пръв път се научих да пренасочвам енергията си към дребните неща. Когато Бони и аз се оженихме, бях пристрастен към работата си. Освен че пишех книги и водех семинари, провеждах и консултации по 50 часа седмично. През първата година от брака ни тя непрекъснато ми даваше да разбера колко много иска да прекарва повече време с мен. Неколкократно споделяше чувството си на изоставеност и обида. Понякога правеше това с писмо. Наричаме го „любовното писмо“. То винаги завършва с обич и съдържа чувства на яд, тъга, страх и горест. Ето какво „любовно писмо“ ми написа Бони по повод прекалената ми отдаденост на работата.
„Скъпи Джон,
Пиша ти, за да споделя с теб чувствата си. Не искам да ти казвам какво да правиш.
Искам само да разбереш чувствата ми. Яд ме е,
че прекарваш толкова много време в службата си. Яд ме е, че когато се връщаш вкъщи, не ти остава никакво време за мен Искам да бъда повече време с теб.
Обидно ми е да чувствам, че си загрижен
повече за своите клиенти, отколкото за мен,
Мъчно ми е, че си толкова уморен. Липсваш ми.
Страхувам се, че не искаш да прекарваш времето си с мен. Много се страхувам, че съм само още един товар в живота ти. Боя се, че ставам досадна. Опасявам се, че чувствата ми нямат значение за теб.
Съжалявам, ако това ти е неприятно.
Знам, че правиш всичко, което можеш.
Оценявам, че работиш толкова много.
Обичам те, Бони“
След като прочетох писмото й, разбрах, че се чувства пренебрегната. Осъзнах, че наистина давам повече на клиентите си, отколкото на нея. Отдавах им цялото си внимание, след което се връщах вкъщи и пренебрегвах жена си.
Сподели с приятели: