Морално развитие когнитивна перспектива към развитието Жан Пиаже
Изтегляне 51.5 Kb.
|
|
МОРАЛНО РАЗВИТИЕ Когнитивна перспектива към развитието – Жан Пиаже Когнитивна перспектива към развитието подчертава мисленето – способността на децата да разсъждават за справедливостта и честността. Децата в предучилищна възраст различават нравствените норми, които защитават правата и благополучието на хората, от другите типове действия: социални конвекции – обичаи, определящи се единствено чрез консенсус, въпроси на личен избор, които не нарушават правата, не са социално регулирани и зависят от отделния човек. Жан Пиаже изследва детската нравственост чрез метода на играта, в частност игра с топчета. Така формулира своята етапна теория за моралното развитие. Тя включва три етапа: предморален, хетерономичен морал и автономен морал. - Предморален етап – според Пиаже, децата в предучилищна възраст не се интересуват дали в играта на топчета има правила и не полагат усилия, за да ги спазват. Те често измислят и играят по свои правила и се забавляват, когато дойде техният ред, за да отбележат точка. - Хетерономичен морал – появява се в периода 5 – 10 годишна възраст. Тъкмо тогава, децата започват да се интересуват от правилата и тяхното спазване. През този период, децата вярват, че правилата са наложени от силни авторитети като Бог, родители, полиция. Те приемат наказанието като изкупителен акт за непристойно поведение. Считат света за честен и справедлив. - Автономен морал – децата достигат до този тип морал на около 10 – 11 годишна възраст. Тогава те осъзнават, че правилата могат да бъдат променяни, стига създателят им да е съгласен с това. Когато трябва да се вземе решение за наказание, обикновено е реципрочно. Децата смятат, че когато едно нарушение се отъждестви като ,,престъпление‘‘, и нарушителят осъзнае какви биха могли да бъдат последствията, вероятността да се осъществи е по – малка. Морално развитие – Лоурънс Колберг Разработките на Колберг са повлияни от работата на Жан Пиаже. Той също развива когнитивна теория за моралното развитие. Колберг обособява три общи морални нива – предконвенциално, конвенционално и следконвенционално. Всяко едно ниво се дели на две подравнища. Според Колберг, всяко следващо ниво е по – сложно от предходното. По време на развитието си, човек не може да прескочи едно ниво и да отиде на друго. Градацията е последователна. Когато човек е достигнал до определено ниво, той не може да регресира до по – долни етапи. -Предконвекционален морал (до 9 г.) – при него правилата са наложени от авторитет и децата ги спазват, за да избегнат наказание или да получат някаква лична изгода. - Подчинение и наказание – правилното и грешното се определят спрямо извършеният акт и неговите последици. Колкото повече вреди нанася даден акт, като толкова по – лош се класифицира. - Стадий на личния интерес – определянето на правилно и грешно зависи от получаването на награди или задоволяване на лични потредности. - Конвенционален морал (по – голямата част от възрастните) – на това ниво, индивидът вече има изградени морални ценности и се стреми да ги спазва, за да получи одобрение от околните и за да спазва обществения ред. - Доброто дете или споразумението с другите – за добро се определя това, което се харесва на мнозинството. - Ориентация към законността и реда – добро е това, което съответства на законно установените норми и правила. - Постконвенционален морал (10 – 15% от пълнолетните) – индивидът определя кое е правилно и кое не е на база общоприетите принципи за правосъдие. Те са общовалидни, а не са поставени от определен авторитет. Тук човек може да разграничи кое действие е правилно и законно. - Социален договор и демократичност – доброто и лошото се определят от личните етични ценности на индивида, но законите са над тях. - Универсални принципи – личността определя, кое е добро и кое не е спрямо етичните си принципи (съвестта). Те се възприемат като по – важни от закона. Колберг смята, че този последен шести етап на развитие е идеалното морално мислене, до което някоя личност може да достигне
Теория за социалното учене Теория за социалното учене – съсредоточава се върху нравственото поведение и как то се учи чрез подкреплението и моделирането. Значение на моделирането – при моделирането децата наблюдават и имитират хората, които демонстрират подходящо поведение. Моделите са най – влиятелни в предучилищните години. Ефекти на наказанието – родителите често комбинират налагането на властта с аргументирането в отговор на много сериозни постъпки, но когато се използва често, наказанието допринася единствено за моментното подчинение. Колкото по – сурови са заплахите, гневен физически контрол и физически наказания на децата, толкова по – вероятно е да развият сериозни, дълготрайни проблеми с психичното си здраве. Етнически различия в последиците от физическото наказание – проучване сред афроамериканските семейства и белите американски семейства показва, че при физическо наказание в детска възраст, когато пораснат, децата на белите семейства са по – агресивни и антисоциални, докато при афроамериканските семейства е точно обратното. Тийнейджърите демонстрират по – малко агресивно поведение, отреагиране и проблеми в училище или с полицията. Алтернативи на суровото наказание - Техника таймаут – отстраняване на децата от непосредствената среда, например да се изпратят в стаята си докато са готови да се върнат по подходящ начин. - Оттегляне на привилегии – намаляне на джобните пари, отнемане на мобилния телефон, ограничено време за видеоигри или гледане на телевизия и т.н. Положителна дисциплина – чрез поощряване и насърчаване на доброто поведение. Другата страна на нравствеността: развитие на агресия Най – често срещани са инструменталната и враждебната агресия. Инструментална агресия - децата искат даден предмет, привилегия или пространство и опитвайки се да го получат крещят, блъскат или по някакъв начин атакуват човека, който им пречи. Враждебна агресия - детето има за цел да нарани друг човек. Съществуват поне три вида враждебна агресия: Физическа - вреди на другите чрез физическо нараняване; Вербална - вреди на другите чрез заплахи за физическа агресия, общи прякори или враждебно дразнене; Отношенческа - вреди на взаимоотношенията на връстниците си с друго дете чрез социално изключване, клюки или манипулиране на приятелства Проучвания твърдят че момчетата проявяват повече агресия от момичетата. От друга страна момичетата по – често намират индиректни решения за справяне с отношенията като разпространяване на клюки, слухове, отказ да говорят с някого и т.н. Актовете на физическа агресия обикновено са кратки, а тези на индиректната отношенческа агресия могат да продължат дълъг период от време. Насилието в медиите и агресията – показваното по телевизията насилие увеличава вероятността от враждебни мисли и емоции у децата. Предпоставка е на вербално и физически агресивно поведение. Това може да се отрази върху подрастващите както в незабавна, така и в дългосрочна перспектива. Гледането на сцени свързани с насилие може и да не даде моментална ответна реакция, но действа подсъзнателно. Изтегляне 51.5 Kb. Сподели с приятели:
|