Физически и юридически лица, които ще бъдат засегнати от реализирането на инвестиционното предложение

1.4. Основни технологични процеси при експлоатацията на находище „Дар”

Каолиновите пясъци в североизточна България са известни и се използват от местното население отдавна, предимно за строителни цели. През 1917 г. се обръща внимание на каолина в тях, което предизвиква интерес към промишленото им усвояване. През 1923 г. се създава минно акционерно дружество “Каолин”, а на следващата година започва разработването на някои находища в района на с. Каолиново. Изгражда се и първата промивна инсталация, която още през 1925 г. дава първите 77 t промит каолин. Едновременно с първите добивни работи започва и геоложкото изучаване на каолините от района. Първата бегла информация дават експертните доклади за отпускане на концесии в периода до 1933 г. Първото геоложко картиране на целия регион между Русе и Добрич в М 1:40 000 е извършено от Койчев, Чешитев (1949 г) на площ от 2 700 km², при което се установява широкото разпространение на продуктивната формация. През същия период се извършва и детайлно проучване на 7 отделни малки гнезда между селата Каолиново и Боймир.

След 1959 г. се извършва геоложко картиране на района в М 1:25 000 и започва предварително и детайлно проучване на множество перспективни находища и гнезда, както и систематичното търсене на нови. Открити са нови находища – Кус (днес известно като Саръгьол), Дойранци, Тодор Икономово - юг, Тодор Икономово - изток, Могилите, Силоза и множество малки гнезда. Впоследствие се завършва детайлното проучване на находища Кус (Саръгьол), Дойранци, Пристое, Маргарита, Тодор-Икономово – юг и изток.

Промишленият добив също се разширява, като обхваща и съседните Ветовско-Сеновски и Дуловски райони. След изчерпването на малките гнезда Маргарита, Боймир І, Кус І, Кус ІІ, Тодор Икономово и др., миннодобивните работи се съсредоточават главно в две големи находища в района – Кус (Саръгьол) – от 1962 г. и Дойранци – от 1969 г. Добивът се извършва на работни стъпала с височина от 5 до 10 m. За кратко е използван и подземният способ за добиване, но впоследствие е изоставен, като неефективен.

Понастоящем находища ІV наклонна, Кариерата, Могилата, Т. Икономово и Боймир и някои единични малки гнезда са изчерпани. Миннодобивни работи се провеждат в находища Саръгьол – гнезда 17-20 и гнездо 21, Дойранци, Маргарита 2 и Пристое 3. Проучени и с изчислени запаси са находища Тодор Икономово - юг, Тодор Икономово - изток, Саръгьол – гнезда 15 и 16, гнезда 1-14, гнездо 22, Пристое 1 и 2 и Браничево.

Инвестиционното предложение на „Мюлер груп” АД се отнася за извършване на добивни работи в гнезда 15 и 16 на находище „Саръгьол”, находище „Т. Икономово-Юг” и находище „Т. Икономово- Изток”, обозначени по-нататък като самостоятелни участъци от находище „ДАР”.

Съгласно внесения от инвеститора доклад с преизчислени запаси от кварц-каолинова суровина за трите участъка, към момента са доказани следните количества кварц-каолинова суровина, дадени в таблица 1.4-1 на заданието.

Таблица 1.4-1

Предвижда се среден годишен добив на 750 000 t кварц-каолинова суровина през 35 годишния срок на концесията, който се предвижда да бъде даден на фирмата.

В района на добивните работи ще бъде изградена складово-производствена база с административно-битова сграда, ремонтна работилница и складово стопанство за горива, смазочни материали, резервни части и материали.

Режимът на работа ще бъде непрекъснат, на три смени в денонощието за основните добивни и транспортни операции, при 312 работни дни в годината.

Общия брой на постоянно заетия персонал ще бъде около 50 човека.

Добивните работи ще започнат от гнездо 16 на участък „Саръгьол” и след неговото изчерпване ще се прехвърлят последователно към гнездо 15 на същия участък, участък „Т. Икономово – Юг” и участък „Т. Икономово – Изток”.

Откритите складове за суровина за участъците „Саръгьол”, „Т. Икономово – Юг” и „Т. Икономово – Изток” ще са отделни в площта на проектния концесионен контур.

До изчерпване на запасите от гнездо 16 на участък „Саръгьол”, откривката ще се депонира на външно булдозерно насипище. След приключване на добивните работи, в него ще се устрои вътрешно насипище за депониране на разкривката от гнездо 15. По същия начин ще се процедира и с разкривката от другите участъци, като освободените обеми на отработените кариерни гнезда ще се запълват с разкривка от следващите участъци в експлоатация. Ново външно насипище ще бъде необходимо да се устрои само в началния етап от разработването на участък „Т. Икономово – Изток”, което е отдалечено на значително разстояние от останалите проучени участъци.

Почвените материали от повърхностния слой с дебелина 0,8-1,0 m ще се изземва отделно и ще се складира на специални временни депа, с цел използването му за последваща рекултивация на нарушените от минните работи терени.

Експлоатацията на кариерите ще се води на стъпала с височина 8-10 m, като се спазват безопасните ъгли на откосите и бордовете на кариерните гнезда така, че да не се допуска развитието на свлачища.

След приключване на минните работи във всяко кариерно гнездо, ще бъде извършена рекултивация на нарушените терени, като се използват почвените материали от разкривката.

Каолинът заема изключително важно място като суровинна база за развитието на редица сектори на индустрията – силикатен, огнеупорен, електропорцеланов, химически, санитарно-фаянсов, керамичен и пр. Съществена роля той играе при производството на хартия, където замества дефицитната и скъпа целулоза и подобрява значително качеството на хартията. Подобно е значението на каолина като пълнител в пластмасовото и каучуковото производство.

Световното производство на каолин нараства непрекъснато. Докато в края на 80-те години на миналия век то е било около 17 млн.т. годишно, по данни от British Geological Survey, 2008, през периода 2002 – 2006 г. то се увеличава както следва:

2002 г. 23,4 млн.т;

2003 г. 23,9 млн.т;

2004 г. 24,8 млн.т;

2005 г. 25,3 млн.т;

2006 г. 25,1 млн.т.

Основните страни производителки на каолин са САЩ, Китай и Англия, на които се пада около 55% от цялото световно производство.

Българските каолинови пясъци представляват комплексна суровина, от която чрез обогатяване се получават два основни продукта: каолин и кварцови пясъци.

По качествените си показатели те отговарят на изискванията на консуматорите за вътрешния и международния пазар, като над 60% от общото производство се реализира като износ. Вътрешният пазар на каолин има приблизително следната структура:

- Огнеупорна промишленост 25,4%;

- Порцеланово-фаянсова промишленост 33,5%;

- Електропорцеланова промишленост 7,8%;

- Целулозно-хартиена промишленост 9,6%;

- Химическа промишленост 11,2%;

- Други 12,5%

Структурата на реализацията на българския каолин съществено се различава от използването на каолините, добивани от други страни-производителки (Англия, САЩ, Чехия, Русия), където основен консуматор (40-50%) е хартиената промишленост, а в огнеупорната се използват малки количества.

Съпътстващите каолина пясъци са мономинерални – кварцови. Използват се фракциите с едрина над 0,1 mm, както следва:

- Стъкларска и порцеланово-фаянсовата промишленост 0,8 ÷ 1,0 mm;

- Леярска промишленост 0,1 ÷1,0 mm;

- Водни филтри над 1,0 mm.

Формовъчните пясъци за леярството се произвеждат в следните групи по едрина: 0,16; 0,25; 0,315; 0,40 и 0,63 mm.

Установената тенденция към нарастване потребтостите от кварц-каолинови продукти в икономиката и наличието на неизползвани запаси от изходна суровина за тяхното производство е основната причина за заявения инвеститорски интерес на „Мюлер груп” АД в тази област.

Добивните работи ще се осъществяват по открит начин, без използване на пробивно-взривни работи. Основните технологични операции са изкопаване и натоварване с багер права лопата и транспорт с автосамосвали. Изкопаната минна маса ще се транспортира в зависимост от предназначението си както следва:

- За полезното изкопаемо - до открит склад за суровина;

- За разкривката - до съответното насипище;

- За почвените материали - до временно депо.

Предвижда се използването на следната добивна, транспортна и спомагателна механизация:

- Багер с обем на кофата 3,5 m³ 2 бр;

- Автосамосвали с товароподемност 50 t 5 бр;

- Булдозер 475 к.с. 1 бр.

- Челен товарач с обем на кофата 6,8 m³ 1 бр.

- Автогрейдер 1 бр;

- Водоноска 1 бр;

- Сервизен автомобил 1 бр.

В района на добивните участъци ще бъде изградени промишлени площадки, а общо за находището е закупена складово-производствена база в г. Дулово с административно-битова сграда, ремонтна работилница и складово стопанство за горива, смазочни материали, резервни части и материали.

Безопасността на работата в кариерата е от съществено значение при провеждане на добивната дейност. Всички работни места на територията на кариерата са рискови, работещите трябва да бъдат запознати със специфичните условия, трябва да бъдат инструктирани по спазването на техниката по безопасност и хигиена на труда. Ежедневно трябва да се обръща внимание на работниците, че същите и машините са в опасна близост до високи и почти отвесни бордове, че има опасност от срутване, свличане и падане на скални късове и минна маса.

Особено внимание трябва да обръщат водачите на автосамосвалите при товаренето от багера и движението им по траншейните участъци по пътищата. Необходимо е стриктно спазване на нормативните изисквания при работа на кариерата от работниците, запознаване с аварийните и кризисни ситуации, които могат да настъпят, както и с мерките за тяхното предотвратяване или преодоляване.

В инвестиционното предложение се предвижда разработване на план за преодоляване на аварии, кризисни ситуации и залпови замърсявания на района основно с нефтопродукти, който периодично ще се актуализира при възникване на специфични условия в района на кариерата. Замърсяването на кариерата с нефтопродукти ще доведе до замърсяване на повърхностните и подземните води в района.

В инвестиционното предложение са предвидени мероприятия за недопускане разпиляването на отпадъците, формирани при провеждане на откривните работи при експлоатацията на находището:

• 
  недопускане претоварване на автосамосвалите;
  
• 
  поддържане на временните пътища в добро състояние;
  
• 
  при аварийно разтоварване следва да се вземат мерки за претоварване и транспорт до депата;
  
• 
  поставяне на контейнер за битови отпадъци.
  

• 
  избраната технология на добива и откривка не създават условия за струпване на машините в ограничени пространства, поради което отделените токсични газове са разредени;
  
• 
  предвидената кариерна механизация фабрично е произведена, за да създава шум и вибрации в рамките на определени норми.
  

За работниците от кариерата и площадката ръководството ще създаде добри работни и битови условия. Всички работници на кариерата ще бъдат инструктирани, ще бъдат запознати с условията на работа и с рисковите ситуации, които могат да бъдат създадени при нормалната производствена дейност, както и с аварийните такива и мерките за тяхното предотвратяване или преодоляване. Освен това ще бъдат провеждани и периодични инструктажи в зависимост от възникнали специфични условия при работата.

Ръководството на фирмата стриктно ще следи за спазването на технологичните процеси, на безопасността, хигиената на труда и пожарната безопасност. За целта ще бъде разработен план за аварийни, кризисни ситуации и залпови замърсявания на кариерата и на промишлената площадка, както и мерки за тяхното преодоляване или предотвратяване. По този начин ще бъдат създадени подходящи условия за реализиране на инвестиционното предложение за добив на суровината от находището.

Задоволяването на работниците с вода за техните питейно-битови нужди ще се извършва от водопроводната мрежа на най-близко разположеното населено място до промишлената площадка при съответното разрешение от фирма „ВиК” в района на община Каолиново. За работниците от кариера „Дар” ще бъдат създадени добри битови условия, ще има топла вода на промишлената площадка за поддържане на необходимата хигиена след приключване на работния ден, стая за хранене и подслоняване при лоши метеорологични условия. Работниците при добива на кварц-каолиновите пясъци от находище „Дар” ще бъдат наемани от фирмата от близко разположените населени места при необходимата квалификация, което е от съществено значение за района, където безработицата е голяма.

За битовите отпадъчни води от промишлената площадка се предвижда изграждане на изгребни ями и извозване на отпадъчните води до най-близката пречиствателна станция при съответното разрешение от фирма „ВиК”.

Тъй като на находище „Дар” ще се извършва само добив накварц-каолинови пясъци и няма да се извършва тяхната преработка, няма да се формират производствени отпадъчни води. На добивните участъци, които са отдалечени от промишлената площадка, ще бъдат монтирани химически тоалетни.

За генерираните отпадъци ще бъде създаден вътрешен ред за тяхното събиране, извозване, оползотворяване и третиране и няма да са предпоставка за замърсяване на района.

В доклада за ОВОС ще бъдат дадени по-големи подробности относно технологията на добива на полезното изкопаемо от находището, за промишлената площадка, използваните машини и съоръжения и други подробности. Освен това при разработване на цялостния инвестиционен проект ще бъдат уточнени и решени някои въпроси, за които сега се правят само предположения.