Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000133 „Камчийска и Еменска планина” -

Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000133 „Камчийска и Еменска планина” -

В зоната няма ефективно заети местообитания, но има висок процент на пригодните местообитания и местообитания подходящи за размножаване.

Не е установено присъствие на вида на терен. В зоната има пригодни за размножаване местообитания, за които не бяха регистрирани признаци, че се използват. Прилагането на метода на симулирано виене, не е дал резултат – не са получени отговори от вълци.

Според модела на пригодните местообитания 462,47 км² са потенциално пригодни за вида, което е 72,63% от цялата площ на зоната. Според модела на ефективно заетите местообитания вида не присъства в зоната. Въпреки високия процент на пригодните местообитания, според анкетираните местни хора видът не присъства в зоната от години.

Общата площ на местообитанията, подходящи за сърцевинни зони е 98,49 км² или 21,30% от площта на пригодните местообитания. Това са местата, подходящи за устройване на леговище и отглеждане на малките в летния период. Такива места има в западната, южната и централната част на зоната.

Според модела на основния хранителен потенциал 216,37 км² или 33,98% от зоната са с висок потенциал и 286,28 км² или 44,96% е със среден. Допълнителният хранителен потенциал за вида, изразен в присъствието на дивия заек е с висок потенциал върху 14,32 км² или 2,25% от площта на зоната и със среден потенциал върху 491,30 км² или 77,15% от площта й.

Суб-оптимални, свързващи местообитания има в източната и югоизточната и северната част на зоната. Тези местообитания са с площ 105,19 км² или 16,52% от общата площ на зоната. Те осигуряват свързаност на зоната със ЗЗ „Екокоридор Камчия-Емине” на запад, „Емине-Иракли” на югоизток и биокоридор на юг, който е изключително близо до границата на зоната и осигурява свързаност със ЗЗ „Айтоска планина”. Освен доброто покритие на свързващите местообитания, оптималните местообитания във и около зоната (основно на юг) са с много добро покритие и напълно свързват посочените по-горе зони помежду им.

На графиката в червено е посочено вероятното присъствие на вълка, част от него попада в устроиствена „Вилна зона”, около 10 дка в границите на ОУПО Дългопол. Съгласно предоставеният от МОСВ материал и разпределението на териториално-устройствените зони на ОУПО Дългопол, спрямо засягането на потенциални местообитания на вида изразено в проценти е 0,02 отнето пространство от ЗЗ. Следователно елементите на ОУПО Дългопол има вероятност да причинят, някакво отрицателно въздействие върху вида Canis lupus равняващо се на 0,02% от ЗЗ. Въздействието ще е слабо, временно при изпълнение на предвидените дейности – оценка 1.

Тъй като зоната е посетена през летния период и поради липсата на регистрации на терен не е събрана информация за наличие на глутници и размера им. По информацията от местни животновъди, че през зимата на 2012 г. е имало нападение на 6 телета от вълци, може да се съди за присъствие на семейна група в района.

Има наличие на сърцевинна зона, сравнително висок хранителен потенциал и пригодни местообитания. Предвид добрите условия на средата и информацията за наблюдавани вълци, може да се предположи, че видът се размножава успешно.

Според модела на пригодните местообитания 214,27 км² са потенциално пригодни за вида, което е 76,47 % от цялата площ на зоната. Липсата на бариери в зоната, наличието на оптимални местообитания и богатия хранителен потенциал потвърждават твърдението, че видът присъства в зоната.

Общата площ на местообитанията, подходящи за сърцевинни зони е 13,84 км² или 6,46 % от площта на пригодните местообитания. Това са местата, подходящи за устройване на леговище и отглеждане на малките в летния период. Такива местообитания в зоната има в северния и дял, откъдето са и основната част от данните за присъствие на вида.

След направения анализ се констатира че ЗЗ BG 0000393 „Екокоридор Камчия - Емине” попада много малка част в обсега на ОУП – Дългопол и по никакъв начин не засяга предвидени устройствени зони, не попада в близост до населени места. Вълкът не е открит в ЗЗ. Обитава места далеч от населени зони, такива не се срещат в близост до населените места разположени в близост до зоната. Следователно елементите на ОУПО Дългопол няма да причинят каквото и да е отрицателно въздействие върху вида. Оценка на въздействието по десетобалната скала – 0.

Тъй като в настоящата зона не се очаква видът да се задържа, а само да преминава и то само в някои участъци природозащитното състояние по този параметър се приема за неблагоприятно – незадоволително.

Липсват данни за размножаване. Условията в зоната не предполагат успешно размножаване на вида. Характерът на зоната предлага възможности само за преминаване на вида при придвижване между оптимални местообитания.

Високият основен и допълнителен хранителен потенциал липсва в зоната. Основният среден хранителен потенциал – копитни, заема 0,31 км² или 17,82 % от общата площ на зоната, а допълнителният - 0,57 км² или 32,76 %. Не се очаква видът да се задържа в зоната и да ловува. Зоната е пригодна само за преминаване.

От информацията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, става ясно че вероятното приствие е извън обхвата на ОУП – Дългопол, тоест не попадат регистрирани и потенциални местообитания на вида. Въздействието се оценява на 0 – дейността не оказва въздействие.

• 
  Видра (Lutra lutra) - предмет на опазване в защитени зони BG 0000501 „Голяма камчия”, BG 0000393 „Екокоридор Камчия - Емине”, BG 0000133 „Камчийска и Еменска планина”, BG 0000141 „Река Камчия” и BG 0000104 „Провадийско-Роякско плато”.
  

Обитава естествени речни течения и затворени водоеми с дължина поне 15–20 km: със старици и изобилна крайбрежна растителност – лонгози, елшаци и тръстики (ниски брегове), разнообразна рибна фауна и минимум маса от 40 kg/hа, изобилие от раци, жаби, гръбначни, мекотели.

Местната популация на вида наброява 30-40 инд.
Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000501 „Голяма камчия” - относителната численост на видрата в тази зона е 0,16 инд./км. Изчисленият капацитет за видрата в зоната е 13 индивида.

Видрата няма специализирани хищници, не е обект на лов и не представлява интерес за комерсиални цели. В някои рибарници може да нанася големи щети и затова да бъде отстранявана. В тази зона рибарници не бяха установени.

При теренното проучване на зоната не са установени мъртви индивиди и не бяха намерени косвени данни за повишена смъртност. Може да се приеме, че смъртността е в естествените за вида граници.

Площта на водоемите и на бреговете им, подходящи за обитаване от видрата е 509,89 ha.

Дължината на речните участъци и изкуствените канали в зоната, подходящи за обитаване от видрата е 80,40 km, а площта на бреговете им e 243,22 ha.

В ЗЗ „Голяма Камчия” подходящите брегове за обитания на видрата са до 100%, поради наличието на достатъчно места за укрития и бърлоги в крайбрежните зони на проучените водоеми.

В ЗЗ „Голяма Камчия” не е установена фрагментация на обитанието.

В ЗЗ „Голяма Камчия” покритието с дървесно-храстова растителност на крайбрежните зони с ширина 20 м е 100%. Има достатъчно места за бърлоги и укрития.

В ЗЗ „Голяма Камчия” няма сведения за промяна на естественото корито на реката. Възможно е в някои участъци естественото корито на реката в зоната да е коригирано преди десетилетия, но те са залесени.

При теренната работа в ЗЗ „Голяма Камчия” не беше установено бракониерство, оказващо влияние на видрата. В България видрата няма търговска стойност е не е обект на бракониерски лов. Преследвана е предимно в рибарниците с интензивно стопанисване, където нанася значителни щети. В зоната не са намерени такива рибарници. В другите обитания на видри бракониерството липсва или има случаен характер.

В ЗЗ „Голяма Камчия” присъствието на хора е малко, предимно пастири, туристи и риболовци-любители. Това не оказва значимо влияние на видрата.

Състоянието на хранителната база за видрата беше установено по експертна оценка, като беше отчетено наличието на риба, едри ракообразни и земноводни. Оценена е като „богата” и достатъчна за видрата.

От информацията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, става ясно че вероятното приствие е извън обхвата на ОУП – Дългопол, тоест не попадат регистрирани и потенциални местообитания на вида. Въздействието се оценява на 0 – дейността не оказва въздействие.
Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000393 „Екокоридор Камчия - Емине” - относителна численост на видрата в тази зона е 0,16 инд./км, а изчисленият капацитет е 7 индидида. Площта на водоемите и на бреговете им, подходящи за обитаване от видрата е 307,77 ha. Дължината на речните участъци и изкуствените канали в зоната, подходящи за обитаване от видрата е 14,72 km, а площта на бреговете им e 248,81 ha.

В защитената зона подходящите брегове за обитания на видрата са до 100%, поради наличието на достатъчно места за укрития и бърлоги в крайбрежните зони на проучените водоеми.

Състоянието на хранителната база за видрата беше установено по експертна оценка, като беше отчетено наличието на риба, едри ракообразни и земноводни.

След направения анализ се констатира че ЗЗ BG 0000393 „Екокоридор Камчия - Емине” попада много малка част в обсега на ОУП – Дългопол и по никакъв начин не засяга предвидени устройствени зони, не попада в близост до населени места, както и няма водни площи до тях. Живота на видрата е свързан изцяло с обитаване на водни обекти, такива не се срещат в близост до населените места разположени в близост до зоната. Следователно елементите на ОУПО Дългопол няма да причинят каквото и да е отрицателно въздействие върху вида. Оценка на въздействието по десетобалната скала – 0.

По време на теренната работа не са събрани конкретни данни за този параметър, поради липсата на достатъчно на брой следи годни за измерване. Въпреки това получените данни, касаещи числеността на вида показват, че местообитанията предполагат естествената структура на популацията на вида: женски спрямо мъжки 4:1 до 5:1.

Площта обхваща водното огледало на всички водоеми в зоната и ивицата от 20 м в страни от границата на водата върху брега: 3137,15499 ха. Общата дължина на подходящи брегове с различна пригодност е 262,23 км и площ 1978,84265 ха.

Това са минимум 30% гористи брегове, разположени в индивидуалния участък на един резидентен женски индивид. В зоната тези местообитания се изчисляват на минимум 90 км брегове с пригодност от тип 1. Те трябва да са разпределени по минимум 3 км на всеки 10 км речен участък (независимо върху кой бряг на реката). В трансектите е установено 100% покритие на брега с дървесна растителност. В зоната не е регистрирана фрагментация на местообитанията на вида.

Местата подходящи за укрития и бърлоги са тези брегове покрити с дървесно-храстова растителност, видрата издълбава своите дупки в кореновата система на дървесни видове (върба, бряст и др.). В трансектите е установено 100% покритие на брега с дървесна растителност.

На територията на зоната всички водоеми са свързани чрез биокоридори, отговарящи на изискванията на вида. Естествения характер на коритото, касаещ видрата е близък до 100%. Процентът коригирани и увредени участъци от бреговата дължина на водоемите, които биха оказали някакво негативно въздействие върху вида в зоната е <0,01%.

Хранителната база на вида в зоната е отлична. Запасите от риба, жаби и ракообразни са големи. В храната вида преобладават костур, каракуда, слънчева риба, голяма водна жаба, а също и езерен рак. Установено е също и хранене с птици и мекотели.

На графиката в червено е посочено вероятното присъствие на видрата, което обхваща язовир и река Елешница, и попада в границите на ОУПО Дългопол. Съгласно предоставеният от МОСВ материал и разпределението на териториално-устройствените зони на ОУПО Дългопол, спрямо засягането на потенциални местообитания на вида,се установи че се засяга много малка част. Следователно елементите на ОУПО Дългопол има вероятност да причинят, някакво отрицателно въздействие върху 19788 дка терени за обитание на вида Lutra lutra в ЗЗ. В обхвата на зоната попада група смесени многофункционални зони (Смф) около 4 дка, тоес се очаква 0,02 % да има влияние при реализиране на заложените деиности. Въздействието ще е слабо, временно при изпълнение на предвидените дейности – оценка 1.

Може да се приеме, че е нормалната за вида, която в природата зависи най-вече от капацитета на обитанието и от заетата част от него. За изясняване на този въпрос са необходими допълнителни проучвания. Поради малката численост на вида, параметрите по Критерий 1 в Таблица 3.5. не са попълнени.

При теренната работа не беше възможно да се съберат данни за този показател. В зоната не са намерени мъртви индивиди и не са установени косвени сведения за нарушение на естествената възрастова структура. В зоната се срещат единични екземпляри.

Числеността на вида в зоната е твърде малка за съществуване на популация с обособена възрастова структура. Поради малката численост на вида, параметрите по Критерий 1 в Таблица 3.5. не са попълнени.

При теренната работа в зоната не са намерени мъртви индивиди и не са установени косвени сведения за нарушение на естествената възрастова структура. В зоната се срещат единични екземпляри.

Поради малката численост на вида, параметрите по Критерий 1 в Таблица 3.5. не са попълнени.Площта на водоемите и на бреговете им, подходящи за обитаване от видрата е 158,40 ha.

Дължината на речните участъци и изкуствените канали, подходящи за обитаване от видрата е 13,51 km, а площта на бреговете им e 74,67 ha. Тези размери са недостатъчни за индивидуална територия на видрата при съществуващите екологични условия, но зоната е част от широко разпространение на вида, затова природозащитното състояние по този параметър е благоприятно.

Бреговете са подходящи за обитания на видрата по цялата си дължина поради съществуването на дървесна крайбрежна растителност и места, подходящи за укрития и бърлоги.

Покритието с дървесно-храстова растителност е до 100% в крайбрежните зони с ширина 20 м. Има достатъчно места за бърлоги и укрития, и е благоприятно за съществуването на вида.

В някои участъци естественото корито на реката е коригирано преди десетилетия, но е залесено, което е е благоприятно за съществуването на вида.

По време на теренната работа в зоната не беше установено бракониерство, оказващо влияние на видрата. В България видрата няма търговска стойност е не е обект на бракониерски лов.

Присъствието на хора е малко и не оказва значимо влияние на видрата. Част от проучената територия е селско-стопански район и присъствието на хората е в зависимост от сезона и засятите култури. Регистрирани са пастири.

Състоянието на хранителната база за видрата беше направено по експертна оценка, като беше отчетено наличието на риба и земноводни. Оценена е като „богата” и достатъчна за видрата.

От информацията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, става ясно че вероятното приствие е извън обхвата на ОУП – Дългопол, тоест не попадат регистрирани и потенциални местообитания на вида. Въздействието се оценява на 0 – дейността не оказва въздействие.

При теренното проучване на зоната не бяха установени мъртви индивиди и не бяха получени косвени данни за това. Вероятно смъртността на вида в зоната сходна с естествената за вида и не надвишава критичния праг за популацията. Площта обхваща водното огледало на всички водоеми в зоната и ивицата от 20 м в страни от границата на водата върху брега: 1005,87368 ха. Природозащитното състояние по този параметър е благоприятно. Приемаме получените стойности за референтни за зоната.

Общата дължина на подходящи брегове с различна пригодност е 94,56 км и площ на бреговете 726,722837 ха, като предоставя достатъчно пространство за съществуване на популация на вида в зоната.

В зоната тези местообитания се изчисляват на минимум 30 % брегове с пригодност от тип 1. Те трябва да са разпределени по минимум 3 км на всеки 10 км речен участък (независимо върху кой бряг на реката). В трансектите е установено >70% покритие на брега с дървесна растителност. Природозащитното състояние по този параметър е благоприятно. Приемаме получените стойности за референтни за зоната.

В зоната не е регистрирана непреодолима фрагментация на местообитанията на вида. Налични са различни съоръжения по поречието на реката.

Местата подходящи за укрития и бърлоги са тези брегове покрити с дървесно-храстова растителност. В трансектите е установено >70% покритие на брега с дървесна растителност.

На територията на зоната всички водоеми са свързани чрез биокоридори, отговарящи на изискванията на вида. Естествения характер на коритото, касаещ видрата е близък до 100%. Процентът коригирани и увредени участъци от бреговата дължина на водоемите, които биха оказали някакво негативно въздействие върху вида в зоната е <0,01%.

На територията на зоната не бяха получени данни за бракониерство, поради липсата на хора за анкетиране при посещение в зоната. Вероятно то не е в критични за вида размери, тъй като по литературни данни за България този фактор е най-силно изразен в микроязовирите. В районите на реките бракониерството на видри е спорадично и има случаен характер.

На базата на литературни данни и теренни наблюдения интензивността на човешкото присъствие може да се определи като ниска до средна. При посещението са установени по-малко от 10 човека за час в направените трансекти.

По време на теренната работа не бяха получени детайлни данни за състоянието на хранителната база в зоната поради спецификата на екологичните изисквания на основните ресурсни видове за вида – риби, безопашати земноводни и едри ракообразни. По данни от литературни източници и по наши наблюдения, установихме че реката е богата на голяма водна жаба и крив речен рак. Последния беше намерен и в хранителни остатъци на видра. По данни от въдичари в реката се срещат шаран и каракуда. Хранителната база може да се определи като средно добра.