Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000501 „Голяма камчия” - oт информацията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, става ясно че видът Rhinolophus hipposideros не е установен и вероятното приствие е извън обхвата на ОУП – Дългопол, тоест не попадат регистрирани и потенциални местообитания на вида. Въздействието се оценява на 0 – дейността не оказва въздействие.
Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000393 „Екокоридор Камчия - Емине” - в зоната не са установени находища за зимуване на вида. В известните летни находища в зоната са били установени общо 75 екземпляра. Установени са общо 4 находища.
Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 29.2 ha (0.1% от площта на защитената зона). Площта на потенциално подходящите ловни местообитания е оценена на 5127,6 ha (18,3% от площта на защитената зона).
Предвид потенциалното наличие на некартирани от нас размножителни колонии на вида, картата представя всички урбанизирани райони, а не само на такива в близост до известните размножителните колонии. Според изготвения модел, площта на урбанизираните и неподходящите за вида местообитания е оценена на 3900,8 ha (13,9% от площта на защитената зона).
След направения анализ се констатира че ЗЗ BG 0000393 „Екокоридор Камчия - Емине” попада много малка част в обсега на ОУП – Дългопол и по никакъв начин не засяга предвидени устройствени зони, не попада в близост до населени места. Следователно елементите на ОУПО Дългопол няма да причинят каквото и да е отрицателно въздействие върху вида. Оценка на въздействието по десетобалната скала – 0.
Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000133 „Камчийска и Еменска планина” –
В известните находища за зимуване в зоната са били установени общо 0 екземпляра.
В известните летни находища в зоната са били установени общо 14 екземпляра. Установени са общо 6 находища. Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 210.3 ha (0.3% от площта на защитената зона). Площта на потенциално подходящите ловни местообитания е оценена на 14066 ha (22,1% от площта на защитената зона).
Предвид потенциалното наличие на некартирани от нас размножителни колонии на вида, картата представя всички урбанизирани райони, а не само на такива в близост до известните размножителните колонии. Според изготвения модел, площта на урбанизираните и неподходящите за вида местообитания е оценена на 7540 ha (11,8% от площта на защитената зона).
На графиката с червен цвят е посочено вероятното присъствие на Малъкия подковонос, а с жълт възможните месрта за изхранване, разпространени в цялата зона. Посочените терени биха служили на вида за изхранване и обитаване. Съгласно предоставеният от МОСВ материал и разпределението на териториално-устройствените зони на ОУПО Дългопол, засягането на потенциални местообитания на вида ще е свързано с възможностите за изхранване и обитаване. От представената графика се вижда че няма да има засягане от устроиствените зони. Тези площи се равняват на 14066 ha (22,1% от площта на защитената зона), което ги прави достатъчно големи с свободни територий, върху който елементите на ОУПО Дългопол няма да причинят, каквото и да е отрицателно въздействие върху вида Rhinolophus hipposideros. Въздействието ще е слабо, временно при изпълнение на предвидените дейности – оценка 1.
Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000141 „Река Камчия” - oт информацията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, става ясно че видът Rhinolophus hipposideros не е установен и вероятното приствие е извън обхвата на ОУП – Дългопол, тоест не попадат регистрирани и потенциални местообитания на вида. Въздействието се оценява на 0 – дейността не оказва въздействие.
Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000104 „Провадийско-Роякско плато” – В зоната не са установени находища за зимуване на вида. В зоната не са установени летни находища на вида. В зоната не са установени находища на вида. Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 1275.3 ha (2.5% от площта на защитената зона). Площта на потенциално подходящите ловни местообитания е оценена на 5234 ha (10.4% от площта на защитената зона).
Предвид потенциалното наличие на некартирани от нас размножителни колонии на вида, картата представя всички урбанизирани райони, а не само на такива в близост до известните размножителните колонии. Според изготвения модел, площта на урбанизираните и неподходящите за вида местообитания е оценена на 13021 ha (26.0% от площта на защитената зона).
На графиката с червен цвят е посочено вероятното присъствие на Малъкия подковонос, а с жълт възможните месрта за изхранване, разпространени в цялата зона. Посочените терени биха служили на вида за изхранване и обитаване. Съгласно предоставеният от МОСВ материал и разпределението на териториално-устройствените зони на ОУПО Дългопол, засягането на потенциални местообитания на вида ще е свързано с възможностите за изхранване и обитаване. От представената графика се вижда че няма да има засягане от устроиствените зони. Тези площи се равняват на 13021 ha (26.0% от площта на защитената зона), което ги прави достатъчно големи с свободни територий, върху който елементите на ОУПО Дългопол няма да причинят, каквото и да е отрицателно въздействие върху вида Rhinolophus hipposideros. Въздействието ще е слабо, временно при изпълнение на предвидените дейности – оценка 1.
-
Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi) - предмет на опазване в защитени зони BG 0000501 „Голяма камчия” и BG 0000104 „Провадийско-Роякско плато”.
Разпространен е в Португалия, Испания, Франция, Румъния, България, Гърция, Закавказие, Мароко, Либия, Средиземноморските острови, Иран, Афганистан, Мала Азия, Израел, Египет. У нас се среща в ниските части на цялата страна. Сравнително рядък вид. В Европа е свързан изцяло с карстовите райони. Обитава пещерите през цялата година, често заедно с други видове от рода. Формира големи колонии – до 800-2000 екземпляра. Ражда по едно малко в периода от края на юни до началото на юли. Видът е под закрила на Закона за биологичното разнообразие, включен в Приложение 2 и 3; Бернска конвенция, Приложение ІІ; Бонска канвенция, Приложение ІІ; EUROBATS; Директива 92/43/ЕЕС, Приложение 2 и 4; IUCN 2002, с природозащитен статус Уязвим (Vulnerable VU).
Сподели с приятели: |