На трактора от колелото и дръжка на едно чадърче става буква чудновата

и дръжка на едно чадърче

става буква чудновата –

буква „А” на вас позната.

Пиша с „А” засмяна аз, че съм голяма.

Ако питате коя съм, аз съм буква „А”.

Тука аз съм най-красивата.

Аз съм буква ненадмината.
Виж с разсърденото „Ъ”

ще се скараш на часа.

„Ъ” на ъгъл все стои.

Постоянно се върти.

а защо голям – не знам.

Все съм в ъгъла, все там.

И добре, че има Ъглен – село,

та веднъж и аз да съм начело.
Щом има „ер голям”

И малък има, знам.

Пустият му „малък ер”,

Той пред „О” е портиер,

Но се пази от опасност,

Все се крие след съгласна.

Казва буквичката „О”.

Огън, охлювче, око

все започват с буква „О”.

Оги пак чупи със зъбки.

Страшно доволен е даже!

Няма ли кой да му каже,

Че ще осъмне по гръбче

с болки и счупено зъбче.

И гласа си извисява:

„Уча, умен, уморен –

всичките започват с мен.”

И умее на урок

Буквичката „У” да пише

пред учителя си строг.

Ето идва ред на „Е”.

„Е” в елха звучи добре.

Чува се и във елен,

Ежко, езеро, ерген.
Един елен в леса зелен

до езерцето спря се.

Една сърна си рече:”Е-е-е!

Еленът е прекрасен!”

Искам да се уча, да се смея.

Всички първи думи с „И” започват.

Буквата е само от чертички,

Хванати една за друга,

Като три сестрички.

Иглика се казва и кака.

Ще свия игличини китки

На кака за русите плитки,

Че аз ги обичам и двете –

И кака и жълтото цвете.

На път към Люлин тръгва с Юли.

Храница взе: бюрек, кюфтета,

Юфка и конфитюр от дюли.

Тюх! В раницата не остана

Местенце малко за юргана.

Крачи буквичката „Я”.

В азбуката е последна,

но е спретната и стегната.

и за баба Яга слуша,

как със лебеди краде

тя децата непослушни.

„Б” е буквата на баба

и завършва с нея хляба.

Баба иска да ни смае,

с нас да тича и играе.

барабан – бърборко.

Баба пържи във тиган

банички за Борко.

Слуша баба барабана

и захласва се дори.

Боже, с баба чудо стана-

баничките изгори!

„Правя пакост.” с „П” се пише.

Може да съм палавник,

но пък съм голям умник.

Пиша плача, пиша пея,

но да пиша с „П” умея.

В тихата горица!

Вятърко, запей ми

Волна песенчица!

В утрото със нея

Весел да запея.

Ще измия с тебе всичко.

Моите очи да греят,

Бузките – да червенеят,

Устничките да се смеят,

Зъбките да се белеят.

ала пред голямо огледало,

застани и в него погледни

и ще стане буква твойто тяло.

с фуста кадифена

пуска сто фонтана

с фанта изстудена,

за да спре да плаче

малко фърфалаче.

Гърлото ме заболя

в тази весела игра.

Гърло, гъба, гребен, гръб,

с „Г” в началото звучат.

Май изгубвам си гласа.

Хайде, „Г” при мен ела!

Ако крак с ръчица скрие,

Как ли? Ей така тогава

Буква „К” пред вас застава.

С „К” завършва „крак”, не „праг”.

Ако правилото сбъркаш,

прочети урока пак!

и още две, най-мънички под нея!

Не бързай, размисли и разбери,

така ти буквичката „Д” откри.

и прилича на калпак.

Драгомир е моят дядо.

Обичам те, мой дядо драг.

„Т” с китара във ръка

и с достойнство поучава

чакащите тук деца:

Татко, топка тебешир”

Звънват веселите струни:

„Тото, телевизор, тир…”

Не е жаба, ами „Ж”.

Ето с „Ж” се пише жаден,

Живко, жито и живот

И жужи като замаян

сутрин жилищният блок.

Жабчо в жабуняка

жално, жално квака,

че му сложи мама

жълтата пижама

и сега веднага

трябва да си ляга.
Братовчедката на „Ж”

Крие се от нас, деца.

Но аз зная, тук ще смогне

буква”Е” да ни помогне.

Падне ли по гръб, тогава

Буква „Ш” пред вас застава.

Да върви на бал.

Шапка си ушила,

Метнала си шал.

Почват с мен безброй звездички

и разпръсквам аз искри,

но приличам виждат всички

точно на числото три.
Зайко, зеле, зеленчук-

буквичката „З” е тук.

Повторете пак, дечица-

Здравко, здравец и Зорница.

Грее ли луната?

И прилича ли ви тя

На буквичка позната.

Аз съм синия синчец.

Любя въздуха, небето,

кича полския венец.

с перчемче, като запетайка.

На мене „И” то ми е батко

и името ми е „Й”.

Возя се в шейна в трамвай,

даже в таратайка.

Най-обичам топъл чай

от златиста лайка.

остър покрив без комин.

С нея думички чудесни

пишем и четем сами.

три дни залък не яла.

Лиско билки събира,

леля Сврака го спира:

Лиса ще оздравее,

щом петле й попее.

мамо буквичката „М”!

Мими мама най-обича.

„Мила мамо”, я нарича.

единствена си, мама свята!

Научих буквичка голяма,

да пиша твойто име: МАМА.

Нека се хванем ръце за ръце.

Щом стоим прави, добре ли разбра,

буква се прави с такава игра.

неумито, неразбрано…

Не търси вина в детето,

а махни веднага „НЕ” то!

И ще стане в миг прибрано,

и послушно, и разбрано.

а назад се влачи.

Името му Рачо напишете!

С главна буква „Р” го започнете!

Вчера Радка се разплака.

Искала си начаса

Радка буквичката „Р”.

Ала „Р” си е на всички:

Радка,Румен, рак, ръчички.

Само да е по-голяма.

Разтвори я с двата пръста:

„Аз буква „Х” съм, тънка в кръста.

тропкат весело хоро.

Тука хората умеят

да празнуват за добро.

в чудно царство господарство.

Цели кошници с цветя

пращала му пролетта.

И доволен казал царят:

”Буква „Ц” ви давам в дар!”

и съм вече в първи клас.

Ще на пиша на листа

смело буквичката „Ч”.

часовниче иска и Владко.

Батко не чака покана,

бързо ръчичката хвана

и нарисува му сръчно

малко часовниче ръчно.

но на три крачета тичам

и се буква „Щ” наричам.
Ако поискат просто от скука,

как ще се срещнат щъркел и щука,

щом все е щъркелът там в синевата,

а си е щуката все под водата?

Всеки може, всеки знае

свойта буква да познае.

Ала я вземи буквара

и от приказката стара

два три реда прочети.

Е, какво ще кажеш ти?
Сложна работа е тая,

аз по себе си го зная.

Сричах половин година

и най-трудното отмина.

Вече мога, като батко,

да чета спокойно, гладко.

Ах, направо съм страхотно

първокласниче грамотно!

знаем с тях да пишем и четем.

С буквите отиваме далече,

с буквите се учим и растем.

най-добро другарство на света.

Те ни водят в приказното царство

на четмото и писмеността.

книгите- вълшебници добри.