Начини на изразяване на компаративно отношение в простото изречение на френски език според сравнителната дума



Дата06.04.2017
Размер219.51 Kb.
Начини на изразяване на компаративно отношение

в простото изречение НА ФРЕНСКИ ЕЗИК според сравнителната дума
Гл.ас. Маринела Петрова
Анотация: Изследването разглежда начините на изразяване на компаративно отношение в простото изречение в зависимост от сравнителната дума, която наричаме релатор. Въз основа на анализ на различните части на речта, които изпълняват тази функция, извеждаме два начина на изразяване на сравнението: експлицитен, с помощта на предлозите commе и en, адективните конструкции semblable à, pareil à, наречията pareillement à и semblablement à и глаголите ressembler à, avoir lair de и имплицитен, на основата на демонстративно значение с релатор tel, на различие с autre que, чрез сложна транспозиция от идеята за време, през идеята за уточнение, предпочитание с plutôt que, идеята за разновидност, приблизителност, неопределеност с une espèce de, une sorte de и др.
Ключови думи: компаративно отношение, френски език, просто изречение, сравнителна конструкция, сравнителна дума.
Компаративното отношение в простото изречение се изразява посредством релатор, чийто функции могат да се изпълняват от различни части на речта като предлози, глаголи, наречия или с нулев релатор в по-редки случаи, при които сравнителната конструкция (СК) се свежда до бинарна структура, образувана от обекта и опората на сравнение, изразени чрез съществителни имена. В настоящото изследване приемаме четиричленната структура за изразяване на компаративно отношение, състояща се от обект на сравнението (сравняемо, тема или компарандум), основа на сравнението - признак или действие (чиeто означаемо съдържа общите семи на сравняемото и сравняващото, т.е. tertium comparationis), релатор (сравнителна дума или компаратор) и опора на сравнението (сравняващо, фора или компаратум). Напр.: une voix (обект на сравнението) mélodieuse (основа на сравнението) comme (релатор) un rossignol (опора на сравнението).
При СК в простото изречение за релатор най-често служи предлогът comme, но се срещат и конструкции с прилагателните имена tel, semblable, pareil, които биха могли да бъдат заместени от него, без да се нарушават структурата и значението на сравнението. Вместо конструкцията глагол (с атрибутивно значение) + релатор, може да бъде употребен глаголът ressembler за сравняване на признаци и качества, но не и за действия. В СК горепосоченият глагол може да се замести от съставно-именното сказуемо avoir lair предимно за сравняване на лица, рядко на предмети.

  1. Експлицитно изразяване на сравнението :

    1. Предлозите commе и en като релатори в СК.

В съвременния френски език в индивидуално-авторските и особено в устойчивите сравнения най-често се използва предлогът comme за изразяване на съответствие. Интерес представлява изследването на Й.Крумова За морфосинтактичната характеристика на « comme » и за съответките му в българския език, в което авторката разглежда comme в рамките на простото изречение във функцията му на предлог за изразяване на сравнение (съответствие, сходство или подобие) между двата елемента на СК, а именно между обекта и опората на сравнението въз основа на един общ признак.

Напр.: Les efforts que faisait M. de Froberville pour qu’on n’entendît pas son rire, l’avait fait devenir rouge comme un coq (пр.1)…  (Proust, A la recherche du temps perdu, Sodome et Gomorrhe)



Quand on est amoureux comme un tigre (пр.2), c’est bien le moins qu’on se batte comme un lion (пр.3). (Hugo, Les Misérables)

Подчинителната връзка се откроява и в синтактичен план, тъй като сравняващото изпълнява функцията на детерминант и пояснява прилагателното или глагола в СК. „Твърде често сравнителното съчетание [релаторът и опората] се отнася към съставното именно сказуемо и показва степента на признака, посочен в именната част на сказуемото. Това са сравнителни съчетания във функцията на обстоятелствено пояснение за степен и количество ” (Станева 1981: 25; вж. пр. 1 и 2) и сравняващата част придобива значение на суперлатив. Втората част на сравнителната конструкция може да „осъществява адвербиална връзка“ (Станева 1981: 23) със сказуемото, т.е. опората да изпълнява функцията на обстоятелствено пояснение за начин (пр.3). От морфологична гледна точка, както ще видим по-нататък, опората на сравнение в преобладаващата част от УС е изразена със съществително име, което характеризира обекта. Когато съществително име във френски език не е членувано, това говори за архаична форма на УС, при която липсата на членна форма се проявява като един от начините за изразяване на обобщение, а това води и до спояване на връзката между основата и опората, вследствие на затвърдяването на израза в езиковата практика. Напр.: bête comme chou, blanc comme neige, raide comme balle и т. н. Случаите, при които пред опората има членна форма (определителен, неопределителен или частичен член), могат да се разглеждат като вариант на предходния, но при тях съществителното име (опората) има по-самостоятелен статут от формална и смислова гледна точка, като напр. rouge comme une pivoine, dur comme du fer, pâle comme la mort и др. За разлика от френския език, при УС на български език преобладаващият брой съществителни имена, които играят ролята на опора на сравнението, се характеризират с неопределеност. Макар че се твърди, че „съществителното име като компонент на дясната част на УС е употребено винаги в конкретното си значение и в нечленувана форма, което е във връзка с обобщаващия характер на тези езикови единици“ (Кювлиева 1986: 29), срещат се и членувани форми, като напр.: стар като света, блед като смъртта, неизбежен като смъртта, грозен като смъртта, бягам като от чумата. Всъщност липсата на член в повечето случаи на български език съответства на неопределителния или частичния член във френския език.

Единични са случаите на УС във френския език, при които и основата на сравнението е изразена със съществително име; те имат по-скоро остаряла употреба, напр.: amis (camarades, copains) comme cochons ‘très amis’, joueur comme les cartes ‘très joueur’, larron comme une chouette ‘être un voleur déterminé’, menteur comme arracheur de dents ‘grand menteur’. Тези съществителни са носители на качество, предполагат качествена определеност във висока степен и това позволява употребата им като основа в конструкцията на УС.

УС с пръв компонент съществително в българския език Кювлиева разглежда като разновидност на адективните УС, поради имплицирането на прилагателно име. Такива са например мъж като планина, момиче като капка, къща като палат, очи като маслини, вежди като пиявици и др. Във френския език подобни конструкции се образуват с предлога en и те са засегнати малко по-нататък.

В състава на простото изречение сomme  може да има стойност на съчинителен съюз, но това е валидно само в случаите, в които „свързва думи с една и съща синтактична функция” (Крумова 1983: 118). Напр.: …la Belgique, comme la France, mettra la taxe en oeuvre… (http://www.alternatives-economiques.fr/). В тези конструкции сomme установява тъждество, еднаквост между двата предмета и има уточняваща функция, поради което не смятаме да бъде засегнато подробно в настоящото изследване1.

Понякога СК в простото изречение се разглежда като резултат от изпадане на предиката в подчиненото изречение, когато има съвпадение на процесите в сложното сравнително изречение.

Напр.: Pierre parle comme un sage, c.à.d. comme [parle] un sage. (Grevisse)

Някои езиковеди определят този тип сравнителни изречения, в които глаголът в подчиненото сравнително изречение е изпаднал, като елиптични. Според тях в резултат на действието на закона за икономия на езикови средства често се изпуска повтарящият се глагол, но неговото значение се подразбира от главното изречение и е лесно той да бъде възстановен. Тези случаи илюстрират прехода при употребата на релатора comme като предлог в простото и като съюз в сложното изречение.

Идеята за сравнение на френски език се изразява и с предлога en. В тези конструкции признакът за сравнение (основата) е отпаднал от структурата им и връзката между обекта и опората на сравнението се свежда до един или два подразбираеми признака, които изникват в съзнанието на носителите на езика. Предлогът en има значение ‘във формата на’ и служи за уподобяване на два предмета, изразени със съществителни имена. В тях съществителното име, служещо за опора на сравнението, се употребява без граматически член. Конструкцията е с адективен характер, тъй като сравняващата част придобива статут на определение, което неутрализира необходимостта от членна форма на предложно-именната конструкция. Подобно явление се наблюдава и в българския език като резултат от „семантична кондензация или компресия“ (Кювлиева 1986: 21), при което мястото на основата е заето от обекта на сравнението, изразен със съществително име.

Напр.: Un nez en bec d’aigle (‘pointu’), nez en pied de marmite, nez en patate (‘large du bas et retroussé’), nez en trompette (‘retroussé’) (Le Petit Robert) ;

 Des jambes en parenthèses (‘de forme courbe’), des jambes en fuseaux (‘allongées’) ;

Une figure en lame de couteau (‘profil long et mince’) ;

Des yeux en boule de loto (‘ronds et saillants’) ;

Barbe, sourcils, cheveux en brousaille (‘emmêlés et touffus’).

При този вид конструкции сравняващата част изпълнява функцията на несъгласувано определение към едно съществително.

Напр.: Il a une moustache épaisse, des cheveux en brosse (‘coupés courts et droits’), un visage fortement marqué par des passions sans doute malheureuses. (Maurois, Climats)

Je suis une jeune fille de 21 ans extrêmement complexée par mon menton en galoche (‘avancé’). (http://forum.aufeminin.com/forum/chirurgie)

C’était un petit homme gros rubicond et épanoui, la face rasée, des favoris en côtelette (‘élargissant vers le bas des joues’), une parole précipitée et bredouillante… (R.Rolland, Jean-Christophe)
1.2. Адективните конструкции semblable à, pareil à като релатори.

Релаторът pareil à служи за изразяване на сравнение в простото изречение, като прилагателното pareil, което се съгласува по род и число с обекта на сравнението, съдържа сема за подобие във външния вид, големината, естеството между обекта и опората на сравнението.

Напр.:  L'Océan, pareil au bœuf qui beugle. (Hugo, Lux)

elle notait le passage, entre la plage et la maison, de Lisette pareille à un pigeon blanc dans sa robe voletante. (Colette, Le blé en herbe)

За разлика от релатора tel que, където (според Риегел 1997: 89), „que е неизменяемо, но носи „скрития“ род на подлога, към който се отнася [un fouet] и се опитва да го пренесе на думата, която стои пред него [tel]“, напр.: sa voix claque, tel quun fouet, при pareil à предлогът à отделя прилагателното pareil от сравняващото и съгласуването на именната част на релатора (пр. pareille) става с референта (Lisette).

Предложната адективна конструкция semblable à изразява аналогичност, сходство във външните признаци между обекта и опората на сравнението.

Напр.: … cette jeune fille qui, semblable à ces oiseaux victimes du haut prix auquel on les met et qu'ils ignorent… (Balzac, Eugénie Grandet)

Un petit rideau de glaçons, semblable à du verre taillé, pendait dans ma fenêtre. (F. Leclerc от http://franqus.ca/dictio)

При този тип СК релаторът най-често въвежда опора на сравнението от същата референтна област - съществително нарицателно или местоимение, чието значение е по-скоро уточняващо, а по-рядко образно.

Напр.: Une sagesse souriante; assez semblable, somme toute, à celle de Montaigne. (Gide от http://www.seadict.com/fr/fr/semblable)
1.3. СК с релатор наречията pareillement à и semblablement à.

Наречието  pareillement, както прилагателното pareil, съдържа сема за подобие, но за разлика от него служи за изразяване на сравнение между две действия или състояния.

Напр.: Des paysages qui ont souffert des dernières avalanches avec des versants où gisent les arbres arrachés, pareillement à des morts d’un champ de bataille en attente de sépulture. (http://www.partance.org/2011/03/24/etape-10-de-balsiglia-a-usseaux/)

Semblablement à, както СК с релатор pareillement à, освен сема за сравнение съдържа и сема за сходство. Във френските речници се отбелязва рядката му употреба в езика.

Напр.: Le sourire se mêlait à ses larmes, semblablement à la rosée qui, le matin, des liserons mouille les clochettes lourdes, et roule en perles, et s'évapore aux premières clartés... (Lamartine, Cours littéraires по http://www.cnrtl.fr/definition/semblablement)


1.4. Някои автори разглеждат като сравнителни конструкциите с глаголите ressembler à и avoir lair de. Релаторите ressembler à, avoir lair de съдържат семи за съответствие във физическите или психическите качества на лица и подобие на предмети.

Напр.: Vincenzo est fort, et il a l’air d’un gangster (http://legoutdufrancais.org/).

Следва да отбележим, че след глагола ressembler, освен сема за съотношение се прибавя и виртуема за сравнение, сходство. Първото значение на глагола е ‘приличам, имам сходни черти’, като синоним на tenir de, и СК с ressembler à могат да бъдат употребени в конкретен смисъл, напр..: Enfant qui ressemble à ses parents ; или да имат образен характер, като изразяват сходство на одушевен с неодушевен предмет, напр.: Tu ressembles à une épave, mon pauvre vieux (Y. Beauchemin, Le Matou) или между неодушевени предмети, напр.: Un son qui ressemblait à la fois au sifflement du vent d'hiver et aux pleurs d'une portée de chiots (A. Cousture по http://franqus.ca/dictio). Срещат се и СК, в които след глагола ressembler се използва предлогът comme, но това е в случаите, когато глаголът е във възвратна форма. СК се отнася за лица и след сравнителния предлог comme можем да срещнем образното сравняващо:  Ils se ressemblent comme deux gouttes d'eau.  (Le Petit Robert) или сравняващо в пряко значение, напр.: deux pirates qui se ressemblent comme père et fils (http://www.cliqz.com/fr.people/c/22877.html). Този тип конструкции почиват на по-сложен сравнителен механизъм, който се заключава в изразяване на съответствие в степента на сходството между два или повече елемента, съставящи обекта, и между два или повече елемента, съставящи опората на сравнението.

Съставното сказуемо avoir lair de служи за уподобяване на външния вид на лицата или предметите, играещи роля на обект на сравнението и между два или повече елемента, съставящи опората на сравнението, напр.: Les feuilles, ayant perdu ou changé leur aspect, avaient lair des choses les plus disparates, dune aile transparente dune mouche, dès lenvers blancs dune étiquette, dun pétale de rose, mais qui eussent été empilées, concassées, ou tressées comme dans la confection dun nid. (Proust, A la recherche du temps perdu, Tome I, Du côté de chez Swann)

В изречения от този тип Фромилаг говори за сравнения с „хипотетична образност”, тъй като съждението е представено като илюзия, плод на въображението.
2. Използване на традиционните конструкции за сравнителна и превъзходна степен.

Тук няма да се спираме на сравнителната степен на прилагателното име или наречието, която се образува с помощта на интензификаторите plus, moins, aussi за изразяване на по-висока, по-ниска или еднаква проява на качество или количество. Ще припомним само няколко особености, които са интересни от теоретическа гледна точка.

Гревис разглежда сравнителната степен в простото изречение като елиптично сложно изречение, при което изпадналият глагол в подчиненото сравнително изречение се подразбира, тъй като съвпада с глагола в главното.

Напр.: (1) Ils ne sont pas moins décidés que leurs adversaires c.à.d. [ne le sont].

(2) Paul est plus studieux que brave, c.à.d. [qu’il n’est brave].

Коен разглежда част от тези СК като елиптични реторични фигури поради изпадането на опората на сравнението от структурата им. При тях референтът е имплицитен, защото за основа на сравнението се взема някакво обичайно състояние или качество.

Напр.: Et d’étranges fleurs sur les étagères

Ecloses pour nous sous des cieux plus beaux (Beaudelaire, La Mort des amants)

Интересно е да се отбележи наличието на двойни форми – синтетични и аналитични – на прилагателните bon, petit, mauvais, които са в конкурентна употреба. Известно е, че pire и moindre се използват в по-абстрактен смисъл, а аналитичните конструкции plus petit и plus mauvais – в конкретен смисъл. В нормалната сравнителна конструкция се използва meilleur. Поставя се въпросът защо в случаи като il est plus bon que juste или plus on est bon, plus on souffre не се използва синтетичната форма. То е защото в тези случаи няма сравнение с друг обект. В il est plus bon que juste се изразява разлика в интензивността на две качества, а в plus on est bon, plus on souffre се изразява прогресивна корелация.

Наречието davantage може да изразява идеята за сравнение и се явява синоним на plus, но в по-висока степен. Обикновено се използва след глагола, в корелативна конструкция с que за съпоставяне на два факта или субекта.

Напр.: Les sciences humaines ont besoin de temps davantage que d'argent. (http://www.histoire-pour-tous.fr/)



Ils s'en préoccupent davantage que d'autres. (http://franqus.ca/dictio)

В някои граматики се говори за „прогресивно сравнение“ (Grammaire expliquée du français 2004:329), за изразяването на което се използват следните конструкции: de plus en plus / de moins en moins + прил.име / наречие

Напр.: La protection des données personnelles devient de plus en plus complexe.

La terre tourne de moins en moins vite depuis 450 000 ans.

В комбинация със съществително име към конструкцията се прибавя предлогът de : de plus en plus de / de moins en moins de + съществително име.

Напр.: De plus en plus de gens voyagent sur de longues distances.

Il y a de moins en moins de travailleurs, au sens classique du terme.

Когато определя увеличаване или намаляване на интензивността на действието, релаторът следва глагола и СК схематично може да се представи така:

глагол + de plus en plus / de moins en moins

Напр.: C'est une équipe athlétique qui joue de plus en plus chaque année.



Je travaille de moins en moins.

Il enseignait de mieux en mieux ce qu'il connaissait de mieux en mieux.

Je m’inquiète : mes relations avec elle vont de pire en pire.

В тези случаи за основа се взема някаква норма, неутрална, обичайна и по отношение на нея се използва това „прогресивно сравнение“.


Известно е, че към степените за сравнение спада и превъзходната степен, която се използва при съпоставяне на един обект с всички други или за определяне на качество, количество, действие или състояние в максималната му степен.

По силата на логиката суперлативът предполага най-малко три обекта, при които първият остава в неутрална положителна степен, вторият – в сравнителна, а третият – в превъзходна. Любопитно е защо се казва le plus grand des deux. Каква е функцията на определителния член при образуване на превъзходна сравнителна степен? Определителният член се проявява със своята основна функция – като маркер за детерминация. След като се представи един обект като plus grand (по-голям) quun autre, той вече има своята определеност, белег за която се явява въпросният член: le plus grand (по-големият) des deux. При превъзходната степен притежателното прилагателно може да замести определителния член, защото във френски език то кумулира две значения: за притежание и за определеност, докато в българския език притежателното в основния си вид има само посесивно значение и при необходимост от детерминация то може да бъде членувано, т.е. на френското mon на български отговарят мой и моят.

Когато се сравняват различни степени на едно и също качество, определителният член има неутрална употреба, напр.: Elles sont le plus fatiguées après les cours de traduction.
3. Имплицитно изразяване на сравнение в простото изречение.

3.1. На основата на демонстративно значение с релатор tel ;

Прилагателното tel в книжовния език може да поеме функцията на релатор, съдържащ сема за сравнение, сема за сходство и сема за конкретност. То има значението на comme и заместването му в СК се отразява само формално на структурата, без да се наблюдават промени на семантично или синтактично ниво. Често в простото изречение след релатора tel опората на сравнение се употребява с неопределителен член в единствено число. В тези случаи вторият член на СК е бройно съществително нарицателно и употребата на un, une има генерализираща функция: въпросният обект се явява представител на даден вид или клас.

Напр.: Il a filé, telle une flèche (Le Petit Robert)



Telle un mur, la falaise était absolument droite. (Bordas)

Sa voix claqua, tel(le) un fouet. (Grevisse)

СК изпълнява ролята на приложение и се отделя със запетая от номиналната синтагма или местоимението, независимо от мястото му в изречението. Съгласуването на tel по род и число с обекта, към който се отнася в СК, не е строго регламентирано. Практиката показва, че tel ту се съгласува с подлога на изречението sa voix (пр.: Sa voix claque, telle un fouet.), ту със съществително име в приложението un fouet (пр.: Sa voix claque, tel un fouet.). Риегел в статията си Tel adjectif. Grammaire d'une variable de caractérisation. разглежда употребата на прилагателното tel за сравнение като двойна елипса на относителното изречение : Sa voix claque, tel(le) que claque un fouet, при което първо е изпаднал повтарящият се глагол в подчиненото изречение, а после и que, вследствие на което прилагателното tel, функциониращо като приложение на подлога sa voix, най-често се съгласува с него.

В СК макар и по-рядко се среща релаторът tel que, употребен със значението на сравнителния предлог comme, следван от съществително име или местоимение. Функцията на тази предложна конструкция е уточняваща и при нея се прави оценка на лица или предмети, като се свеждат от по-общата към по-частната категория, напр.: une personne telle que vous, un ami tel que lui. Релаторът  tel que може да служи и за въвеждане на пример или при изброяване. Тогава прилагателното tel се съгласува по род и число с референта и пред него не се поставя запетая.

Напр.: Les arbustes tels que le lilas, le troène. (Larousse)



Ces déités impalpables,[…] telles que les Fées, les Gnomes. (Baudelaire, Les dons des fées)

Понякога при изброяване que може да изпадне от СК, но съществителните имена запазват определителния си член с обобщаващо значение в единствено или в множествено число.

Напр.: Les insectes méridionaux tels la cigale (= tels les cigales), remontent sous nos latitudes. (www.francaisfacile.com)

Подобен тип конструкции tel + съществително име или номинална синтагма се срещат в художествената литература и са по-скоро с остаряла употреба.



Тel се среща и в корелативните езикови конструкции, където прилагателното се повтаря пред всяко съществително име: Tel père, tel fils, Tel maître, tel valet. В тях то служи за изразяване на подобие или равенство между лица или предмети и изпълнява ролята на епитет. Тези конструкции са разглеждани от М. Гревис като елиптични сложни изречения, при които е изпаднал повтарящият се глагол. Съществуват и други подобни конструкции, в които сравнението е изразено с наречието autant или с прилагателните autre и même, повтарящи се пред всеки от членовете на СК.

Напр.: Autant d’hommes, autant d’avis. (Grevisse)



Autres pays, autres mœurs. (Rougerie)

Mêmes personnes, mêmes pensées. (www. forums.france5.fr)
3.2. На основата на различието с релатор autre que ;

Autre que е релатор за сравнение в простото изречение и носи идеята за разлика между два обекта. Ако autre que e предхождан от предлог, последният може да се повтори след que.

Напр.: Je le donnerai à un autre que vous (= à un autre qu’à vous). (Le Petit Robert)

Среща се и конструкцията аutre + съществително име + que, напр.: Ce sera un autre gaillard que son père.  (France, Le Livre de mon ami)

В първия пример съществителното име не е изразено, тъй като се отнася най-общо за човек, а във втория е изразено, тъй като има уточнение (какъв, кой човек) или се отнася до предмет.


3.3. На основата на сложна транспозиция от идеята за време plus tôt, през идеята за уточнение или предпочитание, към идеята за сравнение с plutôt que.

От разминаването във времето, изразено чрез наречието plus tôt, се преминава към идеята за разминаване в характеристиките и предпочитанията, изразени с конструкцията plutôt que. Релаторът plutôt que може да изразява предпочитание, избор по отношение на някого или нещо, напр.: аller à la mer plutôt qu'à la montagne. (www.soleil-levant.org) или уточнение, когато съпоставят две субстанции, напр.: je crois que c'est de la bêtise plutôt que de la méchanceté или два признака, напр.: Elle est plutôt blonde que rousse.

Конструкцията се среща и във варианта: П1 + plutôt que + П2, където П1 и П2 са подлози в изречението. Тъй като plutôt que поставя ударението на един от подлозите и дори изключва другия, сказуемото е в единствено число.

Напр.: La rage, plutôt que le chagrin, la faisait sangloter. (Larousse)

Наблюдава се и емфатична употреба на plutôt…que в безглаголни изречения:

Напр.: Plutôt la mort que le déshonneur. (Encyclopédie Universelle)



Plutôt la mort que la souillure. (http://www.portailbreton.net)

Когато релаторът plutôt que изразява предпочитание и е следван от съществително име във функцията на допълнение или обстоятелствено пояснение, той е синоним на de préférence à и в първия случай може да се замести от него в изречението.

Напр.: Je prends l'escalier plutôt que l'ascenseur. Je prends l'escalier de préférence à l'ascenseur. (Internet)

Elle obtint d'abord (...) que Julien serait nommé garde d'honneur de préférence à cinq ou six jeunes gens. (Stendhal, Rouge et Noir)

Envoyer Jacques dans un bon sanatorium: en Auvergne, ou dans les Pyrénées, plutôt qu'en Suisse. (Du Gard, Les Thibault)
3.4. На основата на идеята за разновидност, приблизителност, неопределеност с релаторите une espèce de, une sorte de.

В съвременния френски език компаративно отношение се изразява и с изразите une espèce de, une sorte de, когато за обект на сравнението е употребено съществително име или местоимение. Те се използват за характеризиране на лице или предмет,  които не могат да бъдат точно идентифицирани и се оприличават на сходни такива. В тези случаи за опора на сравнението винаги се използва съществително име – собствено или нарицателно. 

Напр.: L’homme, une espèce de Maure. (V.Hugo, La légende des siècles)

Son imagination s'était figurée une sorte de matamore, couvert de chaînes d'or. (Stendhal, Féder)

Характерно за този тип СК е, че понякога обектът на сравнението не е изразен експлицитно, поради идентифицирането му с опората на сравнението.

Напр.: Une sorte de poésie se dégageait de tout son être. (Gide, Si le grain ne meurt)

В такива конструкции обектът отсъства, конструкцията губи сравнителната си функция и превес взема идеята за неопределеност.

В разговорния език се наблюдава специфична употреба на une espèce de, където изразът се десемантизира, губи неопределителния си член и добива по-голяма експресивност.

Напр.: Еspèce de vaurien ! Espèce de cochon !


Като синоним на предходните две съчетания са релаторите en une façon de, à la façon de, à la manière de, които служат за сравняване на действия. В дълбинната структура на сравнението релаторите à la façon de, à la manière de имат значението на comme и могат да бъдат заместени от него, без това да доведе до семантични и синтактични промени в изречението. Първият израз е с остаряла употреба и се среща само в художествената литература.

Напр.: Je suis consciente de me comporter en une façon de monstre. (Viredaz Aline, Et Dieu Pour Témoin)



S’habiller à la façon des adolescents. (http://franqus.ca/dictio)

Il accomplissait sa tâche quotidienne à la manière du cheval de manège. (Flaubert, Madame Bovary)
3.5. Mетафорична употреба на конструкцията de + съществително.

В съвременния френски език компаративното отношение може да се изрази и чрез адективното съчетание de + съществително, което при преносна употреба може да се разглежда като имплицитно сравнение (като метафора). Срвн. un mur de pierre и un cœur de pierre (qui est dur, insensible comme une pierre). При тях de се е десемантизирало като предлог и сравняващата част придобива значение на интензификатор, напр.: un froid de loup ‘très rigoureux’, une faim de loup ‘une faim vorace’, или има характеризираща функция:

Напр.: Des jambes  de fuseaux ‘allongées’ ; 

Des bras d’albâtre ‘blancs’ ;

Un teint d’ivoire ‘blanc’ ;

Des doigts de fée ‘adroits’ ;

Des jambes de coq ‘maigres, à mollet saillant’ ;

Nez de betterave ‘gros nez couperosé, boutonné, vermeil et enluminé’, nez de pompettes ‘nez rouge d’ivrogne’ ;

Des cheveux d'ébène ‘d'un noir soutenu’ ;

Une taille de guêpe ‘fine’.

Липсата на граматически член пред съществителното име в предложно-именната конструкция се обяснява с високата й адективация, което личи и при превода на сравняващата част с прилагателно име. Категорията определеност във френския език играе важна морфологична роля и изпускането на члена пред второто съществително име се дължи на факта, че в словосъчетанието то се реализира като определение.

Тези номинални СК могат да се трансформират в глаголни или адективни с помощта на релатора comme:

Напр.: Vie de chien ‘misérable, difficile’ и vivre comme un chien ;



Une faim de loup ‘une faim vorace’ и affamé comme un loup ;

Un appétit d’oiseau ‘un petit appétit’, d’ogre ‘un grand appétit’ и manger comme un oiseau ‘manger très peu’, manger comme un ogre ‘beaucoup’ ;

Un noir d'ébène,  noir comme l'ébène ‘éclatant’ ;

Un travail de bénédictin ‘qui exige beaucoup de patience et de soins’, travailler comme un Bénédictin.

Роживю в речника си Le musée des gallicismes публикува списък на конструкции с de, определяйки ги като най-кратките по форма сравнения и обяснява значението на всяко едно от тях. Напр.: des yeux de lynx ‘dont le regard est perçant et infaillible’, une promesse de Gascon ‘une promesse qui ne sera pas tenue’ и т.н.


3.6. С нулев релатор (по схемата съществително / прилагателно име + съществително име).

Молар-Дефур в поредицата речници за цветовете Dictionnaire des mots et expressions de couleur du XXe siècle разглежда конструкциите в съвременния френски език от типа foulard cerise като елиптични сравнения.2

При тези конструкции се наблюдава адективиране на второто съществително име, което служи за определяне или нюансирането на цвета. За нас тези конструкции не представляват интерес, тъй като сравнението е избледняло.

Нужно е да се отбележи фактът, че в някои случаи идеята за сравнение се изразява имплицитно посредством опората на сравнението. Опората получава самостоятелен номинативен статут като имплицитно сравнение. В продължение на векове езиковият колектив е възприемал признака или действието като постоянни, характеризиращи неотменно втория член на експлицитното сравнение. Оттук и извода, че потенциално е възможно опората на сравнението да достигне толкова висока степен на лексикализация, че да се наложи в езика като метафора.

Напр. : sale comme un cochon = un cochon ‘une personne sale’

Gros comme une baleine = une baleine ‘une grosse personne’

Méchant comme une teigne = une teigne ‘une personne méchante’.

Идеята за сравнение може да се изрази имплицитно и чрез прилагателни имена, чиято продуктивна основа се явява опората на експлицитното сравнение. Тогава говорим за метафорични определения.

Напр.: Gina avait la chair laiteuse toute éclairée de blancheur (Giono, Le chant du monde), производно от сравнението blanc comme le lait ‘qui a l'aspect et surtout la couleur blanchâtre du lait’. 

Un teint cireux et une allure efflanquée la faisaient ressembler à un cierge rangé dans la commode depuis des années. (http://franqus.ca/dictio), производно от сравнението jaune comme cire ‘blanc jaunâtre comme de la cire’.
От направените наблюдения на структурно-граматическите особености на сравнителната конструкция в зависимост от сравнителната дума в простото изречение можем да обобщим, че имплицитният начин на изразяване на компаративно отношение се отличава с много голямо разнообразие. В зависимост от функционално-смисловата роля, която изпълнява сравняващата част в СК, се използват релатори въз основа на демонстративна идея (tel), на базата на различието на признаците или начина на действие (autre que), на сложна транспозиция от идеята за време през идеята за уточнение или предпочитание (plutôt que), на основата на идеята за разновидност, приблизителност, неопределеност с релаторите une espèce de, une sorte de, метафоричната употреба на конструкцията de + съществително и посредством опората на сравнението с нулев релатор. Релаторът не е единственият носител на компаративно отношение, но наред с лексикалните и граматически фактори пояснява общото значение на сравнителното съчетание и допринася за възприемането му като едно цяло.

Библиография:
Кажоле-Лаганиер 2009: Cajolet-Laganière H., Martel P. Dictionnaire de la langue française. Le français vu du Québec, Université de Sherbrooke 2009 URL: http://www.franqus.ca

Крумова, Христов 1982: Kroumova Y., Hristov P. Les fonctions de « comme ». Revue roumaine de linguistique, tome XXVII, 1982, N 1.

Манчев и др. 1986: Manchev Kr., Tchaouchev А. et Vassileva А. Traité de morpho-syntaxe française. Наука и изкуство, София 1986.

Поасон-Кинтон 2002: Poisson-Quinton S., Mimran R., Mahéo-Le Coadic M. Grammaire expliquée du français. CLE international, 2002.

Попов К., Тилков Д., Стоянов С. 1983: Граматика на съвременния български книжовен език. Том 3. Синтаксис. БАН, София 1983.

Попова-Велева 2000: Попова-Велева И. /ред./ Френско-български речник. В.Търново, Gaberoff, 2000.

Попова-Велева 2004: Popova-Véléva I. Syntaxe française. Френски синтаксис. Университетско издателство „Св. Св. Кирил и Методий”, 2004.

Христов 2003: Христов П. Речник на трудностите във френския език. ИК „Колибри”, София, 2003.

Гл.ас. Маринела Петрова е преподавател по френски език в катедра „Романистика” към ВТУ от октомври 2006 г. Води упражнения по практически френски език – лексика и писмени упражнения; специализиран превод – в областта на бизнеса, обществено-политическия живот, икономиката и технически превод на студенти от бакалавърска степен. Научните й интереси са в областта на писмения и устен превод, терминологията и сравнителното езикознание. Докторант на самостоятелна подготовка по научна специалност „Романски езици (сравнително езикознание)“.



1 Ако предлозите comme и en въвеждат съществително име, което означава временно или характерно качество и имат смисъл на ‘в качеството на’, въведеното съществително име има уточняваща, атрибутивна функция и служи за определение на подлога или допълнението, напр.: Je l'ai choisie comme secrétaire. Il parle en connaisseur. Le livre que j'ai reçu en cadeau. Подобна е и конструкцията, в която след глаголите traiter, qualifier с предлога de се въвежда прилагателно име и където предложната синтагма играе функцията на атрибут, напр.: Il qualifie ce journal de tendancieux.


2 Това са кострукции от типа une robe abricot, rouge sang, des rubans cerise, vermillon ; des étoffes carmin, citron ; des teintes pastel ; un velours chocolat ; un teint brique ; une tulipe perroquet, rose bonbon, bleu lavande, bleu canard, vert bouteille т. н., в които второто съществително име изпълнява синтактичната функция на определение т.е. явява се в качеството на несъгласувано прилагателно име най-често за цвят, по-рядко за форма (пр.: un pantalon fuseau 'pantalon dont les jambes, se rétrécissant jusqu'à la cheville, sont terminées par un sous-pied'). В първия случай ясно може да се разпознае сравнението  jaune comme labricot, което с течение на времето се лексикализира в couleur dabricot. Une robe abricot, une robe couleur abricot се употребяват паралелно във френския език.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница