Национална служба за съвети в земеделието териториален областен офис плевен

ул. "Васил Левски" №1, офис 312 тел./факс: 804 364

5800 Плевен, България

Ноември е типичен есенен месец. Денят все още бързо намалява. Слънчевото греене продължава също да намалява, а земната повърхност да изстива, което води до понататъшно понижаване на температурата и до зачестяване на характерните метеорологични явления – мъгла, слана, температурни инверсии и слоеста облачност.

През ноември има достатъчно дни, подходящи за работа в овощната градина, които трябва да се използват най-рационално. Продължава извършването на агротехническите мероприятия, които имат съществено значение за здравословното състояние на овощните и ягодоплодните растения за следващия вегетационен период. Ако вече не сте приключили с беритбата на късните сортове ябълки, круши и дюли, със засаждането на нови овощни дървета, с пръскането на ябълките и крушите с карбамид, с есенната обработка на почвата и др., крайно време е да ги извършите през този месец.

След листопада се събират и изгарят или заорават листата в почвата, за да се унищожи заразата в тях от струпясването по ябълката, крушата и бадема, червените листни петна по сливата, антракноза и бактериоза по ореха и други икономически важни болести.

Изрязват се исе изгарят заразените от брашнеста мана леторасти на ябълката и прасковата, заразените от струпясване, черно гниене и кафяви листни петна по крушата, нападнатите от съчмянка леторасти на костилковите видове и бадема, заразените от кафяво гниете по семковите и костилковите овощни видове леторасти, на ореха от антракноза и бактериоза, и др.

За унищожаване на зимуващите гъсеници на ябълковия, сливовия и ореховия плодов червей, крушовия пъпкопробивач, кръгломиниращия молец, ябълковата стъкленка, крушовите бълхи и др., е необходимо да се остърже, събере и изгори старата кора от ствола и дебелите клони на овощните дървета. Остъргването се извършва с тъп нож, без да се засяга ликовата част на кората.

От овощните насаждения се изкореняват и веднага изнасят и изгарят изсъхналите и загиващи дървета от апоплексия и бактериално изсъхване, силно заразените от огнения пригор, заразените от вирусни болести, нападнатите то дървесинояди, корояди и други вредители. Оставени в овощната градина те са източник на заразяване на здравите дървета.

Задължително трябва да се напръскат костилковите овощни видове за предпазването им от къдравоста по прасковата, ранно кафяво гниене и др., ако това не е извършено през октомври с 2% бордолезов разтвор. Дърветата се обливат добре.

Преди настъпване на зимните студове стъблата на младите дървета се обвиват с хартия, полиетиленово платно и други материали за предпазване от зайците и от силните зимни мразове. Стъблата и дебелите клони на плододаващите дървета се варосват с разтвор приготвен от 2,5 кг гасена вар + 0,5 кг син камък за предотвратяването на напукването на кората от зимните мразове.

През този месец продължава изваждането на подложките от семенилищата и изрязване на маточните растения от маточниците. Те се сортират и съхраняват. Изважда се овощния посадъчен материал, внимателно за да се запази цялостта на кореновата му система. Той също се сортира по видове, сортове и по качество и се съхравява до изкупуването му.





Освободените от зеленчуците площи се почистват добре от растителни отпадъци. След това се извършва наторяване с оборски тор, фосфорни и калиеви торове преди дълбоката оран. След последната почва се обеззаразява с базамид гранулат срещу нематоди, почвени насекоми и плевелни семена, в доза 30-40 гр. на кв. м. за по-леки почви и 45-50 гр. на кв. м. за по-тежки. Препаратът се внася в навлажнена почва до 70-75 от ППВ и се смесва с фрезоване. След фрезоването почвата се валира и се покрива с пластмасово фолио. Базамид гранулатът се задържа в почвата до една седмица, след което фолиото се отстранява и почвата се обработва от 2 до 4 седмици след третирането, ако температурите са 5-10 градуса, при по-високи – обработката е по-рано. Зимни култури може да се засаждат най-рано след 20 дни. Третирането се прави веднъж на три години. Оранжериите до 1 декар се пръскат с 1% разствор на формалин, след което оранжерията се затваря за 1-2 денонощия и се проветрява. За големи оранжерии, на които проветрителната инсталация е в пълна изправност, формалинът се внася чрез изпаряване в норма 60 л. за 3000 куб. м. въздушно пространство. За всеки литър формалин се прибавя по 100 гр. калиев перманганат. Получава се много бурно изпаряване на течността. Работи се със специално облекло и противогаз. Оранжерията веднага се затваря за 1-2 денонощия, след което се проветрява.

В началото на месеца се извършва сеитбата на домати и краставици за зимно оранжерийно производство. Торопочвената смес се обеззаразява също с базамид гранулат. Семената се обеззаразяват с 30% разтвор на перхидрол, който се разрежда с вода в съотношение 1:10. Семената се поставят в тензухени торбички и се потопяват в приготвения разтвор. Семената на краставиците се третират за 20 мин., на доматите – 25 мин., на пипера – 30 мин. След третирането семената се промиват с течаща вода в продължение на 30 минути, след което се просушават и са годни за сеитба. Сеитбената норма при доматите е около 30 гр/дка и 4000 бр. растения на дка; при краставиците – около 50-60 гр/дка и 2200 бр. Растения за дка; и за пипера около 120-140 гр/дка и 4000 бр. Растения за дка.

Извършва се основно торене с фосфорни и калиеви торове, след което почвата се изорава на дълбочина 18-20 см. Торенето е едно от основните мероприятия, определящо развитието на силни лози, от които се получават устойчиви по количество и качество добиви. Чрез него се поддържа почвеното плодородие и растенията се снабдяват с необходимите им хранителни елементи. Лозата има мощно развита коренова система, обхваща голям обем почва, което дава възможност за извличане на необходимите хранителни вещества. Лозата с успех усвоява фосфора от трудно разтворими фосфорни форми, като фосфоритното брашно и хиперфосфата. Освен това лозата натрупва голям запас от хранителни вещества в някои органи и тъкани и бързо да ги транспортира към мястото на потребление. Трябва да се има предвид, че хлорният йон влияе отрицателно върху качеството на зърното, поради което за торене трябва да се предпочита калиевия сулфат. Ако се налага да се внесе калиев хлорид, това да стане при винени сортове. Като калиев тор може да се използва пепелта от изгарянето на лозовите пръчки, слама и други растителни остатъци в норма 60-100 кг/дка.

Десертните и някои винени сортове през този месец се изрязват и загрибват.

През този месец се изваждат лозичките от вкоренилищата, сортират се и се съхраняват.

При откриване на болни от рак лози, в младите насаждения, болните лози се изкореняват. В плододаващите лозови насаждения борбата с рака е най-ефикасна с нафто-динозоловата емулсия в състав: 2% динозол 50 или нитрозан 50 + 0,250 мл нафта, емулгирана съответно с обикновен сапун.

През този месец завършва основното торене с фосфорни и калиеви торове и дълбока орон за сеитба на пролетните култури. Торовите норми се определят след извършване на агрохимичен анализ на почвата. През този месец трябва да се наблюдават вече поникналите посеви за нападение от житен бегач, хесенска, шведска и други видове мухи.