Най-хубавото
Неправилни представи за помагане на хора в окови
Изтегляне 0.97 Mb.
|
Свързани:
Невястата Христова, ДуховнаТрансформация.Конспект2021, Prizivat, Poslednata bitka, the path, Girls-with-Swords-Bulgarian, viografia na kenet hegin, Holy-Spirit-Book-Bulgarian, 171 Bojiite-praznici, СТИХОВЕ ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕ К.Блейк, Книги библейски теми, Praseta v hola, 02-Основите-на-Христос (2), prokliatia
| Неправилни представи за помагане на хора в окови
Първата и основна стратегия на Сатана е измамата. Фактът, че всеки пастор и съветник е бил заблуждаван от неприятеля в един или друг момент от служението си, е безспорен. Аз със сигурност съм бил заблуждаван и отново ще бъда. Докато влиянието на Сатана в живота на един човек остава неразкрито, той е доволен да лежи ниско, за да не подава глава. Като змия в тревата, той тихичко се промъква към жертвата си и изсмуква живота от нея. Но когато се изправиш срещу измамите на Сатана и разобличиш лъжите му с истината, стратегията му се променя от прокрадване към сила. Той става рикаещия лъв, за който ни предупреди апостол Петър (1 Петр. 5:8). Процедурата, която следват повечето християнски съветници, когато се занимават с хора, в които са се проявили демоничните крепости, е да призоват духа да се прояви и след това да го изгонят. Помощникът може да сметне за необходимо да заповяда на духа да каже името си или да се идентифицира по някакъв друг начин. Неизбежно следва борба с надмощие, която е причина жертвата или да изпадне във вцепенение, да остане напълно дезориентирана, или да побегне от стаята. Виждал съм физически наранявания по време на такива конфронтации. Тази процедура понякога нанася повече вреда, отколкото полза, особено за новака. Имам четири възражения относно тази процедура на помагане на другите да намират свобода в Христос. Насърчавам ви да ги разгледате, ако искате да помагате на хора и да избягвате да си играете в ръцете на неприятеля. 1. Погрешно сме формулирали методите си за справяне с демоничните сили от евангелията вместо от посланията. Това става лесно, тъй като единствените конкретни примери за изгонване на демони откриваме в Матей, Марк, Лука, Йоан и Деяния на апостолите. Но Евангелията са исторически разказ за събитията, които са се случили преди кръста. Цялата власт „на небето и земята" още не бе дадена (Матей 28:18). Сатана още не бе унищожен на кръста, обезоръжен и разобличен (Кол. 2:15). През този период бе нужен специален агент с дадена от небето власт, за да демонстрира Божието присъствие. Някои християни възразяват на такова строго разграничение между Евангелията и Посланията. И все пак всички диспенсационни, а и заветни богослови виждат поне няколко различия при прехода от закона към благодатта и от Стария Завет към Новия Завет. Например, ако богат влиятелен човек от твоя град те попита какво трябва да направи, за да има вечен живот, ще му кажеш ли да спазва заповедите, както Исус посъветва богатия млад управник (Матей 19:16, 17)? Преди кръста и под закона бихме го насочили към праведните стандарти на живот. Но след кръста и под благодатта бихте представили пред него евангелието. Явно нашият подход на евангелизиране се е променил след Петдесятница. Не трябва ли и подходът ни за справяне с въпросите на свободата също да се промени? Книгата Деяния на апостолите е исторически разказ за периода на преход между кръста и завършването на канона на Писанията. Има голямо несъгласие между християните за това доколко методите и богословието трябва да се извличат от тази важна книга. Следователно наблягам на предпазливост при издигането на примерите за изгонване на демони от Деяния на апостолите в доктринални абсолюти. Формата следва функцията, но се появяват куп проблеми, когато дефинираме функцията от формата. Книгата Деяния ни помага да разберем, че борбите със Сатана продължават след кръста и че злите сили продължават да съществуват в опозиция на израстването на църквата. Но тази историческа книга не представлява последната дума по въпроса за борбата с тези сили. 2. Някои неправилно твърдят, че няма приемственост в служението за освобождаване на пленниците в църквата, защото Посланията не съдържат конкретни инструкции за това. Но навсякъде в Посланията има инструкции, ако разберем, че основната отговорност за духовната свобода лежи в отделния вярващ, не във външен агент. Не това, което правиш като съветник, има значение; това, което съветваният вярва, изповядва, отхвърля, прощава и т.н., има значение. Не можеш да направиш стъпките към свободата вместо някой друг, а само за себе си. Всичко, което можеш да правиш за другите, е да ги водиш по стъпките на свободата, които сами трябва да направят. Ако имаш успех в изгонването на демон от друг човек без неговото участие, какво ще попречи на демона да се върне, когато ти си тръгнеш? Ако личността не поеме отговорността за собствената си свобода, в крайна сметка бедният човек, който е бил освободен от един дух, може да се окаже обладан от седем други, които са още по-лоши от първия (Матей 12:43-45). Много мои колеги все още предпочитат да застават лице в лице с демоните. Те могат да разказват своите истории за успехи, но с готовност признават, че когато борбата се е оказвала неуспешна, то е било защото личността не е пожелала да изправи взаимоотношенията си с Бога. Ако се чувстваш удобно и намираш успех в процедурата на конфронтиране, Бог да те благослови. Но аз винаги предупреждавам онези, които се занимават директно с демоните, да не вярват на нищо, което демоните казват. Всички те са лъжци (Йоан 8:44). Някои предлагат да запитаме духа: „Ще устои ли като истина твоята изповед пред престола на Бога?" Това може и да има успех, но не намирам потвърждение в Свещеното Писание, че наистина дава резултат. Не съм се опитвал да „изгонвам демон" вече няколко години. Но съм виждал как стотици хора намират свобода в Христос, когато им помагам да разрешават личните си и духовни конфликти. Вече изобщо не се занимавам директно с демоните и им забранявам да се проявяват. Работя само с техните жертви. Като помощници, нашият успех зависи от съдействието на хората, на които помагаме. Ние казваме заедно с Исус на тези, на които помагаме: „Нека ви бъде според вярата ви" (Матей 9:29). Да помагаме на хората да разберат истината и да поемат отговорност за истината в своя живот е същността на служението. 3. Неправилно разглеждаме свободата като продукт на борбата за силово надмощие вместо на борбата за истина. Трябва да избягваме да вярваме на втората стратегия на Сатана, стратегията на силата, както трябва да избягваме да вярваме на първата му стратегия, стратегията на измамата. Не силата сама по себе си освобождава пленника, а истината (Йоан 8:32). Силата на християнина е в истината, силата на Сатана е в лъжата. За сатаниста, силата е всичко, но силата действа само в тъмнината. Християнинът трябва да следва истината, защото силата и властта вече му принадлежат. Демонстрациите на сила от Сатана (което също е заблуда, защото силата му всъщност бе разчупена на кръста) целят да предизвикат реакция на страх у нас. Когато един вярващ е управляван от страха, той не е управляван от Божия Дух и Сатана има надмощие. Страхът от неприятеля и вярата в Бога са взаимно изключващи се. Сатана се страхува от разобличаване повече от всичко друго. Когато изгрее светлината на истината, той и демоните му, подобно на хлебарки, се втурват към сенките. Някои са ми казвали, че демоните се страхуват от мен. Ако ти си съветник, не позволявай такова изречение да влиза в главата ти. Те всъщност се страхуват да не бъдат разкрити и разобличени от истината. Някои са ми казвали също, че демоните ми се присмиват и подиграват. Това е само още една стратегия за сплашване, за да застанем в отбранителна позиция като съветници. Още щом разобличиш стратегията, присмиването спира. Бих направил всичко, за да забраня на Сатана да се проявява и да прославя себе си чрез борба за надмощие. Трябва да прославяме Бога, като позволяваме Неговото присъствие да се проявява в нашите борби с демоните. 4. Неправилно смятаме, че основното изискване, за да помагаш на другите да намерят свобода, е някаква необикновена дарба или призвание, вместо характер и способност за поучаване. Инструкциите в Посланията за помагане на други да намерят свобода в Христос са обобщени най-добре във 2 Тимотей 2:24-26: „Господният слуга не бива да се кара, а трябва да бъде кротък към всички, способен да поучава, търпелив, с кротост да увещава ония, които се противопоставят, та дано Бог да им даде покаяние, за да познаят истината и да изтрезнеят, и се освободят от примката на дявола, от когото са били уловени живи, за да вършат неговата воля". Това не е модел за борба чрез сила, това е модел за борба чрез истината. Той изисква Господният слуга да бъде със зрял характер, който се изразява чрез любов към хората и свидетелства за плода на Духа. Важно е също да можем да представяме истината така, че пленникът да бъде освобождаван. Като насочи вниманието си върху характера и поучението, съветникът ще се предпази от изпадане в едната крайност — психотерапевтична процедура, която игнорира съществуването на духовния свят — или в другата крайност — служение за освобождаване, което игнорира цялостната личност. Свободата може да се предава, защото не зависи от някакви необикновени дарби или призвание, а от вяра, надежда и любов. Свободата трае, защото, както при всяко съветване, ако този, когото съветваме, вземе решение и поеме лична отговорност, резултатите са много по-добри, отколкото ако съветникът се опитва да свърши всичко. Освен това този пасаж изисква да бъдем абсолютно зависими от Бога, защото само Той може да даде покаяние и да освободи пленника. Винаги започвам всеки опит да помогна на другите, като заявявам пълната си зависимост от Бога моя Отец. Изтегляне 0.97 Mb. Сподели с приятели:
|