Оковани в различна степен? Има няколко нива на духовна свобода и окови между апостол Павел, чийто християнски живот и служение са пример въпреки борбата с греха и Сатана (Римл. 7:15-25; 2 Коринтяни 12:7-9), и гадаринския побеснял, който беше напълно обладан от демоните (Матей 8:28-34). Никой не губи контрола си от Сатана за една нощ, това е постепенен процес на измама и поддаване на неговото фино въздействие. Според моите наблюдения не повече от 15 процента от хората на евангелските християнски общности са напълно свободни от сатанинските окови. Това са хора, които изцяло са се предали да живеят изпълнен с Духа живот и да принасят плод. Другите осемдесет и пет процента се борят безрезултатно на едно от поне трите нива на духовен конфликт.
Първо, вярващият може да води, общо взето, нормален християнски живот външно, докато се бори с артилерийски огън от грешни мисли вътрешно: похот, завист, алчност, омраза, апатия и т.н. Този човек на практика няма живот на общение с Бога. Молитвата за него е отчайваща опитност и обикновено се бори с междуличностни взаимоотношения. Повечето християни в такова състояние нямат представа, че се намират в духовен конфликт. Те не биха се отъждествили с идеята за чуване на гласове, но с готовност признават, че мисловният им живот е изпълнен с проблеми.
Вместо да признаят, че умовете им са непрекъснато обстрелвани от огнените стрели на неприятеля, те мислят, че проблемът е по тяхна собствена вина. „Ако тези лоши мисли са мои, каква личност съм аз?", чудят се те. Така че в крайна сметка започват да обвиняват себе си, а не неприятеля, който продължава необезпокояван атаката си. Виждам как около шестдесет и пет процента от всички християни живеят в това ниво на духовен конфликт.
Второто ниво на конфликт се характеризира с онези, които могат да разграничат собствените си мисли и странни, зли „гласове", които сякаш надделяват над тях. „Какво си мисля?", чудят се те, когато вълна от грешни идеи, мисли и фантазии залива ума им. Те нямат победа и се чудят дали не полудяват, но са толкова уплашени от тази идея, че не смеят да я споделят с никого. И все пак повечето християни на този етап не успяват да видят собствената си борба като духовен конфликт. Те търсят съвет и се опитват да дисциплинират мислите си, но преживяват малко или никакво подобрение. По моя преценка петнадесет процента от всички християни попадат в тази категория. Повечето от тези хора са в депресия, притеснени, параноични, огорчени или ядосани и може би са жертва на алкохол, наркотици, хранителни нарушения и т.н.
В третото ниво на конфликт човек губи контрол и чува гласове в ума си, които му казват какво да мисли, говори и прави. Тези хора стоят у дома, скитат по улиците, като разговарят с въображаеми хора или заемат леглата в лудниците. За жалост около пет процента от християнската общност са жертва на това ниво на измама и липса на контрол.
Когато човек се подчинява на вътрешните гласове достатъчно дълго, той става жертва на сериозен натиск от демоничните сили, както личи от случая с гадаринския бесен. Злите духове упражняват такъв контрол, че за големи периоди от време личността на човека е изключена.
