Най-хубавото


Пазете се от самоизмамата



страница49/82
Дата18.05.2022
Размер0.97 Mb.
#114348
1   ...   45   46   47   48   49   50   51   52   ...   82
125 razchupvane na okovite-Nil Andersen
Свързани:
Невястата Христова, ДуховнаТрансформация.Конспект2021, Prizivat, Poslednata bitka, the path, Girls-with-Swords-Bulgarian, viografia na kenet hegin, Holy-Spirit-Book-Bulgarian, 171 Bojiite-praznici, СТИХОВЕ ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕ К.Блейк, Книги библейски теми, Praseta v hola, 02-Основите-на-Христос (2), prokliatia
Пазете се от самоизмамата
Възможно ли е наистина християните да мамят себе си? Да, напълно е възможно. Свещеното Писание разкрива няколко начина на поведение, чрез които християните стават уязвими за самоизмама.
Ние мамим себе си, когато слушаме Словото, но не го изпълняваме (Яков 1:27; 1 Петр. 1:13). Научавам за пастори и мисионери от цялата страна, които проповядват точно срещу греховете, които самите те вършат. Национално известни личности в християнския свят, които ожесточено осъждат безнравствеността, оказва се крият безнравствен начин на живот. Тези от нас, които сме призвани да проповядваме или поучаваме Божието Слово, трябва да го слагаме на първо място. Трябва да заставаме на колене пред Бога, когато подготвяме проповедта си и да казваме: „Боже, изпълнява ли се това писание в моя живот?" Ако не, по-добре да бъдем честни и да кажем на онези, които ни слушат: „Бих искал да бъда по-добър пример за изпълнението на този пасаж, но все още раста в тази област". Да прогласяваш Божието Слово, сякаш то е истина в твоя живот, когато всъщност не е така, е лъжа и ти мамиш самия себе си.
Онези от нас, които приемаме Словото, също сме уязвими за самоизмамата, ако не го приложим на практика. Чуваме проповед или урок и казваме: „Ей! Каква страхотна истина!" и бързаме да я споделим с някой друг, без самите ние да я обмислим и да я приложим в живота си. Яков казва, че слушателите на Словото, които не са изпълнители на Словото, мамят себе си (1:22).
Защо се страхуваме да признаем, че животът ни не отговаря напълно на Писанието? Вярвам, че това е така, защото мнозина от нас имат комплекс за съвършенство. Мислим, че трябва да бъдем модел за съвършенство и не признаваме неуспеха си. Но не можем да бъдем модел за съвършенство, защото не сме съвършени, можем да бъдем само пример за израстване. Другите около нас искат да знаят, че сме истински хора в процес на узряване. Те трябва да виждат как се справяме и с неуспехите, освен с успехите. Когато показваме пример на такава честност в християнската общност, ние до голяма степен намаляваме възможността измамникът да си осигури място.
Мамим себе си, когато казваме, не нямаме грях (1 Йоан 1:8). Свещеното Писание не сочи, че сме грях, то казва, че е възможно да съгрешим и грехът да живее в смъртните ни тела (Римл. 6:12). Ние не сме безгрешни светии, ние сме светии, които понякога съгрешават. Важно е да признаваме честно неуспехите си и да носим кръста си всеки ден. Когато осъзнаем несъответствие между това, което сме, и поведението си, трябва да го изповядваме и да се справим с проблема. Човекът, който мами себе си, като пренебрегва лошите несъответствия и им позволява да се укрепят, се е насочил към голямо падение.
Тези от нас, които живеят в земетръсната Южна Калифорния, продължават да чуват за онова „голямото" земетресение, което според много хора е било неизбежно. Когато има малки земетресения (до около четвърта степен по скалата на Рихтер), може да се плашим малко, но също гледаме на тях като на добър знак. Тези малки разтрисания означават, че земните пластове под нас се местят. Докато земната кора се намества по този начин, малко вероятно е да ни удари някое „голямо". Тогава, когато няма малки трусове в продължение на месеци или години, опасността от голямо, разрушително земетресение нараства.
Като живеем в истината, държим себе си отговорни пред Бога и изповядваме и се справяме с греха си всеки ден, ще избегнем големите духовни кризи в живота си. Ако продължаваме да казваме: „Аз нямам грях" или ако не успяваме да признаем недостатъците си и да изгладим различията си с хората, както Бог ни осъжда, ни чака „голямото". В крайна сметка ще изгубим здравето си, семейството си, работата си или приятелствата си. Непризнатият грях е като рак, който расте и ни поглъща.
Мамим себе си, когато мислим, че сме нещо, което не сме (Римл. 12:3; Гал. 6:3). Свещеното Писание ни инструктира да не мислим за себе си по-високо, отколкото трябва да мислим. „Но аз знам кой съм", казваш ти. „Аз съм дете на Бога, аз седя в небесни места с Христос, всичко мога чрез Него. Това ме прави много специален." Да, ти си много специален в Божиите очи. Но ти си това, което си, чрез Божията благодат (1 Коринтяни 15:10).
Животът, който живееш, талантите, които притежаваш и дарбите, които си получил, не са лични постижения, те са израз на Божията благодат. Никога не приемай заслугата за това, което Бог ти е дал, по-скоро радвай се, че вършиш достойни дела, които прославят Господа.
Мамим себе си, когато се смятаме за мъдри според този век (1 Коринтяни 3:18, 19). Връх на интелектуалната арогантност е да претендираме за мъдрост без Божието откровение. „Като се представяха за мъдри, те глупееха" (Римл. 1:22). Понякога сме изкушавани да мислим, че можем да се състезаваме по хитрост и интелект с бога на този свят. Но ние не сме на неговото ниво. Когато си мислим, че можем сами да надхитрим Сатана, ставаме първи кандидати за отклоняване чрез неговата хитрост, Но Сатана не може да се състезава с Бога. Важно е да не се облягаме на собственото си разбиране, а да използваме Христовия ум и да признаваме Него във всичките си пътища (Притчи 3:5, 6; 1 Коринтяни 2:16).
Мамим себе си, когато си мислим, че сме религиозни, но не обуздаваме езика си (Яков 1:26). Нищо не наскърбява Бога толкова, колкото да хулим хората, вместо да ги изграждаме с речта си. Никога не трябва да използваме езика си, за да ги „поставяме на място". Вместо това трябва да се назидаваме един друг с онова, което казваме, и така да даваме благодат на тези, които ни слушат. Ако езикът ти е необуздан, ти се заблуждаваш, като си мислиш, че духовният ти живот е наред.
Мамим себе си, когато мислим, че няма да пожънем това, което сеем (Гал. 6:7). Като християни понякога мислим, че сме освободени от този принцип. Но ще се наложи да се примирим с резултатите и последствията от мислите, думите и действията си, независимо добри ли са или лоши.
Мамим себе си, когато мислим, че неправедните ще наследят Божието царство (1 Коринтяни 6:9, 10). Кейт, една млада жена, живееше в сградата на църквата, в която служех. Тя влезе в офиса ми един ден напълно смазана. Току-що бе научила, че по-голямата й сестра, която я бе довела при Христос, се бе отклонила от Бога и живееше в лесбийска връзка. „Начинът ми на живот няма никакво значение", твърдеше сестрата на Кейт. „Бог ме обича и аз съм простена." Кейт бе разтревожена и объркана.
Аз я насочих към 1 Коринтяни 6: „Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието Царство? Недейте се лъга. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито малакийците, нито мъжеложниците... няма да наследят Божието царство" (стихове 9, 10). Някак си сестрата на Кейт и други като нея се мамят, като не разбират тази истина: да живееш в явен грешен живот е силно свидетелство за неправилно стоене пред Бога. Това не е евангелие на делата, това е въпрос на определяне на истинските ученици по плода им. Ти си напълно заблуден, ако вярваш, че начинът ти на живот може и да не отговаря на изповедта ти.
Мамим себе си, когато мислим, че можем постоянно да се събираме с лоша компания и да не се покварим (1 Коринтяни 15:33). Когато бях млад християнин, обичах да слушам проповедите на един евангелизатор от Ню Орлийнс, наричан „проповедника от Бърбън Стрийт". Този човек живееше в долнопробен квартал и твърдеше, че има служение сред проститутките и други съмнителни личности. Но според 1 Коринтяни 15:33 всеки, който стои в такова обкръжение достатъчно дълго, ще се окаже в беда. И точно това стана с този евангелизатор. Той така се замеси с болнавата страна на Бърбън Стрийт, че накрая изгуби служението си.
Това означава ли, че не трябва да служим на хората с лош морал? Не, трябва да споделяме Христос с тях. Но ако се потопим в тяхната среда, служението ни накрая ще намали ефекта си и нравствеността ни ще се повлияе към лошо.


Сподели с приятели:
1   ...   45   46   47   48   49   50   51   52   ...   82




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница