Наредба №9 от 06. 2004 г за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи
Изтегляне 2.61 Mb.
|
| Раздел I
Пепелоулавящи инсталации Чл. 557. (1) При работа на котлите на твърдо гориво се осигурява непрекъсната и ефективна работа на инсталациите за пепелоулавяне. (2) Не се допуска работа на котли без включени или с неефективно работещи пепелоуловители. Изключение се прави само за режимите на пускане и спиране на котлите съгласно експлоатационната инструкция. Чл. 558. (1) Не се допуска превишаване на нормите за допустими емисии на прах, ако в издаденото за обекта комплексно разрешително не е записано друго. (2) Измерванията на емисиите на летяща пепел след пепелоуловителите се извършват съгласно Наредба № 6 от 1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници (обн., ДВ, бр. 31 от 1999 г.; изм., бр. 93 от 2003 г.). (3) Контролни измервания за определяне ефективността на пепелоотделяне се провеждат задължително преди и след ремонт на пепелоуловителите от упълномощени лаборатории. (4) Пепелоуловителите се подлагат на контролно изпитване за проверка на тяхната експлоатационна ефективност най-малко веднъж в годината. (5) Пепелоуловителите се изпитват след всеки основен ремонт или реконструкция. Чл. 559. Режимите на работа на пепелоуловителите се контролират за спазването на: 1. оптималните параметри на електрозахранване и режимите за изтръскване на електродите - за електрофилтрите; 2. оптималния разход на оросяваща вода и температурата на газовете след апаратите (по-висока с 15 °С от температурата на точката на оросяване на димните газове) - за мокрите пепелоуловители; 3. оптималното аеродинамично съпротивление на апаратите - за механичните пепелоуловители. Чл. 560. Разпалването на котли с течно гориво/газ се извършва при: 1. изключено високо напрежение на електрофилтрите; 2. включени в работа механизми за изтръскване на електродните системи; 3. включена системата за контрол на работата на електрофилтъра и наличието на пепел в бункерите; 4. подаване на вода в пепелосмивните апарати на електрофилтрите и батерийните циклони; 5. подаване на въздух в апаратите на системата за пневматично пепелоотделяне; 6. подаване на вода за оросяване в мокрите пепелоуловителни инсталации. Чл. 561. (1) Не се допуска експлоатацията на котли, електрофилтрите на които работят с по-малко от 50 % от токоизправителните агрегати за електрозахранване. (2) Не се разрешава експлоатация на мокри пепелоуловители без подаване на оросяваща вода. Чл. 562. (1) Топлоизолацията и отоплението на изолаторните кутии и бункерите се поддържат в изправност. (2) Вътрешните повърхности на пепелоуловителите и газопроводите се защитават от корозия. Чл. 563. (1) При спиране на парогенераторите за повече от 3 денонощия електрофилтрите се почистват от пепелни отложения. (2) Сухите пепелоуловители периодично се почистват от пепелни отложения с помощта на сгъстен въздух или вода. Чл. 564. (1) Не се допуска работа на електрофилтри с изключена сигнализация за нивото на пепелта в бункерите. (2) Не се допуска използването на бункерите на пепелоуловителите за складиране на уловената пепел. Пепелта се отделя от бункерите непрекъснато. Чл. 565. (1) На електрофилтрите се изключва високото напрежение на всички полета, когато температурата на изходящите димни газове се повиши над тази на входящите. (2) При откриване на огнище на пожар в електрофилтъра котелът се спира до пълното отстраняване на огнището. Раздел II Инсталации за транспортиране на сгурията и пепелта и места за тяхното складиране - сгуроотвали Чл. 566. Инсталациите за транспортиране на сгурията и пепелта и местата на тяхното складиране (сгуроотвалите) се поддържат в състояние, което осигурява: 1. непрекъснато и икономично отвеждане и складиране на сгурията и пепелта в сгуроотвала; 2. сигурност на съоръженията на вътрешните и външните инсталации за транспортиране на сгурията и пепелта; 3. рационално използване на работния обем на сгуроотвала; 4. предпазване от замърсяване със сгурия, пепел и отпадни води на околната среда. Чл. 567. Експлоатацията на системите за хидравлично и сухо сгуропепелоотделяне се организира в режими, които осигуряват: 1. оптимални разходи на вода, въздух и електроенергия; 2. минимално износване на сгуропепелопроводите; 3. недопускане замръзването на външните сгуропепелопроводи и водопроводи; 4. недопускане образуването на отложения в бункерите, каналите и сгуропепелопроводите. Чл. 568. (1) Инсталациите за транспортиране на сгурията и пепелта се поддържат плътни без пропуски. (2) В сгурните вани за механизирано сгуроотделяне се поддържа водно ниво, което осигурява охлаждане на сгурията и не допуска влизане на въздух в пещта. (3) Вратите на сгурните бункери, люковете за наблюдение в сгурните шахти и другите технологични отвори се затварят плътно и не се отварят при пулсации в пещта на котела. Чл. 569. (1) Състоянието на смивните и ускоряващите дюзи периодично се контролира и при увеличаване на вътрешния диаметър с повече от 10 % спрямо проектния дюзите се заменят. (2) Средствата за измерване, технологичните защити, блокировките и сигнализацията на системите за хидравлично или пневматично транспортиране на сгурията и пепелта се поддържат в изправност и периодично се проверяват. Чл. 570. (1) Превключвателните устройства на инсталациите за транспортиране на сгурията и пепелта и устройствата за изолиране на отделни възли по време на ремонт постоянно се поддържат в изправност. (2) Тръбопроводите за хидравлично транспортиране на сгуропепелния пулп се разполагат така, че позволяват завъртане и смяна на тръбите в зависимост от степента на износване и могат да се дренират при спиране. Наклонът им периодично се проверява и при необходимост се възстановява зададеният по проекта. (3) В системите за пневматично пепелоотделяне въздухът се очиства от масло и влага и се вземат мерки за предотвратяване попадането на влага в пепелопроводите, междинните бункери и складовите вместимости за пепел. Чл. 571. (1) Хидравличната система за транспортиране на сгуропепелния пулп се предвижда с възможност за повторно използване на водата. (2) Експлоатацията на оборотни (затворени) хидравлични системи за сгуропепелоотделяне се организира в безотточен режим, който осигурява поддържането на средногодишен баланс на водите. (3) Изхвърлянето на външни потоци води в системата за сгуропепелоотделяне се допуска, при условие че общото количество на добавъчните води не превишава фактическите загуби на системата в течение на една календарна година. (4) В качеството на добавъчна вода на оборотната система за сгуропепелоотделяне се използват най-замърсените потоци промишлени води. (5) При недостиг на избистрени води добавянето на техническа вода в оборотната система за шлакопепелоотделяне се допуска, при положение че за това се използва отделна група помпи. (6) Смесването в помпи и тръбопроводи на технически и избистрени води се забранява, с изключение на системи с неутрална или кисела реакция на избистрените води. (7) Избистрени води се изпускат в реки и водоеми за общо ползване след разрешение на регионалните контролни органи за опазване на околната среда. Чл. 572. (1) Изведените в резерв или ремонт линии за хидравлично или пневматично пепелоотделяне се изпразват и при необходимост се промиват с вода или продухват с въздух. (2) При отрицателни температури на външния въздух изведените от работа сгуропепелопроводи и тръбопроводи за избистрени води на системата за сгуропепелоизвоз своевременно се дренират. Чл. 573. (1) Износването на сгуропепелопроводите се контролира периодично и износените тръби се заменят. (2) Тръбопроводите се очистват от минерални отложения при повишаване на хидравличното съпротивление на тръбопроводите с 20 %. Чл. 574. Инсталациите за транспортиране на сгурията и пепелта, както и самият сгуроотвал се експлоатират в съответствие с вътрешна инструкция и типовите нормативни указания за такива съоръжения. Чл. 575. (1) Сгуроотвалите се запълват в съответствие с проекта.
Чл. 576. (1) Около сгуроотвалите и останалите съоръжения на външната система за транспортиране на сгуропепелината и около пътищата, намиращи се в съседство с тях, се поставят съответните предупредителни и забранителни знаци. (2) Местата на изпускане на сгуропепелния пулп, които се нуждаят от обслужване (водоизпускателни шахти, преливници и др.), се поддържат осветени. Чл. 577. (1) Запълването на хидравличните сгуроотвали се контролира най-малко веднъж в годината, като се проверява нивелацията на повърхнините, разположени над водното ниво, и се измерва дълбочината на езерото за утаяване. (2) Максималната кота на запълване на сгуроотвалите се отбелязва с репери. (3) При запълване на сгуроотвалите преди поредното повишаване на водното ниво на всички участъци от дигите, които ще се покрият с вода, се създават "плажове" от сгуропепелен материал. (4) При невъзможност за създаване на "плажове" се допуска защитата на дигите срещу износване от вълните да се осигури посредством каменен насип, плетове и др. (5) При появяване на филтрация от външната част на дигата се понижава водното ниво в сгуроотвала със следващото намиване на допълнителен "плаж" и се прави дренаж. Раздел III Сероочистващи уредби Чл. 578. (1) Този раздел се отнася за сероочистващи уредби (СОУ), работещи по технологията "мокър варовиков метод", експлоатирани по вътрешна инструкция и изискванията на производителя на сероочистващите съоръжения. (2) Експлоатацията на СОУ обхваща процесите: 1. складиране на варовика; 2. първична обработка на варовика; 3. приготвяне на варовикова суспензия; 4. абсорбиране на серните окиси и отделяне на гипсова суспензия; 5. обезводняване на гипсовата суспензия; 6. транспортиране и складиране на гипсовия продукт. Чл. 579. При експлоатацията на сероочистващите уредби се осигуряват: 1. постоянна готовност за приемане на варовика и контрол на договорираните характеристики; 2. автоматизирано разтоварване и складиране; 3. смилане до необходимата едрина, смесване с вода и получаване на варовикова суспензия с проектна гъстота; 4. мерки за ограничаване отделянето на прах и вредни вещества; 5. плътност на горния и долния поток на хидроциклона; 6. икономичен режим на работа, съобразен с разработените режимни карти; 7. непрекъснат мониторинг на серен диоксид на входа и изхода на абсорбера; 8. непрекъсната работа на електрофилтрите при действието на СОУ. Чл. 580. Сероочистващата уредба се изключва при: 1. спиране на работата на всички рециркулационни помпи за варовикова суспензия; 2. изключване на електрофилтъра; 3. недопустим пропуск на димен газ от газоход или компенсатор; 4. теч от абсорбера; 5. изведени от работа две трети от бъркалките в абсорбера; 6. неизправни блокировки и защити. Глава тридесета КОНТРОЛ ВЪРХУ СЪСТОЯНИЕТО НА МЕТАЛА Чл. 581. На всеки енергиен обект по време на монтажа и през целия експлоатационен период се контролира състоянието на метала и на заваръчните съединения на топлоенергийните съоръжения и тръбопроводи в съответствие с техническата нормативна уредба и БДС. Чл. 582. За осъществяване на контрол върху състоянието на метала на енергийния обект от ръководителя на обекта се изготвят и утвърждават:
Чл. 583. Контролът на метала се извършва от акредитирано лице в присъствието на специалисти от обекта, отговорни за контрола на метала. Чл. 584. При необходимост се извършва допълнителен контрол на метала извън обема, определен от действащата техническа нормативна уредба, по програма, утвърдена от ръководителя на енергийния обект. Чл. 585. (1) На метала на топлоенергийните съоръжения и тръбопроводи се извършват: 1. входящ контрол - по време на монтаж, ремонт или реконструкция преди включването на съоръжението в експлоатация; 2. експлоатационен контрол - по време на целия период на експлоатацията; 3. граничен контрол - при констатиране на степен на изчерпване на остатъчния ресурс 90 % и повече на отделни елементи или системи от дадено съоръжение. (2) Техническата документация за проверките и контрола на метала се съхранява до бракуването на съоръженията. Чл. 586. (1) Методите и обемът на входящия контрол на метала се определят в съответните нормативно-технически документи. (2) Характеристиките на метала, определени при входящия контрол, се използват в базата от данни за сравнителна оценка на състоянието му през целия експлоатационен период. Чл. 587. (1) Експлоатационният контрол се извършва по методи, с които може да се установят настъпилите изменения в състоянието на метала и да се определи годността му за експлоатация до изчерпване на проектния ресурс. (2) Обемът и сроковете за извършване на експлоатационен контрол се определят с вътрешна инструкция, съобразени с нормативна уредба и с условията на работа на съоръженията. Чл. 588. (1) Допуска се след изчерпване на проектния ресурс на основните елементи от енергийните съоръжения (тръбопроводи, колектори и барабани на котли, паропроводи, корпуси на турбини, клапани и др.) изрязването на метални образци от тях за извършване на техническа диагностика. (2) Въз основа на техническата диагностика по ал. 1 се изготвят заключения за остатъчния ресурс на метала и предписания за определяне на допълнителен срок за работа или за бракуването му. Чл. 589. За оценяване състоянието на основния и наварен метал се използват неразрушаващи методи за контрол. Чл. 590. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) Получените резултати от извършения контрол на метала по чл. 583 , 586 , 587 и 588 се документират и се съхраняват до извеждане на съоръженията от експлоатация. Чл. 591. При неудовлетворителни резултати от проведен контрол за състоянието на метала на отговорни елементи и възли ръководителят на обекта назначава експертно-техническа комисия, която анализира резултатите от контрола, заключението на акредитираното лице, провело техническата диагностика, и взима решение за ремонт на тези елементи и възли или за техния демонтаж или за провеждане на възстановителна термична обработка. Чл. 592. Вътрешната инструкция на обекта, по която се извършва контрол на метала, отразява особеностите на експлоатацията на съоръженията и на нормативните актове. Глава тридесет и първа ТОПЛОФИКАЦИОННИ УРЕДБИ И ТОПЛОПРЕНОСНИ МРЕЖИ Раздел I Общи положения Чл. 593. Топлофикационните уредби и топлопреносните мрежи са съвкупност от технологични съоръжения и топлопроводи, предназначени за производство и пренос на топлинна енергия от топлоизточника до потребителите, свързани в топлоснабдителна система. Чл. 594. Производството на топлинна енергия се осъществява от:
Чл. 595. За граница между топлофикационните уредби по чл. 593 и топлопреносната мрежа се приема спирателната арматура, която осъществява връзката между тях на територията на топлоизточника или на неговата ограда. Чл. 596. Съоръженията на топлофикационните уредби и мрежи се експлоатират при спазването на изискванията на тази глава и на общите изисквания в останалите глави от наредбата, които имат връзка с тях. Чл. 597. Оперативното управление на топлоснабдителната система се извършва от оператор на топлопреносната мрежа, специализирано звено от топлопреносното предприятие. Чл. 598. (1) Операторът на топлопреносната мрежа осигурява режима на работа на топлопреносната мрежа.
Чл. 599. (1) При осигуряването на режима на работа на топлопреносната мрежа се спазват температурният график за топлоснабдяване, допустимите отклонения на работните параметри, балансът между производството и потреблението. (2) Температурата на водата в подаващия топлопровод на топлопреносната мрежа се задава по температурен график в съответствие с приведената външна температура на въздуха. (3) Приведената външна температура на въздуха е в зависимост от измерената и прогнозната температура, измерената и прогнозната скорост на вятъра и други фактори. (4) Налягането в подаващия и връщащия топлопровод се задава и измерва на изхода от топлоизточника или в други контролни точки от топлопреносната мрежа. (5) Допустимите отклонения на зададените с режима работни параметри на водата топлоносител са в границите: 1. температура на входа в топлопреносната мрежа, ± 2 °С; 2. налягане в подаващия топлопровод, ± 5 %; 3. налягане във връщащия топлопровод, ± 20 kPa. (6) При надвишаване на зададения разход на мрежова вода операторът на топлопреносната мрежа предприема мерки за възстановяване или коригиране на режима. (7) Допустимите отклонения на работните параметри на парата топлоносител (налягане и температура), отпускана на потребителите, са в границите ± 5 %, ако в договорите за доставка не са предвидени други стойности. Чл. 600. Температурата на водата в топлопреносната мрежа може да се повишава равномерно със скорост не по-висока от 30 °С/h. Чл. 601. (1) Видът, обемът и сроковете на ремонтите на топлофикационните уредби и топлопреносните мрежи се определят според техническото им състояние, при наложена необходимост и с организация за минимално времетраене съгласно вътрешна инструкция, съобразена с действащата техническа нормативна уредба.
Раздел II Топлофикационни уредби Чл. 602. Този раздел се отнася за топлофикационните уредби - бойлерни, акумулатори на топлина и мрежови помпени станции. За всички съоръжения и системи, свързани с топлофикационните уредби, се прилагат указанията в съответните глави от наредбата. Чл. 603. За бойлерните уредби на базата на проектните данни и проведено изпитване при въвеждането им в работа и не по-рядко от веднъж на 3 години през време на експлоатацията се определят:
Чл. 604. При работата на бойлерна уредба се извършва постоянен контрол на: 1. нивото на кондензата и работата на устройствата за автоматично поддържане на нивото и автоматично отвеждане на кондензата; 2. отвеждането на некондензираните газове от парното пространство; 3. температурния напор; 4. температурата на загрятата мрежова вода; 5. качеството на кондензата на греещата пара за проверка на хидравличната плътност. Чл. 605. Топлообменните апарати се почистват в зависимост от степента на замърсяване и при повишаване на температурния напор над допустимата стойност най-малко веднъж в годината (преди отоплителния сезон). Чл. 606. Акумулаторите на топлина (резервоари) се използват в топлопреносните мрежи с малки дължини и с недостатъчен обем за акумулиране на топлината и се съоръжават със:
Чл. 607. (1) След монтаж или ремонт акумулаторите на топлина се запълват с вода до нивото, предвидено по проекта за изпитването им. (2) Счита се, че резервоарът е преминал изпитанията, ако в течение на 24 ч по неговата повърхност или по краищата на дъното не са открити течове и нивото на водата в резервоара не се понижава. Чл. 608. (1) Акумулаторите на топлина се запълват само с химически обработена и деаерирана вода с температура не по-висока от 95 °С. Скоростта на запълване с вода се определя от пропускателната способност на сигналната тръба. (2) Всички акумулатори на топлина, бойлери и други обемни съдове се обезопасяват срещу създаване на вакуум при изпразване. (3) Вътрешните и външните повърхности на резервоарите акумулатори се защитават срещу корозия, а повърхността на водата - от аерация. (4) Вътрешни и външни огледи за състоянието на резервоарите, компенсаторните устройства на топлопроводите, както и на сигналните тръби се извършват най-малко веднъж в годината. (5) Състоянието на металната конструкция се изследва веднъж на 3 години. При корозионно износване на стените, покрива или дъното повече от 20 % от дебелината на ламарината резервоарът незабавно се извежда в ремонт независимо от това на каква площ е износването. (6) Веднъж на 8 години се провежда безразрушителен контрол на заваръчните шевове. Чл. 609. Забранява се експлоатацията на топлинни акумулатори в случаите на: 1. изведени или неизправни блокировки за прекратяване притока на вода в резервоара при достигане на максималното ниво на запълване, както и за спиране на помпите за изпразване при достигане на минималното ниво за изпразване; 2. неработеща система за контрол и сигнализация на нивото на водата при максимално запълване; 3. липса на преливна тръба на кота максимално допустимо ниво на запълване и без сигнална тръба; 4. без усилени външни конструкции за предпазване от лавинообразно разрушаване; 5. без антикорозионна защита на вътрешната повърхност; 6. присъствие на лица, нямащи пряко отношение към експлоатацията, и на персонал при пълнене на резервоарите; 7. при липса на експлоатационна инструкция и квалифициран персонал. Чл. 610. Мрежовите помпени станции се експлоатират при осигуряването на: 1. възможност за поддържане на зададения хидравличен режим на мрежата при авария на работещ помпен агрегат с включване на резервен агрегат; 2. постоянна готовност на устройствата за автоматично включване на резервните помпи с извършване на проверка по определен график; 3. защита от повишено налягане на топлопреносната мрежа при работа на мрежовите помпи; 4. резервно захранване с електрическа енергия на двигателите на мрежовите помпи; 5. изправност на обратните клапани на мрежовите, кондензните и подхранващите помпи; 6. експлоатационно чисто състояние на филтрите пред мрежовите помпи; 7. проверени и изправни КИП и А. Раздел III Топлопреносни мрежи Чл. 611. (1) Топлопреносната мрежа е част от топлоснабдителната система, съставена от топлопроводи и технологични съоръжения, разположени между границите на собственост на топлопреносното предприятие с топлоизточника и/или с потребителите, служещи за пренос на топлинна енергия от топлоизточника до потребителите. (2) Към технологичните съоръжения на топлопреносната мрежа се отнасят принадлежащите към нея помпени станции, топлообменни, регулиращи, секциониращи и измервателни станции и възли, както и другите специални съоръжения. (3) Топлопреносната мрежа включва и спомагателните системи за управление, регулиране, защита, информация и комуникация, необходими за нейната работа. Чл. 612. (1) Абонатната станция е уредба, чрез която се осъществява подаване, измерване, преобразуване и регулиране на параметрите на топлинната енергия от топлопреносната мрежа към потребителите. (2) Абонатните станции и присъединителните топлопроводи до тях са част от топлопреносната мрежа. (3) Абонатните станции на потребителите работят с изправни регулатори и с включени топломери за измерване на топлоенергията. Чл. 613. Топлопреносните мрежи се делят на: 1. магистрални (магистрали) - участъци на мрежи от топлоизточника до топлоснабдяваните райони или промишлените зони и предприятия; 2. разпределителни - отклоненията от магистралите към отделните квартали, групи потребители или предприятия; 3. присъединителни - отклоненията от разпределителната мрежа към отделните потребители; при населени райони с квартално застрояване това се отнася и за мрежата вътре в отделните квартали - квартални (дворни) мрежи. Чл. 614. (1) Територията на обслужване на топлопреносната мрежа се простира между границата на собственост с топлоизточника, определена в чл. 595 , освен ако не е договорено друго, и границите на собственост с потребителите, определени в Наредбата за топлоснабдяването по чл. 125, ал. 3 ЗЕ. (2) Границите на топлопреносната мрежа се посочват в договора за доставка на топлоенергия и общите условия за продажба. Чл. 615. При експлоатацията на топлопреносната мрежа се осигурява: 1. снабдяването на потребителите с топлинна енергия при условията, определени с наредба по чл. 614 ; 2. поддържането на обектите и съоръженията на топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на тази наредба и вътрешните експлоатационни инструкции; 3. контролирането на вертикалната планировка и състоянието на пътната настилка в охранителната зона на топлопроводите; 4. недопускането на строителство, складиране на материали и отпадъци, както и засаждане на многогодишни насаждения по трасето на топлопроводите; 5. поддържането в изправност на огражденията и конструкциите за недопускане на външни лица до съоръженията, спирателната и регулиращата арматура. Чл. 616. Изкопните работи по трасето на топлопроводите или извършването на други дейности в близост до тях, изпълнявани от външни организации, се извършват по определен ред, съгласувано и под наблюдението на топлопреносното предприятие. Чл. 617. Наклонът на тръбопороводите на топлинните мрежи е не по-малък от 2/1000 независимо от направлението на движение на топлоносителя и начина на полагане на топлопроводите. Чл. 618. Конструкцията на съоръженията и елементите на топлопреносната мрежа се изпълняват по изискванията на действащата техническа нормативна уредба. Чл. 619. Всички съединения на тръбите в топлопреносната мрежа се изпълняват чрез заваряване. Допуска се използването на фланцеви съединения за присъединяване на топлопроводите към арматура и детайли на съоръжения, снабдени с фланци. Допуска се заварка на фланцева арматура непосредствено към топлопроводите. Чл. 620. За топлопреносната мрежа се осигурява компенсация на топлинните удължения на топлопроводите. Чл. 621. (1) В топлопреносната мрежа се използва стоманена арматура.
Чл. 622. Не се допуска употреба на азбест, конопени и памучни набивки за уплътнение в арматурата и салниковите компенсатори. Чл. 623. Топлопреносната мрежа се осигурява със спирателна арматура на:
Чл. 624. Забранява се експлоатацията на топлопреносните мрежи, при които: 1. външната повърхност на топлопроводите, металните конструкции и фасонните части не са защитени с антикорозионно покритие; 2. вложени са горими изолационни материали или вещества, отделящи химически вредности; 3. положените на открито или в земята топлопроводи са без защитена външна повърхност с хидроизолационно покритие. Чл. 625. За камерите и проходимите канали на топлопроводите се осигуряват: 1. свободен достъп до люковете по трасето и в крайните точки на отделните участъци; 2. плътно затваряне на люковете и недопускане попадането на повърхностни води върху съоръженията; 3. надеждна стълба под всеки люк; 4. вентилиране на камерите и проходимите канали; 5. безопасно електрическо осветление на проходимите канали; 6. поддържане в изправност на вентилационните системи и електрическото осветление в проходимите канали от техния собственик; 7. поддържане в изправност на дренажите за отвеждане на подпочвените води и водите от пропуски по топлопроводите; 8. недопускане обратно проникване на вода от канализацията към свързаните с нея съоръжения от топлопреносната мрежа; 9. измервателни прибори за измерване температура и налягане. Чл. 626. При въздушно положени топлопроводи се предвижда и изпълнява: 1. предпазването на арматурата с електрозадвижване от атмосферните влияния и изключване достъпа на външни лица; 2. монтирането на щуцери със спирателна арматура за изпускане на вода/изпускащи устройства/в ниските точки на топлопроводите на водните топлинни мрежи и кондензопроводи; 3. дренирането в ниските точки и пред вертикалните издигания на парните топлопреносни мрежи; в тези места, а така също и в правите участъци на паропроводите през 400 - 500 m при попътен и през 200 - 300 m при насрещен наклон да се монтира устройство за пусков дренаж на паропровода; 4. монтирането на щуцери със спирателна арматура за изпускане на въздуха (обезвъздушители) във високите точки на топлопроводите на топлинната мрежа, в това число във всеки секциониран участък; 5. извършването на периодична проверка и поддържането в безопасно състояние на площадките с постоянни стълби, които обслужват елементи на топлопроводите на височина, по-голяма от 2,5 m. Чл. 627. Запълване на топлопроводи от топлопреносната мрежа, промивка, дезинфекцията, включването на циркулация, продувка, подгряване и други операции по пускането на водните и на парните мрежи, а така също и изпитвания на цели мрежи или на отделни елементи се изпълняват по програма на топлопреносното предприятие. Чл. 628. Топлопреносната мрежа се допълва с вода непрекъснато, като при работен режим се поддържа зададеното налягане на смукателната страна на мрежовите помпи, а при статичен режим на мрежата - статичното налягане. Чл. 629. (1) Инсталацията за запълване/допълване на топлопреносната мрежа осигурява подаването на химически обработена и деаерирана вода при динамичен и при статичен режим. (2) Водата за допълване отговаря на изискванията на глава двадесет и шеста, раздел IV. (3) За промиване на топлопроводите и за запълване в авариен режим се осигурява подаване на необработена химически вода от питейния водопровод или от водопроводите за техническа вода. (4) Всеки случай на подаване на необработена вода в топлопреносната мрежа се документира в оперативния дневник, като се отбелязват количеството и източникът на водоползване. (5) Контролният кран, монтиран между спирателната арматура на тръбопровода, който съединява допълващото устройство с водопровода за техническа, циркулационна или питейна вода, е отворен при нормална работа на топлопреносната мрежа. Спирателната арматура се пломбира при крайно затворено състояние. (6) Допълващият тръбопровод се снабдява с разходомер за отичане на допълващата вода. Чл. 630. (1) Пускът на водните топлопреносни мрежи се състои от следните операции: 1. запълване на топлопроводите с мрежова вода и обезвъздушаване; 2. установяване на циркулация; 3. проверка плътността на мрежата; 4. включване на потребителите и пусково регулиране на мрежата. (2) Топлопроводите се запълват с мрежова вода с температура на водата не по-висока от 70 °С при изключени системи на топлопотребление. (3) В периода на пуска се води наблюдение за запълването и подгряването на топлопроводите, състоянието на спирателната арматура, салниковите компенсатори, дренажните устройства. (4) Последователността и скоростта на провеждането на пусковите операции изключват възможността за значителни топлинни деформации на топлопроводите. Чл. 631. (1) Пускът на парните топлопреносни мрежи се състои от следните операции: 1. подгряване и продувка на паропроводите; 2. запълване и промивка на кондензопроводите; 3. включване на потребителите. (2) Преди началото на подгряване арматурата на отклоненията от подгреваемия участък се затваря. Подгряването се започва от магистралата и след това поред на нейните разклонения. Неголемите слаборазклонени паропроводи може да се подгряват едновременно по цялата мрежа. Чл. 632. Топлопреносните мрежи, принадлежащите им камери, спирателната и регулиращата арматура, компенсаторите и другите съоръжения се обозначават с диспечерски номер в съответствие с оперативната схема при оператора на топлопреносната мрежа. Чл. 633. (1) На оперативната схема се отбелязват камерите и проходимите канали, изложени на опасност от проникване на газ.
Чл. 634. (1) При експлоатацията на топлопреносните мрежи непрекъснато се следи и контролира режимът на работа на съоръженията, състоянието на съоръженията, нарушенията в нормалната работа и причините за възникналите аварии. (2) Състоянието на неподвижните и подвижните опори и на компенсиращите устройства се проверява периодично по график най-малко веднъж в годината. (3) Установените неизправности, дефекти и повреди се документират в специален дневник и причините за тяхното възникване своевременно се изясняват и анализират. (4) Забранява се експлоатирането на топлопреносната мрежа или на елементи от нея в случаите на: 1. възникване на повреди, които са опасни за работата им, замърсяват околната среда и застрашават здравето на хората; 2. превишаване на параметрите на работното налягане и температура над допустимите стойности; 3. появяване на големи пропуски на топлоносител; 4. получаване на трайни повреди на дренажни, отводнителни и вентилационни системи на канали и шахти, неподвижни и подвижни опори, пружинни опори и окачвания и при изявена корозия на металните конструкции. Чл. 635. Неработещите участъци от топлопреносната мрежа се запълват с химически очистена и деаерирана вода и се намират под налягане. Чл. 636. (1) Не се разрешава спирателна арматура в топлопреносните мрежи да се използва като регулираща.
Чл. 637. (1) Средствата за технологичен контрол, защита и регулиране отговарят на техническата нормативна уредба и се поддържат в изправност и готовност за действие. (2) Топлопреносната мрежа работи с включени технологични защити. Изключването на технологичните защити се допуска с разрешение на ръководителя по експлоатация на топлопреносното предприятие и запис в оперативен дневник. (3) Временно изключване на технологичните защити за топлопреносната мрежа се допуска в следните случаи: 1. очевидна неизправност на защитата; 2. по време на планови и аварийни ремонти в топлопреносната мрежа; 3. работа при преходен режим; 4. по време на запълване на мрежата до достигане на нормалните й параметри. (4) Действието на технологичните защити се проверява в срокове и в обем съгласно експлоатационните инструкции. Чл. 638. (1) Топлопреносното предприятие определя обоснован средногодишен технологичен разход на добавъчна вода в топлопреносните мрежи. (2) Средногодишният разход на добавъчна вода в t/h за компенсиране на пропуските във водните топлопреносни мрежи не превишава 0,25 % от средногодишния обем на водата в мрежата и в присъединените към нея отоплителни уредби на потребителите. (3) Разходът на добавъчна вода по годишни сезони се определя в границите на средногодишната стойност по ал. 2. (4) В средногодишния разход не се включват количеството на водата за запълване на нови и изведени от ремонт участъци от топлопреносната мрежа, както и за отоплителните уредби на потребителите. Това количество се приспада от общото количество добавъчна вода, отчетено в топлоизточниците. Чл. 639. (1) Топлопреносното предприятие периодично контролира и анализира технологичните разходи от топлоотдаване в топлопреносната мрежа и в абонатните станции, определени като разлика между отпуснатата от топлоизточника топлина и топлинната енергия, доставена на потребителите. (2) При необходимост се извършват специализирани измервания на технологичните разходи от топлоотдаване на топлопреносната мрежа към съответния топлоизточник или на представителни участъци от нея. Чл. 640. Топлопроводите, подложени и застрашени от корозията на блуждаещите токове в земята, периодично се проверяват с извършване на електрически измервания и проверка на съоръженията за защитата им. Чл. 641. (1) Топлопреносните мрежи се подлагат на хидравлично налягане за проверка на якост и плътност на топлопроводите, спирателната и регулиращата арматура, компенсаторите и другите съоръжения.
Чл. 642. (1) При повреда в топлопреносните мрежи се предприемат действия за ограничаване на повредата и за минимално по време прекъсване на топлоснабдяването на потребителите. (2) При необходимост от изключване на повреден участък за оставащите в експлоатация съоръжения се осигурява нормален режим. Чл. 643. Повредата по магистрален топлопровод се отстранява при непрекъсната работа на ремонтните екипи, ако се налага спиране на топлоподаването за повече от 48 часа. Чл. 644. Хидравличните режими на водните топлопреносни мрежи и пиезометричните графици (графиците на налягане) се определят поотделно за отоплителния и летния период за максимален изчислителен разход на топлоносителя. Чл. 645. Изборът на хидравличен режим и работата на мрежовите помпи се съобразяват със следните условия: 1. налягането на водата в топлопреносната мрежа, абонатните станции и в най-високите точки на директно присъединените към мрежата уредби на потребителите е по-високо от налягането на кипене на водата при максималната й температура най-малко с 50 kРа; 2. налягането на водата във връщащите топлопроводи е не по-малко от 50 kРа и не превишава допустимото налягане за топлопреносната мрежа; 3. налягането и температурата на водата от смукателната страна на помпите се поддържат в границите, определени от производителя. Чл. 646. (1) Статичното налягане в топлопреносната мрежа с топлоносител вода се поддържа така, че да не е по-високо от допустимото налягане за съоръженията в топлоизточника, топлопроводите и уредбите на потребителите, директно включени към мрежата, като се осигурява запълването с вода на цялата мрежа. (2) Налягането на водата, подавана в запълнена мрежа, не може да е над нормалното статично налягане за същата мрежа с повече от 100 - 200 kРа. (3) Статичното налягане се определя условно за вода с температура 100 °С. (4) В случаите, когато е възможно получаването на статично налягане в отделни участъци на топлопреносната мрежа, по-високо от допустимото за съоръженията на топлоизточника или на потребителите, се осигурява автоматично разделяне на мрежата на зони, хидравлично изолирани и с налягане, по-ниско от допустимото. Чл. 647. Задължение на топлопреносното предприятие е да изпълнява, контролира и осигурява: 1. настройването на съоръженията в топлопреносната мрежа за гарантиране доставката на топлинна енергия до потребителите в количество и с параметри съгласно договорите; 2. безопасната и сигурната работа на топлопреносната мрежа при нормален режим и при изключване на част от потребителите; 3. използването на излишния напор в абонатните станции за повишаване на хидравличната устойчивост на топлопреносната мрежа; 4. следенето на изменението и развитието на топлинните товари на потребителите; 5. контролирането на техническото състояние и изправността на съоръженията в абонатните станции на потребителите. Чл. 648. Топлопроводите на топлопреносната мрежа след завършване на строителството и след извършване на основен ремонт се почистват чрез промиване с техническа вода и последващо дрениране. ЧАСТ ПЕТА
Каталог: documents -> naredbi naredbi -> Информация предоставена от българските спортни федерации naredbi -> 84 от 28 Октомври 2011г., изм и доп. Дв б naredbi -> Обн. Дв бр. 101 от 18 Декември 2009г. Раздел I. Общи положения naredbi -> П р о г р а м а за управление на отпадъците naredbi -> Решение №382 / 18. 12. 2009 г гр. Мизия глава първа naredbi -> За изграждане и опазване на зелената система на територията на община костенец глава първа общи положения Изтегляне 2.61 Mb. Сподели с приятели:
|