Наредба №9 от 06. 2004 г за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи
Изтегляне 2.61 Mb.
|
| Раздел I
Общи положения Чл. 319. При експлоатация на гориво-транспортното стопанство се осигуряват: 1. постоянна готовност за приемане на гориво от доставчиците и контрол върху неговото количество и качество; 2. изправност на техниката за механизирано разтоварване и на транспортните средства, за доставка на горивото по наземен или воден път; 3. механизирано складиране, смесване на горивата (за твърди горива) и съхраняване на определени запаси от гориво; 4. подаване на горивото към котлите с отстранени метални и дървесни включвания; 5. предотвратяване на замърсяването на околната среда с прах и нефтопродукти; 6. пожарната и аварийна безопасност. Чл. 320. (1) Горивото се доставя с качество в съответствие със стандарта и техническите условия в договора за доставка. (2) Договорите за доставка на горивото включват най-малко: 1. гаранционен състав на горивото, определено по стандартите; 2. график за равномерното доставяне на горивото в енергийния обект; 3. налягането на газа на входа в главния разпределителен пункт (ГРП); 4. условията за системен контрол, осигуряван от собственика на енергийния обект, за количеството и качеството на получаваното гориво; резултатите от анализите на пробите са договорно основание за рекламации. Чл. 321. Анализите на качеството на получаваното гориво се извършват по действащите стандарти и инструкции. Чл. 322. (1) Количествата на постъпващите горива се измерват посредством:
Чл. 323. При приемане на горивото се съставя протокол за всяка една от страните по договора за доставка и превоз на горивото. Чл. 324. Съоръженията и устройствата на вътрешностанционните железопътни линии, сигнализация и връзка, както и подвижният състав се поддържат и ремонтират от техния собственик в съответствие с изискванията на нормативните актове. Раздел II Въглищно стопанство Чл. 325. Съхраняването на въглищата на склад се организира в съответствие с вътрешна инструкция съобразена с физико-химичните качества на горивото, склонността към самозапалване и производствените характеристики на складовата механизация. Чл. 326. Механизацията и съоръженията на складовете за въглища се поддържат в състояние, осигуряващо нормалната им работа и производителност. Чл. 327. Не се допуска работата на товароподемни устройства при наличие на пукнатини в носещата металоконструкция, разкъсани стоманени въжета, неизправни спирачки, крайни изключватели и ограничители. Чл. 328. Не се допуска работа на лентови транспортни устройства при неизправна или неработеща по дължината на лентите система за аварийно спиране. Чл. 329. Устройствата за подаване на въглища се управляват автоматично или дистанционно от централно табло за управление и са осигурени с подходящи защити, блокировки и сигнализация, поддържани постоянно в изправност. Чл. 330. В галериите и закритите естакади на лентовите транспортьори, пресипните възли на основния тракт и тракта за подаване на въглища от склада, в дробилния корпус и в подземните части на разтоварващите устройства се поддържа температура, която не позволява замръзване на въглищата и на обслужващите пътеки и площадки. Чл. 331. Въглищата се надробяват на късове с предвидената в проекта едрина. Чл. 332. (1) Преди подаване на въглищата в дробилките и мелниците механизирано се отделят и отстраняват металните и дървесните предмети.
Чл. 333. Пробите от въглища се вземат и обработват в съответствие с изискванията на стандарта. Чл. 334. При експлоатация на съоръженията и системите за подсушаване и смилане на въглища, както и при съставянето на експлоатационни инструкции, режимни карти и наряди за безопасност при работа въглищата със съдържание на летливи вещества над 20 % на горима маса се третират като взривоопасни. Чл. 335. (1) Експлоатацията на сградите и съоръженията на гориво- транспортното стопанство се организира по начин, изключващ възникването на прахова експлозия, предизвикана от: 1. наличието на натрупан въглищен прах; 2. динамични импулси, предизвикващи завихряне и смесване на праха с въздуха; 3. източник на възпламеняване на праха (външен или самозапалване). (2) Допуска се ръчно почистване на въглищния прах само по изключение и след обилно оросяване на праха с диспергирана вода. (3) Не се допуска почистването на прах при констатирани признаци на самозапалване и горене (тлеене). (4) Огнище на пожар (тлеещ прах) се гаси в съответствие с вътрешна противопожарна инструкция, като се използват химически пожарогасители или фино диспергирана вода. Чл. 336. (1) Механизмите и устройствата, които са източници на запрашаване, се поддържат добре уплътнени и снабдени със средства за обезпрашаване (аспирационни уредби, хидрообезпрашване), осигуряващи чистота на въздуха в помещенията за подаване на въглища в съответствие със санитарните норми. (2) Аспирационните уредби осигуряват почистването от прах до санитарните норми на изхвърления в атмосферата въздух. (3) Запрашеността и загазяването с въглероден окис в помещенията за подаване на въглища се контролират. Раздел III Стопанство за течни горива Чл. 337. Стопанството за течно гориво мазут осигурява непрекъснато подаване на филтриран и подгрят мазут в необходимото количество за котлите с параметри (налягане и вискозитет), съответстващи на приетата схема (едно/двуконтурна) за захранване на горелките на котлите. Чл. 338. Съоръженията за разтоварване на мазута се поддържат в изправност, източени от мазут след изпразването на цистерните и обезопасени. Чл. 339. За подгряване на мазутни цистерни се използва пара с температура не по-висока от 250 °С. Чл. 340. Мазутът в приемните резервоари се загрява до температура, осигуряваща нормалната работа на мазутните помпи, но не по-висока от 90 °С. Чл. 341. Външната топлоизолация на металните резервоари за мазут и вътрешното им антикорозионно покритие се поддържат в изправност. Чл. 342. Вътрешен оглед, отстраняване на забелязани дефекти и почистване от утайки по дъното се извършват най-малко веднъж на 10 години. Чл. 343. Остатъците от мазут, получени при почистване на резервоари, канали и съоръжения, се извозват и изгарят на специално предназначени места, съгласувани с районната инспекция по опазване на околната среда (РИОС). Чл. 344. Запасите от течно гориво в резервоарите и разходът му се определят по монтираните нивомерни устройства и използването на калибровъчни таблици. Чл. 345. При директна схема на подаване и подгряване на мазута в напорните тръбопроводи към котлите, съоръжени с механични горелки, налягането на течното гориво се поддържа с колебания не повече от 0,1 МРа и вискозитет съгласно техническите условия на горивните уредби на котлите. Чл. 346. (1) Филтрите за течно гориво се почистват при повишаване на съпротивлението им с 50 % спрямо началното (в чисто състояние) при разчетния разход чрез парно продухване, химикали или ръчно.
Чл. 347. (1) Резервните помпи, подгревателите и филтрите се поддържат в постоянна готовност за работа. (2) Превключването от работна на резервна помпа се извършва по утвърден график не по-рядко от един път месечно. Чл. 348. (1) След продължителен престой на резервоар с мазут преди включване в работа, се взема проба от придънния слой (до 0,5 m от дъното) за определяне съдържанието на вода. (2) Вземането на проби и отстраняване на водата от придънния слой се определя в експлоатационната инструкция. Чл. 349. Показанията на дистанционните нивомери за горивото в резервоарите, изнесени на пулта за управление, и действието на сигнализацията за пределно повишаване и понижаване на температурата на горивото се проверяват най-малко веднъж седмично. Раздел IV
Чл. 350. Устройството и безопасната експлоатация на газовото стопанство в енергийните обекти се регламентират с наредбата по чл. 200, ал. 1 ЗЕ. Чл. 351. При експлоатацията на газовото стопанство в енергийните обекти се осигуряват:
Чл. 352. За съоръженията на ГРП и газоразпределителните тръбопроводи се водят ремонтни дневници, съдържащи основните данни и сведения за извършените ремонтни работи и настройки. Чл. 353. (1) Газоопасните работи се извършват по утвърдени списък и инструкция за подготовката и изпълнението им, съобразена с конкретните производствени условия.
Чл. 354. Колебанието на налягането на газа в газопровода за котелното е не по-голямо от 10 % от работното налягане. Чл. 355. Действието на сигнализацията за максимално и минимално налягане на газа в газопровода към котелното след автоматичните регулатори на налягане се изпробва най-малко веднъж в месеца. Чл. 356. (1) При запълване на газопровод с газ се извършва продухване до пълното отстраняване на въздуха. (2) Продухването се смята за завършено, когато съдържанието на кислорода в газа не надвишава 1 %, определено чрез анализ. (3) При продухване на газопроводите газо-въздушната смес се изпуска в места, където е изключена възможността за възпламеняване. Чл. 357. (1) При освобождаване на газопровод от газ се извършва продухване с въздух до пълното отстраняване на газа. (2) Продухването се смята за завършено, когато остатъчното съдържание на газа в продухващия въздух не превишава с повече от 1/5 долната граница на възпламеняване, определена с анализ. Чл. 358. Не се разрешава подаване на газ към котелно помещение по обходна линия без монтиран автоматичен регулиращ клапан. Чл. 359. Защитите, блокировките и сигнализацията се изпробват най-малко веднъж месечно. Чл. 360. (1) На територията на енергийния обект трасетата на подземните газопроводи се обхождат по определен график. Шахтите на газопровода и тези на външните съоръжения (телефонни, водопроводни, топлофикационни, канализационни), разположени до 15 m от двете страни на газопровода, както и колектори, мазета на сгради и други помещения, в които е възможно проникване на газ, се проверяват за загазяване. (2) При обслужването на подземните газопроводи се съставят и използват номерирани маршрутни карти, в които са отбелязани трасето на газопровода и неговата дължина, както и шахтите на подземните комуникации и мазетата на сградите, разположени до 15 m от двете страни на газопровода. Чл. 361. (1) Наличието на газ в мазета, колектори, шахти и кладенци и други подземни съоръжения се проверява с газоанализатор във взривозащитено изпълнение. (2) При липса на газоанализатор проба от въздуха се взема на място, като анализът на този въздух се извършва извън сградата. Чл. 362. Забранява се ползване на открит огън в мазета, шахти, колектори, сгради и съоръжения, намиращи се в непосредствена близост до газопровод. Чл. 363. При откриване на загазяване по трасето на газопровода допълнително се проверяват за газ подземните помещения в радиус до 50 m от газопроводите, организира се тяхното проветряване и се вземат бързи мерки за откриване и отстраняване пропуските на газ. Чл. 364. Проверката за херметичност на подземните газопроводи и състоянието на изолацията им се извършва чрез периодични планови ревизии в съответствие с нормативните актове за устройството и безопасната експлоатация на газовите съоръжения и инсталации. Чл. 365. Забранява се използването на огън за откриване на пропуски на газ. Чл. 366. Монтираната арматура на газопровода се изпробва периодично по утвърден график. От резултатите при изпробването се определят видът и срокът на ремонта на арматурата. Чл. 367. Загазяването в ГРП, разположен в помещение, се следи ежедневно чрез вземане на проби от въздух за анализ на височина 0,25 m от пода и 0,40 - 0,70 m от тавана. Чл. 368. (1) Техническото обслужване на газовите съоръжения се организира по график, с разглобяване на регулаторите на налягане, предохранителните клапани и филтрите най-малко веднъж в годината, ако в паспорта на производителя не са указани други срокове. (2) Корпусите на филтрите след изваждане на филтриращите касети се очистват навън от помещението. Допустимият пад на налягане във филтъра се указва в експлоатационната инструкция. Чл. 369. Проверка на настройката и действието на предпазните устройства (затварящи и изхвърлящи) и на средствата за автоматично регулиране се извършва преди пускането на газа след продължително (повече от два месеца) спиране на съоръжение, както и при експлоатацията, най-малко веднъж на два месеца, ако в заводската инструкция не са указани други срокове. Чл. 370. Ремонтът на вентилационните устройства, осветителната и телефонната мрежа на газовото стопанство се извършва незабавно след появяването на неизправности по тях. Чл. 371. Електрохимичната защита на подземните газопроводи се проверява по график, най-малко веднъж в годината. Чл. 372. (1) Газопроводите се дренират периодично по график през специални щуцери, монтирани в ниските точки, като кондензатът се събира в подвижни резервоари и се извозва на определени места.
Чл. 373. Изгарянето на доменен и коксов газ в централите се извършва в съответствие с нормативните актове. Чл. 374. Особеностите на експлоатацията при подаване и изгаряне на газгенераторен, отпадъчен технологичен, влажен и сернист (съдържащ меркаптани или сероводород) природен газ се определят от проекта или от вътрешна инструкция. Глава двадесета СМИЛАНЕ НА ТВЪРДИ ГОРИВА (ПРАХОПРИГОТВЯНЕ) Чл. 375. (1) Прахоприготвящата система се експлоатира така, че осигурява подаването на въглищен прах към горелките на котела с необходимата едрина на смилане, влажност и в количество, съответстващо на топлинния товар на котела. (2) Режимът на работа на прахоприготвящата система се задава с режимна карта, изготвена на основата на проведени експлоатационни изпитвания на прахоприготвящата система и котела в съответствие със заводските характеристики. Чл. 376. (1) Преди пускането на нова, реконструирана или ремонтирана прахоприготвяща система, както и след престой в резерв над 5 денонощия, се извършва оглед на всички съоръжения. Проверява се изправността на устройствата за дистанционно управление, системите за защита и сигнализация, блокировките и автоматиката. (2) Не се разрешават пускането и експлоатацията на прахоприготвяща система с неизправни системи за защита, сигнализация и блокировки. (3) Контролен вътрешен оглед на прахоприготвящата система се извършва периодично по вътрешна инструкция не по-рядко от 2000 работни часа. Чл. 377. Преди пускане на прахоприготвящата система след продължителен престой се извършва подгряване по начин, определен с вътрешна инструкция. Чл. 378. При експлоатацията на прахоприготвящата система се следят и контролират:
Чл. 379. След реконструкция или основен ремонт на прахоприготвящата система режимната карта се актуализира или се изработва нова. Чл. 380. Едрината на смилане на въглищата се контролира, както следва:
Чл. 381. Прахоприготвящите системи се поддържат газоплътни, като се следи неизбежните просмуквания да не надвишават стойностите, посочени от производителя и указаните с вътрешната инструкция. Чл. 382. При система на прахоприготвяне от отворен тип се провежда периодичен контрол за степента на очистване от прах на отработения сушилен и транспортиращ агент и за аеродинамичното съпротивление на циклоните, скруберите и филтрите. Чл. 383. (1) Периодичността на сработване на бункерите до минимално ниво и пределният срок на съхраняване на въглища и въглищен прах в бункерите се определят по вътрешна инструкция. (2) При наложително временно извеждане на прахов бункер от експлоатация, изпразването му в пещта на съответния работещ котел е задължително. (3) Забранява се изпразването на бункери в пещта на неработещ котел. Чл. 384. Допускат се заваръчни работи в помещенията на прахоприготвяне само след освобождаването им от въглищния прах и получаване на разрешително за огневи работи от органите по пожарна и аварийна безопасност. Чл. 385. (1) В помещенията, в които е разположена прахоприготвящата система, редовно се отстраняват отлаганията на въглищен прах, особено от горещи повърхности, като се запазва целостта на топлинната изолация на горещите повърхности и не се предизвиква запрашаване на въздуха.
Глава двадесет и първа ПАРНИ И ВОДОГРЕЙНИ КОТЛИ Чл. 386. Парните и водогрейните котли (котлоагрегати) се експлоатират по изискванията на тази глава, вътрешните експлоатационни инструкции и нормативните актове за технически надзор на съоръжения с повишена опасност. Чл. 387. При експлоатацията на всеки котлоагрегат се осигуряват:
Чл. 388. Непосредствено след монтаж или подмяна на нагревни повърхности, котелът се въвежда в експлоатация с предпусково химическо очистване на пароводния тракт или с отстраняване на консервацията на нагревните повърхности след продължителен престой съгласно изискванията на вътрешна инструкция. Чл. 389. (1) Преди пускането на котел след ремонт или престой в резерв над 3 денонощия се проверяват:
Чл. 390. Котелът се запълва само с химически обработена вода с показатели съгласно глава двадесет и шеста. Чл. 391. (1) Разрешава се запълване с вода на неизстинал барабанен котел с разлика в температурата на водата пред барабана и тази на метала в долната част на барабана не повече от +40 °С.
Чл. 392. За разпалването на правотоков котел се осигурява разход на вода 30 % от номиналния, ако производителят не предписва друга стойност. Чл. 393. Преди разпалване на водогреен котел се осигурява постоянен разход на мрежова вода не по-малък от минимално допустимия. Чл. 394. (1) Преди разпалване и след спиране на котел задължително се извършва вентилация на пещната камера и газоходите с вентилаторите (въздушни и димни) при осигурена пълна проходимост по газовъздушния тракт за време не по-малко от 10 min. (2) При разпалване на котел от горещо състояние под налягане в пароводния тракт вентилирането се извършва не повече от 15 min преди запалването на горелка. Чл. 395. Преди всяко разпалване на котел, работещ на газ, се извършва проверка за газова плътност, а след основен или среден ремонт задължително се опресоват газопроводите с въздух и се проверява херметичността на спирателната арматура преди горелките. Чл. 396. Котел се разпалва с включени в работа димен и въздушен вентилатор или само въздушен за котли, работещи без димен вентилатор. Чл. 397. В процеса на разпалването на котела се контролира нивото на водата в барабана и се извършва продухване на нивопоказващите средства съгласно вътрешна инструкция. Чл. 398. Котел при различни топлинни състояния се разпалва съгласно инструкцията на производителя и извършените изпитвания при пускови режими. Чл. 399. В режим на разпалване на котел от студено състояние след основен ремонт или реконструкция задължително се проверяват всички репери за топлинно разширение, а във всички останали случаи най-малко един път годишно Чл. 400. (1) При всяко пускане и спиране на котел задължително се контролира температурният режим на барабана му.
Чл. 401. (1) Котел се включва в паралел към общ паропровод след дрениране и подгряване на съединителния паропровод. (2) Налягането на парата след котела при включването се изравнява с налягането в общия паропровод. Чл. 402. (1) За работата на всеки котел се изготвя режимна карта, съставена на базата на изпитвания и инструкцията за експлоатация. (2) При реконструкция на котел или при промяна на вида, марката и качеството на горивото се изготвя нова режимна карта. Чл. 403. В работен режим на котела се извършва постоянен контрол на температурата на парата във всяка степен и всеки поток на паропрегревателите, както и на нивото на водата, в определените горна и долна граница. Чл. 404. Нагревните повърхности на котела по газова страна се поддържат в експлоатационно чисто състояние. Чл. 405. (1) Парните котли, в които като основно гориво се използва мазут със съдържание на сяра по-високо от 0,5 %, в диапазона на регулиране на товара работят с коефициент на излишък на въздуха на изхода на пещта не по-висок от 1,03. (2) Водогрейните котли работят с коефициент на излишък на въздуха не по-висок от 1,10. Чл. 406. При експлоатацията на мазутни горелки не се допуска: 1. работа с ненастроени горелки; 2. работа на горелките без осигурено подаване на въздух, а на паромазутните горелки и гарантирано подаване на пара; 3. попадане на мазут в паропроводите за продухване на горелките. Чл. 407. Въздухът, постъпващ във въздухоподгревателите на котлите за течно и твърдо гориво, задължително се подгрява. Температурата на подгряване се определя в зависимост от вида на горивото и се отбелязва във вътрешната инструкция. Чл. 408. (1) Проби на летящата пепел се вземат от всеки котел, изгарящ твърдо гориво в прахообразно състояние, когато загубите на топлина от механична непълнота на изгаряне са по-големи от 0,5 %.
Чл. 409. (1) Пещната камера и целият газов тракт на котела се поддържат уплътнени. (2) Пропуските на въздух се контролират съгласно вътрешна инструкция. Чл. 410. При извеждане на котел от работа в дългосрочен резерв или за ремонт се извършва консервация на нагревните повърхности срещу корозия. Чл. 411. Забранява се ускоряване на охлаждането на спрян от работа котел чрез запълване със захранваща вода с последващо дрениране. Чл. 412. При температура на въздуха в котелното помещение под 0 °C се вземат мерки за поддържане на положителни температури на въздуха, вътре в неработещ котел и на всички места, където има опасност от замръзване. Чл. 413. Режимът на спиране на котел за извеждане в резерв или ремонт се извършва по вътрешна инструкция, като за котлите с естествена циркулация се контролира температурната разлика между горната и долната образуваща на барабана. Чл. 414. Дренирането на спрян котел с естествена циркулация се разрешава след спадане на налягането в него до атмосферното, а при наличие на валцовъчни съединения - при температура на водата не по-висока от 80 °С. Чл. 415. При спрян котел дежурният оператор осъществява контрол над него до пълното понижаване на налягането и снемане на напрежението от електродвигателите на въртящите се механизми. Чл. 416. За котли, работещи на твърдо или газообразно гориво, когато за разпалващо или за резервно гориво се използва мазут, схемата на мазутното стопанство и мазутопроводите се поддържат в състояние на готовност за незабавно подаване на мазут. Чл. 417. Не се допуска работа на мазутопровод или газопровод, от който изтича гориво и има опасност от пожар. Чл. 418. (1) Котелът се спира незабавно чрез задействане на защитите или ръчно в случаите на: 1. недопустимо повишаване или понижаване на нивото на водата в барабана или при повреда на всички прибори за контрол на нивото в барабана; 2. бързо понижаване на нивото на водата в барабана независимо от засиленото подаване на вода към котела; 3. повреждане на всички разходомери за питателна вода на правотоков водогреен котел или прекратяване на захранването на който и да е поток на правотоковия котел за повече от 30 s; 4. спиране на всички питателни помпи; 5. недопустимо повишаване на налягането в пароводния тракт; 6. незадействане на 50 % и повече от предпазните клапани или на други заменящи ги устройства; 7. прекъсване функционирането на всички манометри, показващи налягането в котела или в тръбопроводите; 8. недопустимо повишаване или понижаване на налягането по тракта на правотоковия котел до разделителната арматура; 9. недопустимо понижаване на налягането в тракта на водогрейния котел за повече от 10 s; 10. скъсване на тръба от пароводния тракт или откриване на пукнатини в основните елементи на котела (барабан, колектори, тръбопроводи, арматура); 11. изгасване на факела в котела; 12. недопустимо понижаване на налягането на газа или мазута след регулиращия клапан при работа на газ или мазут; 13. изключване на всички димни или въздушни вентилатори и всички регенеративни въздухоподгреватели; 14. взрив в пещта, взрив или пожар в газоходите или пепелоулавящите устройства, нагряване до червено на носещите греди на конструкцията на котела, разрушаване на изолацията и други случаи, водещи до повреди на съоръженията и застрашаване на живота на хора; 15. спиране на разхода на пара през междинния паропрегревател; 16. намаляване на разхода на вода през водогрейния котел под минимално допустимия за повече от 10 s; 17. повишаване на температурата на водата на изхода на водогрейния котел над допустимата; 18. възникване на пожар, застрашаващ персонала, съоръженията или системата за дистанционно управление, включена в защитите на котела; 19. отпадане на напрежението на устройствата за дистанционно и автоматично управление или на всички измервателни средства; 20. скъсване на мазутопровод или газопровод в района на котела. (2) При работа на котел на газ освен в случаите по ал. 1, котелът се спира и в предвидените в инструкция за безопасна експлоатация на газовото стопанство случаи. Чл. 419. Котелът се разтоварва и при необходимост се спира съгласувано с оператора на мрежата в следните случаи: 1. поява на малки пропуски на пара и вода по елементите на пароводния тракт, тръбите на нагревните повърхности, захранващите тръбопроводи, фланцови и валцувани съединения, колектори и др.; 2. недопустимо повишаване на температурата на метала на нагревните повърхности, ако то не се прекратява с промени в режима на работа на котела; 3. повреда на всички дистанционни показатели за нивото на водата в барабана; 4. рязко влошаване на качествата на захранващата вода спрямо установените норми; 5. прекъсване работата на пепелоулавящите устройства на котела; 6. неизправност на отделни защити, измервателни прибори или дистанционни и автоматични управления. Глава двадесет и втора ПАРОТУРБИННИ УРЕДБИ Чл. 420. Паротурбинните уредби се експлоатират по изискванията на тази глава, вътрешните експлоатационни инструкции и нормативните актове за технически надзор на съоръжения с повишена опасност. Чл. 421. Експлоатацията на паротурбинните уредби се извършва при:
Чл. 422. Системата за регулиране на парната турбина осигурява: 1. устойчиво поддържане на зададения електрически и топлинен товар, както и плавното му изменение при въздействие върху механизмите за управление на турбината; 2. устойчиво поддържане на номиналната честота на въртене на ротора на турбината на празен ход (без включване на генератора в паралел) и плавното й променяне в границите на работния диапазон на механизма за управление на турбината; 3. задържане честотата на въртене на ротора на турбината под тази, на която е настроен автоматът за безопасност, при внезапно разтоварване на генератора от пълен до нулев електрически товар, включително при изключване от паралел, когато турбината работи с максимален разход и при номинални параметри на парата. Чл. 423. (1) Системата за автоматично регулиране на парната турбина поддържа стабилност на параметрите на регулиране в границите: 1. степен на неравномерност на регулиране на честотата на въртене на ротора - 4,5 ± 0,5 %; 2. местна степен на неравномерност на честотата на въртене при всички товари - не по-ниска от 2,5 %, а при товари до 15 % не по-висока от 10 %; 3. степен на нечувствителност на честотата на въртене на ротора - не по-висока от 0,3 %; 4. степен на нечувствителност на регулиране налягането на парата в регулируемите пароотнемания (пароотбори) и на изхода на противоналегателните турбини: а) при налягане/противоналягане по-ниско от 250 kРа - не повече от 5 kРа; б) при налягане/противоналягане равно или по-високо от 250 kРа - не повече от 2 %.
Чл. 424. (1) Автоматът за безопасност се задейства при повишаване честотата на въртене на ротора на турбината с 10 - 12 % над номиналната честота на въртене или до честотата, разрешена от производителя. (2) При задействане на автомата за безопасност се затварят: 1. стопорните и регулиращите (или стопорно-регулиращите) клапани на свежа пара и на парата от междинния паропрегревател; 2. стопорните (отсекателните), регулиращите и обратните клапани, както и регулиращите диафрагми и клапите на пароотнеманията; 3. отсекателните клапани на паропроводните връзки с външни пароизточници. Чл. 425. Проверките и изпитванията на системата за регулиране и защита на турбината от повишаване на честотата на въртене се извършват съгласно инструкциите на завода производител. Чл. 426. Системата за защита на турбината от повишаване честотата на въртене на ротора се изпитва с реално повишаване на честотата на въртене, ако няма специални указания от завода производител, в следните случаи;
Чл. 427. (1) Стопорните и регулиращите клапани на турбината се поддържат плътни. (2) Плътността на клапаните по ал. 1 се проверява с отделно изпитване за всяка група клапани, като честотата на въртене на ротора на турбината се ограничава до 50 % от синхронната при номинални параметри на парата пред проверяваната група клапани. (3) Не се допуска развъртане на ротора на турбината при затворени стопорни и регулиращи клапани и номинални параметри на свежата пара и вакуума. (4) Проверката на плътността на клапаните се извършва най-малко веднъж в годината, както и в случаите: 1. преди изпитване на автомата за безопасност с повишаване на честотата на въртене на ротора на турбината; 2. преди и след основен ремонт на турбината; 3. при установяване на пропуски през клапаните в режимите на пускане или спиране на турбината. Чл. 428. (1) Плътността на обратните клапани на регулируемите пароотнемания и действието на техните предпазни клапани се проверяват преди всяко изпитване на турбината с хвърляне на товара и изключване на генератора от паралел. (2) Плътността на обратните клапани на всички пароотнемания се проверява преди всяко пускане и спиране на турбината, а при продължителна работа - не по-рядко от един път на 4 месеца. (3) Забранява се работата на турбината с включено пароотнемане, на което обратният клапан е неизправен. Чл. 429. Стопорните и регулиращите клапани на свежата пара и на парата след междинния прегрев, стопорните (отсекателните) и регулиращите клапани (диафрагмите) на пароотнеманията и отсекателните клапани на паропроводните връзки с външни източници на пара се раздвижват, както следва: 1. на пълен ход - преди пускане на турбината и в случаите, предвидени в инструкцията за експлоатация на турбината, като се контролират плавността на хода и налягането на клапана; 2. на част от пълния ход - ежедневно по време на работа на турбината, ако конструкцията на клапана позволява това. Чл. 430. Статичната характеристика на регулиране и времето за затваряне на стопорните и защитните клапани се определят преди и след основен ремонт на турбината или на основните възли на системите за регулиране и пароразпределение. Чл. 431. (1) Системата за регулиране на турбината с хвърляне на товара, съответстващ на максималния разход на пара и изключването на генератора от паралел, се изпитва:
Чл. 432. При откриване на различия на характеристиките на регулиране и защита от нормативните турбината се спира, докато не бъдат открити и отстранени причините за това. Чл. 433. Работа на турбината с въведен ограничител на мощност се допуска временно при спазване на вътрешната инструкция и с разрешение на ръководителя на експлоатацията в електроцентралата. В този случай максималният допустим товар на турбината е най-малко с 5 % под ограничителната стойност. Чл. 434. За маслената система на турбината се поставят изискванията за сигурна работа при всички режими на турбоагрегата, поддържане на качеството на маслото и температурния режим в нормите и без замърсяване на системата за охлаждане и околната среда. Чл. 435. (1) Резервните, аварийните маслени помпи и устройствата за автоматичното им включване се проверяват с включване в работа два пъти месечно - при работещ турбоагрегат и преди всяко негово пускане и спиране.
Чл. 436. Спирателната арматура, поставена на линиите на системите за смазване, регулиране и уплътнение на вала на генератора, се пломбира в работното й положение. Чл. 437. (1) Кондензационната уредба на турбината се поддържа в състояние, което осигурява оптимален вакуум и качество на основния кондензат при всички режими на работа.
Чл. 438. (1) Системите за регенерация на турбината осигуряват нормативните стойности на температурата на питателната вода (кондензата) във всеки подгревател, в съответствие с налягането на греещата пара и поддържането на температурния напор. (2) Температурният напор се проверява ежемесечно и след всеки ремонт на регенеративните подгреватели. Чл. 439. (1) Не се допуска експлоатация на подгреватели високо налягане без или с неизправни елементи на техните защити и регулатори на ниво. (2) При наличие на групова обходна линия (байпас) се забранява работата на цялата група подгреватели, ако има неизправна защита или един от подгревателите е изключен по пара. Чл. 440. (1) Преди пускане на турбината от студено състояние, след ремонт или повече от три денонощия в резерв се проверяват изправността и готовността на основните и спомагателните съоръжения, средствата за измерване и технологична защита, блокировките, дистанционното и автоматичното управление, оперативните връзки. (2) При пускане на турбината от топло състояние защитите и блокировките се настройват съгласно изискванията на производителя. (3) Пускането на турбина се ръководи от началник-смяната или старши машиниста, а след основен или среден ремонт - от началника на цеха или негов заместник. Чл. 441. (1) Изпитването на конвенционална система за регулиране на турбината с рязко хвърляне на товар, съответстващ на максималния разход на пара, се извършва с изключване на генератора от мрежата: 1. при приемане на турбината в експлоатация; 2. след реконструкция, изменяща динамичната характеристика на турбоагрегата или статичната и динамичната характеристика на регулиращата система. (2) Изпитванията на парни турбини, снабдени с електрохидравлични преобразуватели на хидравличната регулираща система, се разрешават с мигновено хвърляне на товара при затваряне само на регулиращите клапани без изключване на генератора от мрежата. Чл. 442. Забранява се пускането на турбината в случаите на: 1. отклонение на контролните показатели за топлинното и механичното състояние на турбината извън границите на допустимите стойности, разрешени от производителя; 2. неизправност на защита, която действа за спиране на турбината; 3. неизправност на системите за регулиране и пароразпределение, която може да увеличи честотата на въртенето на турбината над допустимите стойности; 4. неизправност на една от маслените помпи на системите за смазване, регулиране и уплътняване вала на генератора или на устройствата за автоматичното им включване; 5. отклонение на качеството на маслото и температурата му от нормите; 6. отклонение на качествените показатели на свежа пара от стойностите, посочени в глава двадесет и шеста. Чл. 443. (1) Забранява се при спряна турбина без включено валопревъртащо устройство: 1. подаването на пара към лабиринтните уплътнения на турбината; 2. изхвърлянето на пара или гореща вода в кондензатора; 3. подаването на пара за подгряване на турбината. (2) Подаването на пара в турбината за пускане и изхвърлянето в кондензатора на пара или вода от котлите се извършват при налягане в кондензатора не по-високо от 60 kРа, ако друго не е посочено от производителя. (3) В турбина, която няма валопревъртащо устройство, пара се подава съгласно вътрешна инструкция. Чл. 444. (1) Не се разрешава експлоатация на турбоагрегат (турбина-генератор) с вибрационна скорост на лагерите по-голяма от 4,5 mm/s (ефективна стойност). (2) Допуска се работа на турбоагрегат с вибрационна скорост между 4,5 и 7,1 mm/s, ако не се наблюдава тенденция към нарастване, но не повече от 30 денонощия. (3) Забранява се работата на турбоагрегат повече от 7 денонощия, когато вибрационната скорост е по-голяма 7,1 mm/s. (4) При достигане на вибрационна скорост 11,2 mm/s турбоагрегатът се изключва без забавяне. Чл. 445. (1) Турбоагрегатът се спира незабавно, когато при установен режим на работа внезапно и едновременно се получат: 1. изменение на вибрациите на двата лагера на един от роторите; 2. изменение на вибрациите на два съседни лагера; 3. изменение на двете компоненти на вибрацията на един от лагерите с 1 mm/s и повече от предишното им ниво. (2) Допуска се работа на турбоагрегата в продължение до 3 денонощия при плавно нарастване с 2 mm/s на една компонента на вибрацията на един от лагерите. Чл. 446. Не се допуска експлоатация на турбоагрегата при появата на нискочестотни вибрации, по-високи от 1 mm/s. Чл. 447. Периодично, най-малко веднъж в месеца, се извършва оценка на засоляването на проточната част на турбината чрез измерване на налягането в контролните степени. Чл. 448. Експлоатацията на паротурбинните уредби по схеми и режими, различни от предвидените в техническите условия на доставката им, се съгласува със завода производител. Чл. 449. (1) Турбината се спира незабавно и генераторът се изключва от паралел от действието на защити или ръчно от персонала в случаите на:
Чл. 450. Турбината се разтоварва и при необходимост се спира съгласувано с оператора на електрическата мрежа в случаите на: 1. засядане на стопорен клапан на свежата пара или на парата след междинния прегрев; 2. засядане на регулиращи клапани или скъсване на техните вретена, засядане на регулиращи диафрагми или обратни клапани на пароотнеманията; 3. неизправности в регулиращата система; 4. нарушаване на нормалната работа на спомагателните съоръжения и на връзките между отделните съоръжения на паротурбинната инсталация, ако е невъзможно отстраняването на неизправностите без спиране; 5. повишаване на вибрациите на лагерите на турбоагрегата над 7,1 mm/s; 6. откриване на неизправности в технологичните защити, които могат да предизвикат неочаквано спиране на съоръженията; 7. изтичане на масло от лагери, маслопроводи и арматури, което създава опасност от пожар; 8. рязко изменение на показателите на свежата пара; 9. откриване на опасни концентрации на водород в картерите на лагери, кожуси, токопроводи, маслени резервоари, а така също и недопустими пропуски на водород от корпуса на генератора; 10. изтичане на пара и вода от тръбопроводи и оборудване. Чл. 451. За всяка турбина се измерва и установява времето на спиране въртенето на ротора при нормален вакуум и при принудително понижаване на вакуума. При настъпили промени във времето в следващите спирания се установява причината и се вземат мерки за нейното отстраняване. Чл. 452. При престой на турбината за продължително време се предприемат мерки срещу корозия на метала или се извършва консервация съгласно вътрешна инструкция. Чл. 453. Не се разрешават провеждането на реконструкции и модернизации на турбините без съгласуване със завода производител. Чл. 454. Топлинни изпитвания на турбините са провеждат периодично в процеса на експлоатация за потвърждаване на съответствието с нормативните характеристики, но не по-рядко от един път на 3 години. Глава двадесет и трета ГАЗОТУРБИННИ УРЕДБИ. САМОСТОЯТЕЛНИ И РАБОТЕЩИ В ПАРОГАЗОВИ УРЕДБИ Чл. 455. Газотурбинните уредби (ГТУ) се експлоатират по изискванията на тази глава, вътрешните експлоатационни инструкции и нормативните актове за технически надзор на съоръжения с повишена опасност. Чл. 456. При експлоатация на ГТУ се осигуряват:
Чл. 457. (1) Системата за регулиране на ГТУ осигурява: 1. устойчиво поддържане на зададения електрически товар с възможност за плавното му изменение; 2. устойчиво поддържане на номиналната честота на въртене на ротора на турбината на празен ход без включен генератор в паралел; 3. нормално и безопасно пускане и спиране на ГТУ, както и спиране при аварийни ситуации; 4. задържане честотата на въртене на ротора на турбината под тази, на която е настроен автоматът за безопасност, при внезапно разтоварване на генератора, от пълен до нулев електрически товар и изключване от паралел; 5. поддържане зададената стойност на температурата на газа пред турбината без допускане сработване на защитата, при нечувствителност на системата за ограничаване на температурата на газовете не повече от 10 °С. (2) Степента на статична неравномерност на регулиране честотата на въртене на вала на генератора се поддържа в границата 4 - 5 % от номиналната честота. (3) Минималната местна степен на статична неравномерност не може да е по-ниска от 2 %, а степента на нечувствителност при всички товари - по-висока от 0,2 % от номиналната честота на въртене. Чл. 458. Автоматът за безопасност се задейства при повишаване честотата на въртене на ротора на турбината с 10 - 12 % над номиналната или до честотата, разрешена от производителя. Чл. 459. Устройствата за защита от недопустимо повишаване на температурата на газовете след всяка горивна степен се настройват за температури, указани в техническите условия на ГТУ. Чл. 460. Системата за пречистване на въздуха за компресорите на ГТУ осигурява въздух с необходимата степен на очистване, определена от производителя. Въздушните филтри се преглеждат и почистват съгласно изискванията на производителя. Чл. 461. Не се допуска обледяване на въздушните филтри и проходната част на компресорите. При опасност от обледяване се включват предвидените срещу това устройства. Чл. 462. Излизащите от ГТУ газове се контролират по съдържанието на въглероден окис, въглероден двуокис, азотни окиси, кислород и метан. Чл. 463. (1) Стопорните и регулиращите клапани за гориво на ГТУ се поддържат плътни.
Чл. 464. Спирателната арматура, поставена на линиите на системите за мазане, регулиране и за уплътнение на вала на генератора, се пломбира в работно положение. Чл. 465. Не се допуска работа на ГТУ в двигателен режим на генератора. Чл. 466. (1) Пускане, синхронизиране и включване в паралел на ГТУ от всяко топлинно състояние се извършват автоматично. (2) Плановото спиране на ГТУ се извършва автоматично по зададена програма. Чл. 467. Пускането на ГТУ се ръководи от началника на смяната, а след основен и среден ремонт - от лице, назначено от ръководителя на енергийния обект. Чл. 468. (1) Преди пускане на ГТУ след ремонт или след престой, по-дълъг от 3 денонощия, се проверяват:
Чл. 469. (1) Забранява се пускането на ГТУ в случаите на: 1. неизправност на която и да е защита; 2. дефекти в регулиращата система, които могат да предизвикат повишаване на температурата на газовете над допустимата или повишаване на честотата на въртене на турбината над допустимата; 3. неизправност на една от маслените помпи или на системата за управлението им; 4. отклонение на показателите за качество на горивото/маслото от нормираните; 5. отклонение на налягането или температурата на горивото/маслото от допустимите стойности; 6. отклонение на контролните показатели за топлинното или механичното състояние на ГТУ от допустимите стойности. (2) Пускането на ГТУ след аварийно спиране не се разрешава, когато причините за това не са отстранени. Чл. 470. (1) На ГТУ се извършва вентилиране на горивния тракт в случаите: 1. при пускане преди запалване на горивото в горивната камера; 2. след всеки неуспешен опит за пускане; 3. след нормално спиране на ГТУ. (2) Продължителността и средствата за вентилиране (въздух, инертни газове) се определят в експлоатационната инструкция в зависимост от компановката на тракта, вида на горивото и типа на ГТУ. При работа на течно гориво вентилирането е за време не по-малко от 4 min, а на газообразно гориво - 10 min. Чл. 471. Пускането на ГТУ се прекратява незабавно от действието на защитите или от персонала в случаите на: 1. нарушаване на установения ред на пусковите операции; 2. повишаване температурата на газовете над допустимата по програмата на пуска; 3. повишаване натоварването на пусковото устройство над допустимото; 4. понижаване честотата на въртене на ротора извън предвиденото след изключване на пусковото устройство; 5. преминаване на компресорите на ГТУ в автоколебателен режим. Чл. 472. Газотурбинната уредба незабавно се изключва от действието на защитите или от персонала в случаите на: 1. повишаване температурата на газовете в характерни сечения на турбината над допустимата; 2. повишаване честотата на въртене на вала над допустимата; 3. появяване на пукнатини или разкъсвания на тръбопроводите за гориво или масло; 4. недопустимо осово преместване и недопустими относителни премествания на роторите на компресорите и турбините; 5. спадане налягането на маслото в системата за смазване на лагерите и на нивото в масления резервоар под допустимото; 6. недопустимо повишаване на температурата на маслото на изхода от лагер или сегмент на аксиалния лагер; 7. появяване на необичайни шумове и звуци от триене на метал в турбината и апаратите на ГТУ; 8. повишаване на вибрациите на лагерите над допустимите; 9. появяване на искри или дим от лагерите или крайните уплътнения на турбините или генератора; 10. запалване на масло или гориво, без да е възможно загасяване с наличните противопожарни средства; 11. появяване на локални взривове в горивните камери или газоходите; 12. загасване на факела в горивната камера при недопустимо налягане на горивото; 13. отпадане на захранващото напрежение на устройствата за регулиране и автоматизация или на всички измервателни прибори; 14. изключване на турбогенератора поради вътрешни повреди; 15. преминаване на компресорите в автоколебателен режим или недопустимо приближаване към него; 16. недопустимо изменение на налягането на въздуха след компресорите; 17. други случаи, предвидени от производителя на съоръжението. Чл. 473. Газотурбинната уредба се разтоварва и при необходимост се спира съгласувано с оператора на електрическата мрежа в случаите на: 1. нарушаване нормалния режим на експлоатация, задействала е предупредителната сигнализация и нарушенията не могат да се отстранят без спиране; 2. засядане на стопорни, регулиращи и противоавтоколебателни клапани; 3. повишаване температурата на корпуса на турбината, горивните камери и свързващите тръбопроводи над допустимата и не е възможно да се понижи с изменение на товара на ГТУ; 4. разлики в измерваните температури на газовете над допустимите; 5. повишаване температур ата на въздуха пред компресорите високо налягане над допустимата; 6. неизправност на защита или на измервателни прибори. Чл. 474. Системите за регулиране и защита на ГТУ от повишаване честотата на въртене се проверяват и изпитват съгласно инструкцията на производителя. Чл. 475. Защитата от превишена температура на газовете в турбината се проверява най-малко веднъж на 4 месеца. Чл. 476. Системата за регулиране на ГТУ с хвърляне на товара, съответстващ на максималния разход на гориво, и изключването на генератора от паралел се изпитват в случаите след: 1. извършена реконструкция с изменение на динамичните характеристики на ГТУ или статичната и динамичната характеристика на регулиращата система; 2. появяване на съществени изменения на статичните и динамичните характеристики на регулирането в процеса на експлоатация или след ремонт. Чл. 477. (1) Газотурбинните уредби, които не работят постоянно, се поддържат в постоянна готовност за пускане. (2) Проверка на готовността за пускане, както и контролни автоматични пускания с натоварване се извършват ежемесечно. Чл. 478. Ефективната стойност на вибрационната скорост на лагерите на турбината, компресорите, турбогенератора и възбудителката съответства на посочената в чл. 444 . Чл. 479. След изключване на ГТУ за всеки вал се измерва времето на спиране въртенето на ротор. При настъпване на промени във времето в следващите спирания се установява причината и се предприемат мерки за отстраняването й. Чл. 480. (1) При извеждане на ГТУ в продължителен резерв се предприемат мерки срещу корозия на метала и при необходимост се извършва консервация. (2) Възлите, подлежащи на консервация, и технологията на консервация се определят с техническите условия при доставката на ГТУ. Чл. 481. (1) При експлоатацията на ГТУ се извършва техническо обслужване и диагностика съобразно режимите и продължителността на работа, броя на пусканията, използваното гориво и състоянието на съоръженията. (2) Сроковете, обемът и видът на работите по ал. 1 се определят с вътрешна инструкция на енергийния обект. Глава двадесет и четвърта ЕНЕРГИЙНИ БЛОКОВИ УРЕДБИ Чл. 482. Техническата експлоатацията на енергийни блокови уредби (блокови уредби) в ТЕЦ се извършва при спазване изискванията на тази глава, глави двадесет и първа, двадесет и втора, двадесет и трета и тези на производителя. Чл. 483. Участието на блоковите уредби в покриването на товаровия график се осигурява посредством промяна на натоварването на енергийния блок в регулируемия диапазон и при необходимост до техническия минимум, поставянето му в резерв и пускането от различно топлинно състояние. Чл. 484. Границите на регулируемия диапазон и на техническия минимум на натоварване на блоковата уредба се записват в местната инструкция и са на разположение на оператора на електрическата мрежа. Чл. 485. При натоварване на енергийния блок на долната граница на регулируемия диапазон или на техническия минимум, понижаването на температурата на свежата пара и на междинно прегрятата пара е не по-голямо от зададеното от производителя. Чл. 486. Максималната скорост на изменение на товара на енергийния блок в регулируемия диапазон се определя съгласно нормите за работа в електроенергийната система и от ограниченията за съоръженията. Чл. 487. При спиране на блоковите уредби в резерв за денонощието не се извършват:
Чл. 488. Съоръженията, пусковите схеми, арматурата, разпалващото и водното стопанство на енергийните блокове се поддържат в състояние и готовност за пускане от всяко топлинно състояние и с минимална продължителност на време. Чл. 489. Забранява се пускането на енергиен блок в случаите:
Чл. 490. (1) Не се допуска работата на енергиен блок с включени регулатори на налягане пред турбината, които действат на регулиращите й клапани, ако те не участват в системата за регулиране на честотата и мощността в енергийната система. (2) При неизправност или неустойчива работа на енергийния блок се допуска временно, с разрешение на оператора на електрическата мрежа, работа с включени регулатори по ал. 1. Чл. 491. В случай на "хвърляне" на товара на турбина и незадействане на системата за автоматично регулиране на честотата и мощността на енергийния блок персоналът незабавно променя товара на котела в границите на регулируемия диапазон и възстановява налягането на свежата пара на изхода. Чл. 492. Енергийният блок се спира незабавно от действието на защитите или персонала в случаите на:
Чл. 493. (1) Не се разрешават промени в проектните пускови схеми на енергийните блокове, приети в редовна експлоатация, без доказана необходимост. (2) Допуска се промяна на схемите по ал. 1 за повишаване на сигурността и качеството на работата, само след съгласуване с производителя. (3) Пускането на енергийния блок се ръководи от дежурния инженер, а след основен или среден ремонт - от главния инженер или заместника му по експлоатация. Глава двадесет и пета СИСТЕМИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ТЕХНОЛОГИЧНИ ПРОЦЕСИ Чл. 494. Системите за управление на технологичните процеси на всички нива се поддържат в състояние и готовност за осигуряването на: 1. контрол на технологичните процеси и параметри; 2. автоматично регулиране на технологичните процеси; 3. автоматична защита на енергийните съоръжения; 4. технологична и аварийна сигнализация; 5. дистанционно управление на регулиращата и основната спирателна арматура. Чл. 495. При нормална работа на технологичните съоръжения се поддържат постоянно включени в действие: 1. средствата за измерване на технологичните параметри; 2. средствата и системите за обработване и визуализация на информацията; 3. системите за автоматично регулиране; 4. технологичните защити и сигнализации; 5. функционално-груповото и дистанционното управление; 6. системите за диагностика. Чл. 496. Състоянието и настройката на системите за автоматично регулиране на технологичните процеси осигуряват оптимални режими на икономична работа на съоръженията, а тези на технологичните защити - сигурността на съоръженията. Чл. 497. Системите за измерване, автоматично регулиране, дистанционно управление и защита на процесите в енергийните обекти се въвеждат при спазване на изискванията на производителите на основните съоръжения. В процеса на експлоатацията те се усъвършенстват и обновяват. Чл. 498. При обслужване на средствата за измерване и на системите за управление и защита се осигурява: 1. поддържането им в изправно състояние и готовност за работа; 2. осъществяване на програмите за модернизация и за повишаване на ефективността; 3. необходимият запас от резервни уреди, части и материали. Чл. 499. Системите за автоматично включване на резервното захранване се поддържат в постоянна готовност, като периодично се проверяват по график, утвърден от ръководителя на енергийния обект. Чл. 500. (1) На местата, където са разположени средствата за измерване и автоматизация, не се допускат отклонения на параметрите на околната среда (температура, влажност, вибрации, запрашеност, напрегнатост на външни електрически и магнитни полета), по-големи от допустимите.
Чл. 501. (1) На всички табла, пултове, технически средства за измерване и автоматизация, кабели, импулсни линии, клемни кутии, клемореди и изпълнителни механизми се поставят трайни надписи за предназначението им и обозначения според технологичните схеми. (2) На измервателните уреди се поставя маркировка или индикация за пределно допустимата стойност на измерваната величина, а на тези, включени в защитата - и стойността на задействането й. Чл. 502. До първичните уреди, изпълнителните механизми и отборните устройства се осигурява свободен достъп за наблюдение и ремонт, а площадките за обслужване се обезопасяват. Чл. 503. Местата на преминаване на импулсните и кабелните линии през стени и плочи, както и въводите им в таблата (шкафовете) в командната зала се уплътняват. Състоянието на уплътнението периодично се проверява, както и след извършването на ремонтни работи. Чл. 504. (1) Не се допуска работа на импулсните линии с пропуски и без съпътстващи инсталации, осигуряващи нормална работа на линиите, при отрицателни температури на околната среда. (2) Импулсните линии се продухват периодично в срокове, определени с вътрешна инструкция. (3) Първичната спирателна арматура на отборните устройства осигурява възможност за сигурно изключване на импулсните линии при работа на основното съоръжение. Чл. 505. (1) Спирателната арматура, използвана в системите с дистанционно управление, в процеса на експлоатацията се проверява за плътност. (2) Плътността при затваряне се осигурява от сервомеханизмите без необходимост от ръчно дозатваряне. (3) Регулиращата арматура се проверява в съответствие с разходните характеристики. Чл. 506. (1) Не се допуска извеждането от работа на изправни технологични защити. (2) Допуска се извеждане на защити от работа в случаите: 1. на преходни режими, когато е отбелязано в инструкцията за експлоатация на основното съоръжение; 2. при очевидна неизправност на защитата или получен сигнал за това; 3. за периодична проверка съгласно утвърден график; 4. при други случаи с разпореждане на ръководителя по експлоатацията. (3) Извеждането на защитите се регистрира в оперативния дневник и в дневника за разпореждане. Чл. 507. Извършването на ремонтни и други дейности във веригите на включени защити се забранява. Чл. 508. (1) В енергийните обекти се изготвя карта (дневник) със стойностите за настройване на технологичните защити.
Чл. 509. (1) Технологичните защити се комплектуват с устройства за сигнализация и регистриране на първопричината за заработване, включени през цялото време на работа на защитаваното съоръжение. (2) Всички случаи на заработване или незаработване на защитите се водят на отчет, а причините се анализират. Чл. 510. (1) Автоматизираните системи за управление се въвеждат в експлоатация в състояние да поддържат зададения технологичен режим на съоръженията. (2) Изключване на изправни системи и елементи от тях се допуска само в случаите, указани в експлоатационните инструкции на съоръженията. Чл. 511. За всяка АСУ, въведена в експлоатация, се води досие с данни за параметрите на настройките и ползваните програмни продукти. Глава двадесет и шеста
Каталог: documents -> naredbi naredbi -> Информация предоставена от българските спортни федерации naredbi -> 84 от 28 Октомври 2011г., изм и доп. Дв б naredbi -> Обн. Дв бр. 101 от 18 Декември 2009г. Раздел I. Общи положения naredbi -> П р о г р а м а за управление на отпадъците naredbi -> Решение №382 / 18. 12. 2009 г гр. Мизия глава първа naredbi -> За изграждане и опазване на зелената система на територията на община костенец глава първа общи положения Изтегляне 2.61 Mb. Сподели с приятели:
|