Нашето лично пътуване част 1 Крисчън Бердал
Изтегляне 312 Kb.
|
| Нашето лично пътуване – част 1
Крисчън Бердал Когато Бог проговори и ... Бум! – Нещо се случи. Амин! „Да бъде светлина. И стана светлина“. Защо не трябва да сочим с пръст? - Защото, когато правим това, другите три пръста сочат към нас. Този уикенд няма да бъде за: „Прави това“! или „Не прави онова!“, а ще разкрием, че Бог има нещо за нас. Амин! Приятели, тук съм, за да ви кажа, че има етикет с 9 букви - „Christian“ (християнска музика), но той винаги я прави свята!
или
УМОПОМРАЧИТЕЛНО РАЗСЕЙВАНЕ СЕМИНАР Разкриване на опасностите в музиката, които отвличат вниманието на християнина от неговия Създател. Добър вечер, добре дошли на първата вечер на семинара от няколко серии, върху дилемата за УМОПОМРАЧИТЕЛНОТО РАЗСЕЙВАНЕ. Ще бъдем заедно десет часа (може би малко по-малко), но ще бъдем заедно около десет часа и ще обсъдим доста теми. Един от въпросите, които ни задават често е, дали този семинар е подходящ за млади хора. Категоричният отговор е „да“. Има някои теми, които са може би малко чувствителни и тежки за младите уши, но аз ще ви подскажа, когато стигнем до този момент. Обаче тази тема и следващите – да, те са за всеки. Основани са на Библията и трябва да достигнат до всекиго. Те са върху Библията. Ще разгледаме Библията, вдъхновените Писания, науката и ще позволим на самите музикални индустрии да разкрият истинската си същност. Събрани сме тук, защото мнозина от нас са смутени от въпроса кое е подходящо за християнина. Някой има ли този проблем? Дали слушате правилната музика, объркани ли сте кое е правилно за един християнин? Да, възлюбени! Така се чувствах и аз преди време, защото не разбирах. Не съм израснал като християнин и не знаех кое е приемливо и кое не, когато станах християнин. Едни хора ми казваха: „Това е ОК“, други ми казваха: „Не е ОК!“ и аз нямах представа. Затова накрая започнахме да изучаваме този въпрос сами за себе си. И тогава Бог започна да отваря очите ни. Ако решите да отделите и да прекарате следващите 10 часа с нас, обещавам ви, че няма да съжалявате. Не защото съм някакъв велик лектор, аз съм само пръст, но защото Бог е велик Бог, безкрайно ви обича и иска да ви научи на тези неща, за да няма объркване и надяваме се, да не може Сатана да ви държи с пипалата си. И ако помогнем да ви се отворят очите, и да видите някои клопки в своя живот, Светият Дух да подейства и да ги отстрани от вас. Това ще направи вашата християнска опитност много по-радостна. Ще развием тази тема, като продължим нататък. Конкретната ни тема е наречена „Увертюра – нашето лично пътуване“. Преди да започнем, искам да имаме обща молитва, защото искаме Светият Дух да ни учи. Амин. Нека сведем глави и се помолим. Милостиви небесни Татко, Господи, благодарим Ти за тази възможност да се съберем и да размишляваме заедно върху Писанията, върху Духа на пророчеството, върху науката. Помогни ни, Татко, да бъдем удивени от това, което можем да извлечем от тях. Моля Те, Ти да ни учиш, Ти да ни благословиш със Светия Дух. Татко, говори на мен, за да можеш да говориш чрез мен и ме скрий зад Твоя кръст, защото Си казал: „Ако Аз бъда издигнат, ще привлека всички при Себе Си“. Молим Те за това в името на Исус, амин. Защо „Увертюра“? Темата е озаглавена „Увертюра – нашето лично пътуване“. Увертюра е музикален термин. Това е всъщност първата част от голямо музикално произведение, което настройва слушателя върху това, което следва нататък. И така, ще ви дадем някои насоки върху онова, което ще бъде разгледано следващите дни в семинара. А това, което предстои, е удивително! И ако има среща, която в никакъв случай не трябва да пропускате, нека това не е утре сутринта. Не пропускайте утре сутринта. Това е фундамента (основата) на целия семинар. Нека започнем с началото. Битие 1:1-3. „В началото Бог създаде небето и земята. А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух Се носеше над водата“. И Бог каза, Бог прозвуча, Бог прозвуча... Бог създаде честоти, вибрации и когато Бог проговори, нещо се случи! „Да бъде светлина. И стана светлина“. Хората казват: „Аз не вярвам в сътворението“. Аз казвам: „Аз вярвам. Аз съм креационист“. Хората казват: „Аз не вярвам, аз съм еволюционист, поддържам големия взрив“. Бенг. Казвам: „Аз вярвам на големия взрив, но по друг начин, не като вас“. Бог проговори и... бенг... нещо се случи, амин. Това е точно така. Както и да е. Нека да бъде светлина. И стана светлина. Бог прозвуча и раздвижи нещата със Своя глас. Бог каза. Това е много мощно! Звукът прави молекулите да вибрират. А когато Бог проговори, молекулите застават мирно и се подчиняват на своя Господар. Господ ли създаде силата на музиката и звука? Д-р Ханс Джени, швейцарски лекар и учен, природоизследовател, фотографира пластмаси, прахове, течности и други неорганични субстанции, вибриращи от звука. Ето какво видял със собствените си очи. Той открил, че неорганичната материя променя формата си и геометричната си организация, наподобявайки живи същества като морска звезда и човешки клетки. Звукът променя материята! Тези образи просто са неорганични модели, създадени от вибрацията на честотите и образуват съответен модел, фигура. Това е невероятно, това е очарователно Погледнете звездата по средата – не е ли удивително? Може ли звукът да раздвижи материята? Погледнете този. Той просто ме удивлява, защото има толкова много геометрични форми и звукът го прави структура. Д-р Ханс Джени казва, че звукът има пряко влияние върху нашата човешка биология и така влияе върху нашето здраве. Това е много интересно и ще се върнем на този въпрос по-късно, защото ще говорим много повече върху физиологията, за умствените и духовните аспекти на музиката. Сега, когато Бог говори, когато Той звучи, когато Той твори, Той създава красота! Той създаде хармония. Харесвам тази картина. Той създаде сиянието, структурата и разбира се, симетрията. И така, когато Бог твори чрез Своя Божествен глас, Той създава великолепни неща. Има съвършен синхрон в целия Универс до едно определено време. Не зная дали знаете това или не. Преди грехопадението имало и съвършена хармония (това е музикален термин), но за това – по-късно. Нямало дисхармонична нотка. Какво означава дисхармония (дисонанс) ще научим по-нататък. Нямало нотка на дисхармония да разваля небесните хармонии, докато някой избра да изопачи, да изврати свободата, която Бог бе дал. Грехът води началото си от този, който бил редом до Христос и най-почетения от Бога. Луцифер – синът на зората, главният засеняващ херувим, свят и неопетнен. Мислили ли сте върху това, че преди Луцифер да стане Сатана, той бил свято, неопетнено, чудесно, щастливо същество? Всъщност, Библията говори за неговите музикални инструменти, за певческия му глас, за удивителните му способности и дарби. Той фактически бил хор-майсторът на небето! А ако си хор-майстор (диригент) на каквато и да е група, разбира се, ти трябва да знаеш нещо за музиката. Амин. И все пак, той се отдал на желанието за себевъзвеличаване. Осмелил се да пожелае поклонението, дължимо единствено на Христос. Сега съвършената хармония в небето била разрушена. Всички тези изречения са ключови изречения и се намират в боговдъхновените писания. Откровение 12:9. „И свален биде големият змей, оная старовременна змия, която се нарича дявол и Сатана, който мами цялата вселена; свален биде на земята, свалени бидоха и ангелите му заедно с него.“ Какво означава това за нас, човешките същества? Това означава: „Внимавай, защото има дявол, който не ни обича, който има много свои сътрудници и не иска нищо, което е добро за нас. Следите ли мисълта ми? Това е, което Библията казва. „Патриарси и пророци“, стр. 52. „След като Сатана бе ограничен в свободата си да вдига бунт в небето, враждата му към Бога намери ново поле на изява – той планира гибелта на човешкия род... Щеше да превърне любовта им в недоверие и хвалебствените им песни в укори към Създателя. Така не само щеше да тласне невинните създания в нещастието, което сам си бе навлякъл, но щеше да хвърли упрек към Бога и да създаде скръб в небето“. 1 Петр. 5:8 казва: „Бъдете трезвени, будни“. Защо? - Защото противникът ви, - който не ви обича, не иска нищо добро за вас – дяволът, като рикаещ лъв... Дали казва, че е малко котенце? Мяу? Не! Разбира се, че не! Казва, че е рикаещ лъв, който обикаля, търсейки кого да погълне! Има толкова много начини, по които врагът осъществява намеренията си днес. Той е лукав и измамващ, оглеждащ се наоколо в света и вие вероятно ще се съгласите, че той е огромна арена на греха. И така, Сатана хитро търси как да ни впримчи. Музиката е едно от тези неща, които той хитро е извратил и измамно опаковал. Големият противник – Сатана, ви мрази, защото Бог ви обича. Ето ключовия момент, който трябва да се разбере, че дяволът няма добри намерения. Мрази ви, защото Бог ви обича. Той е все още жив и здрав. Извратил е всичко, което е могъл и иска да постигне едно основно нещо - да отвлече вниманието ни от Исус! Това е всичко, което иска да направи. Той иска да отрече връзката, която имаме с Бога и да ни отдели от нашия Създател. Обаче, за да постигне тази цел, трябва да ни разсее - било чрез филми, било чрез музика, било чрез пари, било чрез служене – каквото и да е. Само и само да отвлече вниманието ни от Господа. Всичко би послужило еднакво добре за целите му. А има толкова много разсейващи неща навън, колкото много са хората на тази планета. Наскоро чух, че вече сме стигнали седемте милиарда. Ще кажете: „О, не още... има още няколко месеца дотогава“. Ние почти сме стигнали седем милиарда. Това е невероятно! Експлозия на хора на тази планета! И така, дяволът продължава да изобретява все повече и повече начини за отвличането вниманието за всички тези хора, защото последното нещо, което би поискал, са седем милиарда християни, отиващи на небето. Музиката има небесен произход. „Господ, твоят Бог... с радост, с песни (пеене)”. Соф. 3:17. Самият Бог пее. Всъщност, за всеки покаял се грешник Бог пее. Има голяма сила в музиката. Музиката от ангелския хор, изпълните с трепет сърцата на овчарите от Витлеемското поле, когато песента се разнесе по света. Така че Бог не използва проповедник да проповядва: „Исус Се роди. Спасителят дойде“. Така ли направи? - Не, Бог каза: „Аз искам някои ангели да отидат там и да запеят песен“. Мисля, че това е много красиво! Бог избра музиката, за да обяви рождението на Христос. Затова няма нищо лошо в музиката за християнина, приятели. Но не всичко, което носи етикета „християнско“ в действителност е християнско. И ние ще демонстрираме това този уикенд. „С музика и песни на победа изкупените накрая ще получат наградата на безсмъртието“. Така че ще пеем, приближавайки към небесните, бисерните порти. Музиката е благословение! Бог създаде музиката. Той обича музиката. Самият Той пее (Соф. 3:17). Той ни даде музиката като дар. Той знае как музиката може да ни развълнува и да ни въздейства. Има някои мисли как музиката ни въздейства по неподходящи начини. Приятели, ще разнищим този въпрос. Защото в действителност музиката е създадена, за да ни въздейства позитивно. Да, понякога слушаме лоши неща и това също ни въздейства. Когато се използва по правилния начин обаче, музиката може да ни привлече по-близо до Бога. Когато е правилно използвана, музиката носи хармония, а когато е неправилно използвана, носи дисхармония в нашите взаимоотношения и може да стане средство за отвличане вниманието. И точно това създава дилема за християнина. Семинарът е озаглавен (как?) „Объркващата дилема или умопомрачителното разсейване”. Сега, нека най-напред да дефинираме думата distraction. Distraction означава „разсейване“, „да се отвлече окото или вниманието“. От какво? – От Бога. Да се отвлече настрани, за да се разстрои разумът. Това, което дяволът се опитва да направи е, да отвлече вниманието ни, за да разстрои разума ни така, че дори да не мислим за богоугодни неща. Какво е дилема? - Дилемата е ситуация, в която трябва да бъде направен труден избор между две или повече алтернативи (затруднение, проблем, борба). Това, което дяволът прави е, да ни разсее. Бог привлича сърцето ни, а дяволът „опъва“ сърцето ни и това създава дилема за християнина. Някой разбира ли за какво говоря? Ха... Това е християнската опитност. Понякога става трудно. Знаете ли защо? „...по-велик е Този, Който е откъм нас, отколкото този, който е в света...“. Христос е в нас, а дяволът е там - отвън. Това означава, че ние можем да превъзмогнем всяка клопка, всяко отвличане на вниманието от страна на дявола, ако сме свързани с Христос. Изборът трябва да бъде направен между две или повече възможности - затруднение, проблем или борба. И така, умопомрачително разсейване е всяко нещо, представено на християнина, което може да отклони неговото внимание настрани от Бога. Всичко, което отклонява вниманието ни от Бога. Да, ние говорим за музиката. Семинар за музиката. Но, приятели, просто не мислете, че това е всичко, не си слагайте „капаци“, не се фокусирайте само и единствено върху музиката. Ние говорим върху музиката, но вие можете да приложите принципите, които ще научите тук, във всяка област от вашия живот. Така че това е голямата картина. Има две страни в света за нашите души - Бог, Който се опитва да ни спаси от дявола и дяволът, който се старае да ни разсее и раздели от нашия Бог. Понеже Бог иска да ни спаси и да ни защити от Сатана, Той ни предупреждава и ни дава ясни напътствия и ръководство, относно Своята воля в нашия живот. Сега ще направим скок към нашата история. Ще разкажем откъде идваме и каква роля е изиграла музиката в нашия живот. Ще ви дадем малко от нашите свидетелства, за да имате по-добро разбиране. Кои сме ние, откъде идваме, както и какво е направила музиката в нашите сърца. Как ние сме я използвали в по-ранния си живот. Ще поканя съпругата си пред вас, моята любима съпруга Коби. Това е съпругата ми Коби и тя ще вземе думата за няколко минути. Но преди това искам да кажа нещо: Ако този уикенд имате някакви въпроси, не мислете, че трябва да идвате при мен с тях. Защото Коби винаги беше тук, с мен, до страната ми, изучавайки задълбочено всички материали и тя е наясно с тях, може би по-добре от самия мен. След като има малко участие, споделяйки своята история и стои в сянка тук, това не означава, че не е наясно с материята, която разглеждаме. Защото истината е, че Бог я е благословил с много мъдрост по този предмет, затова можете спокойно да се обръщате към нея. Коби: Добре, че имам по-малката част, защото мисля, че той се чувства по-спокойно и уверено, отколкото аз. Докато израствах, аз не знаех нищо за нещата, за които Крисчън говори преди малко. Нямах никаква представа, че има велика борба, която се води за нашите души и не знаех, не защото не съм израснала в християнски дом. Имаше някаква духовност в моя дом, но нямаше религия. Отгледана съм в добър дом. Моите родители са много специални за мен... Исус, Бог, религията – тези неща – не съм дори мислела за тях. Дори не са ми идвали наум. Това никога не е било главна част в живота ни. Да, бяхме християни, но ходехме на църква много рядко, ако приятели ни поканеха със себе си. Но, докато растях, върху мен нямаше религиозен натиск. Даже ходенето на църква не беше, за да свържа сърцето си с Господа, а бях там по социални причини. Ходех и се връщах и вършех моите си дела... Казах ви, че наистина имах добър дом, бях възпитавана в моралност и уважение към възрастните, и определено бях научена на много християнски принципи. Просто по това време не знаех, че те се намират в Божието слово. Не знаех откъде идваха те. Докато израствах, музиката заемаше голяма част от времето и живота на семейството ни. Буквално мога да си спомня как музиката звучеше от сутрин, когато се събуждах; музиката на алармата, докато се приготвяхме за училище; докато пътувахме с колата за училище и през целия ден; когато се връщах у дома и чак докато си лягахме вечер. Беше просто такава една част от моя живот, даже можете да видите тук на снимката - това е подарък от баба ми – тениска с надпис Thriller на Майкъл Джексън. Мисля, че имаше дупки по нея и се наложи майка ми да я изхвърли. Но аз си мислех, че това беше най-страхотния подарък, който някога съм получавала, харесвах я много... Повечето ми спомени са свързани по някакъв начин с рап-музиката. Даже сега, когато си мисля за отиването до къщата на леля ми, все още мога да си спомня или „Земя в огън“, защото винаги я слушах там, или Кени Джи. Това са нещата, които си спомням. Спомням си и как ходех до къщата на баба ми, и винаги имаше една банда (биг-бенд) с Девили Роф. Имаше и една друга песен на Девили Роф - някой от семейството беше й я подарил за годишнина или нещо такова, не зная точно. Но така или иначе, спомням си как ходехме у баба и дядо - седяхме по цели дни в големия хол и музиката, в което всичко бе обгърнато. И това беше част от моя житейски опит, докато пораснах. Като тийнейджър аз наистина преживявах емоциите си чрез музика. На този етап това стана повече, отколкото слушане за забавление, това стана нещо много лично за мен. И така, в началото на тийнейджърските ми години добре знаех, че когато „се сдърпам“ с моите родители или имам някакви проблеми, вместо да крещя или нещо такова, по-добре да се затворя в стаята си, да пусна някоя песен и по такъв начин да изразя моите бунтовни чувства Просто изживявах това, което чувствах чрез музиката. Може би някои от вас имат подобен опит. Едно момче разби сърцето ми – не ме харесваше така, както аз – него. Пусках си тъжни песни за разбитото ми сърце, изразяващи моите болки. Толкова е смешно и нелепо. Но това правеше живота ми по-тежък, просто защото не можех да преодолея тези емоции. Исках да живея и да се потопя в тях напълно. Това не беше добро, но музиката ми съчувстваше, беше моя защитник, музиката беше моя утешител. Ако някои от вас не могат да разберат гледната ми точка, сигурна съм, че ще намеря други, които ще се съгласят с мен. А музикалните ми избори бяха просто това, към което можех да се обърна, да пусна и да ме освободи от това, което се случваше около мен в живота ми. Както при повечето тийнейджъри това, което се случва в отсъствието на Господа - не знаеш как да се справиш с тези неща. Дори да имах чудесни взаимоотношения с моите родители, пак не знаех как да се справя с някои неща вътре в мен. Това е, което правех. Така си израснах с музиката. Гледаш, всеки се обръща към музиката и ти се обръщаш към нея. Това знаех да правя по онова време. Имаше много музика, която се пускаше в моята къща - имах много разнопосочен вкус към музиката, който варираше от Фейт Хил, слушах Деф Лепърд, Мадона, Депеш Мод, Бел Бив дево, Крембериз, Куинзрайк, Марая Кери, Джо Сатриани, Ърт Лит ин Файър, Джодеси, Арвил Лавин и т. н. Изключително много харесвах филмовата музика. Най-любимият ми жанр бяха песните към филми - мисля, че причината да ги харесвам толкова беше, че те са наситени с много емоционална енергия. Много често те са създадени, за да носят „историята“ и така можеш да свържеш много неща с музиката, която е от филмите. А аз определено правех това и много се забавлявах. До времето, когато се срещнахме с Крисчън. Беше в края на тийнейджърските ми години - 18-19 г. Бях се отдалечила много от мнозина приятели и от нещата в моя живот. Беше място, в което прекарвах като в един вид страхотно парти – не знаех какво правим, всичко изглеждаше някак хаотично и музиката в това време беше наистина единственото ми постоянно нещо. Това бе нещото, което никога не се променяше, беше винаги с мен, отстояваше с мен и затова бях все повече привързана към музиката. Израствах с музиката по начина, по който го правех. Не осъзнавах, че зависимостта от музиката беше толкова силна и че това беше небалансирано. Повечето ми приятели се чувстваха по същия начин. Споделяхме различни истории за песни. Толкова много от спомените ми тогава бяха свързани с щастливи неща. Спомням си, че на шестнадесетия ми рожден ден слизах по стълбите, а моите родители и брат ми ме посрещнаха долу на ъгъла. Бяха там и пуснаха песента „Happy birthday sweet 16th “(ЧРД - сладки 16 г.). и пееха. Имам чудесни спомени с музиката. Дали преди да стана християнка аз наистина виждах колко важна за мен бе музиката и че преминавах бариерите, които не бяха толкова „здравословни“? Едва когато станах християнка, наистина разбрах това, продължавайки да развивам връзка с Исус. Бях толкова свикнала да се обръщам към музиката, когато имах различни борби, които се водеха вътре в сърцето ми. Не бях доволна и беше наистина много трудно за мен да се науча как да се доверявам на Бога и да се моля, и да говоря с Него за всички тези неща, когато нямах ясен отговор. В музиката получавах такъв отговор, какъвто исках. Получавах моментален отговор. Не че музиката можеше да извърши трайна промяна и да изцели душата ми. Нещата, които слушах... това ми помагаше да плача или да се смея, или да бъда ядосана, или каквото исках да бъда в дадения момент. Просто да премина през това състояние и в крайна сметка да правя това, което исках да правя. Когато станахме по-силни в ходенето ни във вярата, ставаше все по-очевидно, че когато си в средата на християни, има определен вид музика, която не би трябвало да слушаме, друга музика. Крисчън навлезе повече в темата, но аз наистина се измъчвах по този въпрос! Реших да изхвърля част от музиката, която имах, защото хората, които знаеха повече от мен казваха, че това е дяволска музика, която е светска и не е подходяща за християни. Тогава казах ОК. Не знаех защо, но като слушах музиката и текста виждах, че наистина това е така, можех да го разбера. За някои песни наистина разбирах, че не са християнски. Разбирах това, но от друга страна имаше голяма част от музиката, за която мислех: Какво толкова има в нея? Защото аз съм влюбена и мога да пея за това. Какво лошо има да бъдеш щастлив, да си влюбен. Да, имам борби в моя живот, затова защо да не си пусна тази песен, за да се справя с тези борби. Просто не разбирах, затова прибрах тази музика. Още от самото начало, когато приех християнската вяра, започнах да оценявам и следвам принципа, че когато не разбираш нещо, е по-добре да го оставиш настрана, отколкото да кажеш: Не го разбирам, затова няма да го правя. Ако не зная, ако не разбирам нещо и не съм много сигурна дали е ОК или не, по-добре да го оставя настрана. Не мога да го имам в живота си сега, защото не зная дали е ОК. В ума ми остава въпроса, че би могло и да не е ОК. Ха-ха, затова по-добре да го нямаме. Но проблемът все още „разпъваше“ сърцето ми и съм имала моменти (периоди), когато съм се връщала към този вид музика и съм й се наслаждавала. И така, когато започнахме да изучаваме, а и много хора ни питаха за това през годините, казах: Добре, ако ще правим това, нека изминем пътя докрай. Защото искам да покажа на тези хора защо обичам моята музика. И когато говорехме, често казвах: Да, донякъде мога да видя това, но какво ще кажеш за това или онова. Хората казват така. Аз бях винаги тази, която пита за тези неща, които съпругът ми беше изследвал, и с които в някои моменти го подлудявах. Нямах аргументи за това, което исках и не знаех как да защитя становището си. Каква беше истината в живота ми? Мислех си: Не знам дали барабаните са лошо нещо – не мога да видя това, не намирам, че всички барабани са лоши. Виждам, че понякога не са толкова добри. Всички онези въпроси, които чувствах, че ще получат отговор с времето, са обобщени, затова бяхме подтикнати да се потопим в едно по-сериозно изучаване. Да, мога да видя това, но какво ще кажеш за онова? И отивахме малко по-нататък. Надявам се, че вие ще имате същите преживявания като мен, когато преминавахме през тази материя. Но сега аз мога да стоя пред вас и да се чувствам много по-уверена. Зная, защо съм направила своите избори. Привлича ли ме още музиката, която харесвах преди? - Разбира се! Мога да отида до магазина и чуя определени неща. Но знаете ли какво? Сега зная толкова много и наистина, зная, че е истина, защото съм го изучавала достатъчно задълбочено, за да мога да кажа: „Да, това е ОК, но не се нуждая вече от него. Нямам нужда това да има контрол над мен. Приключих с това. Сега вървя с Господа и затова с Негова помощ мога да избирам този вид музика, който да ми помага в моя духовен живот“. Ние сме различни, различно сме устроени и се борим с различни неща. И Бог ги знае, така че Той може да ни помогне да намерим нашия път към истината, за да застанем твърдо, знаейки кое е приемливо за нас и нашето ходене с Него. Това е наистина насърчителна мисъл и те кара да се чувстваш добре. И вече не е трудно да стоиш настрана от тези неща. Защото не чувстваш вече силно влечение към тях. Надявам се, че ще имате това преживяване, когато преминаваме заедно през това този уикенд. Сега искам да поканя съпруга си Крисчън да продължи и да сподели своята история. И така, музиката е нещо, което и аз използвах като Коби, за да мога понякога да усилвам своите чувства, а друг път да ги прикрия. Бях отгледан в нехристиянски дом и даже не знаех, всъщност знаех, но бях далеч от Бог. Обичам тази снимка – това съм аз – люлея се на едно детско конче. Нали знаете, едно такова, на пружина. Трябва да ги правят такива. Израснах в нехристиянски дом и родителите ми се разведоха, когато бях на седем години. Майка ми и първият й съпруг не бяха християни, нямаше християнство в нашия дом, наистина нямаше и никаква духовност. Имам предвид, че ако при Коби е имало в известна степен някакъв морален компас, в моя дом нещата не стояха по този начин. И така, аз израснах почти сам, оставен на себе си и моите братя. Просто отивахме на училище с колелата си, носейки обяда си в чантичките и се връщахме обратно в къщата, заключвахме вратата след себе си, вършехме своите домакински задължения, а родителите ни се връщаха у дома чак вечерта. Майка ми се нуждаеше от мъжко признание. Тя била на 19… извинете, тя била на 16 години, когато забременяла с мен и на 17 години ме родила. Нейният баща никога не бил до нея - имам предвид в емоционално отношение. Така че тя търсеше емоционална връзка с различни хора – най-вече с мъже. Тя забременяла млада ... и аз съм резултата. Майка ми беше млада, не знаеше как се гледат деца, самата тя беше дете. Баща ми беше на 19 години и също нямаше християнско възпитание. И, както казах, те се разведоха, когато аз бях на седем. Майка ми се омъжи повторно и тогава започна истинският кошмар. Майка ми се омъжи за човек, който беше груб от самото начало, но впоследствие се оказа голям насилник за всички нас. Проявяваше насилие умствено, емоционално и физически. Майка ми наистина понесе голямата част от това. Музиката беше в моя живот. Може би не толкова, колкото при Коби и нейното семейство - още от сутринта, но винаги когато пътувахме в колата, имаше музика и… дори не споменавам песента, която е в главата ми. Всички тези песни са се запечатали в ума ми. Майка ми обичаше кънтри-музиката. Може би оттам започна отвращението ми към кънтри-музиката. Не съм съвсем сигурен. Нямам нищо против хората, които слушат кънтри-музика, но просто това не е любимият ми жанр, понеже е свързан с толкова много лоши спомени. Но такава е действителността. Както и да е, истината е, че отраснах в лош дом. Прикривах страданията си чрез музиката. Така че, ако се чувствах безнадежден, когато чувствах, че отново ще бъда бит, тогава отивах в стаята си, пусках магнетофона с големите слушалки, слагах си тези неща на ушите, и дори не знаех каква е песента, но слушах всички онези различни песни, всичко това ме надъхваше и си казвах: „Да! Не съм губещ“! Или каквото и да е. Друг път пусках тъжна музика, също като Коби и аз или засилвах емоциите си, което не ми се отразяваше добре. Или променях емоциите си, което също не беше добре за мен. Действителността, която сега откривам като християнин е, че единствената Личност във Всемира, Която може да помогне на разбитото сърце, е Исус Христос. Не получих това, защото го нямаше в детството ми. Опитвах всякакви неща. Погледнете – аз съм на вашето дясно. На снимката сме аз и двамата ми братя. Всеки един от нас - ние, тримата, сме от първите ни родители – родни братя. Нашият кошмар продължи, докато бях и в гимназията. После, след гимназията отидох в колеж и в действителност търсех различни неща, с които да отвлека вниманието си от действителността. Едно от тях беше театралното изкуство. Именно там започнах да се превъплъщавам в различни образи. Не само да живея безгрижно чрез музиката. Другият начин да избягам от реалността беше, да се поставям на мястото на всички тези герои и така да избягам от моята неприятна действителност, и да си представям, че съм онзи силен Дракула, или който друг герой, който играех в пиесата. Бях наистина много добър в актьорската игра от самото начало. Знаете ли защо? - Защото бях играл като актьор през цялото ми детство. Преструвах се, че всичко е ОК, докато не беше. Преструвах се, че татко не ме е бил и се усмихвах, сякаш всичко е наред, само защото някой беше натиснал звънеца на вратата. Така че станах професионален артист още като дете. Поставях си маска. Зная, че някои от вас, които сте тук или гледате по целия свят, сте изпитвали болка от подобни преживявания в живота. Опитах всеки възможен грях, който беше навън, като се започне от забавления до наркотици, алкохол и всичко друго, което е в света. И нищо не излекува сърцето ми, докато не бях доведен до Христос. Това предстои. Майка ми се омъжи отново. Най-накрая се омъжи за добър мъж. За трети път. Благодаря на Бога. Намери най-добрия най-накрая. Вярвам, че майка ми и третият ми баща ни гледат в момента. Обичам ви и се радвам, че ви има. Започнах кариера в телевизията и бизнеса. Още докато бях в колежа – ходих в него около две години – не получих никаква степен. Така че съм Крисчън недипломиран (без степен). Както казва един мой приятел – той е Дани без диплома. Аз съм Крисчън безсертификатен, предполагам, не знам. Но действителността е, че „скочих“ в телевизионната продукция, когато бях още студент. Научавах някои неща в класната стая за телевизия, комуникации, медии, радио. Един от моите професори каза: Ти трябва да излезеш оттук и просто да започнеш в реалното поле, ако искаш да научиш някои неща. Защо трябва да ходиш на училище? Получих работа, вървях напред и започнах телевизионни продукции на 19-годишна възраст. Обичах работата си. Много се наслаждавах на това и намерих нов „авариен“ изход от действителността. Водех хората на „пътуване“ чрез телевизията. Докато все още имах музиката и театъра в моя живот, започнах някои бизнеси. Тук видяхте, че имаме бизнес-партньор – по средата между вас е един от нашите работници - тя е мениджър на списанието, в което работехме. Нещата се развиваха добре при мен. Като млад мъж, имам предвид, че основахме компания, тя прерасна в три различни компании с около тридесет различни работници. Всичко вървеше много добре. И изведнъж изгубих всичко. Повече не се нуждаех от неща, които отвличат вниманието ми. След като загубих всичко, просто потънах в телевизия, във филми и в музика. Защото, ето, животът ми беше излязъл извън контрол, а аз бях само на 21 години. Слушах всякакъв вид музика. Слушах Майкъл Джексън, Форнър, Еър Суплай, Ганс енд Роузес, Eй Си Ди Си, Кис, Дъ Полис, Дъ Паблик Енеми, Кристофър Корс ин Дъ Карс и много, много други. Истината е, че слушах много „боклуци“ (лоша музика). Това не ми се отразяваше добре, но ще ви кажа нещо - те вършеха своята работа, докато не знаех, че има друга алтернатива в Исус. И така, нашата история продължава. На Коби и моята история. Аз бях кръстен, както и Коби. И буквално за една нощ аз отидох да работя за Господа. Това беше една година по-късно, когато бях поканен от мой приятел. Името му е Дани Виера. Той ръководеше здравна институция и здравно служене. Преди това бяхме станали приятели, работехме заедно над някои видеа за него и когато животът ми се разпадаше, той дойде при мен, и каза... Всъщност аз го посетих в Калифорния и му казах, че нещата не вървят добре. Той каза: „Страхотно“! Казах му, че изобщо не е добре. Той се обърна към мен и каза: „Крисчън, мисля, че е добре. Преди време ти казах, че вярвам, че Бог има план за твоя живот“. Той прие тези думи за мен и в резултат на това започна да говори: „Аз вярвам, че Бог може да използва хора като теб“. И в този момент аз можех да върша и графичен дизайн, и оформление на телевизионна продукция. И той каза: „Аз наистина мога да използвам хора като теб в нашето служене“. Как продължи историята? Приех работата и за една нощ животът ми се преобърна от 100% работа за света към 100% служба за Бога. За една нощ! Мисля си, че това е невероятна история! Тогава ми казаха, че не мога да имам никакъв телевизор или светска музика, защото живеех в къща, купена с Божиите пари и Бог е построил къщата. Затова Той не иска нищо зло в нашия дом. И от напълно светски човек, ето какво направих: „ОК“. Защо? - Защото бях готов за промяна. Аз бях опитал всичко друго, което можеше да се опита на тази планета, но не бях опитал християнството, а Дани беше християнин. Така че започнах да работя в областта на здравното служене. Моят зет ми каза: „Какво ще правиш в това здравно служене? Ще стоиш и цял ден ще се молиш ли“? Казах: „Не знам. Нямам никаква представа“. Но знаех със сигурност, че Бог отваряше нова врата за нас. Интересното беше, че когато бях в този дом сам, не бях женен, нямах телевизия, нямах музика, всъщност, имах музика, но нямах светска музика, нито даже светски списания... Всъщност, бях подложен на пълна духовна „детоксикация“. Както цар Навуходоносор в продължение на седем години. Нали? Е, не ядях трева, а пиех сокове. Както и да е. Имах изобилие от свободно време. Никакви светски неща, които да отвличат вниманието ми. И какво? Започнах да чувам нещо – това беше Божият глас! Може би ви се струва невероятно, поради всичките светски неща, които отвличат вниманието ви. И така, Бог започна да ми говори. Беше толкова тихо, че аз го чувах. Започнах да чета и да се моля. Молех се Бог да ми помогне да Му се доверявам. Не можете да си представите – едно малтретирано дете. Аз бях насилван не само умствено, психически и физически, но по всякакъв начин, по който с едно дете може да се злоупотребява. Бях насилван от моя биологичен баща и как резултат от това да гледам на Бог като мой Баща? За моя мозък беше трудно да възприеме всеки, с фигурата на баща. Защото всеки баща, който бях имал, всеки с фигурата на баща, ме беше унижавал, или ме беше наранявал, или насилвал. Затова разбирате голямата сърдечна болка от този образ. Много неприятни асоциации. Това, което Бог направи за мен беше, че ми даде хубава, красива християнска музика. Той не ми отне музиката. Даде ми красива християнска музика. И всъщност започна да служи на моята душа. Чрез тази музика, чрез спокойните часове, чрез четенето на Библията и Духа на пророчеството, всъщност бях доведен до заветна връзка с Исус Христос. Приятелят ми Дани тогава ме кръсти – ето тази снимка, където сме в басейна. Коби беше кръстена няколко дни по-късно. Открих песента People need the Lord („Хората се нуждаят от Господа“). Чували ли сте някога тази песен? Това е една от любимите ми песни, може би защото беше първата от християнските песни, които изобщо някога бях чувал. Тази песен ми служеше, когато я слушах, ме караше да плача. „О, аз също имам нужда от Господ“! и я пусках отново, и отново. Така че тя дълбоко ми служеше. Вече не чувствах желание да бягам. Интересно. Не исках да бягам настрана вече. Можех да гледам в огледалото и да казвам: „Ето, това са проблемите, слабостите ми и Светият Дух ми ги разкриваше, а аз исках да се справя с тях! Не просто да отвлека вниманието си и да избягам, не просто малко забавление и никога да не си ги спомня отново, не! Бог иска да ги изкорени и да ги хвърли в дълбокото! Ние искаме да ги запазим и после да отидем и да си ги уловим с рибарската въдица. Бях празен човек. Имах сериозни проблеми и пропуски. Тогава пристъпих в ново място с музиката. Един ден Дани ме чу да пея. Всъщност песента, която пеех беше „Хората се нуждаят от Господа“ и каза: „Амин. Не знаех какво казваш“. Отговорих му: „Ооо, нещо като музикален театър или каквото и да е там“. А той каза: „Мисля, че трябва да пееш. Мисля, че трябва да пееш, може би да идваш с мен и да пееш пред хората, когато проповядвам“. И така, преди да се усетя, се видях да пея преди той да говори. Дани умее да убеждава много добре. Ако ме гледаш, братко, обичам те и се радвам, че ме гледаш. Истината е, че Дани ме насърчи и ми помогна да видя, че може би аз мога да направя нещо за Бога, освен просто да работя в офиса. Никога не съм предполагал, че може да излезе нещо кой знае какво от това, но започнах да пея специалната музика преди проповедта, после имах две специални музики, после – три, после имах четири и накрая отидох и към втората ръка – шест специални музикални участия. Както и да е. Започнах да се отнасям по-сериозно към тази идея. Хората започнаха да идват при мен и да питат: Имате ли CD? О, не, разбира се, че не. Да не сте луди? Съпругата ми... Накрая Коби стана моя съпруга. Това е история, за която може да говорим друг път. Удивително е какво Господ направи. И така, ние се оженихме и Коби се премести в дома за детоксикация, където живеех аз. Казах й, че тук не можем да слушаме такива или да гледаме работи, защото Бог има други специални неща за нас. И тя опакова нещата си и ги сложи в килера. Но аз ги чувах през цялото време. Така ли беше? Прав съм. Зная, защото я видях да се бори. Не зная как е. Ако не сте готови да избягате от нещата, за които Бог ви казва, но продължавате с тях, чувате как Той ви шепне: „Крисчън, Аз съм тук! Знаеш, че това не трябва да го слушаш! Знаеш, че това не трябва да го гледаш“! Знаете за какво ви говоря. Да, зная, че разбирате за какво ви говоря. И така, ние отстранихме много неща от своя живот и бяхме развълнувани от това. През последните 15 години имахме много пречки, имахме и много триумфи. Не сме съвършени хора. Трябва да сме подобни на Исус, но понякога не сме такива. Друг път си казвам: Уаууу, имам победа! Ето защо нямаме навик да посочваме с пръст, защото ако правим това, има три пръста, които сочат към самите нас. Затова този уикенд няма да казваме „Правете това!“, а „Ето какво Бог е направил за нас“! Амин. Накрая Коби започна да работи с мен и с Дани, и нашето служене започна да се развива. Тук има снимка, представяща записването на първия ми албум – направата на демо CD. Бяхме при мениджъра на едно студио. Представяхме го пред различни мениджъри, поставяхме различни етикети и неща, за да видим не бих ли могъл да бъда представен като християнски изпълнител. Докато нашето служене се развиваше и семейството ни започна да се развива. Това е малкият ми Тайлър. Всъщност, той е малкият член на екипа ни и му показвам как се работи с камерата. След това се роди Майка (Михей), малкото ми дете. Той е на няколко снимки този уикенд, което много ме вълнува. И така, накрая аз бях доведен до Христос, после помогнах на Коби да дойде при Христос, после започнах да пея и създадох демо CD. От една страна има хора, които казват за музиката ми: „О, толкова ми харесва, колко е красиво!“, а други казват: „Не, това е от дявола“! Това са четири песни, те са християнски песни! Направо ме зашлевяват в лицето тези добри християни, които ми казват: „Да, това е красиво, чудесно“! или „Това е от дявола“! Това са същите четири песни. Как може да са хем красиви, хем от дявола? Питам им: „Какво имате предвид, като казвате „от дявола“? - О, виждаш ли, това е съвременна музика. - Какво разбирате под „съвременна музика“? - О, това е светска музика! - Светска, защо? - Защото е съвременна? – Какво според вас означава „съвременна“? - О, това е светско! Те са от рода: „Дай ми нещо ново! Амин!“ И ние не можем да разберем какво става, когато имаме тези две противопоставящи се мнения за едно и също CD? Тъй че ние грешим от страната на съвестта, както каза Коби, затова никога не продадох това демо CD, защото не знаех дали е подходящо или не! А аз просто исках да зарадвам Исус! Така открихме, че не разбираме музиката. И, често казано, повечето християни не разбират музиката. Докато разговаряхме с толкова много християни открихме, че почти никой изобщо не разбираше за какво говорим! Така че, ето защо правим всичко това. Това е нашето семейство днес, хубав фотографски образ на нас, четиримата. 2 Тим. 2:15. Накрая ние приложихме този текст за нашия живот, ангажирахме се: „Старай се да се представиш одобрен пред Бога работник...“. Буквалният превод на английски е „Изучавай, за да се покажеш одобрен пред Бога...“. И това, което започнахме да изучаваме, ни удиви. Ето някои от нещата, които започнахме да откриваме. Д-р Масаро Емото открил, че когато имаме красива музика и думи, те оформят кристални структури от водните молекули. Виждате ли тази картина? На какво ви прилича? Това не е снежинка! Ето какво направил той - взел цилиндър с вода и когато замръзнала и поставил говорители, от които звучала красива музика и думи, докато изричали красивите думи и слушали красивата музика, се оформило това! Знаехте ли, че звукът може да направи това? Знаехте ли, че красивата музика има даже структура? Във водата. Ето друга – погледнете тази. Не е ли невероятно това? Това е просто музика и обикновена вода! Как знае, за да оформи структура? Интересно. Ами тази? Каква сложна плетеница (може да я уголемите), като украшение за Коледна елха! Той открил също, че дисхармоничните тонове и негативната музика образуват всеки път хаотични модели. Погледнете това! Същият цилиндър, същата вода... плюс дисхармоничната и негативна музика, образуват хаотични модели. Нищо определено. Ако красивата музика оформя нещо като снежинки, то дисхармоничната музика създава хаос. Нека ви задам един въпрос! Може да не съм изучавал това, но помислете за момент. Какъв процент от нашето тяло е вода? 80-70%. Чудя се каква бъркотия може да стане в нашето тяло от дисхармоничните звуци! Не знам. Ще бъде интересно изследване. Но ако може да го направите с проклетия цилиндър с вода, какво ще стане с проклетия човек тук? Следите ли мисълта ми? Ето друга картина. Тук имаме няколко музикални примера. Погледни това. Какво предполагате, каква музика вие предполагате, е създала тази структура? Тази музика е създала този първи образ. Удивително е, какво е било „замразено“ - Чайковски, из балета Лебедово езеро. Страхотно ли е, доспа ли ви се или сте удивени? ОК. Страхотно е! Слава на Бога! А какво, мислите е направило ето, този образ? Какво ще кажете за Симфония №40 от Моцарт? Не е ли страхотно? Ами това? Някакви предположения? Какво ще кажете за Бетховен? Тази музика ли? Бетховен – „Пасторал“. Знаехте ли, че Бог може да направи това? Разбира се. Има ли някаква красота и симетрия там? Погледнете следващия образ. Различна музика. Да, прави сте. Изглежда е започнала да става някаква структура, а после се е разпаднала. Какво ли е направило това „изделие на изкуството“? (звучи музика) Какво мислите за това? - Елвис Пресли – Heartbreak Hotel („Хотел „Разбито сърце“). Интересно. Ами това? Какво си мислите, че е направило тази голяма бъркотия... Някои хора казват, че на нас, човешките същества, музиката не се отразява. Между другото, този уикенд ще разбием на пух и прах това разбиране. Ако има разбиране, което не трябва да пропускате в никакъв случай, нека това да не бъде утрешното. Събирането в 11h е абсолютно основополагащо за целия този семинар. Трябва да сте тук в 11h. Доведете и приятел, между другото. Това, което ми е интересно е, че науката е доказала, че след като телата ни са до 90% вода, те са физически засегнати от звуците, от музиката, от думите, които влизат в нашите тела. Всяка клетка от нашето тяло има своя честота. Не зная дали това ви е известно, но системите в нашето тяло имат своя хармония. Могат ли системите в нашето тяло да бъдат подкрепяни? Или дори подпомагани, или затормозявани от негативните звуци, които възприемаме? Затова, даже ако погледнем нещата от тази гледна точка, мислейки колко сложно и комплексно сме устроени, ако погледнем към една проста илюстрация, можете ли да кажете какъв е добрият избор на музика, гледайки това тук? Аха. Това, което ще споделяме, ще бъде удивително. Не само висша наука. „Песента има чудесна сила“ („Вести към младите“, стр. 291, англ. изд.). Тя има сила да подчини грубото и некултивирано естество. Сила, да изостри мисълта и да събуди съчувствие, да създаде хармония в действията, които унищожават куража и отслабват усилията“. Това е невероятно! Това, което ни е казано ту е, че музиката има способността да подчини грубото и некултивирано естество. Но, приятели, ако това е погрешната музика, тя може да насърчи, да засили грубото и некултивирано естество. Следите ли мисълта ми? Може да изостри мисълта или да изврати мисълта! Или да забави мисълта. Може да събуди съчувствието или да го убие. Може да съдейства в хармония с действията или разединението. Може да се пребори с мрачното настроение или да създаде мрачно настроение. Затова трябва да бъдем внимателни. „Свидетелства“, т. 1, стр. 506, англ. изд. „Когато се обърнем към добрата й страна, музиката е благословение, но тя често се превръща в едно от…“. Малките, миниатюрни, незначителни неща, които Сатана използва? Не! Но какво казва? - Едно от най-привлекателните неща, които Сатана използва! „… най-привлекателните сатанински средства, за да се впримчат душите“. И така, хората казват: „Крисчън, ти говориш за музиката, да не гоним „зайчетата“ на Сатана“. О, приятели, ако музиката е едно от дяволските „зайчета“ и е едно от дяволските най- (какво?) най-привлекателни средства, за да впримчи и оплете душата, тогава е по-добре да прогоним този „заек“! Амин. Християнският философ от XVI в. Анитиус Боетиус пише следното: „Музиката може както да утвърди, така и да унищожи моралността. Това се знае от много време. Защото никой не е по-отворен за душата при формирането й (на моралността), отколкото ушите“. Ооо, Крисчън! Защото никой не е по-отворен за душата при формирането й, отколкото ушите? „Затова, когато ритъмът и ладовете са проникнали дори до душата чрез тези органи, не може да има съмнение, че те влияят на душата с техния собствен характер и я подчиняват на себе си“. С други думи, чрез възприемането с нашите уши, ние се променяме. Така ли е? Ако слушаме долнопробна, ако слушаме мрачна, отчайваща, сексуална, чувствена музика, ние ще бъдем обхванати от същия характер емоция. Това е механизмът на действие. И все пак, приятели, добрата новина е, че имаме възможност да слушаме неща, които са облагородяващи, издигащи, чрез които израстваме духовно. Ние ще направим една бърза музикална анкета. Ако гледате на DVD, можете да отидете на посочения на екрана уебсайт и да я свалите сега. В тази анкета в част 1 ще получим информация за вас, а част 2 е звуков тест. Разбирам, че това е доста субективно. Разбирам това, защото всички възприемаме музиката в зависимост от предишния ни опит. Има 12 различни песни, от които ще слушаме много кратки откъси. Понякога ще ви е трудно да различите, защото откъсите са много кратки, но искам да заградите дали вярвате, че песента е християнска песен, дали мислите, че е светска музика или „Не съм сигурен“, „Не зная“, или „О, зная тази песен“, или „О, имам тази песен“. Заградете това, което се отнася за песента. Вие можете да кажете за песен №1 например: „Да, това е определено християнска и „Аз зная песента“, и „Имам песента“. Можете да направите това, например. Сега по-ясно ли ви стана? ОК. Ще преминем през анкетата и примерите и искам вие да ми кажете дали тези или други песни са християнски, или светски. Готови ли сте? Ще има и друг тест по-късно. Песен №1. Дали това е християнска или светска, „Не съм сигурен“, „Аз я зная“ и „Имам песента“. Много добре. Песен №1. Знам, че може да е трудно, но заградете отговора си сега. Дали е християнска, светска или не сте сигурен. ОК? Песен №2. Всички ли сте готови? Песен №2. Това може да е малко трудно да се определи, но мислите ли, че това е християнска или не сте сигурни. Отбележете своя отговор. Не казвайте какво мислите. ОК? Песен №3. И така, това християнска, светска или не сте сигурен, каквото и да е. Готови ли сте за песен №4? Вдигнете ръце. Готови ли сте? Къде сте? Добре. Песен №4. Добре. Познавате този младеж. Дали това е християнска, вуду. ха-ха... Това съм аз и ако пишете светска, ще ви кажа: Добре. Песен №5. Така е. Нека вървим напред. Песен №6. Добре. Християнска, светска или не сте сигурни. Песен №7. Добре. Добре. Песен №8. Схванахте ли? Почти приключваме. Песен №9 (запушва си ушите). Горкото момче. ОК. Има нещо стресиращо в тази песен. ОК! И така, песен №9 - дали е християнска, светска или не сте сигурни, зная или имам песента. Както прецените. Песен №10. Тази е съвсем очевидна. Направете своя избор. Това беше моя приятелка, между другото. Песен №11. Ето причината, поради която го правим. Ето причината. Между другото, при някои песни започнахте ли да правите ето, така, мъничко? Като малка физическа реакция, може би? Ето, така, малко... прави ме малко луд. Но всъщност има научна причина, за което ще говорим този уикенд. Има причина да се случват нещата. ОК. Добре. Последната. Песен №12. Добре. Ако знаете отговора, ОК. Отбележете. Преди да приключим тук, искам да задам на всеки въпрос. Песен №1. Кой мисли, че е християнска? Вдигнете ръце! ОК. Имаме някои, които са я избрали. Колко от вас мислят, че е светска? Вдигнете ръце. ОК. Наполовина. Добре. Значи не знаем към какво се отнася песен №1. Песен №2. Кои мислят, че песен №2 е християнска? Вдигнете ръце! ОК. Има два. Колко мислят, че е светска? Вдигнете ръце! ОК. Повечето мислят така. Какво ще кажете за песен №4? Колко мислят, че е християнска? Вуду? Много добре. Слава на Бога! Песен №7. Колко мислят, че е християнска? Някои от вас. ОК. Колко мислят, че е светска? Вдигнете ръце. Имаме половината. Значи не знаем за какво говорим. И песен №10. Колко от вас мислят, че песен 10 е християнска? Вдигнете ръце! Колко мислят, че песен №10 е светска? Вдигнете ръцете си! ОК. Последната песен – песен №11. Колко мислят, че е християнска? Някои от вас. ОК. Колко от вас мислят, че е светска? Вдигнете ръце! ОК. Виждате ли какво става в тази стая? Това се нарича микрокосмос на това, което се случва в голямата християнска общност. Защото някои казват: „О, това е християнска музика“, докато други: „О, не, това е светско“. Реалността е тази – всяка от песните, които чухте, има християнски етикет върху себе си. Ооо, изненадани ли сте? Аууу! Вижте, цялата зала: Аъъъ? Какво имаш предвид? Да, всички те са в християнския сектор на книжарницата, всяка песен е християнска и има християнски етикет, християнски продуцент и християнски певци. Всъщност, нека ви хвърля още една „бомба“. Отгатнете какво? Всички тези песни бяха написани за мен и повечето млади хора във Фейсбук ме насърчаваха да ги слушам. Ало? Успях ли да привлека вниманието ви сега? Виждате, приятели. Ако сега харесвате да слушате някои примери от тези песни, в следващите дни ще слушаме, ще анализираме примерите и вашите уши накрая ще се настроят да разбирате кои са някои от предизвикателствата в тази музика, която светът произвежда. И аз съм тук да ви кажа, че понеже тя има етикет с 9 букви на нея (“Християнска“), това не винаги я прави свята. Това не винаги е нещо, което ние, християните, е редно да слушаме. Стана ли ясно? Добре. Притчи 2:1-5. „Сине мой, ако приемеш думите ми и запазиш заповедите ми при себе си, така щото да приклониш ухото си към мъдростта (а не към светската музика) и предадеш сърцето си към разума, тогава ще разбереш страха от Господа, и ще намериш познанието за Бога“. Прикланяме ли ухото си към Бога, а не към света, дори към светската християнска музика? Приятели, тя е там навън. С 9-буквения етикет дали наистина е християнска и приемлива за нас, за да я слушаме? Този уикенд ние ще изложим на показ някои от тези неща. Ще бъде удивително пътешествие. Надявам се да се присъедините към нас. Нека се помолим. Милостиви небесни Татко! Сега, когато се разделяме един с друг, ние се молим да бъдеш с нас и да ни ръководиш със Светия Си Дух. И Те молим, Татко, помогни ни да разберем какво е приемливо по Божията воля в нашия живот. Молим се в името на Исус. Амин. Бог да ви благослови и благодаря! The Tree Angels Seventh-day Adventist Church Каталог: uploads uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 312 Kb. Сподели с приятели:
|