Основните източници на шум в околната среда, са:
-
транспортен шум – леки автомобили, обществен и товарен транспорт, мотоциклети, мотопеди, надземен и подземен градски релсов транспорт, железопътен транспорт, авиационен транспорт;
-
градски вътреквартален шум – паркинги, гаражи, сметосъбирателни коли, спортни площадки, училища, детски градини и ясли, магазини, товарене и разтоварване на стоки, ресторанти, дискотеки, кинотеатри, клубове и други обществени заведения, автогари, ж.п. гари, летища;
-
вътрежилищен шум – от битови прибори, звукозаписна техника, озвучителни уредби, телевизори, музикални инструменти, компютри и периферии, разговори, кавги и др.;
-
вътреградски шум – технически оборудване, вентилационни уредби, хладилно оборудване, работилници и др.;
-
промишлен шум – производствени предприятия.
В съвременните технологии за производство на електроенергия се появява и шумът от ветроенергийни съоръжения и водноелектрически централи.
В работната среда почти всички професии са свързани с наличие на шумово натоварване, някои от тях – със значимо въздействие. Такива са дървообработващите предприятия, турбини и генератори в енергетиката, текстилната промишленост, металообработването, машиностроителната индустрия, пластмасовото производство и др.
Шумът от всички видове индустриални дейности, поради голямото разнообразие на източниците на шум и различният му характер (честотен спектър и продължителност на действие) е трудно да бъде изразен с единен критерий. Звуковото поле на територията и около промишлената площадка се формира от наслагването на шума, излъчван от многобройните външни и вътрешни източници, в резултат на което се получава сложна имисионна картина.
Дейността по оценката и контрола на промишления шум е съсредоточена в две направления:
-
оценка на шума от промишлени обекти,
-
оценка на шума от източници на шум с локално значение.
Нормативно осигуряване
Въпросите, свързани с оценката, управлението и контрола на шума в околната среда, причинен от автомобилния, железопътния, въздушния и водния транспорт, както и от промишлените инсталации и съоръжения, включително за категориите промишлени дейности по Приложение № 4 към чл.117, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда и от локални източници на шум се решават съгласно Закона за защита от шума в околната среда (Обн., ДВ, бр. 74 от 13.09.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., изм., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006г., изм. и доп., бр. 41 от 2.06.2009 г., в сила от 2.06.2009 г., изм., бр. 98 от 14.12.2010 г., в сила от 1.01.2011г., доп., бр. 32 от 24.04.2012 г., в сила от 24.04.2012 г., изм., бр. 66 от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г.,бр. 98 от 28.11.2014 г., в сила от 28.11.2014 г.).
Пределно допустимите нива на шум се определят съгласно Наредба № 6 от 26.06.06 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението.
Правилата и нормите за ограничаване на вредния шум при проектиране и при изпълнение на строежите са определени съгласно Наредба № 4 от 27.12.2006 г. за ограничаване на вредния шум чрез шумоизолиране на сградите при тяхното проектиране и за правилата и нормите при изпълнението на строежите по отношение на шума, излъчван по време на строителството.
Въздействие на шума върху човека
Шумът влияе основно върху слуховия анализатор, но също и върху централната и вегетативна нервна система, вестибуларния апарат, сърдечно-съдовата система, имунната, върху дейността на стомашно-чревния тракт, обмяната на веществата, жлезите с вътрешна секреция и др.
Временните промени в слуховия праг се възприемат като предпатологично състояние. Известно е също, че промените, които се получават в слуховата чувствителност, се наричат слухова умора и са свързани с продължително действие на шума. Въз основа на слуховите увреждания са въведени и хигиенните нормативи в света и у нас.
Продължителното въздействие на шума върху човека води и до екстрааурални ефекти върху организма, които засягат главно централната и вегетативната нервна системи, сърдечно-съдовата система, анализаторите и рецепторите.
Съществуващи проблеми на околната среда
В района на разглежданите Къщи за отдих и туризъм няма източници на шум, които могат да имат вредно въздействие върху човека.
Пределно допустимите нива на звуково налягане в различните зони на населените места са публикувани в „Хигиенни норми № 0-64 за пределно допустимите нива на шум в жилищни райони” (ДВ бр. 161 от 1975 г.) и са представени в следната таблица:
Пределно допустими нива на звуково налягане
Територии и зони на населени места
|
Ниво на звука dB
|
ден
|
нощ
|
Жилищни зони и територии:
* съществуващи градски части
* съществуващи градски части до главни артерии
|
55
60
|
45
50
|
Централна градска част
|
60
|
50
|
Промишлени територии и зони
|
70
|
70
|
Терени за болници, санаториуми, за отдих, за учебна дейност
|
45
|
35
|
Вибрации
Вибрациите се дефинират като трептения на механично тяло около едно равновесно положение. Величините, които характеризират тези трептения, са ускорението (а), скоростта (v) и амплитудата (d). При оценка на вибрациите най-често се използва величината виброскорост, а в новите нормативни документи, хармонизирани с тези на ЕС – виброускорение, представляващо производната на скоростта по времето.
При оценка на вибрациите с хигиенна цел се въвеждат понятията ниво на вибрационна скорост и ниво на вибрационно ускорение, които също са логаритмични величини, по подобие на тези за оценка на шума.
Вибрациите, в зависимост от временните си характеристики, се делят на периодични, непериодични и случайни (стохастични). В зависимост от това върху каква част от човека те въздействат, вибрациите се разглеждат като общи или локални. Най-често общите вибрации са с честоти от 1 до 63 Hz, а локалните – от 8 до 1000 Hz.
Оценката на вибрациите е свързана с изисквания за измерване в 3 координатни оси (векторно). При оценката трябва да се имат предвид и резонансните въздействия, които са при честоти между 5 и 12 Hz за правостояща поза на човека, а за седяща – между 4 и 6 Hz, както и 20 – 30 Hz.
Сподели с приятели: |