IV.3.2. Общи принципи на методиката за определяне на полезния обем на язовира и обезпечеността на водоползвателите Максимален полезен обем за дадено водопотребление се търси при действащи язовири, на които обемът надвишава нуждите на настоящето потребление и излишният в такъв случай обем може да се използва или за нови потребители или за задържане на високи води. В обратния случай при настоящия максимален полезен обем се определя обезпечеността, с която се задоволява съществуващото или прогнозираното потребление. Полезният обем на язовира се определя с цел да се задоволи потреблението с желана обезпеченост в някакъв бъдещ срок. Този срок зависи от възможността за надеждно прогнозиране на размера на потреблението. Зависи също от желанието на инвеститора с оглед срока на възвращаемост на инвестицията и възможните печалби. Примерно, ако става въпрос за енергодобиване, сроковете могат да бъдат дълги, например 20 – 30 и повече години, доколкото еленергия винаги ще бъде необходима. Освен това размерът на произведената енергия в свързана преносна система при ВЕЦ се лимитира от притока, а не от някакви прогнози за задоволяване на нужди. При водоснабдяване сроковете ще са по-кратки, доколкото потреблението на водоснабдените селища поради демографски или технико-икономически причини може трайно както да расте, така и да намалява. Още по-кратки ще бъдат сроковете при промишленото водоснабдяване. Така стои въпросът и при водоползването за напояване. Даже и да се планират напоявани площи, достигащи лимита на водния ресурс, т.е. да няма нужда от прогнози за размера им, обезпечеността на задоволяване на напояването с оглед на рентабилността се търси в някакъв ограничен срок. Оценката на обезпечеността на водоползването по отношение на задоволяването му от язовира в прогнозния период трябва да става така, както съответният водоползвател би го изчислил, ако този период е минал. Примерно, ако той иска да знае каква е била тя за последните 10 години,
