Навигация на страницата
-Ей, защо не дойде вчера с нас в гората? Цял следобед ли писа домашни? 25
Изтегляне 1.05 Mb.
|
| 24. -Ей, защо не дойде вчера с нас в гората? Цял следобед ли писа домашни?
25. - М-м-м, домашни?! Като заседнах пред компютъра-а-а... Вчера като се прибрах на компютъра се заиграх и не четох нито час. А пък днес в училище почна се едно мъчилище: Аз пред бялата дъска дълго-дълго си стоях и мълчах, и мълчах... И тогава госпожата наруши ми тишината: -Дай бележника завчас, да ти пиша двойка аз. Тя размаха пръста на ръката. Аз се хванах за главата… Обещах й веднага: -Ще чета, ще чета!!! Утре щом се прибера, аз ще хвана книгата. Фейсбук, гугъл, скайп - ги забравих май?! И ще трябва отсега повечко аз да чета, да не стане, за беда, пак да се червя пред бялата дъска. 26. - А ти вчера къде беше? Пак ли на футболна тренировка? 27. - И още как? Футболист съм аз голям. Всичките трансфери знам. Футболната шампионска лига за моите способности не стига. Ритам топка всеки ден и да знайте вий от мен, че след време на шампионата гол ще вкарам със главата. Ритам неуморно аз. След кълбото бързо тичам, ала влезем ли във час урока да слушам обичам. Само със футбол дори може света да се покори. Но искам всичко за света голям да науча и да знам. Ако в Манчестър отида да играя Къде е стадиона в Англия да зная. И футбол, и уроци, затова ги водя ръка за ръка. 28. Пък аз си взех страхотен филм! Артистите му са невероятни. Все известни филмови звезди. Хайде, елате с мен да го гледаме. ФИЛМ - МОНТАЖ ОТ СНИМКИ ОТ ЧЕТИРИТЕ ГОДИНИ /с мултимедия/ 29. И днес ние много научихме, и много знания получихме. А сега е време да се поздравим и заедно да се повеселим! Започва 3-ия учебен час – Поздрави. Бие звънецът /деца поднасят по една роза на всеки учител, учил ги през четирите години 30. Следващият стих е поздрав за всички наши учители, с благодарност за грижите и с извинение за непослушанията ни. 31.Учителят Навън е нощ, звезди потрепват в мрака, а купчина тетрадки още чака. В очите от умора зачервени, надвесени над букви разкривени, оглеждат се душите детски, чисти, излети върху снежнобели листи. И пак с любов разгръщат две ръце, тетрадка не – разтворено сърце и сякаш между белите листа е сбрано всичко ценно на света. Душата преизпълнена следи, кое дете как думите реди, и грешките внимателно поправя, но винаги на всеки подарява в оценката по мъничко отгоре, с едно сърце за всекиго отворено. 32.-А щом те срещне утре изгрев нов, ще даваш пак от своята любов на палавници с рошави главици и на девици – стройни хубавици. И ще ги учиш с дух и светлина на разум, мъдрост и човещина. И нека път поели към света, успеят да запазят любовта! Където и да идат след това, докрай да пазят твоите слова, що с обич вложи в техните сърца! Защото те са твоите деца! Изтегляне 1.05 Mb. Сподели с приятели:
|