Думи на класния! / Сякаш вчера беше 15 септември, когато за първи път си подадохме ръка и малките и неуверени момиченца и момченца прекрачиха училищния праг. Четири години по-късно пред мен стоят пораснали и уверени, отново деца, но богати със знания, с умения, с красиви преживявания и с много приятели.
Опитах се да ви дам знания, сила и криле. Опитах се да ви науча да бъдете добри хора, но и да мечтаете. Надявам се да съм се справила, защото сега трябва да полетите - да откриете своите интереси и стремежи, и да начертаете пътя, по който ще тръгнете, за да осъществите мечтите си! Желая ви го от сърце!
И ако някой ден имате нужда от приятел, с когото да споделите болка или радост, аз винаги ще бъда насреща.
Обичам ви!
(Раздаване на дипломите.)
Пътнико свиден, пътнико млад,
тръгнал да видиш белия свят,
дето минаваш пей и мечтай,
но не забравяй родния край.
Че на света е само една, една-
нашата мила родна страна.
Че на света е България само една, една-
нашата мила родна страна.
Много родини има в света,
много долини с чудни цветя,
ала го няма пълният с блян,
с песен хайдушка роден Балкан.
Че на света е само една, еднa-
нашата мила родна страна.
Че на света е България само една, една-
нашата мила родна страна.
Ти ще пребродиш много страни.
Всички народи ти обикни,
но не забравяй, пътнико горд,
своя прославен трудов народ.
Знай на света е само една, една-
нашата мила родна страна.
Знай на света е България само една, една-
наш’та прекрасна родна страна
Учителят
Учителят е буквичката първа,
изписана накриво в тесен ред.
Но ето: дума става,... мисъл…Тръгва
да търси истини - по-смело и напред.
Учителят е точица едничка –
началото на хиляди лъчи.
Звездата – не далечнa, не самичка,
а грейналата в детските очи.
Учителят е четка и боички.
Дарява с цвят не листи, а съдби.
В картини вижда имената – всички,
но в най-прекрасни, чисти и добри.
Учителят е нотичка игрива,
протегнала към другите ръка.
Тъй ражда се мелодия красива
и звънва чак до светлата дъга.
Учителят е географска карта,
разглеждана с любов и интерес,
надскочила и норми, и стандарти,
за да го има “утре” още днес.
Учителят…Той горд е. И изстрадал.
С ум, сила, вяра и сърце дарен.
И не защото е учител станал.
Защото за учител е роден.
/Rozalina Paskaleva – начален учител/
Сподели с приятели: |