ФИНАЛ: ДА СЛОЖИМ КРАЙ НА ТОВА

166
Пушенето несъмнено е най-големият убиец в западното общество и все пак най-големият монополист в тютюневата индустрия е финансовото ни министерство. То печели по 5 000 000 000 лири годишно от нещастието на никотиноманите, а на тютюневите империи е позволено да харчат по сто милиона на година за реклама на тази гадост.
Производителите на цигари хитроумно поставят на пакетите етикетче с предупреждение, че пушенето е вредно за здравето; от друга страна, правителството отпуска оскъдни суми за предавания по телевизията, предупреждаващи за опасността от ракови заболявания,
лошия дъх и ампутирането на краката, само за да си намери морално оправдание с думите: „Предупредихме ви за опасността. Останалото е ваш избор“. Пушачът може да избира толкова, колкото и наркоманът,
пристрастен към хероина. Пушачите не решават да бъдат пристрастени, тях ги подмамват в коварен капан.
Ако те наистина имаха избор, утре единствените пушачи щяха да бъдат подрастващите, които пропушват с убеждението, че могат да се откажат от цигарите, когато пожелаят.
Защо са тези фалшиви стандарти? Защо пристрастените към хероин наркомани се считат за престъпници, а в същото време имат право да се регистрират като наркомани и да получават безплатно хероин, както и подходящо медицинско лечение, за да се откажат от него? Но я се опитайте да се регистрирате като никотиноман. Ще получите безплатно цигари на кукуво лято. Цената на цигарите, която ви се налага да плащате, е три пъти по-висока от реалната им стойност, освен това правителството все по-силно ви притиска при всяко приемане на бюджета. Като че ли пушачът си няма достатъчно други проблеми!
Ако се обърнете за помощ към лекар, той или ще ви каже:
„Престанете да пушите, защото това ви убива“, което вие и без това знаете, или ще ви предпише дъвка, за която ще трябва да плащате и която всъщност съдържа наркотика, от който искате да се отървете.
Кампаниите против раковите заболявания също не помагат на пушача да зареже тютюна. Напротив, правят това още по-трудно.
Единственият им резултат е, че плашат пушачите и ги подтикват да пушат още повече. Тези кампании не могат да опазят дори и младежите от тютюна. Те знаят, че цигарите убиват, но им е ясно, че

167
това няма да стане от една цигара. И понеже масово се пуши, рано или късно, под натиска на обществото или от любопитство, юношата ще си запали цигара. И тъй като вкусът и е отвратителен, той вероятно наистина ще пропуши.
Защо позволяваме това скандално положение да продължава?
Защо правителството не започне една наистина ефикасна кампания?
Защо не ни каже, че никотинът е наркотик и смъртоносна отрова, че той не ни помага да се отпуснем, не ни дава увереност, а разстройва нервите ни? Защо не ни каже, че понякога за пристрастяването е достатъчна само една цигара?
Спомням си „Машината на времето“ на Хърбърт Уелс. В книгата се описва един инцидент през далечното бъдеще. Един човек пада в реката. Другарите му седят на брега като добичета, без да обръщат внимание на отчаяните му викове. Бях потресен от тази пълна липса на хуманност. Безразличието на обществото към проблема с тютюнопушенето е също толкова нехуманно. Позволяваме спонсорирани от производители на цигари състезания със стрелички да бъдат давани по телевизията в най-гледаното време. Някой се провиква: „Сто и осем“. И показват играча, който си пали цигара.
Представете си какъв фурор ще настъпи, ако турнирът се спонсорира от мафията и ни покажат как играчът — пристрастен към хероина наркоман — сам си слага инжекцията.
Защо позволяваме на обществото да кара всички тези здрави юноши и младежи, чийто живот е бил толкова пълноценен, преди да пропушат, да плащат прескъпо цял живот само заради привилегията да разрушават психиката си и физическото си здраве, прекарвайки цял живот в робство, болести и мръсотия?
Може би смятате, че прекалено драматизирам нещата. Не е така.
Баща ми си отиде едва петдесетгодишен заради тютюна. Беше силен човек и ако не пушеше, може би още щеше да е жив.
Мисля, че аз също бях на косъм от смъртта някъде след четиридесетата си година, макар че ако бях умрял, в смъртния ми акт щеше да пише, че причината за смъртта ми е мозъчен кръвоизлив, а не пушенето на тютюн. А сега давам консултации на осакатени от това заболяване хора или вече навлезли в последния му стадий. Ако се замислите, вероятно ще установите, че и вие познавате немалко такива хора.

168
В обществото вече се чувства вятърът на промяната. Началото е поставено и се надявам, че книгата ми ще бъде полезна за окончателното осъществяване на тази промяна.
Вие също можете да помогнете, като разпространявате посланието.

169

Изтегляне 1.37 Mb.

Сподели с приятели: