I. Ловкостта като двигателно качество на човека

Изтегляне 201 Kb.

страница	1/2
Дата	29.11.2023
Размер	201 Kb.
	#119466

1 2

lovkostta-kato-dvigatelno-kachestvo-na-choveka
Свързани:
Мускули на Гръдния кош и гърба-анатомия-4 въпрос, Allen-Carr - Ne pusha veche - 26776, Model Lesson Plan, ОСНОВИ НА КОНДИЦИОННАТА ПОДГОТОВКА ПРИ ПОДРАСТВАЩИ СКИОРИ АЛПИЙЦИ

I. Ловкостта като двигателно качество на човека
Високата ефективност на двигателната дейност се определя от двигателните възможности на спортиста. В рамките на една или друга двигателна структура се появяват специфични, качествено различни способности на индивида, които в своята съвкупност осигуряват високия ефект на нервно – мускулното усилие. Тази именно способност на организма да съгласува (координира) отделните движения и действия по време, пространство и усилие адекватно на двигателната задача наричаме ловкост. С други думи ловкостта подобно на останалите двигателни качества – сила, бързина, издръжливост и гъвкавост – е вътрешно присъщо качество на организма, със своята специфична характеристика.
Ловкостта е комплексно двигателно качество. Трудно е да се вникне в нейната сложна структура, изградена от отделни компоненти, малко или много различаващи се един от друг. Човешкият организъм може да съгласува своите действия по време, пространство и усилие. Тази негова способност е жизнено важна и специфична характеристика на двигателната активност, която се проявява в две основни направления:

способност към овладяване на нови двигателни действия (системи от движения) ;
способност към двигателна (моторна) адаптация, т.е. умение да се приспособява (преустройва) усвоената структура от двигателни действия към различните условия на дейността ;

Тези най – обобщени компоненти (и същевременно критерии) на ловкостта имат своите т. нар. частни измерители. Това са координационната сложност на двигателните действия и тяхната рационална съгласуваност (по време, пространство и усилие). С други думи, бързината, точността и икономичността, с които се овладяват и изпълняват сложни в координационно отношение двигателни действия, са конкретни измерители на ловкостта като двигателно качество на човека. Необходимо е посочените компоненти да се намират в оптимално съотношение. Това се определя от двигателната задача, а конкретната му реализация – от способността на организма към рационална съгласуваност на действията.
Предимство на ловкостта е действието да се извърши не само точно и бързо,но и икономично, т.е. с най – малък разход на физическа и нервна енергия. Това се отнася и до усвояването на двигателните действия в процеса на обучението или тяхното усъвършенстване в по – висшите етапи на спортното майсторство. Както се вижда, ловкостта е сложно, комплексно качество, което няма единен критерии за оценка. Във всеки отделен случай в зависимост от характера на двигателната дейност нараства информативната стойност на на един или друг измерител. Независимо от това има достатъчно основание да се счита, че полезният коефициент на нервно - мускулното усилие в най – голяма степен зависи от ловкостта. В този смисъл отношението на изразходваната енергия към извършената работа е един от обобщаващите критерии на ловкостта.
При разкриване същността на ловкостта като двигателно качество на човека е от значение изясняването на връзката между елеменарните двигателни актове и системите от целенасочени движения. Изследванията в тази област показват, че способността за овладяване на нови движения и двигателни действия се развива във възрастта само от определен момент, достигайки своя апогей в предпубертетния период. След това тази способност се стабилизира, а после (към 25 – 30 години) рязко се влошава. За равнището на ловкостта през този период може да се съди единствено по втория й компонент - способността да се приспособяват (преустройват) усвоените двигателни навици и умения към различните условия на дейността. При подрастващите например в определна възраст (около 13 – 14 години) точността на движенията често се влошава, но в същото време способността към овладяване на нови, сложни двигателни действия продължава да се развива.
Съществуват връзки между движения, които са много близки по структура, но ако те са различни координацията между тях трудно може да бъде осъществена. Ловкостта е много специфично качество. Например добрият жонгльор може да бъде много слаб футболист. Спецификата се обуслявя от редица фактори, повечето от които са все още неразкрити или са не достатъчно изследвани.
Способността на организма за рационално организиране на двигателните действия има двойствена природа. От една страна това е проява на биологичната същност на човешката дейност. От друга, тя отразява натрупания от индивида двигателен опит като резултат от взаимодействието му със средата. Взаимодействието между социалното и биологичното в развитието на човешки-
те движения се осъществява чрез постоянно на средовите въздействия върху генетчно обусловената и социално коригируема програма на развитие на двигателната сфера. Следователно в индивидуалната еволюция на човешката моторика (включително и ловкостта) може да се забележи сумарното влияние на три генерални фактора на развитие:

генетично обусловеното развитие на двигателната активност и нейните морфологични основи – двигателният апарат ;
общото (спонтанното) влияние на средата за формиране арсенала на всекидневните движения ;
интензивното ораганизирано въздействие на различните средства и методи в процеса на спортното усъвършенстване.

Следователно всяко движение колкото и ново да е то, винаги се изпънява на базата на стари координационни връзки – резултат на генетична и социална наследственост. Според Н.А.Бернщайн (1960) човек всеки път изгражда ново движение, състоящо се от по – голям брой елементарни координационни движения, всяко от което е било усвоено и закрепено в процеса на предшестващия двигателен опит. На тази снова се развива и двигателната функция като свръхсложно диференцирано цяло.
Ловкостта значително зависи от дейността на двигателния анализатор. Редица изследвания доакзват, че колкото по – съвършена е способносттана човека към точен анализ на движенията, толкова по – големи са неговите възможности към бързо овладяване на движенията и тяхното преустройство, т.е. точно усещане и възприемане на собствените движения е предпоставка за по – бързо овладяване и усъвършенстване на нови движения.
Различните прояви на ловкостта са тясно свързани с особеностите на двигателната дейност. Това се отнася напълно до моторната адаптация, която е един от най – важните компоненти на високото спортно майсторство. Според В.И.Филипович (1973), цялото многообразие от възможни условия е целесъобразно да се сведе до два възможни варианта:

Непривични условия, при които двигателната задача е предварително известна и има достатъчно време за програмиране на нейното реализиране. Ловкостта се проявява на сензомоторно и перцептивно ниво;
Условия, при които двигателната задача възниква внезапно и нейното ре-

шаване се извършва при недостиг на време. Тези условия имат две разновидности:

Стохастични (вероятностни), за които е характерно състояние на очакване и във връзка с това е налице определена готовност за извършване на едни или други съгласувани движения ;
Екстремални условия, при които ловкостта се проявява в резултат на неочакван дразнител, принуждаващ към една или друга двигателна активност.

Стахостичните ситуации са най – разнообразни. Например може да бъде известно времето за възникване на двигателна задача, но не е известна самата задача или обратното – известна е задачата и ответното действие, но ен е извествно времето за появата на стимула. Възможно е двигателната задача да може да се реши само по един начин, или са възможни и целесъобразни и много други варианти за решението й. При тези условия ловкостта се проявява на по – високо аперцептивно и вербално – логическо ниво.
По – словен е въпросът за проявите на ловкостта при екстремални стахостични условия. При тях способността за мигновенни, адекватни решения и рационално съгласувани действия разкриват връзката на ловкостта с волевите качества, т. е. нейната обусловеност от типологичните особености на висшата нервна дейност.
Друг важвн момент за разкриване същността на ловкостта е проблемът за връзката й с останалите двигателни качества и навици. Това е изключително сложен въпрос, който е обект на активни изследвания както в сферата на спорта, така и в други области на човешката дейност. Резултатите от изследванията показват, че мускулната сила, скоростните качества, гъвкавостта и отчасти издръжливостта са своеобразен субстрат на ловкостта. От една страна, тя зависи от нивото на посочените качества, а от друга – играе водеща роля за тяхната реализация в съответната двигателна структура.
Изясняването на връзката между ловкостта и двигателния навик е проблем, тъй като не се изяснява добре връзката между двигателни качества и навици. Те са две взаимно допълващи се характеристики на двигателната функция. Именно в понятието ловкост се изяснява връзката и зависимостта между двигателните качества и навици. Но ловкостта често се разглежда като двигате-
лен навик. Заблудата идва от там, че за проявите на ловкостта се съди по успешното изпълнение на определени двигателни действия. Те обаче представляват заучени форми от действия, т. е. двигателни навици. При този подход оценката на ловкостта е едностранна - отчита се само състоянието на организма, но не и неговите потенциални възможности.
Посочените критерии за ловкост не разкриват нейното съдържание като свойство на организма, а само достигнатата готовност за изпълняване на едно или друго действие. Много по – информативен показател е времето (бързината), за което ще се овладеят и усъвършенстват нови двигателни движения. Следователн ловкостта като специфична способност на организма да съгласува двигателните действия по време, пространство и усилие е естествена основа на двигателния навик, но не е самият той.
Развитието на двигателната функция е основна предпоставка за развитието на ловкостта. За тази цел е необходимо извършването на две основни задачи:

повишаване възможностите на спортиста за рационално усвояване на координационно сложни двигателни действия ;
усъвършенстване спосоността за преустройство на двигателната дейност в съответствие с изискванията на променящата се обстановка

Решаването на тези две задачи е много трудно, тъй като изисква комплексното прилагане на различни тренировъчни средства и методи за развиване и усъвършенстване на специалната ловкост. Основно средсво за реализирането на тази це са физическите упражнения е техните пространствени, временни и силови характеристики. Тези параметри могат да се променят в различни комбинации, оказвайки различно трениращо въздействие върху организма на спортиста. От голямо значение за усъвършенстването на ловкостта е придобиването на разнообразни двигателни навици и умения, което води до увеличаване на двигателните и фунционалните възможности на двигателния анализатор.
Главно изискване при тренировката за ловкост е непрекъснатото повишаване на координационните трудности, които трябва да се преодолеят от спортистите. Критериите са следните:

изсквания за точно изпълнение на дадено упражнение от гледна точка на неговите пространствени характеристики – посока, амплитуда и др.;
повишаване на координационната сложност чрез промени в ритмичната структура на упражнението;
постепенно ускоряване на изпълнението, без да се нарушава негоеата точност;
усложняване на обстановката;
стремеж към икономично изпълняване на двигателните действия.

Двигателната координация в процеса на тренировката се стимулира чрез редица методически приоми: използване на необичайни методически положения; противополовно изпълняване на упражнениео; смяна на скоростта или темпа на движението; промяна в начините на изпълнение или в противодействието на противника; усложняване на упражнението чрез включване на нови елементи и т.н.
Изброените различни методчески похвати от комбинация на сложни движения които спомагат за усъвършенстване не само на двигателният, но и на зрителният и слуховият анализатор, което е от голямо значение за подобряване бързината на сложните реакции. Трябва да се има в предвид, че специалните упражнения за развитие на ловкостта са доста уморителни поради комплексния им характер и големите изисквания към нервната система. Това налага тези занимания да бъдат по – разнообразни и емоционални. За тази цел се използват специални равновесни упражнения; трасета, изискващи прескачане, смяна на посокатаи т.н.; различни игри, изискващи въображение и съобразителност; упражнения за специална координация и др.
За усъвършенстването на ловкостта се използват много методи. При подбора на средствата и методите трябва да се има предвид, че ловкостта е качество, което се изгражда продължително време. Това изисква във всяка тренировка, независимо от нейната насоченост да се дават упражнения за координация, равновесие, ритъм и т.н.

II. Калориен състав на основните хранителни продукти и разход на енергия при различните двигателни активности.
КАКВО СА КАЛОРИИТЕ:
Една калория от тук, една калория от там и бързо се натрупва цял килограм. Макар и шеговито стихчето показва с какво свързваме калориите. Почти винаги ги употребяваме или чуваме, когато става въпрос за диети. Дори и децата знаят, че от много калории се напълнява, а малкото калории помагат да отслабнете. Само сериозно заелите се с диети и то за определени диети се заемат да пресмятат всяка калория, което ни се вижда прекалено сложно. Но само това ли са калориите и как да ги опознаем по-добре и да разберем каква точно е ролята им в живота ни?
Калорията е единица за отмерване на количеството енергия, съдържащо се в храна или напитка. Образно може да си представим, че 1 калория е необходима, за да се повиши с един градус температурата на 1 грам вода е нужна една калория. Единицата килокалория е дефинирана в началото на 19-ти век от професор Никола Клеман. Но как това се свързва с храната. Както знаете, нашето тяло изразходва мазнините, които постъпват в него от храната, за да получава енергия. За да знаем колко енергия ще получим, е необходимо да знаем с каква калоричност е храната, която приемаме. Затова почти всички продукти, които консумираме, имат отбелязано какво количество калории биха доставили на организма. Това количество е установено с помощта на изследвания, но така или иначе ние го приемаме, защото няма как да си го сметнем сами. Енергията, която ни дават храните и се измерва с калориите ни е нужна постоянно. Всичко, което приемаме, напитки и храни ни доставя тази енергия.
1 килограм от нашето тегло е приблизително равно на 7800 килокалории. Това на теория означава, че ако напълнеем с един килограм, ще имаме излишни 7800 kcal, които трябва да изразходим. Но на практика те са по-малко, защото тялото ни, усвоявайки енергия ги преобразува в мазнини, мускулна маса и дру-ги. Затова и при отслабване и спазване на диета ако намалите приема на калории с 7800 kcal не означава, че ще смъкнете точно 1 килограм, защото освен мазнини, ще стопите и мускулна маса.
В днешно време е малко трудно да си изчисляваме сами калориите, които поемаме, защото макар да знаем по колко калории се съдържа в единица вещество, то почти няма храни, които да са съставени само от едно вещество.
Има и продукти с така наречените „празни калории“, т.е. те доставят на тялото ни само енергия и нямат никаква хранителна стойност. Ако прекалим с количеството калории това неминуемо се отразява на теглото ни. Затова много е важно при диетите да се следи количеството на приетите калории. Средното количество необходимо на един човек е 2000 калории дневно. За мъжете това, количество е малко по-високо, тъй като те имат повече мускулна маса. Дори и да не правите нищо, тялото ви изгаря калории, но те са прекалено малко. Затова почти винаги диетите са комбинирани с физически упражнения. По този начин хем се намалява приемът на калории, хем се увеличава количеството на изгорените и тялото отслабва.
Грешно е при диета да се гладува. Въпреки, че се намаляват калориите, това стресира тялото, то се приспособява към новото количество калории, спира да топи мазнини и дори може да започне да трупа, за да има запаси. Затова е добре хранителния режим, който се спазва да е преценен и контролиран. Ако доста често организма се подлага на всякакви диети, калорията ще стане негов враг и той ще пълнее.
КАЛОРИИ В ХРАНИТЕ:

1 грам протеин = 4 калори
1 грам въглехидрати = 4 калории
1 грам мазнини = 9 калории
1 милилитър твърд алкохол = 7 калории

За да сметнете правилно колко калории поемате, трябва да знаете колко въглехидрати, мазнини и протеини има във всеки продукт. Лесно е, ако консу-
мирате само едно нещо и на опаковката му са дадени тези данни. Но ако е смес от храни тогава е необходимо да съберем калориите на всички тях. Да вземем за пример един шоколад – Млечен с ягода и йогурт. Той съдържа цели 526 kcal, което си е доста. На опаковката му е написано и, че съдържа 7 грама белтъци, 58 грама въглехидрати и 29,5 мазнини. Ако нямахме написани калориите можехме да ги сметнем така:

(7 грама х 4 калории) + (58 грама х 4 калории) + (29,5 грама х 9 калории) = 28 + 232 + 265,50 = 526 калории

като помнете, че хранителните калории са всъщност килокалории.
Оказва се обаче, че не всички калории са еднакви. Важен е източника на калории, за да бъде менюто ни по-здравословно. Белтъците и сложните въглехидрати са за предпочитане като източник на калории в сравнение с мазнините. Мазнините пък от своя страна не трябва да се изключват напълно от менюто, защото пък са необходими за производството на хормони и усвояването на някой мастноразтворими витамини. Но тези мазнини може да си набавим и от рибата, а не например от обсъждания по-горе шоколад.
Използвайки пристрастеността на днешното общество към броенето на калории и желанието за отслабване, доста производители предлагат различни нискокалорични или пък съвсем без калории продукти. Но до колко това е реално и с какво ни заблуждават.
Плодовите сокове например не са подходящи, ако искате да отслабнете. Не е ясно и до колко са по-полезни от колкото да изядете един плод. Но със сигурност са калорични. В 200 грама сок от портокал има 100 калории. Същото е и за другите плодови сокове. Най-нискокалоричен е сокът от лимон, който съдържа 11 калории в 100 грама и ако искате по време на диета да пиете друго освен това, това е правилният избор.
Същото важи и за други видове напитки. Например алкохола. Виното успешно може да замести храната, макар, че ще се замаете от него. В чаша от червената напитка има около 150 калории. Затова в диетите изрично се забранява приема на алкохол и това трябва да спазва.
Диетичното олио обаче не ви помага да отслабнете. Независимо от какъв продукт е направено в един грам от него има 9 калории. Различните видове олио просто съдържат различни витамини. Така че етикетът „нискокалорично“ не трябва да ни подлъгва и е добре да внимаваме с него. Маслото обаче е по-нискокалорично наистина от олиото, защото то винаги е смес от мазнини и вода и затова има по-малко калории. Маргаринът е със същата калоричност, но при него липсва холестерол, тъй като той е направен от растителни мазнини.
Внимателно трябва да консумираме и нискокалоричните напитки. За да имат по-малко количество калории при тях захарта е заменена със захарин, който реално е лекарство и не е подходящ за всички, например не трябва да се дава на деца, бременни и кърмачки. Захарта може да замените с мед, ако сте на диета. Той съдържа вода, което намалява калоричността му, а медът има свойството да намаля апетита, тъй като увеличава кръвната захар.
От сладките изкушения е добре да избягваме сладоледа и шоколада. В 100 грама сладолед се съдържат средно 220 калории, а в шоколада количеството им варира от 450 до 650 калории, което си е направо калорична бомба и с консумацията му ще напълнеете бързо, бързо без да се усетите.
От всичко изписано до тук става ясно, че внимателно трябва да се борави с калориите. Нито да се прекалява, нито да се достига до крайности и да се намалява прекалено количеството им. Затова е невъзможно да се направи идеална диета, която да е подходяща за всички, и е добре при желание да отслабнем да преразгледаме цялото си меню и да се научим да се храним правилно. Трябва да се придържаме не само към пресмятането на калории, а и към избягване на прекаляването с каквато и да е храна и към повече спортуване. Защото каквато и нискокалорична храна да изберете, ако изядете голямо количество от нея, ефекта ще е същият.

ДВИГАТЕЛНА АКТИВНОСТ:

Ежедневието на съвременния човек се характеризира с ниска физическа активност и неговите неблагоприятни последствия за здравето. Според някои изследвания между 9 и 16% от смъртните случай в САЩ се дължат на заболявания дължащи се на обездвижване и заседнал начин на живот. В Европа приблизително 37% от мъжете имат ниска двигателна активност. Ако този процент се намали до 25% смъртните случаи ще намалеят с 3-6%.
Установено е, че физическата активност и здравословното хранене са най-важните фактори за постигане на пълноценен начин на живот. Трябва да се подчертае, че редовните физически упражнения допринасят не само за поддържане на нормално телесно тегло, но също така и за предпазване от редица заболявания, както и за подобряване на физическото и психическо здраве. Хората, който са физически активни страдат по-рядко от хронични дегенеративни заболявания - коронарна болест на сърцето (гръдна жаба), високо кръвно налягане, мозъчен инсулт, остеопороза, не-инсулинозависим диабет. Има данни, че редовните физически упражнения подпомагат имунната система и намаляват риска от рак на дебелото черво, подобряват настроението и самочувствието.
Редовните физически упражнения имат редица благоприятни ефекти върху обмяната на веществата. Хората, които са физически активни имат по-малък риск да заболеят от сърдечно-съдови заболявания или да загинат от инсулт. Те имат по-еластична сърдечно-съдова мускулатура, по-ниско кръвно налягане и по-високо ниво на липопротеини с висока плътност (добър холестерол) в кръвта. При тях се наблюдава по-ефективно усвояване на глюкозата от кръвта и по-добър ефект на инсулина. Лицата, които от детските години са се занимавали с физически упражнения имат по масивна и по-малко чуплива костна система и по-рядко страдат от остеопороза в зрялата възраст. Жени, които преди менопаузата повишат физическата си активност за повече от една година имат достоверно повишаване на костната плътност и намаляване риска от счупвания на костите. Популярно е схващането, че високата физическа активност води до намаляване на теглото. Тя действително води до доброволно увеличаване на разхода на енергия, но за да подпомогне отслабването е необходимо натоварването да е значително и с продължителност повече от шест месеца. Умерената физическа активност, примерно, разходка от 3 км три пъти седмично в продължение на 3-6 месеца не е в състояние да доведе до отслабване. Физическите упражнения имат антидепресивен ефект при здрави хора, както и при лица в депресия.
Физическа активност не означава единствено упражняване на различни видове спорт. Това са всички видове физическа дейност - пешеходство, домакинска работа, градинарство, танци. Повишаване на физическата активност се постига чрез смяна на заседналия начин на живот с ежедневни физически упражнения.
Препоръчват се 20-30 минути аеробни упражнения, 3 или повече пъти седмично и упражнения, натоварващи мускулите – най-малко 2 пъти седмично. Ако не е възможно да се изпълнява тази схема, положителен здравен ефект оказва умерената физическа дейност от 30 минути не по-малко от 5 пъти седмично. В случай, че не може да се упражнява ежедневно, в някои дни може да се прилага по-дълго натоварване, но общо за седмицата трябва да се съберат не по-малко от 150 минути физическа работа.
Ако човек отдавна не се е занимавал с физическа дейност е добре да се започне с ходене пеша или плуване с бавно темпо.Преминава се към физическа активност с умерена интензивност, която включва домакинска работа, занимания в градината и др. Когато ежедневно продължителността от всички тези дейности достигне 30 минути, вече може да се очаква положителен ефект. Съществуват почти неизчерпаеми възможности за повишаване на физическата активност - кратка разходка около дома, събиране на нападали листа, изкачване на стълбите пеша, без асансьор, косене на трева и редица други.
Когато вече сме се адаптирали преминаваме към аеробни физически активности. Аеробните упражнения задълбочават дишането поради това, че се натоварват големи мускулни групи. Такива упражнения заздравяват сърцето и правят дейността му по-ефективна. При тях се изразходват повече калории отколкото при другите физически занимания. Аеробни активности са бързо ходене, тичане, колоездене, плуване, танцуване, аеробика, тенис, кънки, ски, упражнения с уреди във фитнес зала. В тези случаи се наблюдава ускоряване на пулса, което не трябва да бъде повече от едно определено ниво, различно за различните възрасти. Тези спортни натоварвания трябва да се контролират от специалист, особено за лица в зряла възраст, които не са тренирани.
Важно е да се знае, че с физическите упражнения трябва да се започне постепенно, да се изберат спортове, които доставят удоволствие, да се упражняват в такова време от денонощието, което е удобно и съответствува на ритъма на живот на конкретния човек. Упражненията трябва да бъдат редовни и след приключването им възстановителният период трябва да продължи не повече от 10 минути, в противен случай организмът е претоварен.
Независимо каква е целта на физическата активност - намаляване на тегло, борба със стреса или просто поддържане на добро здраве, физическите упражнения са добър подход. Те трябва да се превърнат в част от ежедневието на съвременния човек.
Храненето на спортистите трябва да е съобразено с особеностите на метаболитните процеси, енергообразуването, субстратната утилизация и характера на адаптационните изменения в зависимост от вида, естеството и продължителността на физическите усилия, тренировъчната програма и вида спорт.В количествено отношение храненето на спортисти трябва да покрива напълно енергетичните и пластичните загуби на организма. Енерго разходът се определя от телесната маса, характера на физическите усилия, продължителността и интензивността на тренировките и при различните видове спорт се колебае в значителни граници. Най-често в периодите на тренировки и състезания енергийните нужди на спортисти - мъже са в граници 18828-20920 килоджаула /4500-5000 килокалории/ дневно, а на спортистки - жени 14646-16736 килоджаула /3500-4000 килокалории/ дневно. Но при много интензивни тренировки и отговорни състезания могат да достигнат по-високи стойности.При тренировки без откъсване от професионалната работа, в зависимост от интензивността и продължителността на тренировките, енергетичната стойност на храната трябва да съответствува на физиологичните норми, препоръчани съответно за професията, пола и възрастта, плюс добавка от 600-1500 килокалории според тежестта и интензивността на физическото натоварване.
Установено е, че физическата активност е свързана с натрупването на свободни радикали в скелетните мускули. Счита се, че големите физически натоварвания и особено интензивните и продължителни тренировки водят нарушаване на баланса между процесите на натрупване на свободни радикали и процесите на тяхното обезвреждане или до така наречения “окислителен стрес”, който може да предизвика увреждане на тъканите. Това е причината при такива ситуации да се препоръчва допълнителен прием на витамини с антиоксидантно действие, като витамин Е, витамин С и бета каротин.
Освен приетите калории е добре да знаем и количеството на изразходваните. При всяка наша дейност тялото ни ги ползва, за да произвежда енергия. Но дори и при мързелуване те са ни пак необходими. Енергия е нужда, за да работи сърцето и мозъка, за да се поддържа температурата на тялото, за да говорим, мигаме и т.н. При всичко това се изгарят калории, но тяхното количество е незначително. Особено, ако имаме излишък в организма не можем да разчитаме, че само с мигане или говорене ще отслабнем. И тук на помощ идват физическите упражнения, които изискват повече количество енергия и съответно повече изгорени калории. Ето един списък, който е полезен:

Изтегляне 201 Kb.

Сподели с приятели:

1 2