Оastea Domnului Адолф Новак

За Православната църква на Румъния Йосиф Трифа е това, което е Джон Уесли за Англиканската църква. Неговият път на страдание е път на победа сред тежки изпитания на духовния хаос в Румъния през ХІХ в. Една от най-големите победи в този път е създаването на Армията на Господа (Oastea Domnului) – християнско движение, което до днес свидетелства за Божията вярност. Свещеник Иосиф Трифа е роден през 1888 г. в село Чертедже, Румъния. Изучава православно богословие в Сибиу, където по-късно става преподавател. След женитбата си десет години служи в църквата като свещеник. Периодът между 1912 и 1918 г. е особено тежък за него - умират жена му и трите му деца. Трифа преосмисля своето служение като свещеник. В книгата си Израстване в Господа той пише: Много години съм бил светски човек, макар и свещеник в селото. Живял съм с лъжливата представа, че съм свещеник само когато съм облечен в осветените одежди, а без тях съм човек като всички останали. По този начин светлината и тъмнината стояха една до друга. Хвала на Господа, че не допусна да загина в това състояние. Аз бях възроден за нов живот.

Промяната започва с въпроса, който Трифа си задава - къде са плодовете на моята вяра и служение? С дълбока скръб той си дава сметка, че съзнанието на хората се формира не от молитва и благочестие, а от езичество. Съкрушен от духовното състояние на своя народ и свещениците му Трифа пише: Румъния се намира в унизителен плен. Нашите нрави са покварени... Нашата вяра, нашите души са пропити с отровата на греха. Тази отрова е причината църквите да са празни... Ние трябва да спрем и като блудния син в Евангелието да се върнем при Отца... Крайъгълният камък на духовния живот е богобоязливостта и послушанието към Божието Слово. Само едно средство може да донесе спасение и изцеление на целия свят и на нашата страна: обръщането към Исус.

Осъзнал нуждата от духовно възраждане на своя народ и църква, Трифа коленичи в молитва: Господи Боже, злото ни е обхванало, потокът на нашето безбожие ни залива. Помогни ни, Господи Исусе, в тази борба, в океана на нашия живот бушува буря. През 1921 г. мощен зов към покаяние и борба със злото прозвучава от първия брой на църковното списание Светлина за селото, в чийто екип Трифа участва: Нека да преживеем тази година по християнски! Ние, румънците, сме поразени от два гряха, които рушат нашите души и нашето християнство: сквернословие и пиянство. Нека вземем решение да им се противопоставим заедно, за да изгоним тези грехове от нашите домове.

Хилядите селяни, работници, представители на интелигенцията, които решават да последват този призив, полагат основата на християнското движение Армия на Господа. Трифа определя неговата мисия като: намиране и провъзгласяване на Разпнатия... обявяване война на злото от името на армията, воюваща под знамената на победителя Исус Христос.

Трифа дефинира Армията като основана на Библията сила, целяща възраждането на Румънската Православна църква. Той посочва и някои специфични средства на евангелизма, използвани до днес: най-добрата проповед е всекидневният живот на християнина, милосърдие на дело, любов, молитва и прошка. Към всичко това добавя и един важен елемент - разпространението на християнска литература из цяла Румъния. Печатните публикации, които трябва да служат на Божието дело – пише Трифа, – са голяма възможност за нашето време. И добавя: Разпнатият Исус бе моята програма, същата е тя сега и за Армията на Господа. Тя не е нова, аз я намерих у апостол Павел: две неща бяха важни за него: апостолско служение за редовите членове на църквата и доброволен принцип. Всеки, намерил Господа, може да свидетелства за Него и, като войник, да увлича другите срещу продължителното настъпление на злото.

Движението започва да се разраства. През 1929 г. се купуват печатарски машини, основава се издателство и започва търговия с книги. Издателската работа се оказва много плодотворна. Трактатите и брошурите проникват и в най-отдалечените райони на Румъния. В продължение на петнадесет години се издават шест седмични списания с общ тираж 20 млн., 42 книги и дванадесет календара (някои от тях издържали до пет издания с общ тираж 1  320  000 екземпляра). Представителите на Армията на Господа се увеличават значително. Кръчми се закриват, за да се превърнат в средища за християнски събрания. Ето откъс от едно писмо: Скъпи господин свещеник, разпространител на светлината, пише ви селянин от Семигорие. Съобщавам ви, че в Пояна Марулуи е основана Армия на Господа. Съпругата на кръчмаря, благочестива и богобоязлива жена, е един от първите й учредители. Тя можа да убеди мъжа си да се откаже от кръчмата. Онази зала, в която преди са псували, пиянствали и богохулствали, сега стана място за събирания, на които пеят и се молят. Стари и млади признават, че са стигнали до живата вяра в Исус Христос благодарение на книгите, брошурите и списанията на Йосиф Трифа.

До днес събранията на Армията на Господа се градят върху четири основни елемента:

1. 
   Проповед с призив към покаяние.
   
2. 
   Духовни стихове.
   
3. 
   Духовни химни с инструментален съпровод.
   
4. 
   Свободна молитва.
   

След смъртта на неговия основател за движението настъпва тежко време, през което въпреки враждебността на Православната църква и липсата на подходящи помещения продължават да се издават книги и списания. На множеството пробудени православни християни предстои трудна борба.

След Втората световна война, по внушение на Православната църква, Армията на Господа е забранена от новите власти на Република Румъния, макар че закон за това никога не е публикуван. Започват първите арести: Корнел Рузу от Симерия и Траян Дорцу от Бейуч (талантлив поет и най-близък сътрудник на Трифа) са пратени в затвора, където ги държат при невероятно тежки условия. През 1952 г. Дорцу е освободен, но само за няколко месеца. През 1954 г. следва нова вълна арести. Властите предлагат да се регистрира Армията на Господа с нейните членове. За тази цел румънската държавна сигурност получава списък с имената на бъдещите ръководители, които в деня на Рождество Христово през 1958 г. са арестувани. Повече от пет­стотин други привърженици на движението ще ги последват в затвора.

През 1964 г. в резултат на политически натиск от Западна Европа всички арестувани заради вярата си от Армията са амнистирани. Но дори след амнистията арести сред ръководителите продължават и често на присъстващите на събранията се налагат парични глоби. Армията на Господа продължава да работи в нелегалност. През 1967 г. четиридесет семейства са глобени два пъти със сума, надвишаваща 20 пъти средната заплата на един работник. Към глобите се добавят и заплахи. Композиторът Николае Молдовану например е подложен на гонения от 1971 до 1977-а  и е осъден на 13 години затвор, от които излежава шест.

Траян Дорцу, автор на 28 тома стихове, 46 тома тълкувания на Библията и много детски книги, е съден шест пъти и интерниран за няколко години. Той прекарва общо седемнадесет години от своя живот в различни затвори, от които дванадесет са без официална присъда. За последен път го арестуват на 3 август 1981-а , когато е на 67 и остава в затвора за две години. Неговата автобиография Христос е моето свидетелство до днес окуражава всички страдащи за Евангелието: Наши скъпи братя и сестри, ако вие самите или някой от вашите близки се окаже в подобно положение и придобие милост да пострада за Господа, то аз ви моля: не се предавайте на безпокойства, а изцяло се доверете на нашия Изкупител и Неговите обещания. Не се страхувайте от тираните, не се страхувайте от глад или смърт, защото Бог няма да ви остави във властта им. Неговата ръка ще ви защити, ще опази живота ви сред тези опасности, докато Той, по Свое усмотрение, окончателно не ни освободи. Той, великият Спасител Исус Христос, пребъдва с нас през всички времена...
След “революцията” през 1989 г. за Армията на Господа настъпва часът на свободата. Армията вече съществува легално. Управлението й е в Клуж-Напок и разполага със собствени помещения, наскоро открита клиника с терапевтични, зъболекарски и детски кабинети. Предстои откриването на печатница. Продължава традицията за срещи между членовете на Армията. От всички краища на страната в деня на Св.Троица те се събират на гроба на Трифа. Много младежи се присъединяват към служението. Днешният председател Зучиу Вазиле споделя, че докато преди са липсвали хора, предизвикателството пред Армията днес е липсата на духовност: Не ни достигат благословени ръководители, каквито имахме в миналото. Асимилацията от Православната църква ни донесе мъртъв формализъм. След политическия преврат дискусията по въпроса, доколко трябва да се следват ритуалите на Православната църква, се възобновява. Част от привържениците на Православната църква, предадени от нея в миналото в ръцете на палачите, смятат оставането си в нея за невъзможно.

Днес организацията не е еднородна по своя състав, както в годините на преследванията. На места тя се присъединява към Католическата църква с източен обряд. В центъра на събранията продължава да бъде Божието Слово. На Армията днес предстои да потвърди верността си към Господа в условията на свободата. Бъдещето на движението зависи от активността на всеки негов член и от верността му към Божието Слово. Библията, както Й. Трифа напомня: не е книга като другите. Това е Божия книга. Книга, посредством която Бог споделя Своите планове. Това е книга, в която Бог разкрива Своя план за спасение.