напротив, във възможно най-естествената за съществуването на човека социална общност,
каквато е семейството, взаимодействията в която осигуряват (или би трябвало да осигуряват) в най-голяма степен приобщаването към човешките добродетели, т. е. възпитанието, би трябвало по най-естествен и достъпен начин да се поднася необходимата за половата просвета информация ми да се осъществяват взаимоотношения, осъществяващи възможно най- ефективно полово възпитание. И ако трудности все пак съществуват, то те се коренят във факта, че съвременните родители, заети с всекидневното решаване на много и важни обществени и лични проблеми, не намират време да се занимават с тази част от
проблемите на своите деца, която касае взаимоотношенията между половете и която от ден на ден става за децата все по-интересна и привлекателна. И още нещо - трудностите в това отношение се пораждат още и от факта, че дори родители, които често и сериозно се замислят върху проблемите на възпитанието на своите деца, допускат грешката, която много точно и в същото време образно отбелязва Х.
Гинът в книгата си “Децата и ние”.
“Много родители смятат - отбелязва Гинът, че половото взъпитание се изчерпва с един разговор. “Някой ден” родителят ще се уедини с подрастващото си дете и ще му разкаже за “нещата от живота”. Момчетата се предупреждават за опасните венерически болести, а на момичетата разказват за опасността да забременеят (в последно време в тези разговори се включва и темата СПИН)
Половото възпитание обаче започва далеч преди това (3, 123).
"Половото възпитание започва от отношението на родителите към собствената им чувственост. Харесват ли те вида, допира на телата си, или считат, че има нещо недодялано и неестетично в тях?
Наслаждават ли се на взаимната си голота или крият телата си в срам? Изпитват ли някакво особено отвращение към своя или към пола на партньора си или го ценят"? (3, 123)
Каквито и да са неизречените чувства на родителите - продължава Х. Гинът, те ще стигнат до децата дори ако чутите от тях думи им разказват за птици, пчели или нарциси. Това е причината, поради която е тъй трудно да се каже на родителите какво да отговарят на детските въпроси за пола. Необходимо е най-напред да се опознаят собствените им смущения по тези въпроси и да се намали собственото им безпокойство и неудобство. Това, заедно с информацията, която трябва да притежава всеки уважаваш себе си родител, ще придаде онази естественост, непринуденост, ненатрапчивост и доверие в разговорите на тази “трудна тема” и
взаимоотношенията, породени от тях, която ще доведе в крайна сметка до високо равнище на полова възпитаност.
Защото другите фактори, за които ще споменем накратко по- долу, макар и въздействуващи възпитателно, имат повече принос към
даването на полова просвета, то семейството е факторът, който в най- голяма степен осъществява именно половото възпитание.
Сподели с приятели: