Училището Училището като обществена институция, призвана да интензифицира и оптимизира социализацията на подрастващото поколение чрез образование, възпитание и обучение, има съществен принос за половото възпитание. Този принос се изразява в два аспекта. Първо, поради спецификата си на образователна институция, училището е в състояние до осъществява навременна и качествена полова просвета. Навременна, защото може и трябва да бъде съобразена с възрастовите особености и оттам потребности на учениците и качествена, защото училището разполага (или поне би трябвало да разполага) с действително подготвени специалисти, които знаят каква информация е нужна на децата от съответната възраст и как трябва да бъде поднесена тя. И второ, учителите и възпитателите, работейки с групи от връстници или близки по възраст деца, са в състояние да организират подходяща атмосфера, в рамките на която получената информация да се трансформира във взаимоотношения с правилна възпитателна насоченост. Според Ст. Мутафов се различават четири основни стадия в развитието на отношенията към любовта, които трябва да се възпитават: “първият период има съвсем неосъзнат характер и обикновено се изявява в предучилищната възраст с чувства, които са насочени към някое дете измежду връстниците или малко по-голямо; вторият период е през начална училищна възраст и се изразява в стремеж към общуване, поднасяне на подаръци, но се наблюдават и елементи на нежност, ревност; третият период е през пубертета и се характеризира и с елементи на фетишистично предпочитание на определени белези (напр. харесване на коли или очи с даден цвят), както и с реалната възможност за ирадииране на еротичните чувства към обкръжението на любимия обект (приятелите, близките); четвъртият период е вече “юношеската любов” или по-точно “юношеската дружба”, която се наблюдава обикновено към 15 - 18 г. Тя е всъщност т. нар. “първа и най-чиста” любов, защото все още има повече социален и психологически, отколкото сексологичен характер. И четирите периода на детско-юношеската любов изискват внимателно медико-педагогическо отношение”.