Обществени и политически нагласи март 2015

МАРТ 2015

• 
  Промяната на политическата власт не е променило дълбокия песимизъм по отношение на бъдещето на страната. Слуховете (лансирани в анализи към някои изследвания) за „успокоение“, покълване на оптимизъм и други подобни позитивни промени са силно преувеличени. Оптимистите по отношение на бъдещето на страната са едва 12 %, а песимистите близо четири пъти повече – 44 %.
  

• 
  За първи път (от последните пет редовни правителства) наблюдаваме такова високо ниво на песимизъм и негативизъм по отношение на управлението в началото на неговата работа. За една четвърт (24%) от запитаните новото правителство „вдъхва доверие“ – докато 52 % считат, че то разочарова. Едва 19 % вярват, че това правителство ще успее да подобри положението в страната – 33 % смятат обратното, че ще го влоши.
  

• 
  Причините за тези обществени нагласи следва да се търсят в две групи причини. От една страна това е продължаващата икономическа криза, която е изправила много домакинства пред сериозни трудности – 81 % икономисват от дрехи и обувки като близо една четвърт са престанали въобще да се появяват на този пазар. Всяко десето домакинство се е отказало от кашкавала и мобилността си. Всяко двадесето - от месото.
  
• 
  Върху тези обективни причини се наслагват и политическите фактори – загубата на Южен поток, външния дълг, събитията в Украйна и позицията на България по тях, призивите за въоръжаване. Това създава усещането (особено сред хората тежко ударени от кризата) – „зле сме, губим и още ще затъваме“. Съответно поражда негативизъм по отношение на властта.
  

• 
  Дебатите и гласуването по външния дълг са дали сериозно отражение върху данните за доверието в правителството и общите нагласи по отношение на бъдещето – 11 % одобряват взимането на този заем; 62 % са против. Същото е и съотношението по въпроса дали той ще помогне или навреди на страната – 60 % смятат, че той ще навреди сериозно на страната.
  

• 
  Всичко това е и причината за много ниската оценка дадена от обществото за стоте дни на настоящото управление – „Среден“ – 3.32 (осреднена оценка по шестобалната система).
  

• 
  Общият скептицизъм и негативизъм по отношение на настоящата власт не води след себе си желание за нови предсрочни избори. Причините са две. От една страна това е общото недоверие към политиците и политическото въобще и умората (пет правителства в рамките на две години). От друга страна е липсата на ясна политическа алтернатива.
  

• 
  Съотношението на политическите сили е почти същото както преди предсрочните парламентарни избори. При едни предсрочни избори, картината в парламента би била практически същата с изключение на отпадането на ББЦ. Патриотичния фронт и Атака успяват да укрепят позициите си, при Реформаторите се забелязва известен спад на обществена подкрепа.
  

• 
  Общественото мнение за събитията в Украйна значително се разминава с позицията на САЩ и НАТО, а също и с позицията на представителите на българската власт, прилепващи се плътно до нея. Отговорността (и вината) за събитията в Украйна се открива в много по-голяма степен в САЩ отколкото в Русия – без последната да е оневинена изцяло. Образът на Русия като агресор, а САЩ и НАТО, като радетели на мира, справедливостта и демокрацията не издържа критиката на общественото мнение.
  

• 
  Съответно нагнетяването на напрежение в отношенията с Русия засилва анти-НАТО настроенията и изправя голяма част от обществото пред въпроса за смисъла на присъствието ни в този блок. Една трета (33 %) от пълнолетните смятат, че при евентуален конфликт НАТО-Русия България трябва да напусне блока, а едва 9 % смята, че страната ни трябва да остане в него.
  

• 
  Това дава отражение и по въпроса за потенциалните военни бази и други военни структури на територията на България. За бази на НАТО в страната се обявяват 14 % - против 52%.
  

• 
  Драстичното разминаване между общественото мнение и официалната позиция на страната (артикулирана от президента и външния министър), пораждат сериозни съмнения доколко страната води външна политика, отговаряща на националните интереси и доколко следва диктат отвън, противоречащ на тези интереси. (32 % от пълнолетните смятат, че правителството отстоява националните интереси – 68 %, че управлението подчинява страната на чужди икономически и политически интереси.)
  

• 
  Очертават се оспорвани местни избори. Нито една от двете основни партии (ГЕРБ и БСП) не е в доминираща позиция и няма да може да наложи самостоятелно своя кандидат. Към момента избирателите са разделени приблизително поравно „за запазване на статуквото“ и „за промяна“ по отношение на местната власт.
  

“СПОРЕД ВАС, КАКВО ОЧАКВА СТРАНАТА ПРЕЗ СЛЕДВАЩИТЕ 12 МЕСЕЦА (СЛЕДВАЩАТА 1 ГОДИНА)?”

“УПРАВЛЕНИЕТО НА НОВОТО ПРАВИТЕЛСТВО ДОСЕГА, ВДЪХВА ЛИ ВИ ДОВЕРИЕ ИЛИ ПО-СКОРО ВИ РАЗОЧАРОВА?"

„ДНЕС МНОЗИНА ПРАВЯТ ИКОНОМИИ. ВИЕ ЛИЧНО ПРАВИТЕ ЛИ ИКОНОМИИ (КУПУВАТЕ ПО-МАЛКО, ПО-РЯДКО ИЛИ СПИРАТЕ ДА КУПУВАТЕ) ОТ СЛЕДНИТЕ НЕЩА: ”

„В СЛЕДВАЩИТЕ 2-3 МЕСЕЦА – смятате ли, че ще ви се наложи ДА стягате колана (да ОГРАНИЧИТЕ РАЗХОДИТЕ СИ) Или пък напротив – ще се поотпуснете малко?”

„ПОЗИЦИЯТА НА САЩ ИЛИ НА РУСИЯ ПОДКРЕПЯТЕ ВЪВ ВРЪЗКА С УКРАЙНА?”

„Вие лично, смятате ли, че е добре за страната - сега или в близките няколко месеца - да отидем на нови предсрочни парламентарни избори?”

„ТАЗИ ГОДИНА ЩЕ ИМА МЕСТНИ ИЗБОРИ. КАКВО БИХТЕ ИСКАЛИ ДА СТАНЕ НА ТЯХ – ДА БЪДЕ ИЗБРАН НОВ КМЕТ ИЛИ СЕГАШНИЯТ ДА ОСТАНЕ (ДА ПРОДЪЛЖИ ДА УПРАВЛЯВА)?”