Цел на дисперсионното моделиране

8.2 Цел на дисперсионното моделиране

Моделирането включва съставяне на карта/план за замърсяването на въздуха на територията на град Шумен с имисии от фини прахови частици за 2009 и 2010 година, анализ на резултатите и откриване на точките и районите с концентрации, надвишаващи допустимите граници на замърсяване, прогноза на замърсяването на въздуха за 2011 година на територията на град Шумен на базата на резултатите от 2009 и 2010 година, отчитайки следните промени: намаляване на количеството ресуспендиран прах чрез миене и поддържане на пътната настилка и алтернативно третиране срещу замръзване;

смяна на начина на отопление на част от домакинствата и преминаване към алтернативи горива за отопление инфраструктурни промени.

8.3Входни данни за модела

Различните дисперсионни модели варират в зависимост от математическите функции, заложени при разработката на всеки конкретен модел. Общото между тях е, че изискват въвеждането на данни, които могат да включват:

• 
  Метеорологични условия - посока и скорост на вятъра, устойчивост на атмосферата (дефинира се чрез т.нар. „класове на устойчивост” ), температура на въздуха, височина на температурните инверсии, облачност, слънчева радиация;
  
• 
  Планирани източници (концентрации или количества вредни емисии или инцидентни изпускания);
  
• 
  Емисии и други параметри – местоположение, височина и тип на източника, скорост и температура на излизащите газове;
  
• 
  Оценка на терена- за източници и рецепторни точки- влияние върху най- близко разположените домове, училища, болници, предприятия и др.;
  
• 
  Местоположение, височина и ширина на препятствията (сгради и други структури по пътя на въздушните потоци), неравности на терена (релеф) или използването на по- общи параметри (селски или градски тип терен).
  

Входни данни за модела Austal2000 са:

• 
  метеорологични данни;
  
• 
  емисионни фактори за транспорта;
  
• 
  статистически данни за транспорта;
  
• 
  емисионни данни за точковите източници;
  
• 
  емисионни данни за площните източници.
  
• 
  
  

8.4Метеорологични данни

Метеорологичните данни за модела като годишна статистика на ветровете, класове на устойчивост и интензитет бяха предоставени на община Шумен от НИМХ – БАН. Източник на тези данни е метеорологичната станция на НИМХ на територията на град Шумен.

При изготвянето на настоящата програма бяха използвани данни от автоматичната метеорологична станция и автоматичната измервателна станция „Шумен,” част от националната система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух.

Фиг. 8.1.: Автоматична измервателна станция „Шумен”, ЕоI BG0038A N 43˚ 16′ 20″, E 26˚55′ 48″

Вятърът се характеризира със своята скорост. Тя обаче е векторна величина, която има големина и посока. Посоката на вятъра е посоката, от която вятъра духа към наблюдателя /станцията/. За определяне на посоката на вятъра се използва скала, построена по 16 точки от хоризонта. За по-голяма точност при определяне посоката на вятъра се използва неговият азимут, т.е. ъгълът между посоката север и посоката на вятъра. За графично изразяване честотата на вятъра от различни посоки се използва роза на вятъра.

Характеристиките на вятъра се приемат под формата на статистика от дисперсионни класове във формат, отговарящ на стандарта TALuft. Файлът съдържа данни за честотата на посоката на вятъра, скоростта на вятъра и дисперсионните класове. Посоките на вятъра се нанасят в 36 отделни колони, със стъпка от 10 градуса. Честотата на скоростта на вятъра се разделя на 9 нива ( 1m/s ; 1.5m/s; 2m/s; 3m/s; 4.5m/s; 6m/s; 7.5m/s; 9 m/s; и 12 m/s) и 6 класа на стабилност (I; II; III/1; III/2; IV; V- като клас I e най- стабилния, а клас V най- нестабилен.)

Фиг 8.2.: Статистическа роза на ветровете 2007 – 2010 година

Фиг 8.3.: Честотно разпределение на вятъра по класове на устойчивост за 2007 – 2010 година

8.5Фоново замърсяване на въздуха

Под фоново замърсяване разбираме имисиите, които са налични в точките на измерване, без да бъдат взети под внимание емисиите, идващи от транспорта, както и от други специално разгледани в модела източници, като индустриални съоръжения и площни източници. Допълнително замърсяване са имисиите, породени единствено от транспорта в дадената улична мрежа или съответно от някой от другите източници, разгледани в модела. Общото замърсяване е сумата от фоновото и допълнителното замърсяване. Измерва се в микрограма за кубичен метър (µg/m³).

В идеалния вариант фоновото замърсяване за град Шумен би представлявала измерена стойност на даден замърсител в извънградски район с минимизирани антропогенни източници на замърсяване и със сходни метеорологични условия. Фоновата концентрация е важна, защото показва присъствието на замърсители, които не са антропогенни и присъстват в дадена област, независимо от човешката дейност. Фоновите концентрации не се пресмятат чрез дисперсионното моделиране, а се залагат в самия модел.
Фоновата концентрация на ФПЧ₁₀ е взета от националната фонова станцията на връх Рожен (АИС „Рожен”). За ФПЧ₁₀ измерената средногодишна концентрация е за 2009 - 13 µg/m³, а за 2010 -16 µg/m³.

Каталог: prev nsmos -> air -> roukav -> obshtini2
obshtini2 -> Комплексна програма за управление на качеството на атмосферния въздух в община кърджали за периода
obshtini2 -> Община девня п р о г р а м а
obshtini2 -> Община благоевград п р о г р а м а
obshtini2 -> Закон за опазване на околната среда зчав закон за чистотата на атмосферния въздух
obshtini2 -> Програма за намаляване нивата на замърсителите и за достигане на установените норми по чл. 27 от Закона за чистотата на атмосферния въздух

Изтегляне 4.02 Mb.

Сподели с приятели: