Източник: НСИ
2.3.6. Строителство
Секторът на строителството не е силно застъпен като за периода 2010-2012 г., в сектора на строителството има регистрирана 3 фирми. През 2012 г. няма данни за регистрирани предприятия в сектора.
2.4. Брутен вътрешен продукт
В икономиката брутният вътрешен продукт (БВП) е мярка за количеството произведени стоки и услуги за определен период от време в даден географски район. Това е един от начините за измерване на националния приход и продукция. Често брутният вътрешен продукт се използва като показател за стандарта на нацията. Брутният вътрешен продукт е крайната стойност на всички стоки и услуги, произведени в границите на определена географска територия за известен времеви период. За периода 2009-2011 г. БВП в област Перник бележи ръст, като най-съществен е той през 2011 г., което се дължи и на процесите на съживяване на глобалната и респективно на националната икономика.
Фигура № 2 БВП в област Перник за периода 2009-2011
Общата икономическа ситуация в област Перник следва логиката на събитията в глобален и европейски план. През 2009 г. БВП на човек от населението в Област Перник спада до 5267 лв. или 51% от стойността през 2008 г. Макар че през 2008 г. БВП на човек от населението в областта надвишава с 10% средната стойност на показателя за страната, кризата засяга драстично повече област Перник – БВП на човек от населението за България регистрира минимален спад от 1% или 50 пъти по-малко от областта.
В рамките на област Перник, най-съществено значение за стойностите на БВП има сектора на услугите, който образува 43 % от общия, следван е от индустрията и селското стопанство.
Таблица № 11 БВП по сектори – област Перник
Показатели
|
Мерна единица
|
2009
|
2010
|
2011
|
|
|
625,0
|
657,1
|
698,8
|
БДС по икономически сектори
|
|
|
|
Селско стопанство
|
млн. лв.
|
37,3
|
37,1
|
38,5
|
Индустрия
|
млн. лв.
|
233,9
|
269,0
|
314,6
|
Услуги
|
млн. лв.
|
353,9
|
351,0
|
345,8
|
БВП
|
млн. лв.
|
727,5
|
763,2
|
807,4
|
БВП на човек
|
лв.
|
5316,0
|
5633,0
|
6078,0
|
Източник: НСИ
През 2009 и 2010 г. БВП на глава от населението за област Перник представлява съответно 58 % и 60 % от този за страната. Ниските стойности се дължат на нереализирана продукция в реалния сектор, особено в рамките на по-малките общини, съставляващи областта.
ИЗВОДИ:
-
Структурата на общинската икономика е основно съсредоточена в селското и горското стопанство, както и услугите. Слабо е застъпен реалният сектор, който генерира по-висока добавена стойност - индустриалният сектор е слабо застъпен;
-
Закриването на важни предприятия за икономиката на общината води до намаляване на заетостта и икономическата активност на населението;
-
За съживяването на предприемаческата дейност е необходимо създаването на обособена и благоустроена индустриална зона, която в пълна степен да обслужва нуждите на бизнеса и да осигурява качествена инфраструктурна обезпеченост и достъпност;
-
Релокацията на представители на леката промишленост към района ще предостави по-добри условия за бизнеса поради олекотеното данъчно бреме и същевременно с това ще подобри състоянието на местната икономика;
-
В общината има потенциал за развитие на целогодишен туризъм и за разнообразяване на туристическите дейности чрез осъществяването на частни инвестиции; Богатият природен ресурс, което предполага неговото развитие и обособяването му като водещ сектор в местната икономика.
-
-
Двете горски стопанства в общината – държавното и общинското осигуряват значителна заетост на местното население и допринасят за генериране на добавена стойност в местната икономика;
-
През последните години се наблюдава силно намаляване на инвестиционна активност. Въпреки това, благодарение на предоставяните възможности за финансиране на селскостопанския сектор е отчетено повишаване на интереса към различни поземлени имоти в общината; засилен е интересът от страна на земеделските стопани към ползването на земи от общинския поземлен фонд под аренда.
-
От 2012 г. община Трън е увеличила продължителността на договорите за наем на поземлени имоти за срок от 5 до 10 години, което създава предпоставки за активизиране на земеделската дейност и за създаване на устойчива заетост в сектора;
-
Най-голям процент от площта на общината заемат земеделските и горски територии.
-
Земите в региона са подходящи за отглеждане са култури с къс вегетационен период – спанак, салата, репички, зелен лук, зелен чесън и др.
-
Общината Трън е необходимо да насочи усилията си към привличане и задържане на инвестиционни интереси и да провежда конкретни дейности, за да стимулира тези процеси;
-
Необходимо е да се обособят териториални локализации в неизползваните към момента територии за реализиране на различните инвестиционни намерения в рамките на общината.
-
Идентифициран е потенциал за развитие на пчеларство, който е възможно да бъде развит и посредством възползване от възможностите за целенасочено субсидиране на дейността;
-
Общината има потенциал за развитие на животновъдството и за насърчаване на млеко-преработвателната промишленост;
3. РАЗВИТИЕ НА СОЦИАЛНАТА СФЕРА И ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ
3.1. Демографска характеристика
Развитието на броя на населението в областта и в общината следва общите отрицателни тенденции на национално ниво. Докато средно областта от 2007 до 2011 г. губи брой жители, съразмерен със средното за страната (около 4 %), малките общини преминават през значителен срив на популацията. За община Трън – 20%, а за останалите общини с по-изразена тенденция стойностите са съответно – община Ковачевци губи близо 40% в рамките на 1 година (2011 г.), Земен – 26%, , Брезник – 15%.
Населението на областта в 2012 г. наброява 130 230 души, основно съсредоточени в две общини: Перник (73%) и Радомир (22 902 д.- 15,6%). Община Трън е четвъртата по население община в областта, след общините Перник, Радомир и Брезник, с относителен дял и 3,1 % от това на областта.
Класификацията на НКПР обхваща всички български градове и някои села - центрове на общини и ги разпределя в 5 групи. В съответствие с НКПР, град Трън се намира в четвърто йерархично ниво, в категорията на малките градове с микрорегионално значение.
Фигура № 3 Население на област Перни за 2012 г. по общини
Източник: НСИ
В сравнение със средното на страната, областта е сравнително ниско населена, като интрарегионалните разлики са значителни, от 7.1 в Община Трън до 198.6 в Община Перник. Видно от Фигура № 4, община Трън се характеризира с най-ниска гъстота на населението, следвана от общините Земен и Ковачевци. В сравнение със средната стойност за страната от 67,5, областта бележи много добри показатели. За сметка на това, данните за община Трън са изключително неблагоприятни.
Фигура № 4: Гъстота на населението (брой население на кв. км.), 2011 г.
3.1.1. Брой и динамика на населението
През 2013 г. населнието на общината Трън наброява 4076 д., от които малко под 50 % са жени. В град Трън живее по-голямата част от населнието – 2393 д., а общо в останалите населени места – 51 села, 1683 д. Освен общинския център, само в три от населените места Филиповци, турковци и Главановци има население над сто души. В останалите 48 села, населението е силно редуцирано, като в 4 от тях има население под 10 жители. В периода 2009-2013 г., в общината се наблюдават отрицателни демографски тенденции, които се отразяват на броя на населението. В рамките на 5 години, то е намаляло с 955 д. , от които общо 76 д. за град Трън и останалите 879 – за селата.
Таблица № 12 Население в община Трън за периода 2009-2013 г.
№
|
Община Населени мста
|
2009
|
2010
|
2011
|
2012
|
2013
|
общо
|
в т.ч. жени
|
общо
|
в т.ч. жени
|
общо
|
в т.ч. жени
|
общо
|
в т.ч. жени
|
общо
|
в т.ч. жени
|
|
Община Трън
|
5031
|
2545
|
4 970
|
2 504
|
4 086
|
2 024
|
4 053
|
2 013
|
4076
|
2027
| -
|
с. Банкя
|
13
|
10
|
12
|
9
|
15
|
6
|
13
|
6
|
12
|
5
| -
|
с. Бераинци
|
30
|
14
|
29
|
14
|
12
|
5
|
14
|
5
|
22
|
9
| -
|
с. Богойна
|
7
|
4
|
5
|
3
|
4
|
2
|
4
|
2
|
4
|
2
| -
|
с. Бохова
|
59
|
34
|
54
|
30
|
22
|
12
|
20
|
11
|
16
|
9
| -
|
с. Бусинци
|
62
|
33
|
63
|
33
|
30
|
15
|
30
|
16
|
44
|
24
| -
|
с. Бутроинци
|
25
|
10
|
22
|
9
|
18
|
8
|
16
|
8
|
14
|
5
| -
|
с. Велиново
|
74
|
42
|
73
|
42
|
36
|
21
|
32
|
18
|
30
|
17
| -
|
с. Видрар
|
28
|
13
|
26
|
13
|
14
|
7
|
13
|
7
|
13
|
7
| -
|
с. Врабча
|
73
|
36
|
73
|
37
|
33
|
17
|
31
|
17
|
27
|
17
| -
|
с. Вукан
|
31
|
15
|
31
|
17
|
25
|
8
|
25
|
9
|
28
|
10
| -
|
с. Главановци
|
82
|
37
|
94
|
43
|
103
|
44
|
103
|
44
|
101
|
45
| -
|
с. Глоговица
|
93
|
48
|
91
|
47
|
83
|
41
|
77
|
37
|
76
|
37
| -
|
с. Горна Мелна
|
23
|
10
|
18
|
8
|
15
|
6
|
15
|
6
|
14
|
6
| -
|
с. Горочевци
|
103
|
50
|
100
|
47
|
23
|
8
|
25
|
8
|
44
|
16
| -
|
с. Джинчовци
|
28
|
18
|
25
|
16
|
21
|
12
|
19
|
11
|
17
|
9
| -
|
с. Докьовци
|
36
|
17
|
31
|
16
|
27
|
14
|
25
|
14
|
29
|
15
| -
|
с. Долна Мелна
|
34
|
19
|
32
|
17
|
33
|
18
|
33
|
18
|
33
|
18
| -
|
с. Дълга лука
|
15
|
7
|
13
|
6
|
10
|
4
|
11
|
4
|
10
|
3
| -
|
с. Ездимирци
|
74
|
39
|
89
|
42
|
46
|
24
|
46
|
24
|
48
|
25
| -
|
с. Еловица
|
32
|
15
|
30
|
14
|
30
|
13
|
28
|
13
|
28
|
12
| -
|
с. Ерул
|
62
|
26
|
59
|
24
|
37
|
16
|
37
|
15
|
34
|
12
| -
|
с. Забел
|
43
|
24
|
39
|
23
|
30
|
13
|
29
|
12
|
28
|
12
| -
|
с. Зелениград
|
109
|
64
|
107
|
62
|
78
|
44
|
75
|
43
|
73
|
40
| -
|
с. Кожинци
|
52
|
24
|
47
|
23
|
34
|
15
|
34
|
14
|
34
|
14
| -
|
с. Костуринци
|
39
|
23
|
34
|
19
|
22
|
10
|
24
|
10
|
30
|
13
| -
|
с. Къшле
|
-
|
-
|
-
|
-
|
1
|
1
|
1
|
1
|
1
|
1
| -
|
с. Лева река
|
92
|
49
|
85
|
45
|
56
|
33
|
54
|
32
|
45
|
28
| -
|
с. Лешниковци
|
11
|
5
|
10
|
4
|
14
|
6
|
16
|
6
|
16
|
6
| -
|
с. Ломница
|
55
|
31
|
51
|
28
|
46
|
23
|
47
|
24
|
45
|
23
| -
|
с. Лялинци
|
58
|
28
|
56
|
27
|
29
|
19
|
29
|
19
|
29
|
18
| -
|
с. Милкьовци
|
40
|
22
|
37
|
19
|
28
|
14
|
28
|
14
|
28
|
14
| -
|
с. Милославци
|
66
|
35
|
60
|
31
|
27
|
12
|
27
|
13
|
23
|
10
| -
|
с. Мракетинци
|
30
|
15
|
28
|
13
|
18
|
7
|
18
|
7
|
15
|
6
| -
|
с. Мрамор
|
46
|
23
|
48
|
25
|
34
|
18
|
37
|
19
|
36
|
20
| -
|
с. Насалевци
|
53
|
30
|
51
|
28
|
16
|
8
|
15
|
7
|
14
|
7
| -
|
с. Неделково
|
78
|
40
|
72
|
38
|
59
|
30
|
62
|
32
|
63
|
32
| -
|
с. Парамун
|
54
|
24
|
54
|
24
|
33
|
16
|
32
|
14
|
30
|
13
| -
|
с. Пенкьовци
|
44
|
22
|
42
|
20
|
34
|
17
|
30
|
16
|
29
|
16
| -
|
с. Проданча
|
6
|
3
|
6
|
3
|
7
|
3
|
5
|
3
|
8
|
3
| -
|
с. Радово
|
49
|
21
|
54
|
25
|
21
|
9
|
20
|
9
|
22
|
10
| -
|
с. Рани луг
|
38
|
18
|
37
|
18
|
26
|
12
|
25
|
11
|
27
|
12
| -
|
с. Реяновци
|
26
|
9
|
26
|
9
|
10
|
4
|
10
|
4
|
10
|
4
| -
|
с. Слишовци
|
77
|
41
|
42
|
22
|
27
|
15
|
31
|
16
|
30
|
15
| -
|
с. Стайчовци
|
45
|
26
|
49
|
26
|
28
|
14
|
24
|
13
|
27
|
13
| -
|
с. Стрезимировци
|
35
|
21
|
41
|
26
|
6
|
4
|
6
|
4
|
24
|
15
| -
|
с. Студен извор
|
9
|
6
|
11
|
5
|
7
|
3
|
6
|
2
|
11
|
5
| -
|
гр. Трън
|
2469
|
1239
|
2 492
|
1 248
|
2 427
|
1 207
|
2 421
|
1 209
|
2393
|
1203
| -
|
с. Туроковци
|
147
|
67
|
149
|
71
|
109
|
56
|
111
|
57
|
122
|
62
| -
|
с. Филиповци
|
186
|
93
|
177
|
88
|
152
|
76
|
151
|
77
|
148
|
74
| -
|
с. Цегриловци
|
20
|
11
|
19
|
10
|
9
|
3
|
11
|
4
|
14
|
7
| -
|
с. Шипковица
|
6
|
2
|
6
|
2
|
3
|
1
|
3
|
1
|
3
|
1
| -
|
с. Ярловци
|
64
|
32
|
70
|
35
|
58
|
30
|
54
|
27
|
54
|
27
|
Източник: НСИ
Засилените процеси на обезлюдяване на селата водят до съществуването на населени места, в които броят на хората е изключително нисък. В допълнение към това, големият брой на селата, се отразява значително върху комуникацията между населените места и общинския център. Това ограничава в силна степен достъпа до социални и здравни услуги.
Гъстота на населението в община Трън е 7,1 д./км2, което е много по-ниско то стойността за областта. За последните години стойността ѝ е намаляла и в контекста на негативните демографски тенденции, е възможно този показател да придобива все по-ниски стойности в случай, че не се предприемат мерки за преодоляването им.
Естественият прираст на населението в общината се характеризира с отрицателни стойности, които се задълбочават. В периода 2010-2012 г. , отрицателната стойност на естествения прираст се е увеличила с 4 пункта и е достигнала ниво от – 94. През 2010 и 2011 г., при жените нивата са му значително по-лоши спрямо тези за мъжете, докато през 2012 г. се наблюдава обратната зависимост. Положително е, че в рамките на горепосочените години, няма случаи на умрели деца на възраст под 1 година. Данните за областта сочат, че през 2009, 2010 и 2011 г. нивото на естествен прираст е отрицателно и варира между и 8,7, -9,6 и -11,30 ‰. В сравнителен план, за община Трън показателят е съответно -15,2, -20,2 и -23,1 ‰.
Таблица № 13 Основни демографски процеси – естествен прираст в община Трън
Показатели
|
Мерна единица
|
2010
|
2011
|
2012
|
Живородени
|
Брой
|
25
|
30
|
33
|
мъже
|
Брой
|
19
|
18
|
21
|
жени
|
Брой
|
6
|
12
|
12
|
Умрели
|
Брой
|
101
|
114
|
127
|
мъже
|
Брой
|
47
|
50
|
75
|
жени
|
Брой
|
54
|
64
|
52
|
Умрели деца под 1 година
|
Брой
|
-
|
-
|
-
|
Естествен прираст
|
Брой
|
-76
|
-84
|
-94
|
мъже
|
Брой
|
-28
|
-32
|
-54
|
жени
|
Брой
|
-48
|
-52
|
-40
|
Механичен прираст на населението
|
Брой
|
+15
|
+19
|
+61
|
През последните години миграционните процеси не са застъпени в голяма степен, особено от гледна точка на това, че икономическите алтернативи и в другите общини са ограничени. Това обуславя и положителните стойности на механичния прираст на населението. През 2012 г. той бележи най-големи стойности, когато броят на заселените е 126 д. спрямо този на изселените – 65 д. Положителните тенденции в механичния прираст, характеризират общината с благоприятни стойности по този показател. Подобни са данните още за общините Брезник и Ковачевци.
Фигура № 5 Механичен прираст в общините на област Перник за 2012 година
Сподели с приятели: |