„ брутен вътрешен продукт фактори за растеж



Дата19.07.2018
Размер141.86 Kb.
„ БРУТЕН ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ – ФАКТОРИ ЗА РАСТЕЖ ”

Макроикономическите показатели за една страна проследяват икономическото и развитие за определен период от време като се отчитат също така и различни фактори от икономиката на страната. Такива фактори са БВП (Брутен Вътрешен Продукт), БВД (Брутен Вътрешен Дълг), нива на безработица, инвестиции и т.н. Всички тези фактори са взаимосвързани и пряко влияят на икономическото състояние на страната, крайни цени за потребители, нива на инфлация и др.

Брутният вътрешен продукт характеризира крайният резултат от икономическата дейност и се измерва с добавената стойност създадена при производсвото на стоки и услуги от единиците-резиденти на икономическата територия на страната. Той е пазарната стойност на всички стоки и услуги, произведени вътре в националното стопанство за даден период от време (една година) и предназначени за крайно потребление. БВП е обобщаващ измерител за равнището (състоянието) на националното производство. Неговият обем (количество) се определя от:


  • Физичсекия обем на всички стоки и услуги създадени в националната икономика за крайно потрбление;

  • Равнището на техните цени;

Брутният вътрешен продукт (БВП) отбелязваме със символа GDP (Gross domestic product).


GDP = Q . P,
Където :

Q е количеството на всички стоки и услуги за кройното потребление;

P е равнището на цените на стоковите групи включени в него.
Според мнението на водещи икономисти, БВП е изобретение на двадесетото столетие и представлява един от най – точните индикатори, даващи представа за настъпващите промрни в стопанската дейност на една страна.

Обобщената оценка за обема на брутния вътрешен продукт изисква той да се определи според неговата пазарна стойност, т.е според равнището на цените на стоките и услугите. Това е необходимо защото физическите обеми на различните стокови групи, включени в него имат различни измерители – тонове, метри, литри, и т.н.

Брутният вътрешен продукт отчита само обема на стоките и услугите, произведени вътре в националната икономика от всички фирми в т.ч. както национални, така и от фирми на други държави. Същевременно обемът на производството на национални фирми работещи извън границите на съответната држава не се отчита.

В брутния вътрешен продукт се отчита само количеството на стоките и услугите за крайно потребление, т.е. които се използват непосредствено за потребление от домакинствата и за задоволяване на инвестиционните потребности на бизнеса. В крайното потребление на националния продукт се включват освен това държавният и чуждестранният сектор на икономиката.


Динамиката на БВП и безработицата на страната в периода от 2000 до 2008 година


Година:

БВП - хил. лева

Безработица %

2006

49 090 605

9%

2005

42 797 407

10.1%

2004

38 822 636

12%

2003

34 627 545

13.7%

2002

32 401 613

16.8%

2001

29 709 210

19.5%

2000

26 752 833

16.4%

Измененията в обема на брутния вътрешен продукт може да се използват за определяне на тенденциите в равнището на националното проиводство и главно на динамиката на икономическия растеж. Той представлява устойчиво увеличение на общото производство на стоки и услуги, произведени от дадено общество и е увеличение на реалния брутен национален продукт.В него се включва:




  • Растежът на ресурсите

  • Растежът на получени резултати( най-вече продукти)

  • Растежът на възможностите (технологиите) за преобразуване на ресурсите в резултати.

Икономическия растеж е на лице, когато равнището на националното проиводство реално нараства, т.е. когато се увеличи физическият обем на БВП. Това се изразява в икономически подем на националното стопанство. Но икономиката не винаги е във възход. В определени периоди се формират икономически спадове – обемът на БВП намалява. Тези колебалия в равнището на националното производсво характеризират неговото циклично развитие, т. е. формите и протичането на икономическия (делови или бизнес) цикъл.

В процеса на цикличното развитие на икономиката, независимо от краткосрочните колебания (подеми и спадове), се формира една дългосрочна тенденция за възходящо икономическо развитие. Този дъгосрочен възходящ тренд при формитрането на общоикономическия потенциал се възприема като резултат, израз на дългосрочния икономически растеж
Елементи на икономическия растеж са:


  • Тенденцията към постоянно нарастване на обема на съвкупното производство. Дългосрочния икономически растеж е израз на възходяща тенденция в развитието на съвкупното проиводство и има устоичив характер

  • Тенденция към подобряване на благосъстоянието на обществото и на неговите отделни членове

Дългосрочния икономически растеж се изразява в най – общи линии във:

  • Увеличаване на общоикономическия потенциал на националното стопанство

  • Увеличаване на общото благосъстояние на населението

Дългосрочният икономически растеж може да се установи чрез два основни индикатора:

  • Измененията в равнището на реалния брутен вътрешен продукт или на съвкупния доход . Дългосрочният Икономически Растеж е процес на увеличаване на брутния вътрешен продукт или на съвкупния доход.

  • Равнището на реалния брутен вътрешен продукт на човек от населението. С този показател, се определя растежът на жизнения стандарт на населението, подобряване на условията на живота и на благосъстоянието на цленовете от обществото.

Конюнктурният растеж на икономиката се изразява в текущо годишно нараствване на брутния бътрешен продукт. Той може да се установи въз основа на годишните ( текущите) изменения на брутния вътрешен продукт, в този аспект може да се говори за :




  • Положителен растеж на БВП – неговият годишен обем абсолютно се увеличава.

  • Нулев растеж на БВП – годишният му обем е постоянна величина.

  • Отрицателен растеж на БВП – годишният му обем абсолютно намалява.

Икономическият растеж се иследва въз основа на темпа на прираст на БВП или съвкупния доход. За целта може да се използва следната формула:


GDP = Y1 – Y0 . 100 (%),

Y0

Където:



Y1 - обемът на съвкупния доход в текущия период

Y0 - обемът на съвкупния донод в базисния период


В икономическата теория се отделя особено значение на темповете на икономически растеж, на причините за различията в темповете на растежа в различните периоди на икономическата история и в различните държави. Особено значение при тези анализи се отделя както на темповете на прираст на БВП, така и на средногодишните темпове на прираст на БВП на човек от населението. Съвременната динамика на икономическия растеж на практика се формира като резултат от индустриалната революция – тенденсията към тотална индустриализация на производството, развитието на нови технологии и принципи и рязкото нарастване на производителността на труда.

Оказва се че на пръв поглед незначителни различия в темповете на икономическият растеж предизвикват значителни различия в икономическия потенциал на различните държави, а от тук и в създавания БВП на човек от населението. Този феномен в развитието на икономическите възможности може да се обясни с т.нар. „правило 70”( принцип, според който се формира количествената зависимост межди темпа на икономически растеж и увеличаване на съвкупното производство; ако съвкупното производство нараства с 1% годишно, то ще се удвои за 70 години). Икономическия растеж има комулативен характер, т.е . натрупващ се ефект.

От правилото произстичат два важни извода от гледна точка на темповете на икономически растеж:


  • Всяко национално стопанство, което осигурява по – високи темпове на икономически растеж ще увеличава по – бързо своя икономически потенциал, своето национално богатство и благосъстояние.

  • Ако две национални стопанства с различни равнища на икономическо развитие – различни производствени възможности или различен икономически потенциал, се развиват с еднакви темпове на икономически растеж, различията между тях се увеличават.

Основни предпоставки за зарвитието на съвременния икономически растеж са:




  • Развитието на ефективна организация на икономиката

  • Формирането на нова отраслова структора на икономиката

  • Процесът на урбанизация – съсредоточаване на населението в големите градове

  • Уедряване на пазарите и създаване на възможности за формиране на нови организационни форми на производството. Създават се значителни икономии от мащаба на производсвото.

Формира се в т. нар. ефект на агломерацията – създаване на най – благоприятни простванствени и инфраструктурни връзки и зависимости, които облекчават снабдяването, производството и реализацията.

В икономическата теория се разработват различни подходи към факторите на икономически растеж ( всички источници, които осигуряват дългосрочно нарастване на съвкупното производство и увеличаване на икономическия потенциал). В основата им е определянето на структората, ролята и относителния дял на факторите на растежа при формиране на темпа на нарастване на съвкупното производство, тяхната взаимодопълняемост и взаимозаменяемост.

Стимолиращите икономическия растеж фактори са свързани с възможността от увеличаване на количесвото на ресурците или факторите на производството и повишаване на тяхната производотелност.

Ограничаващите икономическия растеж фактори са свързани главо с общата глобална ограниченост на ресурсите за производство, влошаването на условията за добив на ресурсите, изчерпването на естествените ресурсни источници и т. н.

Гупирането на факторите на икономически растеж става в три направления: фактори на предлагането, фактори натърсенето, фактори на разпределението.

Фактори на икономическия растеж са всички източници ,които осигуряват дългосрочното нарастване на съвкупното производство. Такива са:


  1. трудът-приложение на нови знания на работната сила

  2. земята

  3. природните ресурси

  4. капитала –поддържане на по-високи норми на натрупване

  5. инвестициите- обновяване на амортизационния капитал

  6. научно-техническия прогрес

  7. иновациите- нововъведения и нови технологии

Количествената и качествената характеристика на факторите на растежа предопределя възможности и за различни типове иконом. растежи. Те са два основни вида:




    • екстензивен

    • интензивен

    • екстензивния иконом. растеж се постига чрез количественото нарастване на факторите на производството при равни други условия.

    • интензивния чрез качественото усъвършенстване на факторите на производството при равни други условия.

Според Кейнсианците трябва да се стимулира съвкупното търсене чрез съвкупните разходи. Теорията на предлагането твърди обратно, че трябва да се стимулира предприемачеството чрез намаляване на данъците. Съвременния макроикономически подход се обединява в следното, за да има иконом. растеж трябва да се активизира растежа на капитала, да се увеличава човешкия капитал и да се развива и усъвършенства техниката и технологиите.

Втори преоритет на макроикономическта теория е определянето на степента на заетост на ресурсите. Колкото по – пълно , по – цялосно и рационално (ефективно) се използват те, по – високо е равнището на националното производство. Вниманието се насочва преди всичко към степента на заетост на труда – най ценния национален ресурс. Постигането на пълна заетост на труда е важоно условие за цялостното и ефективно използване на всички други ресурси в националното стопанство.

Ако в икономиката се формира тенденция към ограничаване на количеството на използваните ресурси, започва процес на икономически спад, а при увеличението на заетоста на ресурсите започва процес на икономически подем. Степента на заетост на ресурсите зависи от:




    • Постигането на определено равнище на националното производство

    • Формирането натемповете на икономическия пастеж

    • Общата тенденция в рзвитието на икономическия цикъл.

Намаляването на степента на заетост на труда (следователно и на ресурсите) същевременно предизвиква увеличаване на безработицата. Това е неблагоприяно за националното стопанство:


  • Ограничените ресурси не се използват рационално и ефективно

  • Равнището на националното проиводство намалява

  • Ограничават се възможностите за потребление на населенито

  • Значителна част работоспособното население остава без работа, а следователно без изсточници на доходи. Жизненият стандарт на населенито намалява

При безработицата националното производство е под границите на производствените възможности.

При пълна заетост на ресурсите, националното производство е на границата (кривата) на производствените възможности, т.е. постогнато е максималното възможно равнище на на нацоиналното производство, неговият икономичцески потенциал.

Потенциалното равнище на БВП се установява при пълна заетост на ресурсите (производствените фактори) или при отсъствие на безработица.

Развитието на икономическия цикъл в действителност отразява колебанията на реаното (текущо) равнище на националното производство около неговото потенциално равнище. При икономически спад реалното производство се отдалечава или спаде под потенциалното произадство, т.е реалният брутен вътрешен продукт е по – малък от потенциания GDP. Докато при икономически подем реалното равнище на националното производство се доближава (нараства) към потенциалния обем, т.е. реалният брутен вътрешен продукт е с тенденция към достигане на потенциалния GRP. Така реалното равнище на производството се установява на границата (кривата) на производствените възможности – съвпада с потенциалното равнище.

Когато икономиката е на кривата на производствените възможности, реалния и потенциалния брутен бътрешен продукт съвпадат.

Но ако реалният GDP е под равнището на потенциалния, получената разклика се нарича развив на брутния вътрешен продукт (разлика в GDP). Този разрив може да се изрази в процент от потенциалният брутен вътрешен продукт.
GDPP - GDPR . 100%

Разрив в GDP = GDPP

Където:

GDPP – потенциален GDP

GDPR – реален GDP
Брутният вътрешен продукт и инвестициите са едни от основните фактори за нивата на заетост, респективно на безработица. Но както БВП за глава от населението за страната може да се увеличава значително всяка година така и безработицата може да остане на относително същите нива за дълъг период от време. Така основният фактор – откриване на работни места, се влияе от инвестициите.

Безработен е всяко лице от трудоспособното население, което не работи, активно търси, но не намира работа. Но не всеки незает е безработен.


Равнище на безработицата(%) = Брой на безработните . 100

Работната сила


В България се наблюдават и четирите типа безработица - текуща, структурна, циклична и сезонна, като цикличната изглежка има основна роля поради промените в икономическата активност на страната от 1991г. до 2007г. Този тип безработица расте при рецесия и намалява при подем. Политиката на различните правителства също оказва влияние върху естественото равнище на безработицата.

Според изследванията, увеличаването на безработицата с 1 % води до намаляване на реалния БВП с 2,5 %. всичко това води до понижаване на жизненото равнище, ограничаване на възможностите за инвестиране, а с това и на възможностите за икономически растеж в бъдеще.

Трети преоритет на макроикономическите анализи е свързан с иследване равнището на цените в националното стопанство или на процесите на инфлация и дефлация.

Инфлацията е процес на нарастване на общото равжнище насените на всички стоки и услуги в националнота икономика. Противоположният натози процес се определя като дефлация, или отрицателна инфлация. Инфлацията и дефлацията се развиват в тясна зависимост в измененията в равнището на националното производство и формирането наикономическия цикъл.

Инфлация е възможна, когато общото, съвкупно търсене на домакинствата, превиши потенциалното равнище на производството, т.е. когато икономиката е при пълна заетост. В съвременните услувия обаче инфлация може да се развие и когата не се произвежда при пълна заетост, т.е. под равнището на потенцианото производство. В тези условия се съчетавт едновременно наличие на безработица и инфлация – явление което се нарича стагфлация.

Дефлатор на брутния вътрешен продукт е отношението на номиналния БВП към реалния БВП


Дефлатор на БВП = номиналния БВП . 100 (%)

Реален БВП


Той показва измененията в индекса на цените за текущата година по отношение на базисната година.Използва се за определяне равнището на инфлация.

Номинален продукт-това е продуктът ,стойността на който е изразена в текущи цени през даден отчетен период.

Номиналният брутен национален(вътрешен) продукт може да се увеличава както за сметка на нарастване на обема на цялата продукция, така и за сметка на нарастване равнището на цените.

Реалният брутен национален продукт-това е брутния продукт,по съпоставими цени,които изразяват равнището на цените през годината,с която се прави сравнението.


Индекс на цените = цените на текущата година . 100(%)

Цените за базисен период

Брутния национален продукт (БНП ) се измерва по три различни метода:
1.Производствен метод- чрез сумиране на добавената стойност на всички стоки и услуги в националната икономика.

Добавената стойност се формира в резултат от производствената дейност на фирмите.

2.Метод на доходите-чрез сумиране на доходите на собствениците на фактори на производството под формата на работна заплата,рента,лихва и др. плюс косвени данъци и амортизация.

3.Разходен подход-чрез сумиране на разходите за стоки и услуги,които се правят от държавата,домакинствата,производителите.


И чрез трите подхода- производствен,доходен ,разходен от теоретична гледна точка се получава един и същ резултат.

Колкото по-голяма е величината на БВП, толкова повече са стоките и услугите, с които хората задоволяват потребностите си, а следователно е по-високо и благосъстоянието. Това, което макроикономическите показатели не отчитат са броя на населението и разпределението на БВП между членовете на обществото. Така, в една икономика 90% от общественото богатство може да бъде съсредоточено в 10% от населението.



Ако се анализират статистиките за БВП, инвестиции и безработица в периода 2001-2007 година, може да се направят следните изводи: БВП положително нараства за този период като за това роля играе и политическата нагласа на различните правителства. Така се забелязват относително ниските нива на растеж в ранните години на прехода и високи нива на безработица. И въпреки постоянното нарастване на БВП, процента на безработица се увеличава до 2001 година. След 2001 година има тенденция за спад на безработицата като от нива 19.5% за 2001 г. се стига до сегашните нива от 8% за 2007 година.Националният продукт е общата сума на крайните материални блага и услуги, които са произведени от икономиката на една страна за определен период от време. Обемът и темпът на растеж на националният продукт са едни от най-значимите макроикономически величини. Те се наблюдават внимателно от правителствените служби, защото са важен индикатор за състоянието на икономиката. Обект на особен интерес са и за фирмите, тъй като поглъщателната способност на пазарите и тяхното бъдещо състояние е свързано с обема на националния продукт и БВП. Националният продукт се наблюдава внимателно и от потребителите, защото колкото е по-голяма неговата величина, толкова по-големи са възможностите на икономиката да решава проблемите си.

Марияна Георгиева Атанасова 12.09.1990г

Финансово – Стопанска Гимназия „Васил Левски”

Специалност: Счетоводна отчетност – 11б клас

Гр. Добрич, 9300, Бул. „Трети Март” № 41 вх. Б ет. 7 ап. 20

Дом. Телефон: 058831787

Моб. Телефон: 0889705226

marisa03@abv.bg

Гр. Добрич, 9300, ул. „Генерал Гурко” № 1






База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница