Подход при пациент с депресия и тревожност

Тре­вож­ност­та е су­бек­тив­но усе­ща­не за зап­ла­ха или не­из­беж­на опас­ност. Тя е част от жи­во­та ни и има за­щит­на фун­к­ция. Пред ли­це­то на опас­ност­та, тре­вож­ност­та ни под­гот­вя да се спра­вим с нея, като ни пос­та­вя нащ­рек и под­гот­вя тя­ло­то за дейс­т­вие. Тре­вож­ност­та оба­че се прев­ръ­ща в проб­лем, ко­га­то ни при­чи­ня­ва дис­ком­форт и ни пре­чи да из­пъл­ня­ва­ме ежед­нев­ни­те си дей­нос­ти.

2. Кои са при­чи­ни­те за нея?

Съ­щес­т­ву­ват раз­лич­ни (пси­хо­ло­гич­ни и фи­зи­о­ло­гич­ни) те­о­рии за въз­ник­ва­не­то на тре­вож­ност­та. Спо­ред те­о­ри­я­та на за­у­ча­ва­не­то тре­вож­ност­та е вид за­у­че­но по­ве­де­ние. Дру­го обяс­не­ние е на­ли­чи­е­то на спе­ци­фич­ни би­о­хи­мич­ни про­ме­ни в мо­зъ­ка.

3. Кои са най-чес­ти­те сим­п­то­ми?

Най-чес­ти­те про­я­ви от стра­на на тя­ло­то ни са: сър­це­би­е­не, ус­ко­рен пулс, топ­ли и сту­де­ни въл­ни, тре­пе­ре­не, непоседливост, су­хо­та в ус­та­та, учес­те­но ди­ша­не, усе­ща­не за за­ду­ша­ва­не, чес­то ури­ни­ра­не, пот­ене, влаж­ни дла­ни.. Има ли връзка с дру­ги пси­хич­ни проб­ле­ми?

Мно­го чес­то тре­вож­нос­тта и депре­си­я­та вър­вят ръка за ръка. Деп­ре­си­я­та се ха­рак­те­ри­зи­ра с потис­на­тост, чув­с­т­во за без­на­деж­д­ност, про­ме­ни в съня и апе­ти­та, лип­са на енер­гия.

5. Кога е на­ло­жи­тел­но да по­тър­ся ле­кар?

Ако раз­поз­на­ва­те го­ре­из­б­ро­е­ни­те про­я­ви у себе си и те пре­чат на ежед­нев­но­то Ви функ­ци­о­ни­ра­не, е доб­ре да по­тър­си­те ле­кар.

6. От кого мога да по­лу­ча по­мощ?

Оби­чай­но пър­ва­та сре­ща е с лич­ния Ви ле­кар, кой­то след пре­цен­ка на със­то­я­ни­е­то Ви ще Ви на­со­чи към спе­ци­а­лист - пси­хи­а­тър. След вни­ма­тел­на оцен­ка, пси­хи­а­тъ­рът ще об­съ­ди с Вас план за лече­ние.

7. Как се пов­ли­я­ва тре­вож­ност­та?

Тре­вож­ност­та се пов­ли­я­ва от пси­хо­те­ра­пия, ме­ди­ка­мен­тоз­но ле­че­ние или ком­би­на­ция от две­те. В мно­го слу­чаи най-ефек­ти­вен е ком­би­ни­ра­ни­ят под­ход.

8. С как­ви ме­ди­ка­мен­ти се ле­ку­ва тре­вож­ност­та?

Най-чес­то из­пол­з­ва­ни­те ме­ди­ка­мен­ти са ан­ти­деп­ре­сан­ти­те и бен­зо­ди­а­зе­пи­ни­те. Не­дос­та­тък на вто­ри­те е, че при про­дъл­жи­тел­на упот­ре­ба мо­гат да до­ве­дат до за­ви­си­мост. По­ве­че­то ан­ти­деп­ре­сан­ти в на­ча­ло­то на ле­че­ни­е­то мо­гат да до­ве­дат до по­ви­ша­ва­не на тре­вож­ност­та, ко­е­то на­ла­га ед­нов­ре­мен­но при­е­ма­не на бен­зо­ди­а­зе­пи­ни за кра­тък пе­ри­од от вре­ме (око­ло 10 дни). Ня­кои ан­ти­деп­ре­сан­ти пов­ли­я­ват ед­нов­ре­мен­но тре­вож­ни­те и деп­ре­сив­ни­те сим­то­ми.

9. Как­во да нап­ра­вя при пред­пис­ва­не на ме­ди­ка­мент?

По­мо­ле­те пси­хи­а­тъ­ра си да Ви каже, как­ви са очак­ва­ни­те и стра­нич­ни­те ефек­ти на пред­пи­са­ния ме­ди­ка­мент.

Ако сте здрав­но оси­гу­рен, мо­же­те да по­лу­чи­те пред­пи­са­ни­те Ви от пси­хи­а­тъ­ра ме­ди­ка­мен­ти с на­ма­ле­ние. За от­дел­ни­те ме­ди­ка­мен­ти то е раз­лич­но. По­ве­че ин­фор­ма­ция по­ис­кай­те от ле­ку­ва­щия Ви ле­кар.