1 Тялото жадува за вода (Книга, която променя досегашните понятия) д-р Ф. Батманжелидж
Изтегляне 0.77 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
lechenie na stavite i garba, vodata1
- Навигация на страницата:
- Тази физиологична
| възникването на редица болести, които често са свързани и с повишаване на теглото. За да осмислим казаното, трябва да разберем някои прости принципи на анатомията и физиологията на мозъка, чрез които се регулират както яденето, така и пиенето. Недоразумението, че всички готови напитки снабдяват организма с ежедневната му необходима доза вода, е виновно за появата на някои болести много повече от всяка друга причина. Обезобразяването на тялото чрез натрупването на мазнини е първата крачка към упадъка на човешкия организъм и това, по мое мнение, се предизвиква от фалшивия избор на безалкохолните напитки. Някои от тези напитки са по- вредни от други. Кофеинът, една от основните съставки на повечето безалкохолни напитки, е дрога. Той има свойството да води до пристрастряване, тъй като въздейства директно на мозъка. Освен това той възбужда бъбреците и води до повишено отделяне на урина, действа обезводняващо. Погледнато физиологически кофеинът е дехидратиращо вещество. Това е главната причина, поради която човек трябва да пие толкова много кутийки лимонада дневно и въпреки това да не насища жаждата си: водата не се задържа достатъчно дълго в организма. Едновременно с това много хора тълкуват погрешно жаждата си за вода. Тъй като предполагат, че с лимонадите поемат достатъчно вода, те мислят, че са гладни и ядат повече, отколкото е необходимо за тялото им. Така съдържащите кофеин напитки, довели до обезводняване, след известно време водят и до напълняване; хората са яли твърде много, защото са объркали чувствата си на жажда и глад. Кофеинът зове консуматора си: „Вземи ме!" Той стимулира мозъкът/тялото, дори когато те са изтощени! Кофеинът намалява контролния праг на АТФ-депото. Натрупаната АТФ се използва за функции, за които обикновено не се е използвала. Безалкохолните напитки със захар задоволяват нуждите на мозъка от захар. Ако кофеинът освободи АТФ-енергия за определени дейности, освободената захар попълва част от загубената енергия в АТФ, но крайният ефект все пак е твърде голямото разграждане на АТФ-депото от мозъка. В началото на 90-те години на XX век безалкохолната индустрия започва да използва нов подсладител — вместо захарин започва да се използва аспартам. Последният е 180 пъти по-сладък от захарта, а няма никакви калории. Той се използва навсякъде, тъй като ФДА (Food and Drug Administration — администрацията за храни и лекарства — американските власти за наблюдение върху хранителните стоки) няма никакви опасения, поради които да не го препоръчва като заместител на захарта. За съвсем кратко време той намира място в повече от 5000 рецепти. В стомашно-чревния тракт аспартамът се превръща в две аминокиселини — аспартат (сол на аспарагиновата киселина) и фенилаланин (жизненоважна аминокиселина в белтъчините), а освен това и в метанол — дървесен спирт. Твърди се, че черният дроб премахва отровите от метиловия алкохол. Аз лично мисля, че това се твърди само за да се успокоят възразяващите срещу продаването на тази индустриално изготвена „храна", съдържаща токсични добавки. Тъй както кофеинът променя АТФ в АМФ, така аспартатът променя енергийното ГТФ-депо в ГМФ такова. Двете, АМФ и ГМФ са използвани горива, те предизвикват жажда респ. глад, за да се попълнят отново изразходваните енергийни запаси в мозъчните клетки. Така че е ясно: диетичните напитки водят до безразборното използване и пренатоварване на енергийните резерви на мозъчните клетки. Научно е доказано, че.изгорелите АМФ вещества предизвикват глад. Кофеинът създава зависимост и хората, които редовно го консумират, трябва да бъдат наричани „колахолици". Ясно е, че хора със заседнала работа надебеляват при консумация на съдържащи кофеин напитки; по-честото приемане на 33 храна се предизвиква индиректно, тъй като мозъкът увеличава освобождаването на енергийните си резерви. Само една част от енергийните стойности на приетата храна се използва от мозъка. Остатъкът от енергията се натрупва под формата на мазнини, ако не бъде използвана от активната дейност на мус- кулите. Това увеличаване на теглото е един от многото аспекти, свързани с консумацията на диетични напитки. Все пак важен е фактът, че в мозъка възниква рефлекс, който реагира на сладкия вкус. Обикновено това се нарича „Фазова реакция на мозъка". Дългогодишния опит, който има организмът, че при сладък вкус се получава енергия, се превръща в условен рефлекс. Щом езикът бива стимулиран от сладък вкус, черният дроб получава послание от мозъка да се подготви за поемане на нова енергия отвън— захарта. Черният дроб прекратява произвеждането на захар от протеиновите и нишестените резерви на организма и вместо това започва да натрупва веществата, изгарящи при обмяната им, които циркулират в кръвта. Както посочват Майкъл Г. Тардоф, Марк И.Фридман и други учени, фазовите реакции не променят дейностите при обмяната на веществата в полза на натрупването на хранителни вещества; нужното за превръщането гориво намалява и това води до чувството за глад. Ако тази реакция действително е предизвикана от захарта, тогава черният дроб ще преработи приетата захар. Ако със сладкия вкус, обаче, не е свързано поемане на захар, в тялото възниква желание за хранене. Черният ^дроб подава тези сигнали и обуславя чувството за глад. Колкото по-силно се стимулират вкусовите луковици в устата, без да се приемат съответните калории, толкова по-силно е желанието за хранене — за преяждане. Влиянието на тази фазова реакция на мозъка върху вкусът за сладост е доказано чрез опити с животни при използването на захарин. Много изследователи са провели тези опити с използването на аспартам и се оказало, че при хората също възниква подобно желание да се яде повече. Блундел и Хил доказват, че нискокалоричният подсладител —разтвореният аспартам —увеличава апетита и води до приемане на храна през по кратки отрязъци от време. Те съобщават, че „доброволците след поемане на аспартам очевидно изпитват по-голям глад, отколкото след поемане на глюкоза." Това чувство за глад оказва своето влияние, то води до поемане на по-голямо количество храна. Тардоф и Фридман доказаха, че този глад, предизвикан от подсладители, може да трае до 90 минути, дори и когато всички кръвни тестове показват нормални стойности. Учените показват, че дори след постигането на нормално ниво на инсулин в кръвта — инсулинът се счита за причинител на чувството за гдад — опитните животни поемат повече храна,, отколкото тези от контролната група. Това означава, че мозъкът запазва желанието за ядене дълго време след като вкусовите рецептори са стимулирани от вещества със сладък вкус, без в действителност в организмът да е постъпила действително захар. Сладкият вкус подбужда мозъка да програмира черния дроб така, че той да натрупва нови резерви, вместо да отдава вече натрупаните такива. По принцип чрез тази физиологическа реакция на сладките вещества (при които липсват обявените чрез вкуса калории), човек е принуден да търси замяна за обявената енергия. Тази физиологична Изтегляне 0.77 Mb. Сподели с приятели:
|