123 изгубено дете): „Какво? Искаш да направиш нещо мило за мен? Наистина ли ще го направиш? Да не е някакъв номер?“.
В този момент трябва да си много предпазлив.
Този неуверен
глас е гласът на някой, който вече се е опарил. Затова много внимателно му кажи: „Да, наистина. Вярно е, че допускам грешки и че не съм най-добрата компания, но наистина ще го направя. Обещавам“. Доброто отношение върши чудеса, а разумната награда е мощен стимул за действие.
А сега подай ръка на този твой несигурен Аз и измий проклетите чинии.
После само не се втурвай да чистиш и банята. Ако забравиш за кафето (за филма или за бирата), ще става все по-трудно да призоваваш тези забравени части от теб от тъмните и потайни кътчета на психичното подземие.
Задай си въпроса: „Какво бих могъл да кажа на някой друг – на приятел, на брат си, на шефа или на асистента си, – за да се разбираме малко по-добре още утре? Мога ли тази вечер да
премахна малко от хаоса у дома, на бюрото си, в кухнята, за да разчистя сцената за една по-добра пиеса? Кои змии трябва да прогоня от килера и от ума си?“. Твоят ден – днес, утре, всеки ден – се състои от петстотин малки решения, петстотин малки действия. Можеш ли да избереш едно или две от тях и да ги доведеш до по-добър резултат? „По- добър“ от твоя гледна точка, според твоите индивидуални стандарти. Можеш ли да направиш сравнение между твоето утре и твоето вчера? Ако се опреш на собствената си преценка, как ще изглежда твоето по-добро утре?
Поставяй си малки цели. Да се нагърбваш с
прекалено голям товар, е неразумно от гледна точка на твоите ограничени възможности, склонността да се измъкваш, натрупаното недоволство и навика да бягаш от отговорност.
Опитай със следната цел: в края на деня искам животът ми да е малко по- добър, отколкото беше тази сутрин. А сега се запитай: „Какво мога и искам да направя, за да постигна този резултат, и
щом го постигна, с какво искам да се наградя?“. После направи това, за което току-що взе решение – дори да го свършиш зле. Въпреки всичко това е успех и заслужаваш да се наградиш с чаша от онова проклето кафе. Може да ти се струва глупаво, но все пак го направи. След това повтори същото утре, вдругиден, по-вдругиден. С всеки изминал ден ще вдигаш летвата малко по-високо. И това е чудо. Нарича се още капитализирана лихва. Ако правиш това в продължение на три години, животът ти ще се промени напълно. Сега вече наистина се целиш нависоко.
Сега вече гледаш към звездите. Извадил си гредата от окото си и се учиш да виждаш. А това, в
което се целиш, определя какво виждаш. Струва си да го повторим:
Това, в което се целиш, определя какво виждаш.