Аграрна политика

Земеделската кооперация в Италия се развива главно в рамките на Конфедерацията на италианските кооперативи (Християндемокра­тическата партия). На тази конфедерация се падат около две трети от оборота на фермерските ко-операции в страната, на Националната лига – 25 %, на Всеобщата асоциация – 5 %.

В някои страни (Финландия, Белгия) кооперативното движение е разделено по националности. Не са редки случаите, когато неговото разгръщане се възпрепятства от рели-гиозни вражди (Ирландия).

Повечето национални кооперативни организации чле-нуват в международни кооперативни съюзи. Такива съюзи има в отделни региони, в междудържавни интеграционни общности и в света като цяло. Така земеделските кооперативни организации на скандинавските страни са създали Скан-динавския фермерски централен комитет.

Националните земеделски кооперативни организации на страните – членки на Европейския съюз, се представляват от Об-щия комитет за сътрудничество в областта на селското стопан-ство. Този комитет обединява около 40 хил. кооперации от ЕС.

Най-голямата кооперативна организация в света е Международният кооперативен съюз (МКС). Негови членове са национални кооперативни организации в селското стопанство, потреблението, застрахователното дело, рибната промишленост, туризма и други. МКС е основан през 1895 г. за подпомагане на кооперативното движение в света. Осъществява сътрудничество с органи на ООН и Междуна-род-ната федерация на селскостопанските производители.

Известна представа за процеса на сливане на земе-делски кооперации може да се добие от развитието на кооперативите в Дания (табл. 5).

Създаването на кооперативи гиганти се съпровожда от ограничаване на кооперативната демокрация. Увеличава се дистанцията между центъра и първичните кооперативи. Намаляват се възможностите на редовите членове да участват в управлението на земеделската кооперация. Тази отрицателна тенденция до известна степен се компенсира от снабдителната и търговската дейност на кооперативите, която позволява на земеделските стопани изцяло да се отдават на изпълнението на производствените задачи в своето земеделско стопанство.

Друга тенденция в развитието на съвременната кооперация е засилващата се диверсификация на дейността на отделния кооператив и увеличаването на броя на съв-местяваните в него функции по икономическото обслужване на земеделските стопанства. В Германия около 60 % от кредитните кооперативи едновременно се занимават и с търговски операции. В снабдителните кооперативи на Швеция (освен снабдяването на фермерите със средства за производство) се извършва преработка и пласмент на зърно и семена от различни селскостопански култури, а финландските млекопреработващи заводи доставят на своите земеделски стопанства различни видове оборудване – доилна техника, цистерни, миещи средства за млекопроводи.

През последните няколко десетилетия все по-силно се откроява тенденцията към вертикална интеграция на земеделските стопанства с промишлени предприятия и създаване на кооперативни аграрно-промишлени обединения. За разлика от аграрно-промишлените обединения на транснационални и международни компании, в които целият цикъл на производствения процес (производство на селскостопански суровини, преработка, транспортиране, съхраняване и пласмент) се осъществява от една фирма интегратор, при кооперативната форма на отношения тези функции се изпълняват от група кооперативи. При това ускорено развитие получават такива дейности като фуражна промишленост, хладилно стопанство и др., към които (поради сравнително по-бавната възвръщаемост на капиталовложенията) представителите на едрия капитал почти не проявяват интерес.

ъпреки сравнително по-демократичния характер на отношенията в кооперативните аграрно-промишлени обединения се налага желязна производствена дисциплина и се формират строго регламентирани икономически връзки меж-ду техните членове. Създават се организационно-правни ус-ловия за повишаване на качеството на произвежданата продукция и за укрепване на позициите в конкурентната борба с некооперативните стопански организации. В млекопреработващите кооперативни предприятия на скандинавските стра-я е съставена от кредитно-спес-ни са изработени задължителни за всички членове правила относно отглеждането, храненето и доенето на доби-тъка и транспортирането на млякото. На нарушителите на тези правила се налагат санкции, включително и изключване от кооперативното аграрно-промишлено обединение. В рамките на съюзите на кооператива се въвеждат научно­обосновани норми на хранене на кравите с цел да бъде получено мляко с определени качества, води се селекционна работа за подобряване на породите животни и се усъвършенства системата на доставяне на продукцията от стопанствата до млекопреработващите заводи. Освен това се извършва компютризация на млечното говедовъдство, в т.ч. и на идентификацията на животните.

Досегашното развитие на земеделските кооперации е пряко свързано с провежданата държавна политика на насър-чаване на кооперативното движение. Тази политика се реализира чрез облекчено данъчно облагане, предоставяне на субсидии и нисколихвени кредити. Нейната непосредствена задача е да се укрепва финансовото състояние на кооперативите.

Основен източник за натрупване на капитал в кооперациите е печалбата. В повечето западноевропейски държави кооперативите не плащат данък върху печалбата.

Обикновено печалбата на кооператива се разпределя между членовете чрез начисляване на проценти върху техния дялов капитал или пропорционално на стопанската им дейност през годината. Понякога се използват и двата метода. В Белгия, Франция и САЩ максималният размер на процента, който се дава за дяловия капитал, е фиксиран (8 %), а в Швеция е равен на лихвения процент на държавната банка.

При спазването на тези изисквания членовете на ко-оператива се освобождават от данъчно облагане. Ако процентът на начисленията превишава установения от закона максимум, доходите на кооператорите се доближават до дивидентите на акционерните компании и подлежат на данъчно облагане.

В Италия новосъздаваните кооперативи през първите десет години напълно се освобождават от данъци. Във Фран-ция държавата оказва материална помощ на обединенията за съвместно водене на стопанството, като им предоставя значителни данъчни привилегии и отстъпки (до 50 %).

Държавата оказва на селскостопанските кооперативи и финансова помощ. Във Франция държавата субсидира обединенията за съвместно водене на стопанството до половината от инвестициите в основен капитал.

Дивидентите, получавани от американските коопера-тиви, не се облагат с данък.

В българското законодателство се правят известни отстъпки в данъчното облагане на земеделските кооперации – главно при облагане с данък върху печалбата.

В началото на ХХI в. съществуват принципни различия между българската и западноевропейската кооперативна политика. Тези различия се задълбочават при прилагане на препоръчаните от Международния валутен фонд неолиберални икономически механизми.

Българските кооперации не получават държавна подкрепа, каквато се осигурява в кооперативните организации в повечето страни – членки на Европейския съюз, а с различни форми на държавно субсидиране на земеделските ни кооперации фактически се облагоде­телстват част-ни банки, застрахователни компании и търговски фирми.

В западноевропейските страни, където с предимство се изпълняват социални програми, обществото приема кооперациите като демократични общности за сътрудничество и взаимопомощ между хората. Затова държавата им оказва материална и финансова помощ и стимулира тяхната дейност чрез данъчни, лихвени и други облекчения.

Повече от 100 години държавните органи в западноевропейските страни гарантират свободното и демокра-тично развитие на кооперациите. Тези органи, от една страна, осигуряват тяхното самостоятелно и самодейно развитие, а от друга – ги закрилят в жестоката им конкуренция с мощни търговски и други корпорации⁶. С административни, законодателни и икономически методи и средства насърчават повсеместното създаване на фермерски кооперативи. Оказват методична помощ на фермерите при обединяването им в разнообразни видове и форми кооперации.

Обратно на това, през последните няколко години у нас държавните органи се използват за подчиняване на коо-перациите на търговския капитал. Дори се приемат правителствени решения и закони за преобразуване на всички кооперативни и междукооперативни предприятия в търговски дружества с ограничена отговорност или акционерни дру-жества.

Принципни различия между българските и западно-европейските кооперации се наблюдават и в нормативно определените права и задължения на кооператорите. В повечето страни – членки на ЕС, всеки фермер се задължава да доставя своята продукция само на своя кооператив. Така съгласно с устава на кооперативните млекозаводи и кланици в Дания е записано, че всеки кооператор е длъжен безусловно да им предава своята продукция. Това означава, че на кооператорите е забранено да продават мляко или прасета на търговци или други предприятия извън системата на техните кооперативи.

В законите и уставите на българските кооперации няма ясно формулирани задължения на член-кооператорите. Липсва и клауза, задължаваща председателите на земеделски кооперации да предават произведената продукция само на своите междукооперативни предприятия или съюзи. Това им развързва ръцете да продават кооперативна продукция на еднолично подбрани търговци, с които правят далавери и взаимно се обогатяват на гърба на трудещите се кооператори. Изглежда в техните представи пазарната икономика се състои в това да продават кооперативната продукция на онзи, който дава най-големи комисиони.

Очевидно печалбите на колективните ни стопанства системно се присвояват от търговци, банкери, застраховате-ли и кооперативни деятели. При създалата се система в тях е почти невъзможно да се осигуряват прилични доходи на кооператорите, да се привличат на работа млади специалисти и механизатори, да се акумулират финансови ресурси и да се обновяват действащите основни производствени фондове – машини и съоръжения, трайни насаждения, говеда.

Ето защо първостепенна задача на аграрната политика в нашата страна е създаването на широка мрежа от снабдителни, обслужващи и търговски кооперативи и съюзи на земеделските производители. Значителна част от получаваните в тези кооперативи и съюзи печалби ще могат да се връщат обратно на земеделските стопанства и да се осъщест-вява разширено селскостопанско производство.

14. Аграрна политика

VІ. СТРУКТУРНА ПОЛИТИКА

1. 
   Политика на формиране на рационална
   

В отделните междудържавни интеграционни общнос-ти също се провежда структурна политика, която е насочена към взаимно приспособяване и допълване на националните стопанства на съответните държави. С помощта на нейните механизми се задълбочава международната специализация и профилирането на тези стопанства и се постигат сравни-телно по-високи стопански резултати.

Понятието народностопанска структура има соци-ални, икономически и организационни аспекти. То включва: отраслова и териториална структура на общественото производство; структура на собственост върху земята и другите средства за производство; организационна структура на управ-ление на стопанските организации и икономиката като цяло; структура на външнотърговския обмен на страната.

Отрасловата структура се формира от самостоятел-ни, но взаимосвързани отрасли, подотрасли и видове про-изводства, които възникват в резултат от развитието на общественото разделение на труда, от диференциацията и обособяването на различните дейности.

Териториалната структура изразява пространстве-ното разположение на производителните сили в страната или в междудържавната икономическа общност, районирането на селскостопанските култури.

Формирането и усъвършенстването на отрасловата и териториалната структура на националното стопанство се извършват под влияние на редица структурообразуващи фактори:

• природни ресурси и условия;

• географско разположение на страната;

• численост на нейното население;

• равнище на развитие на обществените производителни сили;

• участие в международното разделение на труда.

Природните ресурси и условия оказват пряко въз-действие върху специализацията на селското стопанство и добивната промишленост, а косвено – върху обработващата промишленост. Затова в страните с благоприятни условия за отглеждане на селскостопански култури и животни и с богати залежи на полезни изкопаеми с предимство е целесъобразно да се развиват селско стопанство, добивна промишленост и т.н., а също и свързаните с тях машиностроителни и други промишлени производства.

Решаваща роля за формирането на народностопанс-ката структура има човешкият фактор. В големите страни (с население над 100 млн. души) е възможно на сегашния етап на развитие да се формира близка до универсалната структура на производството, която да включва почти всички отрасли и видове производства.

В малките страни (до 10 млн. души) е нецелесъобраз-но да се развива универсална народностопанска структура.

През последните няколко десетилетия се ускорява създаването на нови отрасли и производства – атомно машиностроене, електроника, роботика, информатика, биотехника и т.н., и се разширява номенклатурата на изделията им. Същевременно тези отрасли и производства се свързват помежду си икономически, технологично и организационно и се образуват междуотраслови комплекси. В тях се включват всички видове дейности, свързани с производството и пласмента на даден краен продукт. В строителния комплекс се включват строителната индустрия, отраслите, които произвеждат строителни материали и техника за строителството, а също и съответните инфраструктурни подразделения.

В рамките на държавата отделните отрасли, между-отраслови комплекси и стопански територии се интегрират и постепенно образуват единен народностопански комплекс на страната. Неговата структура се разглежда на макро-, мезо- и микроравнище.

При съвременното равнище на развитие на произво-дителните сили центърът на преструктуриране на общест-веното производство все повече се измества в неговата вътреш-ноотраслова структура, т.е. в микроструктурата на стопанския комплекс.

В страните и междудържавните общности протича процес на непрекъснато усъвършенстване на народностопанската структура. Това става по два начина – разширяване на стари и създаване на нови по-ефективни отрасли и производства и ограничаване или прекратяване развитието на неефективни отрасли и производства. Настъпват количествени изменения в пропорциите между отраслите на народностопанската структура. За нейните качествени изменения може да се съди по равнището на производителността на труда и научно-техническия прогрес в отделните отрасли.

Главната цел на структурната политика в дадена страна е да формира рационална народностопанска структура (съставена от взаимосвързани отрасли, подотрасли и видове производства, които осигуряват научно-технически прогрес и съответстват на съществуващите природни, трудови и материални ресурси в страната).

Критерий за оценка на рационалността на отрасло-вата структура на производството е неговата икономическа и социална ефективност. Икономическата ефективност може да се определя по растежа на БВП, съпоставен с производст-вените разходи, а социалната – по степента на задоволяване на материалните и духовните потребности на населението.

Рационалността на народностопанската структура не зависи от количествения състав на отраслите, т.е. от степента на нейната универсалност. Засега такава универсална струк-тура имат Русия, САЩ и Китай, където са формирани ня-колко стотици отрасли и подотрасли на националните стопан-ства. По-важно е да се постигне възможно най-високата степен на научно-техническия прогрес в отделните отрасли и да се произвежда евтина и висококачествена продукция.

Съвременните богати държави до голяма степен дъл-жат икономическите си успехи на целенасочено провеждана структурна политика.

В тях последователно се осъществява държавно регулиране на общественото производство. В много държави (САЩ, Япония, Германия, Франция, Китай) се използват различни механизми за усъвършенстване на производствените и технологичните структури. Умело се съчетава прилагането на планови, пазарни и административни подходи, форми и методи. Държавните органи разработват и реализират дългосрочни и краткосрочни прогнози, планове и про-грами за структурно преустройство на производството, науката и техниката, които нямат директивен характер. Използват предимно икономически лостове (цени, данъци, лихви, субсидии, мита, фондове и т.н.) за въздействие върху стопанските организации, които функционират при пазарен режим, на пълна стопанска сметка и самоиздръжка.

Основен лост за усъвършенстване на производстве-ната и технологичната структура са инвестициите. Чрез тях може да се форсира или забавя развитието на отделни отрасли, подотрасли и видове производства. Инвестиционни ресурси могат да се осигуряват преди всичко по линия на държавни и регионални бюджети, от натрупвания в отделните стопански организации. Източници на инвестиции могат да бъдат и специални фондове, банки и чуждестранни инвеститори.
2. Основни насоки на структурната политика

в съвременните национални аграрно-промишлени

комплекси
В условията на съвременната научно-техническа ре-волюция воденето на културно и високоинтензивно земе-делие предполага взаимосвързано и балансирано развитие на всички отрасли на аграрно-промишления комплекс (АПК) на страната. Тези отрасли могат да бъдат групирани в три групи:

• първа група – включва промишлените отрасли (транспортно, селскостопанско и продоволствено машиностроене, агрохимическа, фуражна, микробиологическа промишленост), които снабдяват селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост със средства за производство; мелиоративната дейност, селскостопанското строителство, материално-техническото обслужване на земеделието;

• втора група – подотраслите на селското стопанство (растениевъдство, животновъдство, рибовъдство, пчеларство и бубарство);

• трета група – хранително-вкусовата промишленост, първичната обработка на нехранителни селскостопански суровини, складовото и хладилното стопанство, търговията със селскостопански стоки.

В центъра на структурата на АПК са селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост. Тези отрасли образуват т.нар. продоволствен комплекс.

В страни с над 100 млн. жители би било икономи-чески оправдано да се формира и развива пълен набор (около 80 броя) на отраслите, които пряко или косвено участват при произвеждането на пресни и преработени сел-ско-стопански стоки. В големите държави невинаги се фор-мира универсална отраслова структура на производството. В малките страни е полезно върху основата на международното разделение и кооперацията на труда да се развиват предимно онези промишлени отрасли и видове производства на АПК, които съответстват на производствената структура на тяхното селско стопанство и хранително-вкусова промишленост.

През периода 1960–1990 г. нашето селско стопанство се специализира в производството и експорта на зеленчуци, плодове, грозде и тютюн. Създават се консервни, винарски и тютюнопреработващи предприятия, а също и машинострои-телни заводи – за тяхното оборудване с машини и съоръжения.

Съобразно със спецификата на аграрния сектор на всяка държава би могло да се определят основните насоки на структурната политика.

Оптимизирането на отрасловата структура на АПК е необходимо, за да се постигне такова съотношение между отделните му отрасли, което да осигурява безпрепятствено и ефективно производство на пресни и преработени земедел­ски продукти. В началото на ХХI в. относителният дял на общата продукция на отраслите от първа и трета група (хранително-вкусова промишленост, търговия и т.н.) на АПК на САЩ съставлява около 80–90 на сто, а у нас – едва 40–45 на сто. Това показва, че в страни като България структурната политика трябва да бъде насочена към ускорено развитие на машиностроенето, маркетинга и други отрасли и дейности на АПК.