Най-големият източник на емисии от промишлеността на територията на Община Монтана е „Монбат” АД, предприятие за производството на оловно-кисели стартерни и стационарни акумулаторни батерии и тяхното обслужване. Емисиите в атмосферния въздух от производствената дейност на дружеството са съобразени с установените норми, като спецификата на производството и наличието на модерни производствени съоръжения не предполага наднормени емисии на прах. Предприятието използва гориво- природен газ и не представлява източник на емисии конкретно на ФПЧ10 и ПАВ.
Другите промишлени източници на емисии в атмосферния въздух и в частност на емисии на ФПЧ10 и ПАВ също са незначителни и по официални данни използват гориво природен газ, т.е. не могат да представляват реална заплаха за качеството на атмосферния въздух в района. т.к. са газифицирани и използват други горива едиствено в случай на прекъсване на захранването с природен газ.
Такива промишлени източници са „Ирели” ООД, „Берг Монтана Фитинги” ЕАД, „Тримона” AД, „Булгарплод”АД.
Въз основа на представените данни от Община Монтана, подкрепени от РИОСВ- Монтана може да се направи заключение, че в рамките на територията на община Монтана, включително на територии в близост до нея, не се констатира наличието на работещ значителен промишлен източник на замърсяване на атмосферния въздух, който да оказва някакво определимо влияние на качеството на въздуха и в частност на повишаването на концентрациите и последващото разпространение на ФПЧ10 и съответно този източник да се контролира по отношение на емисии на ФПЧ10 и ПАВ, въз основа на съответния разрешителен документ, например издадено комплексно разрешително.
1.15Битово отопление
Оценката на емисиите на ФПЧ10 и ПАВ от битовото отопление е направена на базата на данни на Националния статистически институт за разхода на горива и други енергоизточници за 100 домакинства. Тъй като не съществува стройна система за отчитане на общинско ниво в страната предложеният подход е единствено възможният.
Поради невъзможността всички комини на домашни печки и камини да се дефинират като самостоятелни точкови източници, за целите на моделирането е прието те да се групират и да се представят като площни източници. Това групиране е проведено при следните допускания:
1.15.1Райониране на града
Градът е разделен условно на 13 зони, както са показани на фигурата.
Фигура 4.6 Разделяне на град Монтана на зони с оглед определяне на емисиите от битовото отопление
1.15.2Разпределение на газифицираните домакинства по райони
Съгласно данни от общинската администрация апартаментите в града не са топлофицирани, но част от тях са абонати на газоснабдяването.
На база на горната информация и подадени от общината конкретни данни за населението по квартали бе съставено следното най-вероятно разпределение по райони.
Таблица 4.13 Разпределение на броя нетоплофицирани домакинства по райони
Район/квартал
|
жители
|
домакинства
|
негазифицирани домакинства
|
кв. Кошарник
|
2,214
|
1,030
|
956
|
кв. Младост - 2
|
5,848
|
2,720
|
2,526
|
кв. Младост - 1
|
4,940
|
2,298
|
2,134
|
кв. Плиска
|
2,889
|
1,343
|
1,248
|
Център
|
8,294
|
3,858
|
3,584
|
ІV-ти микрорайон
|
4,540
|
2,111
|
1,961
|
ІІІ-ти микрорайон
|
2,097
|
975
|
905
|
кв. Живовци
|
3,820
|
1,777
|
1,650
|
кв. Огоста
|
1,643
|
764
|
710
|
кв. Пъстренци
|
3,588
|
1,669
|
1,551
|
кв. Изгрев
|
722
|
336
|
312
|
кв. Мала Кутловица
|
1,220
|
567
|
527
|
Промишлен район
|
0
|
0
|
0
|
1.15.3Определяне на емисионните фактори
За да се оценят годишните емисии на вредни вещества от битовото отопление на населените места е необходимо да се разполага с точни данни годишния разход на горивапо видове (дърва, въглища, брикети, нафта, газ и т.н.). С такава точна информация не разполага нито една община в България, тъй като няма изградена единна система за инвентаризация на горивата, ползвани от населението за отопление и други битови нужди. В тази светлина най-достоверна информация може да се получи от официалните бюлетини на Националния статистически институт (НСИ) и Международната енергийна агенция (IEA), които отразяват средногодишното потребление на горива и енергия.
За изчисляването на емисиите от битово отопление се използват балансови методи с използването на емисионни фактори. Източници на емисионни фактори обикновено са методиките на: МОСВ, Европейската агенция по околна среда (EEA) и Агенцията по околна среда на САЩ (US EPA).
Таблица 4.14 Подход за изчисляване на емисионните фактори от дърва и въглища
Показател
|
дърва
|
въглища
|
тец
|
газ
|
електро
|
общо
|
национално разпределение
|
34%
|
8%
|
16%
|
2%
|
40%
|
100%
|
преизчислено към домакинства без тец и газ
|
42%
|
10%
|
|
|
48%
|
100%
|
необходима енергия за отопление на 1 домакинство, квтч за год
|
10 000
|
10 000
|
|
|
6 500
|
|
количество топливо t/г/дом
|
3.5
|
3
|
|
|
|
|
емисионен ф-р, ФПЧ kg /t
|
15
|
7
|
|
|
|
|
емисия ФПЧ t/г/дом
|
52.5
|
21
|
|
|
|
|
среднопретеглена емисия, ФПЧ kg/г/ на негазифицирано дом
|
22.05
|
2.10
|
|
|
|
24.15
|
емисионен ф-р, ПАВ kg/квтч
|
0.45*10-6
|
0.22*10-6
|
|
|
|
|
емисия ПАВ kg/г/дом
|
0.0045
|
0.0022
|
|
|
|
|
среднопретеглена емисия, ПАВ kg/г/ на негазифицирано дом
|
0.00189
|
0.00022
|
|
|
|
0.00211
|
Резултатите от горната таблица се основават на следните допускания и данни:
-
разпределението на начина отопление е направено на база на данни от Международна енергийна агенция http://www.iea.org/statistics/statisticssearch/report/?country=BULGARIA&product=balances&year=2013 );
-
На втория ред е направено преизчисление за домакинства домакинства без централно снабдяване с топлоносители (ТЕЦ и газоснабдяване);
-
на третия ред е представена приблизителната консумация на 1 домакинство за отопление, като е взето предвид, че отоплението на твърдо гориво води до топлинни загуби, които определят ефективност от 54 до 68% http://www.epa.gov/ttnchie1/ap42/ch01/final/c01s10.pdf;
-
количеството дърва и въглища, съответстващо на показаните консумации е изчислено с използване на данни за приблизителната топлотворна способност на въпросните енергоносители;
-
емисионните фактори са взети от документи на Агенцията за ОС на САЩ USEPA
-
http://www.epa.gov/ttnchie1/ap42/ch01/final/c01s10.pdf Emission factors, Residential Wood Stoves;
-
USEPA, http://www.epa.gov/ttnchie1/ap42/ch01/final/c01s01.pdf Emission factors, Bituminous And Subbituminous Coal Combustion.
-
на предпоследния ред е емисията на ФПЧ10, която би се получила при отоплението на едно семейство - при използване на дърва едно домакинство емитира 52.5 kg/год ФПЧ10, а при въглища 21;
-
в последната колона е изчислена среднопретеглената стойност за едно домакинство без централно отопление, като са взети предвид процентното разпределение от втория ред и изчислената емисия за различните горива - около 24 кг на година.
1.15.4Други допускания -
Годишният разход на горива за домашно отопление се формира от негазифицираните жилища;
-
Разходът горива на всеки жилищен район е пропорционален на броя на жителите му по официална регистрация;
-
Отоплителният сезон започва от 1 октомври и завършва на 1 април;
-
Домашните отоплителни печки работят 24 часа;
-
Отоплителните камини не са включени в източниците, тъй като техният брой е оценен като незначителен;
-
Всеки жилищен комплекс и квартал се дефинира като площен източник и неговите граници съвпадат реалните граници на комплекса или квартала;
-
Височината на излъчване съвпада с височината на средната етажност на жилищния район за ниското строителство, а за високото поради липса на комини по покривите е взета половината от средната етажност.
1.15.5Определяне на общите емисии по райони
Емисиите в следващата таблица са изчислени по-следния начин:
-
общите емисии по райони са изчислени при използване данните за нетоплофицирани домакинства от таблица 4.1, умножени със среднопретегллената емисия от последния ред на таблица 4.2;
-
площта на различните райони се получава при въвеждането на границите им в модела.
Таблица 4.15 Определяне на общите емисии по райони
Зона по фиг. 4.1
|
Район/квартал
|
емисии – ФПЧ kg/год
|
площ m2.1000
|
площна емисия за секунда,
g/ m2
|
Средна височина, m
| -
|
кв. Кошарник
|
22,944
|
278
|
0.00000523
|
10
| -
|
кв. Младост - 2
|
60,624
|
233
|
0.00001650
|
16
| -
|
кв. Младост - 1
|
51,216
|
117
|
0.00002777
|
16
| -
|
кв. Плиска
|
29,952
|
61
|
0.00003115
|
12
| -
|
Център
|
86,016
|
955
|
0.00000571
|
12
| -
|
ІV-ти микрорайон
|
47,064
|
148
|
0.00002017
|
12
| -
|
ІІІ-ти микрорайон
|
21,720
|
177
|
0.00000779
|
12
| -
|
кв. Живовци
|
39,600
|
115
|
0.00002184
|
10
| -
|
кв. Огоста
|
17,040
|
75
|
0.00001441
|
10
| -
|
кв. Пъстренци
|
37,224
|
165
|
0.00001431
|
10
| -
|
кв. Изгрев
|
7,488
|
50
|
0.00000949
|
12
| -
|
кв. Мала Кутловица
|
12,648
|
149
|
0.00000539
|
10
|
общо
|
|
433,536
|
2 524
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Зона по фиг. 4.1
|
Район/квартал
|
емисии – ПАВ kg/год
|
площ m2.1000
|
площна емисия за секунда,
g/ m2
|
Средна височина, m
| -
|
кв. Кошарник
|
2.004631056
|
278
|
4.57E-10
|
10
| -
|
кв. Младост - 2
|
5.29675528
|
233
|
1.44E-09
|
16
| -
|
кв. Младост - 1
|
4.474772671
|
117
|
2.43E-09
|
16
| -
|
кв. Плиска
|
2.616924224
|
61
|
2.72E-09
|
12
| -
|
Център
|
7.515269565
|
955
|
4.99E-10
|
12
| -
|
ІV-ти микрорайон
|
4.112009938
|
148
|
1.76E-09
|
12
| -
|
ІІІ-ти микрорайон
|
1.897689441
|
177
|
6.81E-10
|
12
| -
|
кв. Живовци
|
3.459875776
|
115
|
1.91E-09
|
10
| -
|
кв. Огоста
|
1.488795031
|
75
|
1.26E-09
|
10
| -
|
кв. Пъстренци
|
3.25228323
|
165
|
1.25E-09
|
10
| -
|
кв. Изгрев
|
0.654231056
|
50
|
8.29E-10
|
12
| -
|
кв. Мала Кутловица
|
1.105063354
|
149
|
4.71E-10
|
10
|
общо
|
|
37.87830062
|
2 524
|
|
|
Данните в предпоследната колона се отнасят до „стандартна емисия”, изчислена при равномерно дневно натоварване през отоплителния период (181 дена). Фактически обаче интензивносттта на ползване на горива ще зависи от средната температура. За по-голяма достоверност на моделирането са въведени месечни коефициенти, зависещи от средномесечната температура. Коефициент 1 е приет при средномесечна температура, равна на средната температура за отоплителния период – 5 оС. При по-висока температура коефициентът намалява достигайки стойност 0 при 15 оС, а при по-ниска расте със същия темп.
Фигура 4.7 Месечни коефициенти на емисиите в зависимост от средномесечната температура през отоплителния период.
Използваните коефициенти за моделирането са в таблицата по-долу.
Таблица 4.16 Месечни коефициенти на емисиите през отоплителния период използвани при дисперсионното моделиране на емисиите
|
януари
|
февруари
|
март
|
октомври
|
ноември
|
декември
|
2014 г.
|
1.42
|
1.35
|
0.50
|
0.38
|
0.89
|
1.31
|
Сподели с приятели: |