ПРАКТИКУВАНЕ НА СУРОВОЯДСТВОТО В МОЕТО СЕМЕЙСТВО

3 58-60. Без никаква умора аз мога да отида пеша до Тайрин и обратно (едно разстояние от 24 км) за 4 часа, мога да изкачвам планини като коза, да пренасям тежки куфари нагоре по стълбището и когато имам време, преминавам по 12 км като всекидневно упражнение. Аз, който някога страдах от хроничен бронхит и боледувах от инфлуенца по няколко пъти в годината, като за мен това беше нещо естествено, през последните няколко години не съм имал и най-обикновена простуда и съм спал на открито през цялата година, зиме и лете, без никакъв страх от настинка или микроби.
Преди години имах толкова тежка атака на подагра, че не можех да докосна ставите на палците си — днес мога да ги извивам с всичка сила, без да чувствам и най-малка болка.
Къде по света са били получени подобни резултати посредством атофан, АСТН, дигиталис, бромиди, йодин, аспирин, антибиотици и хиляди други лекарства?
От сърцето, което работи с 58 удара в минута, може с доверие да се очаква да продължи да работи в продължение на много години, без опасност от разрив. В условията, създадени при консумирането на готвена храна, такова забавяне на пулса настъпва само когато сърцето е слабо, но в моя случай това е естествен резултат от правилното функциониране на храносмилателните органи.
От много голямо значение е, че винаги когато се опитам да претоваря стомаха си с храна, чието количество е няколко пъти по-голямо от нормалното, излишната храна не се задържа дълго в стомаха, а преминава веднага в червата и напуска тялото след няколко часа, без да претърпи никакво разлагане, без да произведе и най-малкото храносмилателно разстройство и без да ми причини каквото и да било неудобство. При това състояние пулсът ми се увеличава само с 4-5 удара в минута. Когато, обаче, се опитам „да задоволя” апетита си с готвена храна като „всяко обикновено човешко същество”, моят пулс веднага отскача до
85-90 удара в минута и на стомаха ми са необходими няколко дни, за да възстанови нормалното си чувство на лекота.
Паралелно със себе си аз отглеждах моето тригодишно дете като суровоядец. Тя е вече малко 7-годишно момиче, но не слагала в устата си и залък дегенерирала храна.
Нейното здраве е истинско съвършенство. Сега аз мога да видя каква голяма разлика има между децата-суровоядци и онези, които се хранят с готвена храна. Много по-лесно е да отгледам 100 деца-суровоядци, отколкото едно дете, хранено с готвена храна. Човек никога няма да има случай да се грижи за детските болести, като простуди, диария и запек, или да се тревожи дали детето е яло много или малко. Моята дъщеря е весела като катеричка и винаги, когато пожелае, отива до масата и се подкрепя с нещо за ядене според желанието си.
Тя пее, танцува и играе през целия ден без прищевки и капризи, без викане и без да причинява никакво безпокойство на околните. Ляга си точно в 8 часа вечерта и след като си попее няколко минути, затваря очи и спи като пумпал до 6 часа сутринта. При това забележително е, че след първите няколко месеца ние можем да си спомним само 3-4 случая, когато тя се е събуждала през нощта. Нейният сън е толкова дълбок и здрав, че никакъв шум или движение не са в състояние да я събудят.
Когато другите деца в забавачницата сядат да закусват с хляб и сирене, хляб и масло, сладкиши и пр., тя изважда от чантата си плодовете, които е донесла от дома и тихо им се радва. Когато посещаваме приятели, тя гледа с пълно безразличие претрупаните с храна маси, около които сядат хората и се „радват” на всички видове пасти и сладкиши.
Много често тя пълни чинийките на своя чаен сервиз с тези сладкиши и играе на „гости” с куклите си или със своите другарчета по игра. Тя никога не изразява желание, дори и от любопитство, да вкуси някои от тях. По този начин трябва да бъдат възпитани всички деца- суровоядци.
Моята жена, на която аз никога не съм налагал разбиранията си, постепенно промени своята система на хранене заради своето дете и заради собственото си здраве. Сега тя е станала почти напълно суровоядец и е много доволна от състоянието си. Отначало тя напълно изостави месото и намали безмесните варени блюда на 1-2 седмично. Когато дъщеря ни поизрастна, те бяха заменени с няколко варени картофа, приговяни от време на време. Накрая те също бяха изоставени, когато детето един ден запита: „Какъв е този приятен аромат, който иде от мама?” След това тя вземаше само по една много тънка фи- лийка пълнозърнест хляб, който понякога ядеше с мед и орехи, скрито от детето. Днес тя вижда чудния ефект от суровоядството върху своя организъм, ето защо не е изненадващо, че се въздържа от всякакви готвени храни. И всичко това беше постигнато без особени трудности, необходимо е веднъж само да се вземе волево решение. Когато няма мирис на готвена храна в дома, суровоядството става нещо много леко и просто. Това е пътят, който трябва да бъде следван от онези родители, които ценят здравето си и обичат децата си.

3

Изтегляне 2.46 Mb.

Сподели с приятели: