България по пътя на присъединяване към Организацията за икономическо
Таблица 2. Държави – членки на ОИСР, към 2022 г
Изтегляне 2.01 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- 3. Проследяване
| Таблица 2. Държави – членки на ОИСР, към 2022 г. 35 Държава Дата на членство АВСТРАЛИЯ 7 юни 1971 г. АВСТРИЯ септември 1961 г. БЕЛГИЯ септември 1961 г. КАНАДА април 1961 г. ЧИЛИ май 2010 г. КОЛУМБИЯ април 2020 г. КОСТА РИКА май 2021 г. ЧЕХИЯ декември 1995 г. ДАНИЯ май 1961 г. ЕСТОНИЯ декември 2010 г. ФИНЛАНДИЯ януари 1969 г. ФРАНЦИЯ август 1961 г. ГЕРМАНИЯ септември 1961 г. ГЪРЦИЯ септември 1961 г. УНГАРИЯ май 1996 г. ИСЛАНДИЯ юни 1961 г. ИРЛАНДИЯ август 1961 г. ИЗРАЕЛ септември 2010 г. ИТАЛИЯ март 1962 г. ЯПОНИЯ април 1964 г. КОРЕЯ декември 1996 г. ЛАТВИЯ юли 2016 г. ЛИТВА юли 2018 г. ЛЮКСЕМБУРГ декември 1961 г. МЕКСИКО май 1994 г. Списъкът съдържа хиперлинкове към профилните страници на държавите в уебсайта на ОИСР. Проект BG05SFOP001-2.017-0001/28.11.2019 г. Дигитална трансформация в обучението - дигитална компетентност и учене, финансиран от Оперативна програма Добро управление, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд. 25 ХОЛАНДИЯ ноември 1961 г. НОВА ЗЕЛАНДИЯ май 1973 г. НОРВЕГИЯ юли 1961 г. ПОЛША ноември 1996 г. ПОРТУГАЛИЯ август 1961 г. РЕПУБЛИКА СЛОВАКИЯ декември 2000 г. СЛОВЕНИЯ юли 2010 г. ИСПАНИЯ август 1961 г. ШВЕЦИЯ септември 1961 г. ШВЕЙЦАРИЯ септември 1961 г. ТУРЦИЯ август 1961 г. ВЕЛИКОБРИТАНИЯ май 1961 г. СЪЕДИНЕНИ ЩАТИ април 1961 г. 3. Проследяване С падането на Берлинската стена курсът на българската външна политика е насочен към интеграцията със Запада. През 1994 г. България се присъединява към инициативата на НАТО Партньорство за мир. През 1996 г. България се присъединява към Васенаарското споразумение за контролна износа на оръжие и чувствителни технологии за проблемни страни. През същата година държавата става член и на Световната търговска организация. Проект BG05SFOP001-2.017-0001/28.11.2019 г. Дигитална трансформация в обучението - дигитална компетентност и учене, финансиран от Оперативна програма Добро управление, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд. 26 Държавата става член и на Комитета Цангер 36 и на Групата на ядрените доставчици. През 1997 г. държавата подава официална молба за членство в НАТО. След пет години реформи тя успява да впечатли алианса. На срещата на най-високо равнище на организацията в Прага през 2002 г. България е поканена да се присъедини към Алианса. През 2004 ги това членство става факт. През 2006 г. България и САЩ подписват Споразумение за сътрудничество в областта на отбраната, което предвижда военни бази и тренировъчни лагери на американската армия в България, като част от плана за преструктуриране на Пентагона. Паралелно с тези действия държавата се насочване само към смяна на политическата посока, търсейки партньорство със западните европейски държави, но и към истинско задълбочаване на това сътрудничество. Тя търси членство в Европейската общност. Процесът на присъединяване на страната на практика стартира с решението на мото Велико народно събрание за пълноправно членство на България в общността, прието на 22 декември 1990 г. Четири години по-късно влиза в сила и Споразумението за асоцииране на България към Европейския съюз (1994 г. Държавата официално подава молба за пълноправно членство в края на 1995 г, а от 1 януари 2007 г. е приета за пълноправен член на Европейския съюз. В следващото десетилетие държавата поема по курса на множество други интеграционни проекти. Един от тях е инициативата Три морета по предложение на полския президент Анджей Дуда и хърватския президент Колинда Грабар-Китарович (от англ. „Three-Seas-Initiative“) 37 Българската външна политика се разширява трайно и на изток. Държавата взема дейно участие и усилията ѝ са насочват към укрепване на търговско-инвестиционните връзки с Китайската народна република. Във връзка с това е учреден Секретариатът за сътрудничество между Китайската народна република и страните от Централна и Източна Европа (17+1). Целта на това звено е да подготвя срещи нависоко равнище на лидерите на съответните страни, както ида организира икономически и търговски форуми ида координира и прилага съответните договорености, постигнати на тези мероприятия. Създаден е Изследователски фонд между Китай и страните от Централна и Източна Европа, чиято цел е да насърчава и подкрепя експерти, учени и мозъчни тръстове, както и други лица и институции от те, в процеса им по изучаване на отношенията между Китай и Централна и Източна Европа, както ида насърчава сътрудничеството и академичните обмени. Поемайки ангажимент за задълбочаване на сътрудничеството, в България е учредени Център за насърчаване на сътрудничеството в областта на селското стопанство между Китай и страните от Централна и Източна Европа като юридическо лице – второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на земеделието, храните и горите. Учреден е също така и Глобалният център за партньорство, който също се намира в София, с цел да улеснява комуникацията между китайския и европейския бизнес. 36 Zangger Zangger Committee – на името на своя първи председател проф. Клауде Цангер. По своята същност това е организация на дванадесет държави в Европейския съюз, обединяващ страни от Балтийско до Адриатическо и Черно море в Централна и Източна Европа. Инициативата има за цел да създаде регионален диалог по множество въпроси, но най-вече по два големи инфраструктурни проекта в региона - Магистрала север-юг „Виа Карпатия“ и инфраструктурата за втечнен природен газ, с морски терминали в Полша и Хърватия и свързващ тръбопровод. Това са Австрия, България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Хърватия и Чехия. Проект BG05SFOP001-2.017-0001/28.11.2019 г. Дигитална трансформация в обучението - дигитална компетентност и учене, финансиран от Оперативна програма Добро управление, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд. 27 Приоритетната цел за България обаче остава задълбочаването на интеграцията с новите си западни партньори. Така, след приемането на държавата в НАТО и ЕС, присъединяването на страната към ОИСР се приема като особено значима външнополитическа цел. През 2007 г. България официално депозира международноправен инструмент в организацията, обективиращ желанието ѝ да получи статут настрана членка. В следващите години искането за присъединяване към глобалната общност на организацията нееднократно е препотвърждавано, последно през 2017 г. 38 Така, организацията, вземайки предвид критериите за сходство, значимост, взаимните ползи и глобалните съображения на 25 януари 2022 г. взема решение да започне преговори за присъединяване с България, редом с Румъния, Хърватия, Бразилия, Аржентина и Перу. Решението също е обвързано и с признаване на напредъка, постигнат от тези държавата към изпълнението на критериите, посочени в Рамката за оценка на потенциалните членове. С това действие се приканва генералният секретар, чрез писмо, одобрено от Съвета, да съобщи решението на Съвета на България ида поиска държавата да потвърди придържането си към Декларацията за годишнината на ОИСР и изявлението на МС, прието през октомври 2021 г. С решение Съветът изисква от генералния секретар, тъй като са получени и съответните положителни отговори от държавите кандидати, да бъдат определени и редът, условията и процесът за присъединяване към ОИСР. Това се конституира и по официален ред в съответните проекти на пътни карти за присъединяване заразглеждане и приемане от съвета. Изтегляне 2.01 Mb. Сподели с приятели:
|