Българският парламент – начало и традиции увод
Петото Велико народно събрание
Изтегляне 45.97 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Шестото Велико народно събрание
| Петото Велико народно събрание заседава в Търново от 9 юни до 09 юли 1911 г. Сред по-важните промени е тази на член 17, чрез която се ограничават правомощията на Народното събрание за сметка на тези на царя. Обръщенията към монарха се променят от „княжески“, „княз“ на „царски“ и „цар“. Също така монархът започва да носи титлата „Негово величество цар на българите“, а престолонаследникът „Царско височество“. Сред другите промени са намаляване на мандата на Обикновеното народно събрание от 5 на 4 години, българският владетел трябва да изповядва източното православие с изключение на сегашния владетел, увеличава се броят на министерствата и други.
Решенията на това Велико народно събрание поставят основите на българската държавност и укрепват институциите. Утвърждават принципите на правовата държава, нейната стабилност и сигурност и стопанско развитие.Това е последното Велико народно събрание, което действа в духа на нормите на Търновската конституция. До 9 септември 1944г. не е свиквано Велико народно събрание, а Търновската конституция действа още три години.. Шестото Велико народно събрание заседава от 7 ноември 1946 г. до 21 октомври 1949 г. Основната му задача е окончателното премахване на Търновската конституция и юридическото утвърждаване на комунистически режим чрез Димитровската конституция.[1] По време на заседанията му е окончателно ликвидирана парламентарната опозиция в страната. Изборите за VI ВНС се провеждат на 27 октомври 1946 г. Те са насрочени със специален Закон за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на Народна република и за свикване на Велико народно събрание, приет на 26 юли от предишното 26 Обикновено народно събрание. В първата година от работата си това събрание се занимава с изработването на проект за нова конституция, след което не се саморазпуска, а приема новата Конституция, известна като Димитровска от името на тогавашния комунистически лидер Георги димотров. Продължава да действа на практика като Обикновено народно събрание и приема закони, излъчва правителство и др., което му дава основание да продължи да работи безкрайно дълго и да не бъде специалезиран орган със специални кратковременни правомощия. Изтегляне 45.97 Kb. Сподели с приятели:
|