ИМУНЕН ОТГОВОР ПРИ ВАКСИНАЦИЯ СРЕЩУ ХЕПАТИТ ТИП В

Да се проучи първичният имунен отговор и неговата продължителност след имунизация с рекомбинантни хепатит В ваксини при възрастни и деца.

Материали и методи

Представени са данни за имунният отговор при деца и възрастни с завършена имунизационна схема с рекомбинантни ваксини срещу хепатит В. Проучванията на имунният отговор обхващат периода след завършването на имунизационният курс и данни за налични протективни антитела, 5-15 години след проведен аимунизация.

Количествено определяне на антитела срещу HВsAg (anti-HBs) в mIU/ml е проведено в Националната Референтна лаборатория ''Хепатитни вируси'' с тестове, базирани на метода ELISA. При възрастни и децата, отрицателни за протективните антитела /anti-HBs/ е приложена бустерна доза ваксина.

Резултати и обсъждане

Хепатит В ваксината осигурява много добра защитеност при имунизирания срущу хепатит В.При имунизираните деца само 1.4% са с анти-HBs < 10mlU/ml – минималният защитен титър. При възрастни тази категория лица достига 7%.

С увеличаване на срока след имунизацията титърът на протективните антитела /anti-HBs/ намалява и при 35-40% от ваксинираните, спада под възприетата гранична стойност след 10-15 год. Наличието на имунна памет се доказва чрез определяне на имунният отговор след бустерна доза ваксина. При деца, 100% от получилите бустерна доза имат имунен отговор, докато при възрастни този процент е по-нисък.

Изводи

• 
  Имунизацията с рекомбинантни ваксини срещу хепатит В осигурява надеждна и дълготрайна протекция.
  
• 
  При спад на anti-HBs под защитният титър, бустерна доза даказва наличието на имунна памет.
  

Ключови думи: ваксинация, имунен отговор, хепатит В

Да се проучат епидемиологични характеристики в протичането на епидемичния паротит в условия на масова специфична имунопрофилактика в област Плевен за периода 2000-2008 г.

Материал и методи:

Използвани са данни от отчети и анализи на РЗИ-Плевен. Приложени са епидемиологичен метод, епидемиологично наблюдение, епидемиологичен анализ и дескриптивен метод. Създаването на базата данни от наблюдението, статистическата им обработка и онагледяването на резултатите са извършени в среда MS Excel v. 2003.

Резултати

За периода 2000-2008 г. в област Плевен се наблюдава тенденция към намаляване на заболяемостта от епидемичен паротит. Наблюдавани са два епидемични подема – през 2001 г. със заболяемост 142,47%₀₀₀ и през 2005 г. със заболяемост 54,11 %₀₀₀. Боледуват по-често мъже – 639 (66%). Най-засегнатите възрастови групи са 10-14 г. – 517 (53%) и 15-19 г. – 282 (29%). Преобладават случаи през месеците юни (175) и март (139). Хоспитализирани са 161 (16,5%) от общо регистрираните в областта. Наблюдавани са клинични форми с различна локализация на паротитна инфекция. Имунизационният обхват с триваксина в областта е над 90%.

Заключение:

Наличието на непрекъснат епидемичен процес е признак на ненапълно контролирана паротитна инфекция. Епидемичният процес протича циклично с редуване на периоди на подем и кратки междуепидемични периоди с ниска заболяемост. Ваксиналният обхват отговаря на изискуемия за предотвратяване на епидемично разпространение.

Да се анализират проблемите от до сега проведената имунизация от ОПМ-Плевен на кадрови военнослужещи жени с ваксина SILGUARD и даване на предложения за разрешаването им, с цел повишаване броя на имунизираните.

Материали и методи

Проведено е ретроспективно описателно проучване на военнослужещи жени, имунизирани с адсорбирана ваксина срещу човешки папилома вирус тип 6,11,16,18. Подборът на жените е извършен съгласно официалните препоръки за приложение на ваксината и заповед №295 от 16.04.2010г. На всички жени е извършен предваритeлен цервикален скрининг (Pap-test) за изключване на цервикална интраепителиална неоплазия (CIN).

Резултати и обсъждаене

Предвид общия брой на кадровите военнослужещи жени на възраст до 30 години в обхвата на ОПМ Плевен, изявилите желание за имунизация представляват 15,4%, а имунизираните едва 9,4%. Причините за ниските проценти са обективни (заб-ременяване, участие в мисии) и субективни (липса на осведоменост, неточна инфор-мация в интернет, неосъзнаване на сериозността от заболяването от рак на шийката на матката поради младата възраст, нова ваксина използвана за пръв път в БА).

Заключение и изводи

Първият етап от акцията по имунизацията на кадровите военнослужещи жени с ваксина против рак на маточната шийка премина успешно. Предстои провеждане на имунологични изследвания на имунизираните за изясняване ефикасността на ваксината. За да се обхванат по-голям брой жени считаме за необходимо по-добра и обстойна разяснителна и рекламна кампания не само от началниците на медицински пунктове във военните формирования и лекарите специалисти, а и от лекарите от доболничната помощ. Вдигане на горната граница за имунизация до 35 годишна възраст.

Университетска Детска Клиника по Белодробни Болести СБАЛББ „Св. София

Имунологичният календар у нас предвижда първична имунизация на всички здрави новородени деца и три последващи реимунизации на 7г., 11г. и 17г. За период от 39 години – 1951-1990г. след въвеждането на задължителна БЦЖ имунизация, заболеваемостта при децата намалява от 90/100 000 детско население на 8/100 000 детско население.

През последните години поради несъвършенства в нормативната уредба, намалява относителния дял на обхващаните контингенти за реимунизация, което се отразява и води до увеличаване на децата с ЛТБИ и директно бацилотделяне при заболeлите.

Направеният анализ на специфичната имунопрофилактика в страната за последните 10 години, дава основание за промени в нормативната уредба, с цел подобряване контрола върху качеството и обхвата на децата, подлежащи на реимунизация с ваксината БЦЖ.

НПЦВЕХ-ВМА

Представени са данни за заболяемостта от предотвратими от ваксини заболявания.

Посочва се, че ваксините са най-широко прилаганите средства за превенция на инфекциозните заболявания и се описват начините за контрол на производствения процес и осигуряване на безопасността им.

Тя дава професионален отговор на множащите се във виртуалното пространство необосновани обвинения, че приложението на ваксини води до тежки, понякога фатални, отсрочени ефекти.

В Европейският съюз автоклавите са разделени на няколко групи, а те са: класове N, S, B и химиоклав, а освен тях, има и няколко вида пароклави. Всеки един от класовете отговаря на различно ниво за стерилност в зависимост от практиката, която ние развиваме, а именно: Класове N, S и B са с програми за 134˚С и 121˚С. Най-често за тези автоклави се казва, че са с термодинамичен вакуум. Клас N е най-ниския клас автоклави. При клас N е възможна стерилизацията на общоприетия дребен инструментариум, някои турбини и наконечници, които се използват изключително за терапия и ортопедия. Не е възможно автоклавирането на опаковани инструменти в марли и тензух, както и на някои наконечници и инструменти, които имат тънки отвори за физиологични разтвори, минаващи през тях. Разликата между клас S и клас B, е че при S вакуума при започване на автоклавирането е единичен, а при B е минимум три цикъла, с последващо запълване на камерата с пара, която по този начин прониква навсякъде в дълбочина на заложените инструменти, марли, текстил и други. Клас B, при наличие на програма В+, позволява автоклавирането и на инструменти за лицево-челюстна хирургия и имплантология. При всички видове автоклави принтерът и бактерицидният филтър са екстра, а не задължително условие.

Химиоклавът е друг вид стерилизатор, който за съжеление не е познат в нашата страна. Той покрива всички параметри на клас B и го превъзхожда по показания като бързина на автоклавиране, по-малък разход на енергия и други.

Изборът на автоклав е според практиката, а именно това, което искаме да развиваме в нея. Дали да е само терапия и ортопедия – тогава избираме клас N, или клас S или B - в зависимост от това до каква степен ние ще навлизаме в хирургия и имплантология. Според наредба № 39 / 26.08. 2010 г. за денталните практики е необходим подходящ стерилизатор -(малък парен стерилизатор (автоклав), клас В/S по БДС EN ISO 13060:2006).

НПЦВЕХ-ВМА

Предварителната подготовка е толкова важна, колкото и резервацията на самолетни билети или организиране на настаняването. Тя е част от всички дейности, които спомагат за гарантиране на успешното пътуване. Медицинското разузнаване вке основен елемент в професионалната подготовката за пътуването.

В доклада ние разглеждаме накратко основните елементи в оценката на риска за пътуващия за определена дестинация (Кандахар-Афганистан):

• 
  профилактичния преглед на пътуващия;
  
• 
  преглед на планирания маршрут;
  
• 
  ваксинации, необходими медикаменти и консултации;
  
• 
  основни рискове, пред които са изправени пътуващите;
  
• 
  източници на информация.
  

Проучване тежестта на протичане на лептоспирозата в Плевенска област, актуалната епидемиологична характеристика и набелязване на профилактични мерки.

Материали и методи

Направен е клинико-лабораторен и епидемиологичен анализ на 100 болни от лептоспироза, лекувани в Клиника по инфекциозни болести на УМБАЛ „Д-р Георги Странски”, Плевен за 35 годишен период (1976-2010 г.). Създаването на базата данни от проучването и статистическата им обработка са извършени в среда MS Excel v. 2003.

Резултати и обсъждане

Средната годишна заболяемост от лептоспироза в Плевенска област през проучвания период е 0,37 %_ооо; еднаква със средната за страната. Преобладава средно тежко (39%) и тежко (34%) протичане. Леталитетът е 13% и се дължи на тежки мултиорганни увреждания. Налице е лятна сезонност. Преобладават болни в активна възраст (18 – 59 г.) – 72%; мъже (90%); с градско местоживеене (61%). Специфични епидемиологични фактори са налице при 88% от болните, с водещо значение на водния фактор (в 57%). С професионален риск са 14% от болните. Многократни експозиции са установени в 66%. При 22% от болните заболяването е свързано с наличие на гризачи в дома, стопански постройки или на работното място.

Заключение

Заболяемостта от лептоспироза в Плевенска област през проучвания период е ниска, но преобладава средно тежкото и тежко протичане. Като профилактични мерки могат да се набележат активни разяснителни мероприятия сред населението относно начините на заразяване, повишено внимание към завърнали се от чужбина поради възможен „внос” на лептоспироза и активна дератизация.

МУ-Плевен

Изразено е становище, че българската жена, като жител на държава от Европейския съюз, заслужава една алтернатива по отношение на правото на избор и плануване на репродукцията си, която алтернатива да и позволи да се изравни в морален план с жените от цивилизования свят.

¹ НЦЗПБ - София

² НВС - София
Бруцелозата е зооантропоноза с тежко, хронично рецидивиращо протичане и мултиорганно засягане. От 1958 г. до средата на 2006 г Р. България е свободна от местни случаи на бруцелоза при хора, като през този период са регистрирани само вносни случаи с пик през 2005 г. (37 души). В презентацията са представени данни за възникналия през 2006 г. местен епидемичен взрив в няколко района на страната. Посочени са и данни за броя и разпределението на заразените животни по региони.

Анализират се пропуксите довели до проникването на инфекцията в Р. България, както и превантивните мерки, които биха предотвратили разпространението й.

НЦЗПБ - София

При добро познаване на научно-практическите факти за източниците и механизмите на възникване на заболяването, както и на съвременните методи за борба с легионелозите, взривовете от Легионерска болест са предотвратими.

НЦЗПБ
През последните 15 години поради промени в екологията и стопанската дейност се отчита новата поява на изчезнали преди години инфекции. Такива са туларемията, Q треска, марсилска треска и други инфекции.

Разглежтат се най модерните генетични методи за диагностика на тези инфекции, както и провеждането на епидемично маркиране на причинителите им, с което се доказва еволюцията на тяхното разпространение включително и извън територията на страната.
Ключови думи: завръщащи се инфекции, диагностика, генетични методи, еволюция, разпространение

ПРЕВЕНЦИЯ НА МЕСТНИТЕ КОНТАГИОЗНИ ЧРЕВНИ ПРОТОЗООЗИ
Димова, Й., Чобанова, П., Галев, А.

НПЦВЕХ - ВМА, София

Целта на нашата разработка е създаването на комплекс от превантивни мерки при контактните чревни протозоози:

• 
  Правантивни мерки по отношение източника на инвазия - откриване и регистриране на източника след доказване на чревна контактна паразитоза, провеждане на радикално етиологично лечение и трикратно контролно изследване с обогатителен метод за ефекта от лечението, диспансеризация с контролни прегледи и изследвания за срок от 1 година за изключване на рецидив или реинвазия, задължително изследване на всички контактни лица.
  
• 
  Превантивни мерки по отношение механизмите и пътищата на заразяване-при фекално-оралния механизъм на заразяване, който е основен при контактните протозоози, е необходимо строго спазване на личните и обществени хигиенни мерки, обезпаразитяване на средата, обитавана от източника и предпазване от замърсяване на външната среда с инвазивните елементи на протозоите .
  
• 
  Превантивни мерки по отношение възприемчивото население- всеобщата възприемчивост на цялото население, без изграждане на траен имунитет след преболедуване, обуславя спазването на следните превантивни мерки--да не се консумират неизмити нискостеблени и приземни зеленчуци и плодове и да не се пие вода от открити и некаптирани водоизточници.В колективи /детски заведения,училища,общежития , домове за деца и възрастни хора и др./ при установяване на контактна протозооза да се вземат превантивни мерки по отношение на контактните лица и обитаваната среда
  
• 
  Превантивни мерки при клинична симптоматика с вероятна протозойна етиогенеза- насочено паразитологично изследване при изявена гастро-интестинална симптоматика, алергичнасимптоматика,жлъчночернодробнасимптоматика,хроничнидерматози,алопеция и др.
  
• 
  Превантивни мерки при високи стойности на някой параклинични показатели-еозинофили, имуноглобулини от клас ИгЕ, CRP и др.- насочено паразитологично изследване за чревни протозои при еозинофилен синдром, при доказани IgE антитела, при високи стойности на CRP.
  

Прилагането на предложените превантивни мерки при контактните чревни протозоози гарантират ефективно ограничаване на тяхното разпространяване, с бъдеща цел тяхното елиминиране.

Андрей Галев, Асен Кънев

НПЦВЕХ-ВМА
Грипът е остро вирусно заболяване с епидемично и пандемично разпространение и сериозни здравни и социално-икономически последици за човешкото общество. Той е особено опасен за възрастни, деца, както и за хора с тежки хронични заболявания. Медицинският персонал е изложен на висок риск от заразяване от грип по време на епидемии. След заболяване здравните работници стават източник на инфекция както за своите пациенти така и в рамките на обществения си живот.

Навременната ваксинация е най-ефективният метод за предотвратяване на инфекция с грипен вирус и нейните усложнения. Една от целите на СЗО, която е подкрепена и от Европейския парламент е постигането на 75% ваксинационно покритие на възрастните и високорисковите групи към 2014/15г.

От 2010г. за масова употреба в света и България е достъпен нов продукт на Sanofi Pasteur - първата интрадермална микроинжекционна ваксина срещу грип. Тя е силно имуногенна с минимална доза антиген. От нея е разработен и специален вариант за хора над 60 годишна възраст, създаващ значително по-висок имунитет спрямо другите противогрипни ваксини.
Ключови думи: грип, профилактика на грипа, медицинският персонал, микроинжекционна система за интрадермално приложение.

ВАКСИНАЦИЯТА НА РИСКОВИТЕ ГРУПИ СРЕЩУ ХЕПАТИТ ТИП А– ЕПИДЕМИОЛГИЧНО ОБОСНОВАНА И ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЗОННА
Андрей Галев, Асен Кънев, В. Ковальова

НПЦВЕХ-ВМА

Необходимостта от превенция срещу хепатит А на работещите в здравеопазването, служителите в армията и полицията, наркоманите, лицата с рисково сексуално поведение, заминаващите за страни с висока заболяемост и особено при престой над три месеца, както и живеещите при лоши санитарно-хигиенни условия, е узаконена с наредба № 15 от 2005 г. за имунизациите в Република България

Серологични изследвания в НПЦВЕХ-ВМА през 2002г. при клинично здрави лица показват, че за различните възрастови групи има данни за прекарана в миналото инапарентна инфекция от хепатит А между 23,4% и 39,6%.

Медицинският персонал се определя като високорискова група за заразяване с остър вирусен хепатит. От 2005г. до 2010г. на 1967 работещи във Военномедицинска академия бе проведена селективна имунизация срещу хепатит А и В, след предварително изследване на хепатитни маркери (antiНВс, antiHAV total, antiHBs) по ELISA метод. Понастоящем всички новопостъпили се изследват и ваксинират по този начин.

Разглеждаме ползата от ваксинацията и предхождащото изследване в морален и финансов аспект за индивида и обществото.
Ключови думи: хепатит А, хепатит В, селективна имунизация, рискови групи.

БРЕМЕННОСТ И МЕДИЦИНСКИ РИСКОВЕ ПРИ ДЪЛГИ ПЪТУВАНИЯ
Н. Василев

Клиника по обща и онкологична гинекология, МБАЛ-София, Военномедицинска академия

Аргументирано се уточняват:

• 
  рискови за пътуване периоди на бременността: до 15-та и след 28-ма гестационна седмица;
  
• 
  рискови дестинации: труднодостъпни местности, области с ендемична малария и/или жълта треска, други;
  
• 
  сравнително безопасните превозни средства: самолет, голям плавателен съд, лек автомобил при добри пътни условия;
  
• 
  оплакванията и рисковете, свързани с транспортни средства: кинетози, т.нар jet-lag, тромботичен риск, вибрации, други.
  

Предлага се набор от съвети към бременната жена, свързани с подготовката й за дълго пътуване.