Човекът и неговите тела – Ани Безант

Човешката Аура

После едно след друго идват умственото тяло, което принадлежи на долния умствен отдел, астралното, ефирното и плътното тяло, всяко образувано от материята на неговия собствен свят, и показващо ка­къв е човекът във всеки един свят. Когато окултистът гледа на човешкото същество, той вижда как човекът с съставен от всички тези тела. Окултистът вижда вся­ко отделно тяло благодарение на различните им сте­пени на изграждащата материя, а също и на стадия на развитие, до който човекът е достигнал. Когато човек развие висшето си зрение, той вижда всяко от тези те­ла в пълната му дейност. Физическото тяло се вижда като плътна кристализация в центъра на другите те­ла а другите го проникват и излизат извън неговата повърхност, понеже то е най-малкото. Астралното тяло е след него, то носи чувствената природа, която със­тавлява такава голяма част в обикновения човек, че той е изпълнен със страсти, долни апетити и вълнения. То се различава по деликатност и по цвят, когато човек е повече или по-малко чист - твърде плътно е в някои типове, по-фино от всички у човека, който е стигнал далеч в своята еволюция.

Тогава следва умственото тяло, бедно развито у мнозинството, но красиво у мнозина, твърде разнооб­разно по цветове, според умствения и морален тип. След него - причинното, едва видимо у повечето, за­бележимо само след много старателно наблюдение -тъй слабо то е развито, тъй сравнително малко са не­говите багри, тъй слаба е неговата дейност. Но когато имаме възможност да наблюдаваме една напреднала душа, това именно тяло, и другото над него, са които представляват човека. Бляскаво в светлина, най-слав­но и деликатно по багри, показвайки отсенки, които никой език не може да опише, тъй като те нямат мяс­то в земния спектър - оттенъци не само най-чисти и прекрасни, но и съвършено различен от цветовете, по­знати в долните светове, добавъчни бои, които показ­ват, че в тези висши сфери човек достига по-велики качества и сили, които съществуват само там. Ако очи­те бъдат щастливи да видят някой от Великите мъже, те ще Го видят именно като мощна жива форма, по-прекрасна от всяко описание, по-великолепна от вся­ка рожба на въображението. Все пак, каквото Учите­лят днес е, това всички ние един ден ще станем; това, което той е като свършена действителност, то живее във всеки син човешки като възможност.

Има един проблем, свързан с въпроса за аурата, който трябва да спомена, тъй като той има голямо практическо значение. Ние можем до голяма степен да се предпазим от нахлуването на мисли отвън, ако изградим една сферична стена от материята на аура­та около себе си. Аурата отговаря твърде бързо на все­ки мисловен импулс и ако с едно усилие на въображе­нието си представим външната повърхност на аурата втвърдена като черупка, ние наистина си създаваме една предпазна стена около нас. Тази черупка ще по­пречи на влизането да странстващите мисли, които изпълват астралната атмосфера, и тъй ще премахне обезпокоителното влияние, което те упражняват вър­ху неукрепналия ум. Изсмукването на нашата жизне­ност, което понякога чувстваме, особено когато влезем в общение с хора, които несъзнателно вампирстват своите съседи, може да бъде предпазено с образу­ването на такава черупка, и всеки, който е чувствите­лен и който намира, че твърде много отслабва от та­кова изсмукване, ще стори мъдрост да се пази по един такъв начин. Такава е силата на въздействие на чове­шката мисъл върху тънката материя, че да мислиш себе си заобиколен от подобна черупка е равносилно да я образуваш около себе си.

Когато гледаме човешките същества около нас, ние виждаме, че те са достигнали всевъзможни степе­ни на развитие. По телата им можем да съдим за точ­ката на еволюцията, която са достигнали. Нашата ау­ра показва тъкмо това, което ние сме. Като растем в истинския живот, ние прибавяме към нея; ние я очис­тваме като живеем благороден и чист живот, вплита­ме в нея по-високи и по-високи качества.

Може ли да има някоя друга философия на живота, по-пълна с надежда, по-пълна с мощ, по-пълна с радост отколкото тази? Гледайки на света само с фи­зическите очи, ние го виждаме принизен, мизерен, ви­димо безпомощен, както всъщност той е за очите на плътта. Но този същият свят ни се показва в съвсем друга светлина, когато бъде гледан с по-висше зре­ние.

Наистина ние пак виждаме страдания и мизерия, виждаме низост и срам, но знаем, че тези неща са пре­ходни, че те са временни, че те принадлежат към дет­ството на човешката раса и че расата ще ги надрасне. Гледайки на най-долните и най-грешните, на най-па­дналите и най-грубите, все пак можем да видим тех­ните божествени възможности, все пак можем да схва­нем какво те ще бъдат в годините, които идват. Това е надеждата, която теософията донесе в западния свят, вестта за всеобщото освобождение от невежеството и следователно за всеобщото освобождение от мизери­ята - не на сън, а в действителност, не в надежда, а със сигурност. Всеки човек, който в своя собствен живот расте, тъй да се каже, отново реализира и потвържда­ва тази надежда. Навред се виждат първите плодове и целият свят един ден ще бъде узрял за жетва, и ще постигне целта, заради която Логосът го е създал.