Закон за живот при българите Душа душа да не поробва и дух духа да не подвежда

В Християнството съществува натрапеното мнение, че Богомилството и неговата Духовно-социална система за живот е ерес. Аз определено твърдя, че е точно обратното: Богомилството е последният опит на колобърството да попречи на новата държавна религия Християнство, която в неговата Ватиканска и държавна форма е ерес спрямо духовното Учение на българите - Тангризма. Христовият принцип, ясно изразен в завета, че хората са равноправни братя на Един и Единствен БОГ-ОТЕЦ „Иже си на небесех!”, е пряко и естествено следствие от Основния Закон за живот при българите - Душа - душа да не поробва и дух - духа да не подвежда, отразен дори в много късната Търновска конституция, в която ясно пише, че Всеки роб стъпил на българска земя става свободен!

На второ място богомилството разглежда въпроса, как в живота на хората могат да се прилагат Принципите на квантовата и атомна предопределеност – Редът във Вселената и Законите на материалната им организация в Проявения свят – Родовете на планетите.

Разгледан е и един съществен въпрос от организацията на проявения свят – Редовите принципи в Родовете на Царствата. Този въпрос не е анализиран и разглеждан от нито една доктрина в нашата цивилизация. А той е чисто алхимичен и кардинално важен проблем за разбирането на Вселената и проявяването ѝ в материалния свят, какъвто е нашият – на Земята.

Единствено Богомилската космогония разглежда принципно и детайлно двата основни символа на създаването на Видимия и Невидимия свят: Творенето и Съ-творението. Сравнено с космогоничните описания в Библията разбираме, че всичко описано там не може да се вмести изобщо в знанията за Вселената и Световете в нея. В Библията липсва каквато и да е космогония – съществуват бледи неубедителни текстове, които имат повече констативно-информативен характер, вместо разяснителен и познавателен. И това не трябва да ни изненадва, защото Сътворението описано в Юдейската Книга се отнася за ТОЗИ свят – за Съ-творчеството на Княза на планетата - Йехова, който не притежава космогонични възможности. Той сам определя, че всичко което става на земята е според Семето и Родът му.

Битие, Първа глава/21: И сътвори Бог големи риби и всякакъв вид животни-влечуги,които произведе водата, според рода им.

Така описаното тук Сътворение на Бога е просто една констатация за развитието на процеси извън възможностите на Йехова. Всичко се проявява във видимия свят, в Битието, от семената и родовете, които вече са готови, тоест сътворявани са преди Йехова.

Опитът на юдаизма да внедри в космогоничните си текстове знание за Вселената не е успешен. Текстове, които да разясняват процесите на творчеството и принципите на тяхната проява – също.

За разлика от библейските констатации, Богомилското учение разглежда процесите на Творенето и Съ-творението в неговите ДВЕ съществени и принципно нужни части, плюс изключително важното Равновесие. Наличието на знание за този процес от еволюцията на Вселената – Равновесието – доказва само по себе си дълбокото знание, което богомилите са имали за нея. Без този съществен процес Вселената не е възможно да се развива. Равновесието е свързано със знанието, че Вселената има Четири реалности: кваркова, квантова, атомна и молекулна и че трансформациите на тези реалности една в друга задължително са предхождани от цикъла на Равновесието. Ако Йехова знаеше за този Закон на трансмутациите на Вселенните реалности, щеше да обясни откъде идват семената на растителния свят и т.н.

Естествен извод и следствие от това знание при богомилите е разделянето на Космогоничните Цикли на Две части с по 36 етапа на проявяване и реализиране.

Обръщам внимание върху този изключителен факт, защото в Тангризма това знание е базово и фундаментално. Богомилите са познавали Тангризма основно и прецизно, защото ТЕ и само ТЕ са завещали на човечеството знанието за 36-те етапа на развитието на енерго-материалния свят във Вселената, включително и нивата на еволюция на човешкото познание и съзнание. Всички колобри, а богомилите са точно такива, знаят че интелектуалното и душевно развитие на хората преминава през 36 последователни етапа. В българската колобърска КАБАРА тези процеси са били Програма и Метод за еволюирането на човеците. Българите носят това знание от хиляди години преди новата ера. Ако в юдаизма Йехова има 22 имена, които явно и недвусмислено разкриват неговите 22 степени на интелектуално развитие (от които нито една духовна), то в Тангризма - на Три основни етапа се достигат 36-те степени на интелектуалното и духовно развитие на личността – на всички хора, на всички еволюиращи хора.

Космогонията на богомилите се развива в Две части с по Шест глави и 36 етапа: Част Първа - космогоничните процеси се развиват в Шест глави и 36 етапа и Втора част - проявяването и развитието на Световете (Живота) става също в Шест глави и 36 етапа.

Общият сбор на тези етапи дава общият сбор на учениците на Иисус Христос от така наречения негов Външен кръг (72 души). А броят на учениците от вътрешния кръг е 12, което определя космогоничните етапи на обучението на душите, наричани Посветени или Ученици в Един цикъл на обучение. Богомилите са знаели за този числен състав и неговата сакрална форма, защото вдъхновител и идеолог на Богомилството е Боян Магът – колобър-катар и посветен от ранга на Иисус (но не Христос). Страхът на Юдаизма и Папизма, че може някой да разкрие тайните на древното българско и единственото монотеистично учение на земята – Тангризмаът, ги разлюлява до такава степен, че и те като Йехова, когато на хората „им се отварят очите” пристъпват към зверски методи, за да премахнат Знанието, можещо да срине из основи Библията и скалъпеното под юдeйската ръка на Павел „християнско” учение. Ако папизмът и юдаизмът притежаваха поне частични знания върху Космогонията на нашата Вселена, Галактика и Слънчева система, те не само че не биха избили катаритe, а биха проникнали дълбоко в знанията им, за да осигурят поне частична духовна еволюция на своите последователи. Под булото на измислената ерес ранното църковно християнство залива основите на Христовата църква с кръв и страдания, които бележат преди това само пътя на юдейската доктрина на Мойсей. Но как могат да издържат на идеята Душа – душа да не поробва и дух духът да не подвежда или на Общиарията - при пълно равноправие без значение на пол, раса и прочие характеристики на нейните членове? Как ще властват тогава христолюбивите църковници над душите на хората и ще позлатяват пищните си храмове с единственото нещо, което Иисус Христос срина в синагогата и изхвърли от молитвения дом на Йехова – парите, златото.

Идеите Братство и Равенство са пряка производна на богомилското учение, иначе общиарията не може да съществува нормално. Богомилството наистина е ерес по отношение на папизма, патриаршията и най-вече юдаизма, където за равенство и братство и дума не може да става.

Съставянето на българския календар е съобразено със смисъла и същността на космичните закони. Всички месеци са имали по 36 дни, а всяка седмица по 6 дни. Всички те съставят хармонично и ритмично Десетте месеца на годината. Този принцип за систематизиране на космичните цикли е безпрецедентен в историята на земята и е познат само на българите. Нека припомним и факта, че единствено българският календар има Нулев ден – Игнажден – ден на Равновесието между двата годишни цикъла.

Само те са имали и знанието за Дуалността на вселената и световете в нея – едновременното съществуване на двата основни Принципа – Творческата, Божествена сила РА и разрушителната сила ЗО. Йехова също не може да избяга от този Вселенски принцип на развитието, затова стриктно пази и крие възможността Човеците (Адам и Ева) да познават Принципа за Добро и Зло, което всъщност е знанието за дуалността на космичното проявление. А когато те го разбират, съвсем по бащински и обичливо ги изгонва от Рая. От страх да не разберат именно тази тайна: че Вселената е БИнарна, че добро и зло са Догма на Вселената.

Антон Глогов прави една много уместна забележка в своята книжка „Богомилското учение”, стр.13, че тези две сили, както и имената на десетте месеца „са били от произход съвсем чужд на богомилите, поради което изрично се забранява споменуването им”. Правилно – това знание е знание, давано само на посветени колобри от нивото Катар, какъвто е бил Боян Магът, но не и християните. Знанието е било наследено от него и предавано на богомилските общиарии, но е нямало как да се обяснят на хората спецификите на това систематизиране на календара, защото е свързано с много специални знания, които хората не могат да имат. Както каза и Иисус: Много знам, но не мога да ви го кажа, защото няма да го понесете!” Например – знанието за принципа на организация на планетното семейство на една звездна система като нашата – на Слънцето. Да не говорим за планетния Ред на съществуването на Живота върху планетите, които ние наричаме Цикъл на Сатурн, на Юпитер, на Слънцето, на Луната и… сега на Земята. Става въпрос за знания, свързани не само с появяването на Живота на тези планети в посочения Ред, но и начинът на пренасяне на тези Принципи от планета на планета – и в Родовете им. Това Знание е могло да се обсъжда само между посветени от висок ранг, затова забраната е била просто начин да не се навлиза в тези предели на познанието. Но този факт не е попречил на богомилите настойчиво и твърдо да започват всеки етап с уточнението, че в основата на всичко стоят Силата на сътворението и Силата на разрушението. Да се пише за тях е можело, но да се споменават имената им – не! Какво удивително познание за вибрационните влияния на речта! Затова забраняват и споменаването на Сатанаил (Дявола според църковното разбиране) – значи са били наясно колко бледо, юдаизирано и елементарно е разбирането на християнството за дейността на Силата на злото!

В Десетте заповеди на Богомилите към Маговете и Първосвещениците проповедници на богомилството намираме безпрецедентно знание: знанието за мъртвата точка и живата дейност на Двете Сили. В Сътворението на Богомилите съществува Нулев етап, който аналогично се повтаря и в Календара на българите, тоест всяка година на Еднажден символично се интерпретират процесите на Сътворението на Вселената и Световете в нея.

Да разгледаме тези два първи етапа от Сътворението в Богомилската Космогония, които нямат аналог в друга космогония на земята:

ЧАСТ ПЪРВА: МИРОВЪЗРЕНИЕ

Етап 0. Мъртва точка

Догма: Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само

Описаният така процес на Сътворението дава ясна представа за знанието на богомилите за СВЕТА НА ИДЕИТЕ. КВАРКОВО ЗАРАЖДАНЕ. ПРЕДНАНОСВЯТ – НЕпроявеният свят на Вселената.

Много важно е да разясним, че под символа Тяло трябва да се разбира възможността наносветът (кварковата и квантова реалности) да започне трансмутационни процеси, при които двете да образуват Атомния свят – първия атом – първото „тяло” на Атомната реалност, която вече е Проявеният свят. И Антон Глогов дава веднага указанието, че ОТЪ него започва битието. БИтието не може да бъде от друг свят, освен от Атомната реалност, защото атомът е първото зародено тяло в Проявената действителност, която ние (а и в Библията) наричаме Живот. Но не какъв да е, а БИ – тоест – полярен свят, БИнарен свят. Това е зараждането на космическа материя, която е в основата на химическите светове – химиосферите като нашата Земя. Затова следващият Етап при богомилите се нарича Етап 2 – Сътворение на Земята. Но сега, в Етап 1 все още се разискват проявите на СУБАТОМНИЯ СВЯТ. ЙОНОСФЕРИТЕ. ПОЛЯРИЗАЯЦИЯТА НА Квантовата реалност до Атомна, от която по-късно ще възникне и Молекулната реалност - Биосът.

1. Библия. София, Свети Синод, 1982 г.