Диагностика на кармата 12
Изтегляне 1.27 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
40 вопросов о душе, судьбе и здоровье 2
| www.spiralata.net 29 Представете си, че детето се къпе с делфин. За неготова е огромна радост, а радостта е отдаване на енергия. А ние получаваме главната енергия чрез любовта към Бог. Значи радостта, отдаването на енергия активизират концентрацията върху Божественото, при това съзнанието в този момент се забавя, защото това е игра, защото от животното не очакваш подлости, защото водата спомага за забавяне на съзнанието. Нали всички сме произлезли от водата. И когато се потапяме във вола в нас протича рефлексно забавяне на висшите дялове на мозъка. И започва да намалява агресивността и по-лесно се понася стреса. В подсъзнанието на детето има агресия към хората. Наследено от родителите, има претенции и страх. И за да не убие тази агресия другите ида не се превърне в програма за унищожение. детето става аутист - хората изчезват от кръга на общуването му. агресивността спира. А към животните в подсъзнанието на детето няма агресия. И когато то общува с делфините, формира правилно отношение към света. Това е любов, отдаване на енергия, отсъствие на претенции, осъждане и обиди. И ако родителите не са предали на детето си правилно отношение към живота, общувайки с животните, то в някаква степен се учи на него само. А сега ще разкажа за онази роля, която сте изиграли вие за проблемите му- казвам на жената. - Но първо ще ви обясня какво е това страх и за какво е нужен. Адаптацията на всяко същество към средата се изразява с две понятия какво трябва да се прави и какво не трябва да се прави. Колкото в по-високо нивото на развитие на организма, толкова по-добре работи принципът "какво трябва да се прави, тоест принципа на моркова, заинтересоваността. Колкото е по-ниско нивото, толкова по-добре работи принципът на тоягата. Страхът е спиране на енергията. Спирането на енергията е смърт. Затова емоцията на страха е модел на собствената смърт. Това позволява да не се вършат глупости. Но ако страхът е загуба на енергия, значи е и загуба на любов. Ако изпитвате страх, когато край вас е профучал камион, това е нормално. Това усещане за смърт ще накара инстинкта виза самосъхранение да работи интензивно, и следващия път вие вече няма да излезете на пътното платно. Но ако камионът е минал покрай вас вчера, а вие все още изпитвате страх, ще се разболеете. Загубата на енергия затова денонощие ще бъде толкова голяма, че организмът ви ще се обезточи, и просто няма да имате шансове да оцелеете. По такъв начин болестта, разрушавайки външната, грубата енергия, спасява енергията на тънък план, необходима за съществуването на душата ни и бъдещето ни. Чрез страх ние можем да загубим енергия, и това чувство се засилва от плахост, от унижение, униние. Всичко това са форми на загуба на енергия, а значи и на отказ от любовта. А ако страхът е неконтролируем, ако той върви като лавина, то за кратко време човек може да унищожи душата си. Защо хората от страх получават разрив на сърцето или полудяват Всичко това са форми на спиране на енергетичната загуба. За да осъзнаем случващото се, а това означава да видим единството на всички събития, трябва да изразходваме енергия. Главното разбиране за събитията минава чрез любовта към Бог, и в тази любов всички събития във Вселената са свързани ведно. Но ако човек е привързан към телесното си съзнание, е практически невъзможно да види връзката между събитията. И когато в критична ситуация възниква огромно претоварване на съзнанието, а ако към това се прибавя и страх, се включва защитен механизъм и съзнанието спира. Защо страхът парализира Защото няма енергия. Страхливият човек никога няма да бъде мъдър. Без любов в душата никога няма да има безстрашие, а истинската любов е невъзможна без разбирането на вярата в Бог. Човек, покланящ сена телесните удоволствия, винаги ще има склонност към неразбиране на света, към страхливости болести. Какво е страхът без видима причина Това е неприемане на Божествената воля. Това вече е агресия не на външен, а на подсъзнателен план. Забелязвал съм любопитна връзка щом човек не приема случващото се, забрави за Божествената воля и потисне чувството на любов, след известно време в него изведнъж избухва омраза към хората и безпричинен страх. Тоест парализиращият ни страх и отказът от любов се оказват тясно свързани. Как човек се адаптира към околния свят На първо място чрез Божествената любов, чрез осъзнаване на Божественото си "аз. Там никога няма страх и агресия, защото Творецът се намира извън пределите навремето и пространството. Второто ниво на адаптация е нашата интуиция, нашите чувства. Емоциите са свързани с подсъзнанието, а то, излизайки на все по-тънки планове, е свързано с цялата Вселена, и затова в нашите емоции вече присъства знание за предстоящите неприятности и промени. За нашето подсъзнание никакво нещастие не е новина, то знае това, което ще се случи, затова на нивото на емоциите стресът се понася лесно. Третото ниво на адаптация е нашето телесно съзнание. Всъщност, |